№ 87
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ в публично заседание на пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Т.А.Л.С.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.А.Л.С. Гражданско дело № 20203110110515
по описа за 2020 година
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №10515/2020 г., по описа на ВРС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на В и К - В. ООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление: ***, с която против Р. Д. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени
обективно кумулативно съединени искове за установяване вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№2111/28.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 5215 по описа на ВРС за 2020 г., а именно: сумата
1401,13 лв. - главница за периода от 04.12.2017 г. до 07.04.2020 г., представляваща сбор
от дължими суми за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №
1179986, за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2020 г., до изплащане на
вземането, сумата 135,01 лева - лихва за забава върху главницата, дължима за периода
от 08.05.2018 г. до 12.03.2020 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на сключен между тях договор, по силата на който ищецът предоставя на
абоната – ответник в производството, водоснабдителни и канализационни услуги,
срещу задължението на последния да заплаща ползването на същите. Ответникът е
ползвател на услуги на ищцовото дружество и има открита индивидуална партида с
абонатен № 1179986, в имот с адрес: ***. За процесния период, ищецът е изпълнил
задълженията си за предоставяне на услуги, но ответникът не е заплатил ползваните
услуги.
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5215 по описа на ВРС за 2020 г., за следните
суми: 2116,68 лв. - главница за периода от 18.03.2016 г. до 07.04.2020 г., дължими суми
за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1179986, за които
са издадени фактури за периода 08.12.2017 г. до 08.04.2020 г. за обект имот, находящ се
1
в *** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.05.2020 г., до изплащане на вземането; 293,58 лв. - лихва за
забава върху главницата, дължима за периода от 08.01.2018 г. до 12.03.2020 г., както и
сторените разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на предявените искове. Въвежда възражение за
погасяване на вземанията на ищеца, предвид изтекла кратка погасителна давност.
Оспорва да се намира във валидно облигационно отношение с оператора и да е
потребител на В и К услуги за сочения от ищеца обект. Оспорва В и К услугите, чиято
стойност се претендира, да са доставени до обекта и те да са в сочения от ищеца
размер. Твърди, че в имота не е налице годно СТИ. Оспорва твърдението, че ОУ на
ищеца го обвързват. Сочи, че живее извън страната, поради което няма как да потреби
сочените от ищеца В и К услуги. Твърди, че до обекта не е доставяна питейна вода.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез пълномощник оспорва
основателността им и настоява за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено от фактическа, и правна страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която са
предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Предявените
искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№4535/11.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 5215 по описа на ВРС за 2020 г. за заплащане на
следните суми: сумата от 2116,68 лв. /две хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет и
осем стотинки/ - главница за периода от 18.03.2016 г. до 07.04.2020 г., дължими суми за
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1179986, за които са
издадени фактури за периода 08.12.2017 г. до 08.04.2020 г. за обект имот, находящ се в
*** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.05.2020 г., до изплащане на вземането, сумата от 293,58 лв.
/двеста деветдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ - лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от 08.01.2018 г. до 12.03.2020 г., както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на ответника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда
на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която
предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, в т.ч., че последният е бил абонат за посочения адрес, през заявения в
исковата молба период; че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в
посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за
отчетния период; период и размер на обезщетението за забава. При въведени
възражения против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да
установи и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
2
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между страните, се
регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно наименование КЕВР/,
като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ,
при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба
№4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите
вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да
отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
първия ден след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за плащане,
в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
страните се намират във валидно облигационно отношение; ответникът има качеството
потребител на В и К услуги, претендираните и осчетоводени В и К услуги са реално
доставени на ответника.
Видно от заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, ищецът има начислено
вземане към ответника, за потребени В и К услуги, в размер на 1401,13 лева, като
потреблението е отчетено за периода от 04.12.2017 г. до 07.04.2020 г. Лихвата за забава
в плащане на главно задължение е в общ размер на 135,01 лева, като същата е
начислена за периода от датата на падежа на всяко от главните задължения до
12.03.2020 г.
