ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………./03.06.2019г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа гр.д. №307 по описа на ВРС за 2019г., намира
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Р.С. Славова, ЕГН ********** с адрес ***9,
чрез процесуален представител - адвокат К.Т., срещу „А.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл.439 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 3552лв. главница по Договор за ползване на
международна кредитна карта от 14.09.2008г.; 336.06лв. мораторна
лихва за периода 04.12.2009г. до 13.04.2010г.; 77.77лв. държавна такса и 250лв.
адвокатско възнаграждение, за които е образувано изп.
дело 2651/2012г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с район на действие ОС –
Варна, рег. №808 КЧСИ.
В исковата молба се поддържа, че
вземането е недължимо поради настъпила перемпция,
както и поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „А.“ АД, в който се оспорва предявеният
иск като недопустим, включително поради прекратяването на изпълнителното дело
на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В евентуалност, се
признава предявеният иск, като се поддържа, че ответникът по никакъв начин не е
дал повод зазавеждане на делото
В отговор на указанията на съда
да обоснове правния си интерес от търсената защита при прекратено изпълнително
производство, ищецът, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба, в
която е посочено, че е отпаднал правният интерес от водене на иска за ищеца и
се счита, че производството следва да бъде прекратено, а ответникът да понесе
отговорността за сторените разноски, тъй като е дал повод за предявяване на
иска.
При извършване на служебна
проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Искът по чл.439 ГПК е способ за
защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той
е отрицателен установителен и има за предмет
предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него
конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство. На основание
ал.2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Видно е, че с влязло в сила
постановление на ЧСИ, изпълнителното производство е прекратено, поради което и
както сочи самият ищец, правният интерес от търсената защита отпада и
образуваното исково производство по чл.439 ГПК подлежи на прекратяване
доколкото само по себе си обстоятелството на наличен в правния мир изпълнителен
титул не може да обоснове пряко и съществуващо реално накърняване на правната
сфера на ищеца, а предполагаемо такова не би могло да обоснове намеса на съда в
гражданско-правните отношения.
По отношение на отговорността за
разноски в процеса, съдът намира следното:
Видно е, че прекратяването по
силата на закона е констатирано от съдебния изпълнител на 21.12.2018г.
Същевременно, исковата молба по чл.439 ГПК е постъпила в съда на 11.01.2019г.,
или след приключването на изпълнителното дело. Т.е., на ищеца е било известно
обстоятелството за прекратяването на изпълнителното дело, респективно отпадане
на правния му интерес още преди завеждане на исковото производство. В този
смисъл и не може да се приеме, че причината за водене на делото стои в
поведението на ответника. Молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното
дело е била уважена още преди подаване на исковата молба, поради което поводът
за образуване на производството е неговата воля, формирана въпреки известната
нему липса на висящо изпълнително дело. При този извод, разноските не следва да
бъдат възлагани в тежест на ответника, тъй като не се касае за отпаднал в хода
на производството правен интерес.
От ответника по делото не се
претендират разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №307 по описа на Варненски районен съд за 2019г., 8 състав, на основание чл.130 ГПК.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба,
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: