РЕШЕНИЕ
№ 806
гр. гр. Хасково, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640102788 по описа за 2024 година
Предявени са от К. З. М., ЕГН:**********, от ********, чрез адвокат П.
П. от Адвокатска колегия - Хасково, съдебен адрес: ********, против „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6, представлявано от
Миладима Валериева Лалева, Алиса Валериева Иванов и Велислава Велинова
Тенева; и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Манастирска“ №41, вх.Б, ет.1, ап.2,
представлявано от Радостина Красимирова Янкулова и Лилия Иванова
Богоева-Гърбатова, искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 55 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за установяване
съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №34651/2024г. по описа на
Софийски районен съд.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2021г. ищецът сключил с първия
ответник Договор за заем № ********* към Договор за Кредитна линия № 3-
1-10272-262885 от 09.05.2022г. с посочени в исковата молба параметри, по
силата на който му бил предоставен заем в размер на 600 лв. Съгласно
Приложение № 1, неразделна част от договора за кредитна линия за отпусната
сума от 600 лева и за срок от 3 месеца, ГПР бил 42,16%. Съгласно чл. 1 ал.2 от
договора за кредитна линия, заемателят бил задължен в срок от пет дни,
1
считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно
от обезпеченията, подробно описани в него. Неясно защо, на ищеца бил даден
и договор за възлагане на поръчителство, за който му било обяснено, че бил
част от договора за заем. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на
поръчителство, той дължал възнаграждение за поръчителство в размер на
224,64 лв., платимо разсрочено на три вноски по банковата сметка на първия
ответник, като вноските били дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по процесния договор за паричен заем. Въпреки, че в
чл.1 ал.4 т.8 от договора за заем било посочено, че общата дължима сума е
съгласно погасителния план за всяка усвоена сума, която в случая била 636,36
лева, от погасителния план ищецът установил, че сумата която трябвало да
заплати за погасяване на задълженията си по договора била в размер на 861
лева. Според ищеца, клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за потребителски
кредит от 18.07.2022г. към договор за кредитна линия от 09.05.2022г., сключен
с първия ответник ,,Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, както и клаузата на чл. 2, ал. 1
от сключения към него договор за възлагане на поръчителство с втория
ответник ,,Кредит Гаранция“ ЕООД, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, а чл. 2, ал. 1 от договор за възлагане на поръчителство е нищожен и на
друго основание - чл. 146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
представлявал неравноправна клауза, която задължавала потребителя от по-
силната икономически страна по заемния контракт да бъдат сключени
неизгодни и допълнително икономически обременяващи клаузи, за да
изпълнят поставеното им задължение по чл. 1 ал. 2 от договора за заем. По
този начин потребителят дължал „Възнаграждение за предоставяне на
поръчителство“, което било в прекомерен размер и напрактика било
допълнителна печалба, която следвало да се калкулира с договорената
възнаградителна лихва, но с невключването в ГПР кредиторът целял да
преодолее законовото изискване по чл. 19 ал. 4 ЗПК за таван на лихвените
нива по предоставената в заем сума. В случая в чл. 2, ал. 1 от договор за
възлагане на поръчителство към процесния договор за потребителски кредит
формално било уговорено „възнаграждение за възлагане на поръчителство“, за
да се обезпечи кредитът, но фактически се дължало не възнаграждение, а
договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора. Това
било така, доколкото за да възникне вземането под формата на
възнаграждение, договорът за кредит предвиждал редица кумулативно дадени
условия, които следвало да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради
което било обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът дал
възможност на насрещната страна в едва петдневен срок да му предостави
банкова гаранция или поръчител/и, който/които да отговаря/т на определени
условия. Налагането на толкова къс срок въобще препятствал всички
възможности на длъжника да реализира и изпълни условията. Той обективно
2
бил в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко
да намери повече от един и то такива, които да отговарят на всички посочени
условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждали на извод, че
изначално било трудно, но и невъзможно тяхното изпълнение.
Алтернативната опция за обезпечение /банкова гаранция/ също поставяла
мъчно преодолими пречки пред заемателя. Налагал се извода, че опциите по
чл. 1, ал. 2 от договора всъщност не давали възможност на длъжника да
избегне сключването на Договор за предоставяне на поръчителство с
паралелното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД и от там да не дължи
възнаграждение за предоставяне на обезпечение, тъй като били много трудно
изпълними. След като това било така, във всички случаи вземането за
възнаграждение щяло да възникне в сферата на кредитора. При тези трудно
изпълними условия, за да не възникне задължението за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, както и предвид размера му съпоставен
спрямо главницата, възнаграждението се превръщало в средство за
обогатяване на кредитора, поради което било нищожно. Фактически не се
касаело за дължимо възнаграждение, а за вземане, което се плаща заедно с
вноските за главница и лихва, което вземане представлявало допълнителна
печалба за кредитора освен лихвата. В конкретния случай реално била
договорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която
представлявала печалба за кредитора. Възнаграждението за предоставяне на
поръчителство било нищожно и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Противоречието
със закона и/или с добрите нрави правело уговорката за възнаграждение за
предоставяне на обезпечение нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл. 1 и
предл.3 ЗЗД и препятствало възникването на вземането и на задължението за
възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Основното задължение на
заемателя по договора за паричен заем било да върне на падежа заемната сума
ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствало на интереса
на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението на
предоставения заем. С клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на
поръчителство обаче било предвидено възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, но не на главно задължение на заемателя да върне заемната
сума на падежа, а на задължението в петдневен срок от подписване на
договора да предостави обезпечение за кредитора. Фактът, че договорът за
кредит задължавал потребителя да предостави обезпечение потвърждавал
тезата, че сумата, формално наречена възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, била всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка
на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тьлк. дело № 1/2009 г. на ОСТК така уговореното възнаграждение за
предоставяне на поръчителство излизало извън предадените му санкционна,
обезщетителна и обезпечителна функции и представлявало източник на
3
неоснователно обогатяване. Уговорено било компенсаторно възнаграждение
за предоставяне на поръчителство за изпълнение на задължение, различно от
главното, при което дори и при удовлетворено главно вземане, кредиторът
имал право да получи и допълнително възнаграждение, което не било
свързано с неизпълнение на същественото задължение по договора.
Обезпечението в случая имало цел, различна от тази на възнаграждение за
предоставяне на поръчителство. Тъй като уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчителство не преследвала заложените й функции,
същата била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл.
2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство към Договора за
потребителски кредит според ищеца била неравноправна по смисъла на чл.143
ЗЗП, поради което също и нищожна на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, тъй като
била уговорена във вреда на потребителя и целяла единствено обогатяване на
заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, като по този начин оскъпявала цената на
заема. Уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство не
отговаряло на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и
водело до значително неравноправие между правата и задълженията на
заемателя и заемодателя. Клаузата била неравноправна по смисъла на чл.143,
т. 5 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя да изпълни неизпълними за него
задължения чрез предоставянето на поръчителство от паралелно дружество, за
което да заплати необосновано високо обезщетение или възнаграждение.
Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 ЗПК, уреждащ максималния размер на ГПР, поради което и на
основание чл.21 ЗПК била нищожна и заплащане по нея не се дължало.
Сключването на тази допълнителна „договорка“ имала за цел да прикрие
действителните разходи по кредита. След като това било така, то договорът за
заем противоречал на част от императивните разпоредби на ЗПК, поради
което в случая следвала да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК,
доколкото били нарушени т.9 и т.10 на чл.11 ал.1 от ЗПК. В договора трябвало
да се посочи размерът на лихвения процент с включено възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, което като възнаграждение било нищожно, а
реално представлявало сигурна печалба за кредитора. Така фиксирания
лихвен процент нямало да възлиза на записания в договора размер, а на по-
голямо число. Освен това в договора не бил посочен реалният годишен лихвен
процент. Доколкото лихвата била част от ГПР, следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора и в него следвало да участва и
сумата от 224,64 лв., изразена като процент. Това не било сторено, поради
което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали
ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Поддържа се, че в случая нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима, тъй като
4
договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без
недействителната му част. Процесният договор за заем попадал в обсега на
ЗПК, поради което трябвало да отговаря на императивните разпоредби на този
закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочвала какво следва да съдържа
договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК, когато не били спазени изискванията
на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит бил недействителен, поради което част от изискванията
на чл.11, ал.1 от закона били императивни и нарушаването им влечало
нищожност на сключения договор. Доколкото в случая имало нарушение на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следвало да бъде приет за
недействителен на основание чл.22 ЗПК. Последиците от тази
недействителност били посочени в чл.23 ЗПК. В изпълнение на процесния
договор за потребителски кредит, неразделна част от който бил договор за
предоставяне на поръчителство, ищецът твърди, че е заплатил на ответниците
сумата от общо 861,00 лв. Поради недействителност на договора за заем
според него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума по
кредита в размер на 600,00 лв., но не на лихва и други разходи. От това
следвало, че разликата между заплатената сума от 861,00 лв. до дължимата от
600,00 лв. /в размер на 261,00 лв./ била платена от него при начална липса на
основание и като недължима подлежала на връщане от ответниците на
основание чл.55, ал.1, предл.l ЗЗД. Ищецът сочи, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз
основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 34651/ 2024 г. по описа на РС - София.
Срещу заповедта били подадени в срок възражения от длъжниците, поради
което за него възниквал правен интерес от предявяване на исковете, предмет
на настоящото производство. С тези мотиви и предвид уточняваща молба на
ищеца с вх. рег. № 21013/23.12.2024 г., се претендира от съда да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните
съществуването на вземането на ищеца спрямо ответниците, по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
34651 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, както следва: По
отношение на първия ответник „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД - на сумата в
размер на 36,36 лева, представляваща платена без основание сума за
договорна лихва по сключен между страните договор за заем № 10044511 от
18.07.2022 г. към договор за кредитна линия № 3-1-10272-262885, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане; По отношение на втория
ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД - на сумата в размер на 224,64 лева,
представляваща платена без основание сума за възнаграждение за
поръчителство по сключен между страните договор за предоставяне на
5
поръчителство от 18.07.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 06.06.2024 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се направените съдебни разноски в заповедното и в
исковото производство, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ал.2 от ЗАдв.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирани писмени
отговори на искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват
предявените искове.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********* от
18.07.2022 г. към договор за кредитна линия № 3-1-10272-262885, въз основа
на който на ищеца К. З. М. била предоставена в заем сума в размер на 600,00,
която е следвало да бъде върната на кредитора чрез 3 вноски, всяка в размер
на 212,12 лева или в общ размер на 636,36 лева и която е била погасена
напълно от ищеца предсрочно. Отбелязва се, че задължението било заплатено
от страна на ищеца предсрочно, като от него била заплатена сумата от 631,35
лева, от която 600 лева за главница и 31,95 лева възнаградителна лихва.
Противно на твърдението в исковата молба, ответникът поддържа, че сумата
за възнаграждение за поръчителство не е постъпила по неговата сметка, а по
сметка на кредитния посредник „Кеш Кредит“ ЕАД. На следващо място,
ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД поддържа, че липсва основание за
обявяване на нищожност на договора за кредит и излага съображения в тази
насока. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.18 от Закона за потребителския кредит, в
договора за потребителски кредит следвало да се съдържа информация за
„обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива“.
Така от една страна законодателят предоставил възможността за обезпечаване,
а от друга ответникът изпълнил задължението си в чл. 1, ап.2 от договора. На
потребителя/ищеца освен това били предоставени три опции за обезпечение,
като изборът бил направен изцяло от него. С оглед на това, неправилно било
твърдението, че задължаването на потребителя да предостави обезпечение
било обвързано с възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което
всъщност представлявало скрита възнаградителна лихва. Оспорват се
твърденията, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК, тъй като в
договора бил посочен реалният годишен лихвен процент, който бил фиксиран
и не следвало да бъде по-голямо число. Предвид обстоятелството, че ГПР
трябвало да бъде записан като реквизит в договора за потребителски кредит,
то неговото изчисляване следвало да се извърши преди сключването на
договора, а този разход не бил известен на кредитора към посочения момент.
