Определение по дело №460/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 3512/27.06.2011г., постановено по гр.д. № 19/2011г. по описа на РС-Г. Д., е депозирана въззивна жалба от “Д. Г. ДП” – село Г., област Б., чрез неговия Директор инж. Д Ш.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради необоснованост на същото от събраните по делото доказателства. Възразява се, че първостепенният съд необосновано от събраните доказателства, погрешно е стигнал до правния извод, че при осъществяване на процедурата по уволнението на работника, работодателят е допуснал съществено нарушение на закона, като не е спазил изискването на разпоредбата на чл. 333 ал.1 т. 4 от КТ, като е отменил уволнението като незаконно само на това основание. Макар да не се възразява във въззивната жалба срещу представения в срока по чл. 9 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността от уволнения работник, болничен лист № 0661953 от 14.12.2010г., като не се оспорва и неговата доказателствена сила, възразява се във въззивната жалба, че към момента на връчване на заповедта за уволнение – на 14.12.2010г., ползването на разрешение отпуск по болест от уволнения, все още не е било започнало. Излагат се съображения, че в деня на връчването на заповедта за уволнение, въззиваемия Л. се е намирал на оперативка в сградата на лесничейството, като е бил на работа и на работното му място, поради което същият не може да се ползва от предварителната закрила на разпоредбата на чл. 333 ал.1 т. 4 от КТ. Допълнителни съображения във връзка с наведените оплаквания се излагат и за това, че при връчването на заповедта, уволненията работник е отказал да я получи, като отново не е възразил или посочил пред работодателят, че се намира в отпуск по болест, като не е уведомил работодателя си, въпреки че това е било негово задължение. Алтернативно се навежда оплакване и срещу размера на уважения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, като се възразява, че в 6 месечния период след уволнението му, въззиваемия Л. е работил като общински съветник и е получавал възнаграждение за това, като тази сума следва да му бъде приспадната от определеното от съда обезщетение. Воден от изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания съдебен акт, като постанови нов съдебен акт, с който да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ и чл. 225 от КТ като неоснователни. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства и не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, писмен отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна не е депозиран.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като депозирана в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това и срещу акт на съда подлежащ на въззивен контрол. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като съдържа всички изискуеми реквизити.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 344 и чл. 225 ал.1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна. С въззивните жалби са направени оплаквания досежно правните изводи на РС –Г. Д., относно приложимия материален закон и неговото тълкуване и правилно приложение, поради което същите са по съществото на делото и въззивният съд не намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК и чл. 266 ал. 2 т. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 19.01.2012г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, с указание, че в едноседмичеÝ срок от получаването му могат да вземат становище във връзка с доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: