№ 218
гр. Сливен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500477 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 89/07.06.2021г. по гр.д. № 20202220100936 по описа за 2020г. на НзРС, с
което е признато за установено на осн.чл. 422, ал.1 ГПК, вр.чл.415, ал.1, т.1
от ГПК, че П. СТ. СТ. с ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ул.
***************** дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Рачо Петков
Казанджията 4-6, сграда Матрикс Тауър, по договор за издаване на
кредитна карта VISA Electron, VISA Master Card от 29.05.2015г., сключен
между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, гр. София и П. СТ. СТ., суми,
за които е издадена по ч.гр.д. № 645/20г. на НзРС Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 357/01.09.12020г - сумата 1 202,
76 лв., от която 937, 43 лв. главница по договора, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГЖПК – 22.06.2020г. и 265, 33 лв., обезщетение за забава за периода
29.05.2017г. – 12.03.2020г., отхвърлен е като неоснователен искът за
1
обезщетение за забава в размер н азаконовата лихва за минал период за
сумата над 265, 33лв. до пълния предявен размер от 274, 19 лв. и са
присъдени разноски по делото, като П. СТ. СТ. е осъден да заплати на ЕОС
Матрикс ЕООД разноски за исковото производство в размер на 451, 67 лв., а
за заповедното – 205 лв., а ЕОС Матрикс ЕООД е осъдено да заплати на П.
СТ. СТ. разноски за исковото производство в размер на 2, 64 лв.
Ответникът е подал две молби, чрез двама адвокати, по чл. 248 от
ГПК пред първостепенния съд, за изменение на решението в частта за
разноските.
В първата, от адв. Б., се сочи, че дължимите пропорционално на
отхвърлената част от иска разноски са в размер на 2, 65 лв., но тъй като
процесуалното представителство е било осъществявано по реда на чл. 38
от ЗА, сумата не следва да се присъжда на представляваната страна, а на
самия адвокат, като е поискано изменение на решението и присъждане на 2,
65 лв. на адвокатското дружество, а в условията на евентуалност – 99% от
нея – 2, 62 лв. на адв. К.Б. и 1% - 0,03 лв. – на адв. Н.И., или цялата сума на
адв. К.Б., подписала договора за правна помощ.
С определение № 388/19.08.21г. съдът е оставил тази молба без
уважение.
Втората молба, подадена от адв. Любомиров, се сочи, че съобразно
отхвърлената част от иска се дължи пропорционално възнаграждение от 2,
64 лв., но то следва да се присъди на адвоката, който е осъществил
защитата по реда на чл. 38 от ЗА и се развиват доводи в тази насока. Иска
се изменение на решението в частта за разноските, като на ад. Любомиров
бъде присъдена сумата 2, 64 лв. за осъщественото процесуално
представителство на товетника.
С определение № 389/19.08.2021г. съдът е уважил молбата, като е
изменил решението си и е осъдил ищеца да заплати на адвокат Михаел
любомиров разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска в
размерна 2, 64 лв.
Решението по делото е атакувано частично с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство. С вея се обжалва цялата
уважителна част на съдебния акт, като въззивникът твърди, че в нея то е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че договорът за кредитна карта,
2
сключен с ОББ АД е недействителен, тъй като е нарушено изискването на
чл. 10 ал. 1 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра. В случая размерът н ашрифта не бил спазен и това правело
договора недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 22 ал. 1 от
ЗПК.този довод бил изтъкнат в отговора на исковата молба и съдът е
разпределил в тежест на ищеца да докаже наличие на действителен договор
за кредит, сключен с първоначалния кредитор, но това не е сторено, тоест
– не е доказано оспореното обстоятелство досежно размеран ашрифта.
По-нататък в жалбата се сочи, че при недействителност н адоговора се
прилага разпоредбата н ачл. 23 от ЗПК и се дължи чистата стойност на
кредите, но правното основание на тази претенция би бил институтът н
анеоснователното обогатяване, но такъв иск не е предявяван, претенциите
са заявени на договорно основание и уважаването им би довело до подмяна
на основанието, тоест – произнасяне по непредявен иск, което е
недопустимо. Следващото релевирано оплакване касае липсата н
алегитимация на ищеца да предяви иска, тъй като не е доказан
действителен договор за цесия. В представеното приложение към договора
не се съдържали данни за лицата, сключили договора за цесия, нито, че
вземането на ответника е цедирано, не е уговорена цена. Освен това
длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне, което
трябва да стори цедентът или цесионера – но само при изрично
упълномощаване, каквото в случая липсва.
С оглед всичко изложено, въззивникът моли да се отмени
уважителната част от решението н апървоинстанционния съд и вместо
това да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени.
Претендира разноски за заповедното, исковото и въззивното производство,
прилага списък.