По тези и останалите подробно изложени в отговора съображения ответникът
моли бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения срещу него
6
иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД също не оспорва
обстоятелството, че между него и ищеца е сключен процесния договор за
възлагане на поръчителство и поддържа, че дружеството е изпълнило поетото
от него задължение да се задължи солидарно с ищеца за всички задължения,
произтичащи от договора за потребителски кредит. Прави възражение за
размера на претендираната сума. Сочи, че задължението било погасено
предсрочно, като по сметка на „Кредит Гаранция“ ЕООД постъпили три
вноски на обща стойност 211,39 лева. Поддържа, че сключеният с ищеца
договор за възлагане на поръчителство не следвало да се смесва с договор за
поръчителство, тъй като имал характер на договор за услуга, възложена от
ищеца, а доколкото ответникът бил търговец по смисъла на ТЗ, същият
представлявал търговска сделка, отличаваща се със своята възмездност. Счита
неоснователни доводите на ищеца за недействителност, респ. нищожност на
клаузата на чл.2 ал.1 от договора и поддържа, че в договора за възлагане на
поръчителство липсват клаузи, уговорени във вреда на потребителя,
неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По
всички подробно изложени в отговора съображения, ответникът „Кредит
Гаранция“ ЕООД моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от ищеца спрямо него иск. Претендира присъждане на
направените по делото разноски в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 34651 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, приложено по настоящото производство, се
установява, че въз основа на заявление от 06.06.2024 г. с вх. рег. № 186567 в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед № 24508 от 06.08.2024
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесната сума от
общо 261,00 лева, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева
за държавна такса. В предвидения от закона срок са подадени възражения и от
двамата ответници и с разпореждане № 120651 от 26.08.2024 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като последният е сторил това.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства - Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия-
Премиум“ № 3-1-10272-262885, Искане № ********* за усвояване на сума по
кредит тип „Кредитна линия – Премиум“ от 18.07.2022г. и Погасителен план
7
към кредит №№ *********, се установява, че между ищеца К. З. М. и „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за кредит, по който е предоставена
заемната сума от 600,00 лева при кредитен лимит от 6000,00 лева, с фиксиран
лихвен процент от 36.00 %. В Договора не е посочен конкретен размер на
ГПР, но е посочено, че размерът на Годишния процент на разходите за всички
комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е
отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от настоящия
договор. Съгласно приложеното към исковата молба Приложение № 1,
неразделна част от договора за Кредитна Линия № 3-1-10272-262885, ГПР за
предоставения размер на кредит от 600 лв. и за срока от 3 месеца е 42.16 %.
В чл. 1, ал. 2 от Договора е уговорено, че кредитополучателят следва в
петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв.,
одобрено от кредитодателя дружество - поръчител или неотменима
безусловна банкова гаранция за сумите по договора от одобрена от „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
Безспорно е между страните, а и от представения Договор за възлагане
на поръчителство от 09.05.2022 г. се установява, че на посочената дата между
К. З. М., в качеството му на клиент/кредитополучател, и „Кредит Гаранция“
ЕООД, в качеството му на поръчител, е сключен договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря
солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-10272-262885
от 09.05.2022 г., сключен между ищеца К. З. М. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за възлагане на поръчителство, същият
влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само
ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лева,
одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
банка. Според чл. 2, ал. 1 от Договора за възлагане на поръчителство за
оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита,
клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от
размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на
задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и
8
други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора страните са се уговорили дължимото
възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде заплащано на части, съгласно
погасителния план - 3 вноски по 74,88 лв. всяка или общо 224, 64 лв. Според
чл. 2, ал. 3 от Договора клиентът заплаща възнаграждението съгласно
представен погасителен план по банковата сметка на посредника („Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.
Видно от погасителния план към Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ № № 3-1-10272-262885 и Погасителен план на
възнаграждението за обезпечение по усвоения кредит № *********, общият
размер на погасителната вноска с включено възнаграждение за поръчител
възлиза на 287,00 лв.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца,
съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
обективно и компетентно изготвено. Същото не бе оспорено от страните. От
заключението се установява, че по Договора за заем № ********* към договор
за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-10272-262885 от
09.05.2022 г. и по договора за възлагане на поръчителство от същата дата, са
постъпили суми в общ размер на 843,34 лв., като с тях са погасени главница за
600 лв; договорна лихва за 31,95 лв. и възнаграждение за поръчителство -
211,39 лв. Установява се от още от заключението, че размерът на ГПР,
изчислен в условията на изплащане на главницата от 600 лв, за 3 месеца при
лихвен % в размер на 36,00 % годишно с включване на възнаграждението по
договора за гаранция е 835,81 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, които са процесуално допустими, доколкото изхождат
от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжниците в
едномесечния срок от уведомяването им за своевременно депозирано от
страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесните вземания.
Разгледан по същество, исковете са частично основателни поради
следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1. пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. За да бъде уважен предявеният иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване,
съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка
9
причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест
на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е
осъществено имущественото разместване.
В случая не се спори между страните, че ответникът „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът К. З. М. е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Сключеният между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за
кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби
уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република
България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителят и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
10
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В процесния случай, от съдържанието на договора се кредит се
установява, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в него не е посочен ГПР и обща сума, дължима от потребителя.
Дори да се приеме, че същите са посочени в Приложение № 1 към Договора,
така посочените техни размери не съответстват на действителните, съобразно
поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното
задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща
възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на лихвено плащане по
Договора за потребителски кредит, неправилно не е калкулирано в ГПР,
предвиден в Договора. Последното обстоятелство не само, че не се оспорва от
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, но и изрично се признава с оглед изявленията в
отговора на искова молба.
Вярно е също така, че задължението за заплащане на възнаграждението
за предоставяне на поръчителство не възниква от Договора за потребителски
кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с Договора за
кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде
гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Съдържанието на
клаузите за предоставяне на поръчителство и съпоставянето им с естеството
на сключения Договор за кредит, налагат извод, че по своето същество те
представляват неотменимо изискване към потребителя и не му предоставят
избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Изискванията,
които въвежда към потребителя клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит,
уреждащ задължението за предоставяне на обезпечение, са практически
непосилни за него, с оглед на обстоятелството, че последният търси паричен
кредит в сравнително нисък размер от 600 лева. Така, поставяйки изисквания,
за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го
„насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът
обективно би могъл да си позволи да предостави - поръчителство от одобрено
от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД дружество. Това дружество е
11
вторият ответник - „Кредит Гаранция“ ЕООД. Ето защо следва да се приеме,
че в действителност възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит,
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума
(т.нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство се дължи на
друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са
пряко свързани с предмета на Договора за кредит, съобразно императивните
разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат
включени при изчисляване на ГПР. Това не е сторено в процесния случай. С
невключването в ГПР на възнаграждението в полза на поръчителя,
представляващо разход, свързан с предмета на договора за потребителски
кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, се постига
скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил заем на
потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до
заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на
дължимите от кредитополучателите разходи по кредита. В конкретния случай
договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Видно от кредитираното заключение на назначената по делото
съдебно - счетоводна експертиза, плащането на възнаграждението за
поръчителство не е отразено като разход при формирането на ГПР по
Договора за кредит. Ако същото бъде включено в общите разходи по кредита,
то размерът на ГПР би бил равен на 835,81 %.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за възлагане на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице поръчител,
както и от сключването на договора за поръчителство в деня, в който е
сключен самият договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че
разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
12
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/Е0. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва
да плати по Договора за кредит и реалните разходи по кредита. Като не е
оповестил действителен ГПР в Договора за кредит заемодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка.
Умишленото невключване на възнаграждението на поръчителя в ГПР по
Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а
именно недействителност на целия Договор за кредит (в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о.).
Последиците от недействителността на Договора за кредит рефлектират
и върху Договора за възлагане на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията. Съгласно клаузата на чл. 1 от процесния Договор за
възлагане на поръчителство поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД е поел
задължение да отговоря солидарно за всички задължения на ищеца съгласно
сключения Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-
10272-262885 от 09.05.2022 г. Следователно Договорът за възлагане на
поръчителство е акцесорен и единствено основание за сключването му е
Договорът за кредит, съответно предвиденото в него задължение за
предоставяне на поръчителство. Договорът за възлагане на поръчителство е
нищожен съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД , тъй като се явява лишен от
основание, предвид недействителността на Договора за кредит, който той
обезпечава и във връзка, с който е възникнало правоотношението по
предоставянето на гаранция. Договорът за възлагане на поръчителство е
недействителен и поради установяването му в противоречие с добрите нрави,
доколкото единствената цел, поради която е сключен е установяване на
допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение
за заемодателя, а не гарантиране изпълнението на задълженията по Договора
за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността
е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи. Тъй като се установява, че ищецът като кредитополучател е
погасил изцяло задълженията си по процесните договори следва да се приеме,
че с тях същият е заплатил на заемодателя суми, които следва да се отнесат
като връщане на предоставената му от кредитора сума от 600 лв.
13
Изложеното дотук налага извода, че претендираните вземания се
основават на неравноправни за потребителя клаузи, които се явяват нищожни
по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Нищожността е пречка за възникване на
задължение по тях, поради което платените суми на всеки от двамата
ответници над посочената главница по договора за потребителски кредит са
предадени при начална липса на основание и подлежат на връщане, съгласно
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо и след като съдът достигна до извод за
недействителност на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“
№ 3-1-10272-262885 от 09.05.2022 г. и на свързания с него договор за
възлагане на поръчителство от същата дата, вкл. и по аргумент от чл. 23 ЗПК,
платената сума в общ размер от 243,34 лева като сбор от заплатените 31,95 лв.
за договорна лихва и 211, 39 лв. за възнаграждение на поръчител, се явяват
получени от всеки от двамата ответници без основание и се дължи връщането
им на ищеца.
