№ 16648
гр. С, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110136792 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на К. Т. Т., ЕГН **********,
адрес: гр. С, жк. „Н 2”, бл. ..., представляван от адв. С. А. Н., срещу ответника
„С В“ АД, ЕИК ...., с адрес на управление в гр. С, бул. "Ц Б III" № ..., ет. 2 и 3,
представлявано от В Б Т и/или Ф М Д, съдържаща претенция по отношение на
ответното дружество да бъде установено, че ищецът не му дължи сума в
размер на 1 216.82 лв., начислена и претендирана по клиентски № ..., за имот,
находящ се в гр. С, жк. „Н 2”, бл. ...“. В исковата молба са наведени следните
твърдения - за процесния имот, партида с абонатен № ..., ответникът
претендирал заплащане на сума в размер на 1 216.82 лева, като за целта издал
извънсъдебна справка за посоченото задължение. Ищецът твърди, че не
дължи тази сума, тъй като липсвала установена облигационна връзка с
ответника, тъй като не е собственик или вещен ползвател на посочения имот,
а единствено обитател; евентуално поради недоставена, неотговаряща на
българските държавни стандарти и нормативни изисквания, услуга,
непотребена в процесния имот. В тази връзка се твърди, че имотът не е
водоснабден, уредите, който се използват за отчет, не са изрядни и не са
минали необходимите метеорологични проверки и сертификати. На трето
място се позовава на изтекла погасителна давност за посоченото вземане.
Навежда се, че ответникът допуснал нарушения на чл. 30 и чл. 32, ал. 3 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
1
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и на чл.
21, ал. 1 и ал. 5 от приложимите общи условия. Цената била формирана по
прогнозни стойности, като се възразява и срещу определената методика на
начисление. Отбелязва разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД по отношение на
релевираното възражение за погасителна давност за вземанията в периода от
01.04.2021 г. до 01.04.2022 г. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, който признава исковата претенция по реда на чл. 237 ГПК, но на
основание чл.78, ал.2 от ГПК претендира възлагане разноските за водене на
делото върху ищеца, тъй като сочи да не е дал повод за завеждането му. В
подкрепа на това представя серия от искания от ищеца до ответника,
отправяни в периода юли 2022 – май 2025г. за отписване за задължения за ВиК
услуги за имот с адрес гр. С, ж.к. „Н II“ бл...., който самият ищец посочил като
свой, като на всяко от тези искания ответникът отговарял, отправяйки му
предложения за среща, но ищецът не се явявал или представлявал. Ответникът
не е предприемал действия по принудително изпълнение, не е упражнявал
извънсъдебна принуда по отношение на ищеца. Цитира се съдебна практика
на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът единствено
отговарял на писмата на ищеца, предоставяйки му исканите справки, без да
претендира задължения. В условията на евентуалност, при възлагане в тежест
на ответника на съдебно-деловодните разноски, се позовава на нормата на чл.
78, ал. 5 ГПК.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК - при признание на
иска, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи
на закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната
да може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради
което искането следва да бъде уважено. По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК,
решението не се мотивира по същество, като съдът само следва да укаже, че
то се основава на признанието на иска.
По разноските. В конкретния казус по мнение на настоящия съдебен състав
приложение следва да намери хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, защото
ответникът е признал иска и от доказателствата по делото не се установява да
е давал повод за образуване на исковото производство. Това е така, защото
отговорността за съдебни разноски е деликтна по своя характер и в тази
2
връзка е от значение извънпроцесуалното и процесуалното поведение на
ответника, което обаче не е предполагало възбуждане на спорно исково
производство, след като същият единствено е отговарял чрез предоставяне на
справки на молбите на длъжника, в това число, предлагайки и индивидуални
срещи между него и представител на дружеството, без обаче да е обвързвал
представената информация за начислени задължения със заплаха от съдебна
принуда. Така в Определение № 474/07. 11. 2019 г. по ч. гр. дело № 3063/2019
г. по описа на I V г. о. на ВКС, Определение № 193 от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. №
477 по описа за 2023 г. на ВКС е възприето разбирането, че ответникът може
да удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи изрично признание
на иска, но при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни
мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и
не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при
отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на
давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
отношенията между страните в производството, а именно К. Т. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. С, жк. „Н 2”, бл. ... и ответника „С В“ АД, ЕИК ...., с
адрес на управление в гр. С, бул. "Ц Б III" № ..., ет. 2 и 3, че ищецът К. Т. не
дължи на „С В“ АД, ЕИК .... сума в размер на 1 216.82 (хиляда двеста и
шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки) лв., представляваща парична
равностойност на водоснабдителни услуги по партида с клиентски № ..., за
имот, находящ се в гр. С, жк. „Н 2”, бл. ..., начислени за периода април 2021 г. -
април 2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
3
датата на неговото получаване пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а,
ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4