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или
други процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и
3
иска потвърждаване на обжалваното решение в атакуваната част като
правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните и
материалните разпоретби. Развива подробни доводи, с които оборва
релевираните с въззивната жалба оплаквания, касаещи
недействителността на договора за кредитна карта и ненадлежното
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Заявява, че прехвърленото вземане е конкретно и индивидуално описано в
Приложение № 1А кам договора за цесия, уведомлението за прехвърлянето
на вземането е направено с исковата молба и по силата на изрично
пълномощно от цедента на цесионера, което е налично по делото.
Шрифтът на договора за кредитна карта е 12 Arial Narrow, което е
установимо от интернет страницата на ОББ АД.
С оглед изложеното моли да не се уважава въззивната жалба и да се
потвърди атакуваното решение.
Няма претенция за разноски.
С отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
Оределение № 388/19.08.2021г. по гр.д. № 936/20г. на НзРС е
атакувано с частна жалба, в която се твърди, че съдът неправилно се е
произнесъл по въпроса дължат ли се на процесуалния представител
разноскипри отхвърлена част от иска. Твърди се, че при осъществената
безплатна правна помощ и представен договор за това, поисканите
своевременно разноски се присъждат на адвоката. Иска се отмяна на
определението и постановяване на друго, с което се осъди ЕОС Матрикс
ЕООД да заплати на 2, 65 лв. на адвокатското дружество, а в условията на
евентуалност – 99% от нея – 2, 62 лв. на адв. К.Б. и 1% - 0,03 лв. – на адв.
Н.И., или цялата сума на адв. К.Б., подписала договора за правна помощ.
Ответникът по частната жалба е подал в законовия срок писмен
отговор, с който я оспорва като неоснователна, счита, че изложените в нея
твърдения са неверни и иска тя да бъде отхвърлена, а обжалваното
определение – потвърдено.
В с.з., въззивникът и часстен жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не се представлява, с писмена молба процесуалният му представител
4
по пълномощие поддържа въззивната жалба, развива подробни
съображения по същество и иска отмяна на атакуваната уважителна част
на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски за всички инстанции. Представя пълномощно за тази
инстанция, договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 от
ГПК.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище,
подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от
ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Моли въззивния съд да
я остави без уважение и да потвърди атакуваното решение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено. Няма заявена претенция за
разноски.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е правилна, поради което препраща мотивите си към нея. Освен това
споделя и крайните му правни изводи.
По въззивната жалба:
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Ключовите оплаквания на въззивника са в две посоки – че договорът
за кредитна карта, сключен с ОББ АД е недействителен поради неспазване
на императивни изисквания на ЗПК и че цесията е недействителна,
5
евенутално - не е надлежно съобщена на длъжника.
Първият релевиран отменителен довод този въззивен състав намира
за неоснователен.
Шрифтът, на който е изписан и отпечатан на хартиен носител
договорът за издаване на банкова карта, сключен между ОББ АД, гр. София
и ответника П. СТ. СТ., е Arial Narrow, размер 12. За да се констатира това
обстоятелство не са необходими специални знания и съдът разполага със
служебна компетентност да констатира този факт въз основа на
базовите функции на ползваните текстови програми. Поради това
настоящата инстанция счита, че е спазено изискването, заложено в чл. 10
ал. 1 на ЗПК и няма основание да се приеме за недействителен договорът за
издаване на кредитна на това основание. Това обезсмисля и коментирането
на доводите във връзка с основанието на иска при положение, че не се е
активирала нормата на чл. 23 от ЗПК, не е отречен договорният източник
на облигационното задължение и основанието н авземането е договорът за
издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Master Card.
Второто основно оплакване, целящо да постигне отмяна на
решението, също е неоснователно.
Твърдението, че в договора за цесия няма посочена цена, е голословно
и невярно. В пар. 3 на представеното заверено копие от договора е уговорена
цена и начин на заплащането и те не подлежат на съдебен контрол в това
производство.
Също несподелимо е и възражението, че вземането срещу ответника
не било предмет на цесията. Същото фигурира в Приложение № 1 към
Договора за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. между ОББ АД,
гр. София и ЕОС Матрикс ЕООД, гр. София, представляващо неразделна
част от него, под референтен № 42361, като портфейлът от
прехвърлените вземания са описани в Приложение № 1А към договора.
Вземането срещу ответника П. СТ. СТ. е достатъчно ясно и точно
индивидуализирано като произход – въз основа на договор за издаване на
кредитна карта VISA Electron, VISA Master Card от 29.05.2015г. и като
страни – ответникът и ОББ АД, както и по размер на отделните
компоненти към момента на прехвърлянето.
По отношение на съобщаването на длъжника за прехвърлянето на
6
вземането съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, въззивният съд намира, че то е
осъществено в съответствие с изискванията на закона и цесията е
породила действие спрямо тях.
По правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/
представлява съглашение, при което носителят на едно вземане го
отстъпва на едно трето лице. В този договор не участва длъжникът,
спрямо когото се прехвърля вземането, необходимо за валидността му е
съгласието на първоначалния и новия кредитор. От своя страна длъжникът
следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор, за да има то
действие за него. Устойчивата практика допуска кредиторът-цедент да
упълномощи кредитора-цесионер да извърши от негово име уведомяването,
каквото в случая ОББ АД гр. София е направил. В пар. 5 т.т. 5.2, 5.3, 5.4 и
5.5 от Договора за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. е
уговорено, че цедентът възлага/упълномощава цесионера да разпрати
уведомленията до длъжниците, които ще бъдат изготвени, подписани и
подпечатани от цедента. Такова уведомление е било изготвено и до
ответника, но липсват данни дали то е било надлежно връчено.
С исковата молба обаче е представено надлежно адресирано
уведомително писмо, изготвено от редовно упълномощен представител на
цедента, първоначален крадитора – ОББ АД, гр. София, в което со посочва
сключването на договора за цесия, включващ и вземането срещу него,
произтичащо от гореописания договор, както и това, че ЕОС Матрикс
ЕООД напълно заменя досегашния кредитор и изрично е направено искане от
ищеца да бъде връчен на ответника. Този документ е връчен на последния с
преписа от исковата молба и приложенията от съда.
С оглед препотвърдената съдебна практика, следва да се зачете
това връчване, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК като нов факт настъпил в
хода на делото. Така, в случая, след като е необходимо изявление на
кредитора да достигне до длъжника, това е допустимо да се извърши в
рамките на исковото производство, щом в исковата молба е обективирано
изявление на ищцовото дружество, че уведомява от името на праводателя
си – цедент, първоначален кредитор по договора за издаване на кредитна
карта, прехвърлянето на вземането му, и връчването от съда по реда на
ГПК представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
7
На последно място в тази връзка следва да се посочи и, че доколкото
в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на
длъжника не е погасявано след датата на прехвърлянето на вземането и
преди уведомяването, то получаването на уведомлението за извършена
цесия е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99 ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. В случая обаче се установява от назначената, извършена и
приета експертиза, че претендираните с исковата молба задължения не са
погасени чрез плащане.
Така е налице валидна цесия, породила действие спрямо страните и
длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предявените установителни искове имат за предмет установяване
на парични задължения на ответникакъм ищеца, чийто размер и основание
следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Въззивният съд намира, че успешно са доказани всички релевантни
положителни факти, от чието съществуване ищецът извлича
основателността на претенциите си.
Посредством представените от ищеца писмени доказателствени
средства се установява сключването ОББ АД, гр. София и ответника
договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Master Card, при
което са спазени всички изискуеми условия, установява се посредством
експертното заключение размерът на погасената част от задълженията,
както и този на непогасената част от тях, за която цесионерът-кредитор
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 645/20г. на НзРС.
Настоящата инстанция счита, че съществуването, основанието и
размерът на всяко от вземанията са безспорно доказани и всички описани в
заявлението суми се дължат в пълния заявен размер, съответстващ на
този, за който е издадена заповедта за изпълнение.
8
Така установителните искове се явяват основателни и доказани
като претенцията за обезщетение за забава за минал период е основателна
само до размера, посочен в заявлението, не и за горницата, обхващаща по-
късен период и за нея следва да се отхвърли.
Като е стигнал до идентични правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено в атакуваната с въззивната жалба уважителна част.
По отношение на частната жалба по чл. 248 от ГПК:
Същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по молбите по чл. 248 от
ГПК, като е уважил тази на адв. Любомиров и е изменил решението си в
частта за разноските, като е присъдил такива съразмерно на отхвърлената
част от исковете на адвоката, осъществил безплатната правна помощ по
реда н ачл. 38 от ЗА.
В частната жалба на адв. Б. не се сочат различни доводи от тези,
изложени в молбата до НзРС, но доколкото решението е поправено в
съответствие със специфичните изисквания на ЗА, тя се явява
неоснователна. Не се дължат допълнително разноски за заповедното
производство, тъй като сумите по него са идентични с тези, за които е
уважен искът. Няма отхвърлена част от заявлението, нито обезсилена
част от заповедта по чл. 410 от ГПК, което да налага намаляване н
аразноските, дължими на заявителя. В исковото производство има
отхвърлителен диспозитив касателно акцесорното вземане, тъй като то е
било предявено в размер, надхвърлящ пределите на заповедта за изпълнение
на паричното вземане, поради което и разноските на ищеца са съразмерни
на уважената част от исковете, а на ответника /с поправката – на
адвоката/ са присъдени такива, съразмерно на отхвърлената част от тях.
Така и частната жалба се явява неоснователна и не следва да се
уважава, а атакуваното с нея определение следва да се потвърди.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника-ответник и той следва
да понесе своите, както са направени, въззиваемото дружество не е
доказало и претендирало разноски и такива не следва д аму се присъждат.
9
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 89/07.06.2021г. по
гр.д. № 20202220100936 по описа за 2020г. на НзРС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 388/19.08.21г. по гр.д. №
20202220100936 по описа за 2020г. на НзРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10