По делото не се спори, а и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищецът е заплатил в полза на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД по процесните договор за
потребителски кредит и договор за възлагане на поръчителство сумата от
общо 843,34 лева, в т.ч. главница от 600 лв. В случая липсва основание за
получаването на сумата от 31,95 лв. от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
за възнаградителна лихва и на сумата от 211,39 лв. от ответника „Кредит
Гаранция“ ЕООД за възнаграждение на поръчител, поради което съдът
намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани до размера
на тези суми.
Предвид изложеното, по предявените искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, съдът
намира, че искът срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД се явява основателен и
следва да бъде уважен до размера от 31,95 лева, а в останалата част до пълния
предявен размер от 36,36 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
както и искът срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД следва да бъде уважен до
размера от 211,39 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от
224,64 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за
законна лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 34651 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд -
06.06.2024 г., до окончателното им изплащане.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
14
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение всеки от двамата ответници е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия,
никой от тях не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността им за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д. №
34651 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд. От представените по него
писмени доказателства се установява, че те са действително направени и
възлизат на 25,00 лева за внесена държавна такса.
С оглед изхода на спора, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е
направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото
производство в общ размер от 350 лв – 50 лв. за държавни такси и 300 лева за
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно
уважената част от иска, на същия следва да се присъдят такива в общ размер
от 326,31 лева (по 42,84 лева от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и 283,47 лева от
„Кредит Гаранция“ ЕООД) за заплатена държавна такса в исковото и в
заповедното производства и възнаграждение за вещо лице.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат адв. П. И.
П. от АК - Хасково. По отношение на размера на хонорара, който следва да се
определи в полза на адвокат П. П., съдът намира следното: Съобразно
изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С- 428/16 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с
постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
15
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед всички
посочени по - горе принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, цената на иска, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси,
извършените от адв. П. П. процесуални действия, изразяващи се единствено в
депозиране на писмени молби по делото, настоящият съдебен състав намира,
че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в
полза на адв. Петков следва да се определи възнаграждение за осъщественото
от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото
дело в размер на 200 лв. и 200 лв. за заповедното производство. Така
определения размер на възнаграждението на оказана безплатна правна помощ
следва да бъде присъдено съобразно уважената част от иска, а именно – в
размер на 372,94 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, по отношение на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Света троица“, ул.“Зографски манастир“ № 15, вх.Г, ет.6,
съществуването на вземане на К. З. М., ЕГН **********, с адрес: ********,
съдебен адрес: ********, адв. П. И. П. от АК - Хасково, спрямо него за сумата
от 31,95 лева, представляваща заплатена без правно основание сума за
договорна лихва по чл.1, ал.4, т.3 по сключен между страните недействителен
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-10272-262885
от 09.05.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
16
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34651 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд - 06.06.2024 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК за разликата над 31,95 лева до пълния предявен
размер от 36,36 лева, като неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, по отношение на „Кредит
Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, съществуването на вземане
на К. З. М., ЕГН **********, с адрес: ********, съдебен адрес: ********, адв.
П. И. П. от АК - Хасково, спрямо него за сумата от 211,39 лева,
представляваща заплатена без правно основание сума за възнаграждение за
поръчителство по чл.2, ал.1 от сключен между страните договор за
предоставяне на поръчителство във връзка с Договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“ № 3-1-10272-262885 от 09.05.2022г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 34651 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд - 06.06.2024 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК за
разликата над 211,39 лева до пълния предявен размер от 224,64 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица“, ул.“Зографски манастир“
№ 15, вх.Г, ет.6; и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на К. З. М., ЕГН **********, с адрес:
********, съдебен адрес: ********, адв. П. И. П. от АК - Хасково, сумата от
общо 326,31 лева (42,84 лева от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и 283,47 лева от
„Кредит Гаранция“ ЕООД,) представляваща направени разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д. № 34651 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, присъдени съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица“, ул.“Зографски манастир“
№ 15, вх.Г, ет.6 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, да
заплатят поравно на адв. П. И. П. от АК - Хасково, ЕГН **********, с личен
№ ********** с адрес на кантората - ********, сумата от общо 372,94 лева
(всеки по 186,74 лева), представляващи определено съразмерно с уважената
част от иска възнаграждение за осъщественото от него процесуално
17
представителство, защита и съдействие по настоящото дело и по ч.гр.д. №
34651 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се четет
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
18