От представена по делото справка № 132839/05.02.2021 г. на Агенция по
вписванията, се установява, че въз основа извършено в негова полза завещателно
разпореждане, ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2723.702.1.2, представляващ съгласно справката „обект 2“,
находящ се на ет. 3 в сграда №1, с адрес: имот – обект 2, с адрес: гр. Варна, м-ст
„Траката“ ул. „4-та“.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че същият не е
потребител на В и К услуги в процесния обект, тъй като сам не е отправял искане за
откриване на партида и не е подписвал договор с ищеца. Видно от приложената по
делото справка, издадена от Агенция по вписванията, ответникът е придобил обект в
сграда с адрес: гр. Варна, м-ст „Траката“, ул. „4-та“ с настъпване смъртта на
завещателя Георги Ц. Ц., като обявеното завещание е вписано на дата 10.06.2013 г. в
Агенция по вписванията. С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се
определя кръга лица – потребители на В и К услуги. Същите са собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоствят В и К услуги. Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр. 88 от 08.10.2004 г., също
изчерпателно сочи потребителите на В и К услуги, а именно: собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
3
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /чл. 3, ал.1/.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения
между страните в едномесечен срок от публикуването им. Не се изисква сключване на
индивидуален писмен договор между потребител и оператор.
Съгласно чл.59 от Общите условия на ищеца за предоставяне ВиК услуги на
потребителите, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-018/09.06.2006 г., валидни към
датата на придобиване на имота, при смърт на потребител – физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за издръжка и
гледание или по дарение, са длъжни да подадат заявление до В и К оператора за
промяна на партидата, в 30-дневен срок. В този случай операторът променя партидата
на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между
тях, като при липса на споразумение, споразумение между наследниците, В и К
операторът открива партида на всички наследници, отговарящи пропорционално на
дела си, съобразно представено удостоверение за наследници. По делото не се твърди,
а и не се представят доказателства ответникът да е уведомил ищеца за промяната в
собствеността и да е поискал промяна в партидата в посочения, в ОУ 30-дневен срок,
поради което, следва да се приеме, че същата е открита служебно.
Следва, обаче, да се съобрази, че ищецът претендира заплащане на В и К услуги,
доставени до обект с адрес: ***, т.е. за цялата сграда находяща се на посочения адрес.
Съгласно представената от ищеца справка от Агенция по вписванията, ответникът е
собственик само на имот, находящ се на ет.3 от сградата, като за останалите обекти в
сградата не се твърди, а и не се представят доказателства да се стопанисват от него.
Така, ищецът претендира за плащане от ответника В и К услуги доставени до цялата
сграда /която съгласно справката е най-малко на три етажа/, а не само до обекта на
ответника.
С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените услуги се
заплащат от потребителите при наличие на консумация и/или служебно начисляване
на количества, а според чл.22 изразходените количества питейна вода се отчитат при
условията и сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва
да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
Видно от представения по делото карнетен лист, през процесния период от
04.12.2017 г. до 07.04.2020 г., показанията на монтирания в имота водомер не са били
отчитани редовно. За целия процесен период са извършени само 5 записа, като
доколкото няма нито един подпис на потребителя или на негов представител, съдът
приема, че в имота не е бил извършван реален отчет. Същевременно ищецът не твърди,
а и не представя доказателства за служебно начисляване на потребени В и К услуги.
Макар да е в тежест на ищеца, същият не доказа, че до имота на ответника реално са
доставени осчетоводените В и К услуги, както и че е изпълнявал задълженията си, като
е отчитал показанията на водомера в процесния имот, при установените за това срок,
условия и начин. След като не може да се установи, че претендираните и осчетоводени
В и К услуги са били реално доставени и то само до обекта на ответника /а не до цялата
сграда/, както и какъв е начинът на формиране на претендираната сума за главница, то
претенцията на ищеца за заплащането се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск за заплащане на обезещетение за забава, поради което същият следва
да бъде отхвърлен изцяло.
4
С оглед изхода от спора и на основание чл.38, ал.2 ЗА, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат М.Т. – от ВАК – процесуален представител на ответника,
адвокатско възнаграждение в размер на 337,53 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В и К - В. ООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление: *** против Р. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по реда на
чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за
които по ч.гр.д.№ 5215 по описа на ВРС за 2020 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №2111/28.05.2020 г., за следните суми: 1401,13 лв.
- представляваща главница – дължима сума за ползвани ВиК услуги в обект с адрес:
***, партида с абонатен № 1179986, за периода от 04.12.2017 г. до 07.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.05.2020 г., до изплащане на вземането, както и 135,01 лева - лихва за забава
върху главницата, дължима за периода от 08.05.2018 г. до 12.03.2020 г.
ОСЪЖДА В и К - В. ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на адвокат М.Т. – от ВАК – процесуален представител на ответника,
адвокатско възнаграждение в размер на 337,53 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5