№ 1141
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110105731 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е предявен от А. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Люлин“, п.к.1336, бул. „Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6", ет.2 специален отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1785,41
лева, представляваща дължима неизплатена главница по силата на Договор за
потребителски заем от 16.12.2008 г., сумата от 2219,63 лева, представляваща законната
лихва за забава за периода от 15.05.2012 г. до 09.04.2024 г., ведно със законната лихва
за забава, считано до окончателното изплащане на задължението, сумата от 556,88
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.08.2009 г. до 30.08.2011
г., сумата от 483,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2009 г.
до 02.05.2012 г., сумата от 156,51 лева, представляващи съдебни разноски в
производството по издаване на изпълнителния лист, които суми представляват
изпълняемото право по изп.д.№20148080401088/2014 г. при ЧСИ Захари Димитров,
рег.№808 на КЧСИ, район на действие - района на Окръжен съд Варна. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
В исковата молба се излага, че с изпълнителен лист от 04.07.2012 г. по ч.гр.д.
№6412/2012 г. на ХХ-ти с-в при Районен съд - гр.Варна, на основание чл.404, т.1, вр.
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК ищцата била осъдена да заплати на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1785,41 лева, представляваща
дължима неизплатена главница по силата на Договор за потребителски заем от
16.12.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.05.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 556,88 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 28.08.2009 г. до 30.08.2011 г., сумата от 483,11
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2009 г. до 02.05.2012 г.,
както и сумата от 156,51 лева, представляващи съдебни разноски. Изпълнителният
1
лист бил издаден след уважено заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
по реда на чл.410 от ГПК и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
3112/16.05.2012 г. по същото дело. Вземанията на кредитора произтичат от непогасен
паричен кредит по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01311926 от
16.12.2008 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът подал молба за
образуване на изпълнително дело при ЧСИ Захари Димитров, рег.№808 на КЧСИ,
район на действие - района на Окръжен съд Варна, при когото било образувано изп.д.
№20148080401088/2014 г. Със Съобщение за налагане на запор изх.№21799/29.08.2014
г. били предприети действия за принудително изпълнение. С молба вх.
№28522/14.12.2015 г. от взискателя било направено искане за извършване на опис на
движими вещи на адреса на длъжника. С молба с вх.№62388/17.05.2017 г. ответникът
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК ****, представлявано от Зорница
Димитрова - прокурист, чрез пълномощника Теодора Юлиева И.а уведомил съдебния
изпълнител за извършено прехвърляне на вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с ЕИК ********* по изпълнителното дело и поискал връчване на
уведомление за това на длъжника, а също и насрочване на дата за извършване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника. По
делото била изпратена нова покана за доброволно изпълнение изх.№17843/22.06.2017
г. с новия взискател по делото и съобщения за насрочен опис, оценка и изземване на
движими вещи, а със съобщение изх. №17844/22.06.2017 г. длъжникът бил уведомен за
размера на дълга към 22.06.2017 г. Със запорно съобщение с изх. №25214/01.09.2017 г.
бил наложен запор на всички сметки на длъжника, а със съобщение изх.
№25215/01.09.2017 г. бил уведомен длъжникът за наложен запор върху банковите му
сметки.
Последното редовно изпълнително действие по изпълнителното дело било
извършено чрез налагане на запор върху всички сметки на длъжника със запорно
съобщение с изх. №25214/01.09.2017 г. Излага, че в периода от 01.09.2017 г. до
06.12.2023 г. взискателят е бездействал и не е поискал извършването на каквито и да
било действия за осъществяване на принудително изпълнение за удовлетворяване на
паричните му вземания по издадения изпълнителен лист, съответно такива действия не
са били извършвани от съдебния изпълнител. Ето защо, на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК изпълнителното дело е прекратено ех lege на 01.09.2019 г. За прекратяването
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е необходимо
постановяването на акт от страна на съдебния изпълнител, тъй като прекратяването
настъпва по силата на закона. Със запорно съобщение с изх. №27014/06.12.2023 г.
длъжникът бил уведомен за размера на дълга към 20.12.2023 г. и бил наложен запор
върху банковите му сметки.
