№ 380
гр. Стара Загора , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 и чл.415, ал.5 от
Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба от страна на „Банка ДСК” АД, ЕИК №
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска”
№19, представлявано от изпълнителните директори Диана Митева и Юрий
Генов , действащи чрез юрисконсулт Десислава Бозукова, против
определение № 260013/02.02.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 390/2016 г. по
описа на Районен съд – Гълъбово, с което е обезсилена заповед № 238/
05.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
реда на чл.417 от ГПК и е обезсилен изпълнителен лист от 06.10.2016 г.,
издадени по ч.гр.д. № 390/2016 г. на Районен съд – Гълъбово.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на съдебния акт в
частта, с която е обезсилена заповедта и изпълнителния лист по отношение на
длъжниците А.С.А. и И.С.С.. В подкрепа на този довод приема, че съгласно
чл.415, ал.5 от ГПК съдът е следвало за обезсили заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист частично само по отношение на подалите възражения
длъжници. Твърди се, че спрямо невъзразилите се няма основание заповедта
да бъде обезсилена.
Въз основа на аргументите си, претендира за отмяна на определението в
1
частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение по отношение на
длъжниците А.А. и И.С..
В законоустановения едноседмичен срок не е постъпил писмен отговор
на частната жалба от насрещните страни.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и взе предвид
данните от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК № ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „ Московска” №19 за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
следните суми: 9 485,09 лв. – главница за погасяване на задължение по
договор за кредит от 16.07.2020 г. , обезпечен с договор за поръчителство от
същата дата; 3 478, 38 лв.- договорна лихва върху главницата за периода от
20.01.2014 г. до 08.09.2016 г.; 855,70 лв. – наказателна лихва за периода от
20.02.2014 г. до 08.09.2016 г.; 190,00 лв. – дължими такси и разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 10.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането
както и разноски в размер на 280,18 лв.- държавна такса и 680,22 лв. –
юрисконсултско възнаграждение срещу длъжниците ***, с постоянен адрес:
***, Е.И.М., ЕГН – ***, с постоянен адрес: ***, И.С.С., ЕГН – ***, с
постоянен адрес: *** и длъжникът Н.О.Н. , ЕГН – ***, с постоянен адрес: ***.
Процесното вземане произтича от договорни задължения, произтичащи
от сключен договор за кредит от 16.07.2007 г. между заявителя „ Банка ДСК”
ЕАД и длъжника А.С.А., като кредиторът е предоставил кредит в размер на
20 000 лв. на кредитополучателя, и договорът е бил обезпечен с
поръчителство от същата дата от страна на Е.И.М., И.С.С. и Н.О.Н.. Поради
тази причини всички длъжници били солидарно задължени за процесното
задължение.
Заповедният съд е искането на завителя, като с издадената заповед №
238/05.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 390/2016 г. по описа на Районен съд
– Гълъбово, съдът е разпоредил длъжниците да заплатят солидарно
2
процесната сума в пълен размер и е издал изпълнителен лист.
Възражения по реда на чл.414 от ГПК са постъпили от страна на Н.О.Н.
и Е.И.М..
На кредитора било указано в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си поради постъпилите възражения, а иначе в
противен случай заповедта ще бъде обезсилена служебно от съда.
Заявителят не изпълнил дадените указания от съда и заповедният съд е
приел, че са налице предпоставките по чл.415, ал.5 от ГПК и с обжалвания
акт е обезсилил заповедта.
От материалите по ч.гр.д. № 390/2016 г. по описа на Районен съд –
Гълъбово е видно, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
29.01.2016 г. с получаване от кредитополучателя А.С.А. на изявлението на
„Банка ДСК” ЕАД за обявяване на предсрочната изискуемост.
Заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГП е било подадено до съда на
09.09.2016 г.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275,
ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е
допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения
по закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна поради
следните съображения:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 6 от
15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в
чл.269, изр.ІІ - ро ГПК, не се прилагат в производството по обжалване на
определенията с частна жалба. Според мотивите на цитираното тълкувателно
решение съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам
преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с
3
частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин
съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния
закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана
посредством оплакванията за незаконосъобразност. Следователно и
въззивната инстанция в производството по чл.274 и сл. от ГПК дължи освен
проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава
досежно неговата правилност без да е обвързана от доводите за
незаконосъобразност, посочени в частната жалба.
Когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК, съдът преценява дали са налице предпоставките на чл.418,
ал.2 от ГПК, и за издаване на изпълнителен лист – дали представеният
документ е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Тази преценка следва да се извърши и
спрямо солидарно задължените лица – поръчители по договор за банков
кредит. Отговорността на поръчителя произтича и се определя от предмета на
главния дълг, поради което поръчителите носят отговорност заедно с
длъжника в заповедното производство. Те отговарят солидарно с
кредитополучателя за плащането на всички дължими към банката суми по
договора за кредит за текущо потребление и анекса към същия. Следва да се
изследва и въпросът дали са налице предпоставките за прекратяване на
поръчителството.
Задължителната съдебна практика, обективирана в т.4б от ТР № 4/2014
г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС приема, че не са налице
основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към
заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147, ал.1
от ЗЗД.
Цитираната разпоредба в Закона за задълженията и договорите
предвижда, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят
изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
От цитираното се прави извод, че фактическият състав на нормата на чл.147,
4
ал.1 от ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхваща
кумулативно два елемента: 1/ период от време от падежа на главното
задължение и 2/ бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния
шестмесечен срок след това. В случая съдът счита, че задължението на
длъжника, съобразно договора за кредит за текущо потребление, за
заплащането на целия предсрочно изискуем кредит, възникнало поради
неплащане на дължими месечни вноски, става изискуемо след като банката е
упражнила правото си на предсрочна изискуемост на цялото задължение по
кредита. От този момент започва да тече и шестмесечния преклузивен срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника
води до преклудиране отговорността на поръчителите. В тази връзка
принципът за освобождаване на поръчителите от отговорност, поради
бездействието на кредитора спрямо длъжника през определен от закона
период от време, съдържащ се в посочената по-горе разпоредба, следва да се
съобрази с особеността за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото
задължение по кредита.
В случая заявителят „Банка ДСК” ЕАД е подал заявлението за издаване
на заповед за изпълнение след изтичането на преклузивният шестмесечен
срок, поради което отговорността на поръчителите вече е била погасена.
Поради това издадената заповед № 238/05.10.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
390/2016 г. по описа на Районен съд – Гълъбово правилно е била обезсилена
по отношение на солидарния длъжник И.С.С., ЕГН – ***, с постоянен адрес:
*** и в тази му част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е частично основателна, т.к. обжалваното определение е
неправилно в частта му, касаеща обезсилването на заповед № 238/05.10.2016
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. № 390/2016 г. по описа на Районен съд – Гълъбово срещу
солидарния длъжник А.С.А., т.к. той е кредитополучател и не е подал
възражение по чл.414 от ГПК в срок.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективиран в т.5в от ТР №
4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките за
влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение на главния длъжник
5
и поръчителя се преценяват поотделно. Заповедният съд дава указания по
реда на чл.415 от ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането
само по отношение на подалия възражението длъжник, като по отношение на
неподалия възражение заповедта влиза в сила.
В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на
длъжника А.С.А., т.к. той не е подал възражение и по отношение на този
длъжник отговорността за изпълнение на задълженията не е погасена по реда
на чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Ето защо в тази му част обжалваното определение е неправилно и следва
да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.2 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260013/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 390/2016 г.
по описа на Районен съд – Гълъбово в частта му, в която са обезсилени
заповед № 238/05.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 390/2016 г. по описа на Районен
съд – Гълъбово и издадения въз основа на нея изпълнителен лист срещу
длъжника ***, с постоянен адрес: ***.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260013/02.02.2021 г. по ч.гр.д. №
390/2016 г. по описа на Районен съд – Гълъбово в частта му, в която са
обезсилени заповед № 238/05.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 390/2016 г. по описа на
Районен съд – Гълъбово и издадения въз основа на нея изпълнителен лист
срещу длъжника И.С.С., ЕГН – ***, с постоянен адрес: ***
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7