Твърди, че всички извършени по делото изпълнителни действия и актове на
съдебния изпълнител след неговото прекратяване ех lege на 01.09.2019 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, са незаконосъобразни и се обезсилват по право, съответно не
са произвели каквито и да било правни последици. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
2
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Сочи, че в процесния случай изпълнителното производство е било прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 01.09.2019 г., като всички извършени след
тази дата изпълнителни действия за осъществяване на принудително изпълнение по
изпълнителното дело са обезсилени по право. Последното валидно изпълнително
действие по делото е налагане на запор върху всички сметки на длъжника със запорно
съобщение с изх.№25214/01.09.2017 г., което прекъсва давността, на основание на
чл.116, б."в" от ЗЗД. От този момент е започнала да тече нова погасителна давност,
която е изтекла на 01.09.2022 г., когато вземанията на взискателя по издадения
изпълнителен лист са се погасили. Всички извършени по делото изпълнителни
действия и актове на съдебния изпълнител за осъществяване на принудителното
изпълнение след неговото прекратяване ех lege на 01.09.2019 г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК са незаконосъобразни и се обезсилват по право, съответно не са
произвели каквито и да било правни последици.
Твърди, че към настоящия момент не е издаден акт от съдебния изпълнител за
прекратяване на изп. д. №20148080401088/2014 г. при ЧСИ Захари Димитров, рег.
№808 на КЧСИ, район на действие - района на Окръжен съд Варна, макар същото да с
прекратено ех lege. Предвид действията на съдебния изпълнител от 06.12.2023 г. за
налагане на запор върху банковите сметки на ищцата, които действия счита за
незаконосъобразни, намира че е налице опасност да бъдат предприети нови
изпълнителни действия, които ограничават гражданските й права и могат да й
причинят имуществени и неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като
оспорва вземането му да е погасено по давност, като излага следните аргументи:
Твърди, че срокът по чл.117, ал.2 от ЗЗД не е изтекъл, независимо от
извършването или не на изпълнителни действия в хода на образуваното под №
1088/2014 г. изп. дело до 26.06.2015 г., а и след това, с оглед прието тълкуване в TP №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК, че до приемане на TP №
2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС давност по време не е текла, съгласно
прието с ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015
г.,
Излага, че на 14.12.2015 г. предишният взискател е входирал молба за
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, която не е разгледана от
ЧСИ.
На 01.03.2017 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател, а
именно „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като със същата на съдебния
изпълнител са възложени правомощията по чл.18отЗЧСИ, което е действие годно да
прекъсне давността.
На 22.06.2017 г., по входирана на 25.05.2017 г. молба за извършване на опис,
ЧСИ е изходирал и после изпратил до длъжника по делото ПДИ с насрочена дата за
опис на движими вещи.
На 01.09.2017 г., по молба на взискателя от 14.08.2017 г. е наложен запор върху
вземанията на Г. по сметки, открити на нейно име в ПИБ АД.
3
На 12.06.2018 г. е входирана молба от ответното дружество за извършване на
справка в ТП на НОИ за трудови договори и запор на вземания във връзка със същите.
Молбата не била разгледана от ЧСИ.
На 07.09.2021 г., в деловодството на ЧСИ Димитров била входирана молба от
ответното дружество отново за извършване на справка за трудово правоотношение и
запор на вземанията. ЧСИ е извършил 2 бр. справки, установил е наличието на
трудово правоотношение, но не е наложил запор.
По молба от 08.11.2023 г., на 06.12.2023 г. ЧСИ Димитров е наложил запор върху
вземанията на Г. в ЦКБ АД.
Излага, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е
валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва
погасителната давност.
В заключение счита, че от изложената хронология на извършените спрямо
имуществото на ищцата изпълнителни действия както по отношение на главното, така
и спрямо всички следващи се от него вземания, погасителна давност не е настъпила.
По отношение наведените в исковата молба твърдения, че след като делото е
било прекратено по право, загубват силата си всички предприети спрямо имуществото
на длъжника изпълнителни действия, споделя застъпеното в практиката на ВКС
становище, че „настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно
значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия до
перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на
погасителната давност съгласно чл.116, б, „в" от ЗЗД". Сочи, че когато в хода на
изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ, след
настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а
следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва
давността независимо дали е било образувано ново дело. Разяснено е още, че ако
искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина,
която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за прекъсната с
искането.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Към доказателствения материал по делото е приобщено изп. д.
№20148080401088/2014 г. при ЧСИ Захари Димитров, рег. №808 на КЧСИ, район на
действие - района на Окръжен съд Варна. От същото се установява, че е образувано по
молба вх. №10411/06.06.2014 г. на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД за събиране
4
на присъдените суми въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2012 г., издаден по
ч.гр.д. №6412/2012 г. по описа на РС- Варна срещу ищцата А. Г. Г.ава, ЕГН
**********. В молбата е възложено на ЧСИ да извършва действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Посочено е, че длъжникът е изплатил сумите както следва: 10,00 лв. на 01.06.2012 г.,
10,00 лв. на 02.07.2012 г., 10,00 лв. на 13.07.2012 г., сумата от 200,00 лв. на 13.11.2012 г.
и 50,00 лв. на 12.12.2012 г.
С молбата е представен изпълнителен лист от 04.07.2012 г., издаден по ч.гр.д.
№6412/2012 г. за сумите, както следва: сумата от 1785,41 лева, представляваща
дължима неизплатена главница по силата на Договор за потребителски заем от
16.12.2008 г., сумата от 556,88 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 28.08.2009 г. до 30.08.2011 г., сумата от 483,11 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 30.09.2009 г. до 02.05.2012 г., ведно със законната лихва за забава
считано от 15.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумите и сумата от 156,51
лева, представляващи съдебни разноски в заповедното производство (л.1 от ид).
Съгласно тълкувателно решение №3/2020 от 28.03.2023 год. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Или по образуваното
изпълнително дело е започнала тече давност след образуването му от 27.06.2015 г.
С молба от 01.03.2017 г. като кредитор по изпълнителното дело е конституиран
ответникът „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД на основание представен договор за
цесия от 10.01.2017 г. Извършено е възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ (л.25 от ид).
С молба от 25.05.2017 г. новоконституираният кредитор е отправил искане за
насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника. С разпореждане от 22.06.2017 г. ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи
на длъжника, като на кредиторът е указано да заплати такса в размер 24,00 лв. по т.5
от ТЗЧСИ и в размер на 60,00 лв. по т. 20 от ТЗЧСИ. Таксата не е заплатена. (л.36 от
ид).
С молба от 14.08.2017 г. е поискана справка в БНБ за наличие на банкови сметки
на името на длъжника и при наличието на такива да бъде наложен запор върху тях.
Със запорно съобщение от 01.09.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в Първа инвестиционна банка АД (л.40).
С молба от 08.11.2023 г. кредиторът е поискал отново да се извърши справка в
БНБ и да се наложи запор на банковите сметки на длъжника (л.57 от ид).
Наложен е запор с разпореждане от 06.12.2023 г. върху банкова сметка в „ЦКБ“
АД.
С протокол за извършено разпределение от 23.01.2024 г. е извършено
разпределение на постъпилите от ЦКБ АД суми.
С молба вх. №12203/12.06.2018 г. кредиторът е поискал да бъде извършена
справка в НОИ и, в случай че се установи наличие на трудово правоотношение, да
бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Разпоредено е
справка да бъде извършена едва с разпореждане на ЧСИ от 12.06.2019 г. Но така и не е
извършена (л.80 от ид).
С молба вх. №12589/07.09.2021 г. кредиторът е поискал отново да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника след справка в НОИ. На същата
дата е разпоредено да бъде извършена справката. Същата е изготвена на 25.10.2022 г.,
5
заедно с още една справка от същата дата, но към 12.03.2021 г. Съгласно справката
длъжника има действащ трудов договор към Район Аспарухово като личен асистент
със срок до 30.10.2025 г. (л.78 от ид).
Последните две молби са оспорени от ищеца като антидатирани, поради което е
допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г. Ив. Г., от която
се установява, че във входящия регистър на ЧСИ Захари Димитров, че е входиран
документ вх.№12203/12.06.2018 г. от „Кредит инкасо инвестмънт“ АД по изп.д.
№1088/2014 г. с посочено с описание – молба за посочване на изпълнителен способ.
Молба вх. №12589/07.09.2021 г. също е отразена в деловодната система на ЧСИ Захари
Димитров като същата е подадено отново от „Кредит инкасо инвестмънт“ АД по изп.
д. №1088/2014 г.
С оглед на така установеното от съдебно-техническата експертиза, която съдът
кредитира като надлежно и компетентно дадена се установява, че двата оспорени
документа действително са входирани на посочената в тях дата, поради което съдът
намира, че оспорването, направено от ищеца не е успешно проведено.
Съгласно мотивите на т.3 от ТР №2/2023 г. от 04.07.2024 год. на ОСГТК на
Върховния касационен съд на Република България след като е предприето
изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и
погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече
нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно
перемпция на изпълнителното дело.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите
притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от
страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния
процес със своята активност. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне
давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК е в загуба на възможността да събере от имуществото на длъжника вече
направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и
напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи. За давността и нейното прекъсване
водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Задължението за действие е на съдебния изпълнител.
За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните
предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора
за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.18
ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска
изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е
6
посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност
е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради
неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този
случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата
за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността,
както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените
права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна -
чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Видно от посочените по-горе молби, депозирани от кредитора по
изпълнителното дело, всяка от тях (с изключение на молбата от 25.05.2017 г.) е годна
да прекъсне давността, доколкото в себе си съдържа искане на кредитора до ЧСИ да
предприеме изпълнителни действия по отношение на длъжниковото имущество и
събиране на вземането, каквото е запорът на банкови сметки на длъжника и трудово
възнаграждение. Всяко от действията е предприето в период по-малко от пет години от
предходния. Така давността е прекъсвана многократно преди да е изтекла и е
започвала да тече нова давност. По делото няма данни молбите да са върнати на
взискателя поради неизпълнение на указанията на съдебния изпълнител, поради което
следва да се приеме, че обективираните в тях изпълнителни действия са прекъснали
давността.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на
настоящото производство в тежест на ответника беше да установи по пътя на пълно и
главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана
или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение, а в
тежест на ищеца е да установи своите възражения срещу твърденията на ответника за
спиране и прекъсване на давността.
По делото не бяха ангажирани други доказателства, от които да се установи, че
исканията за предприемане на изпълнителни действия, обективирани в представените
от ответника молба, по някаква причина не са прекъснали давността.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не установи при условията на
пълно и главно доказване, че правото на принудително изпълнение за вземането на
ответника по процесния изпълнителен лист се е погасило по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ответника, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него съдебно-
деловодни разноски, изразяващи се юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 150,00 лв., на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че въпреки че ищецът е нямало как преди постъпване на
изпълнителното дело в съда за узнае за добавените в последствие и прекъсващи
давността молби, които видимо са с дати, предшестващи предходните и не са били
приложени от ЧСИ към делото своевременно при сверката по него от процесуалния
представител на ищеца, то няма как разноските да бъдат възложени в тежест на
ответника при отхвърляне на исковата претенция, доколкото такава правна възможност
не е предвидена в ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***
срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес
на управление: гр.София, Район „Люлин“, п.к.1336, бул. „Панчо Владигеров“ №21,
Бизнес център „Люлин 6", ет.2 специален отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1785,41 лева,
представляваща дължима неизплатена главница по силата на Договор за
потребителски заем от 16.12.2008 г., сумата от 2219,63 лева, представляваща законната
лихва за забава за периода от 15.05.2012 г. до 09.04.2024 г., ведно със законната лихва
за забава, считано до окончателното изплащане на задължението, сумата от 556,88
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.08.2009 г. до 30.08.2011
г., сумата от 483,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2009 г.
до 02.05.2012 г., сумата от 156,51 лева, представляващи съдебни разноски в
производството по издаване на изпълнителния лист, които суми представляват
изпълняемото право по изп.д. №20148080401088/2014 г. при ЧСИ Захари Димитров,
рег.№808 на КЧСИ, район на действие - района на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА А. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Люлин“, п.к.1336, бул. „Панчо Владигеров“ №21,
Бизнес център „Люлин 6", ет.2 сумата от 150,00 (сто и петдесет) лв. разноски в
производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8