№ 241
гр. Дупница, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102246 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, е предявило срещу В. ИВ. Д., ЕГН: **********, и В. СТ.
Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици и ползватели на
топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в ***, са клиенти на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 152900, като са
ползвали доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия
в периода от м. май 2017г. до м. април 2020г., която не е заплатена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците
са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
1
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД
и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
“Монитор”, в сила от 10.07.2016г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услуга дялово
разпределение”, чл. 31, ал. 1, е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че
клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца
ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от
“Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата - “Термокомплект” ООД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Поради неплащане на дължимите суми за доставка на топлинна енергия, на
22.04.2021г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 1520/2021г. по описа на РС-Дупница била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответниците са възразили в срок.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че същите му дължат, в условията на разделност
2
(по 1/2 всеки), сума в общ размер на 1434.25 лв., от които: 1211.57 лв.-главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. май 2017г.
до м. април 2020г., ведно със законната лихва от 22.04.2021г. до окончателното плащане,
18.24 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 07.04.2021г., както и суми за дялово
разпределение: 32.96 лв.-главница за периода от м. март 2018г. до м. април 2020г., ведно със
законната лихва от 22.04.2021г. до окончателното плащане, и 5.48 лв.-лихва за периода от
01.05.2018г. до 07.04.2021г. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба са депозирани такива от ответниците, с
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответниците твърдят, че
нито са собственици, нито ползватели на процесния топлоснабден имот, поради което не е
налице облигационна връзка между тях и дружеството-ищец по повод доставяна топлинна
енергия. Не оспорват размера на начислените суми за топлинна енергия и дялово
разпределение, като и начина на отчитане и начисляване на същите, поради което считат, че
не следва да се назначават исканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. Оспорват, обаче, основанието за претендиране на същите, доколкото твърдят, че
не са нито собственици, нито ползватели на процесния топлоснабдяван имот. Евентуално
правят възражение за погасяване на вземанията по давност.
Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач
на „Термокомплект“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к „Люлин“, ул. „Проф. Александър Станишев“ № 2.
С определение, постановено в закрито заседание на 23.02.2022г., съдът е
конституирал като трето-лице помагач на страна на ищеца посоченото дружество.
Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено на
30.07.2002г. Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в ***, на което
било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода, с фирма „Термокомплект“ ООД. В същия протокол,
като собственик на апартамент с абонатен № 152900, е посочен В. ИВ. Д.. Представен е и
Договор № 445/30.09.2002г. сключен между „Термокомплект“ ООД и представител на ЕС, с
предмет на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода на сграда,
находяща се в ***
Представен е и сключен на 02.11.2007г. договор между ищеца и „Термокомплект“
ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.
По делото са приети като доказателство и представените от третото-лице помагач
главни отчети, изравнителни сметки и документи, удостоверяващи датата на връчването им
3
на представител на ЕС за процесния период.
По делото е прието като доказателство писмо с изх. № РЛН22-ДИ-368-(1),
съдържащо Договор от 11.05.1988г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, видно от който В. СТ. Д. и В. ИВ. Д. са закупили
апартамент № 43, находящ се бл. № 629, в. Б, ет. 3, в кв. „Люлин“, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.99 кв.м.
По делото са приети като доказателство и Споразумение от 15.02.2016г., сключено
между ищеца и В. ИВ. Д., по силата на което последният е признал свои задължения към
дружеството за доставка на топлинна енергия в същия имот за минал период и е договорено
разсроченото им плащане.
Според приетото от районния съд заключение по съдебно - техническа експертиза,
през процесния период количествата топлинна енергия са били отчитани редовно и
определяни правилно, съобразно методологията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Изпълнено е изискването за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сградата етажна собственост.
От направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. Начислените суми са пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба. Прогнозно определените текущи разходи на
топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или
нормативно /служебно/начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма
разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и претендираните с исковата
молба.
В процесния период фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия редовно е
провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди, монтирани в имотите на
потребителите в СЕС. Изготвяни са изравнителни сметки, които са връчвани на
представител на СЕС за запознаване на отделните собственици на имоти /абонати/.
Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се
считат за достоверни.
Ответниците не са оспорили фактурирането на претендираните суми за топлинна
енергия за процесния период.
Приложено е ч.гр.д. № 1520/2021г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено
възражението от ответниците по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване
на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1520/2021г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана
4
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният
интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на
настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от
ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е
изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот,
собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите
месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.
Въз основа на представените по делото писмо с изх. № РЛН22-ДИ-368-(1),
съдържащо Договор от 11.05.1988г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, видно от който В. СТ. Д. и В. ИВ. Д. са закупили процесния
апартамент и Споразумение от 15.02.2016г., сключено между ищеца и В. ИВ. Д., по силата
на което последният е признал свои задължения към дружеството за доставка на топлинна
енергия в същия имот за минал период и е договорено разсроченото им плащане, съдът
приема за установено, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден жилищен
апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017г. до 31.04.2020г.
По делото се установява безспорно, също така, от представените протокол за
проведено Общо събрание на етажните собственици на СЕС, договор за извършване на
услуга „дялово разпределение“ и заключението на вещото лице по СТЕ, че процесният имот
е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Следователно, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че
ответниците са битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а ДР от Закона за енергетиката -
клиенти, които купуват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, като собственик на ***, с абонатен № 152900, за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Общите условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.
Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно
ЗЕ и Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
5
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответниците не твърдят да са упражнили правото си да възразят по горепосочения начин
срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приемат. Общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
В случая етажните собственици на процесната сграда след взето решение на
проведено общо събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на „Термокомплект“ ООД.
В случаите, когато жилището не е обитавано и топлинна енергия не е ползвана (няма
индивидуално потребление), такава не следва да се заплаща, извън сумите за сградна
инсталация и отопление на общи части, които се разпределят измежду всички собственици
на топлоснабдени имоти. За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в
апартамента, следва да бъде осигурена възможност служителите на фирмата за дялово
разпределение да отчетат индивидуалните уреди в имота. При неосигуряване на достъп част
от отчетената от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна енергия се
начислява на собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е реално
ползвана, съгласно чл.69, ал.2 и чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването. Топлопреносното предприятие – ищец, е предоставяло топлинна
енергия към сградата и за нея се дължи плащане, като Наредбата за топлоснабдяването
позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на
функция от показанията на общия топломер.
Фирмата за дялово разпределение не е задължена да изследва въпроса, защо не е
осигурен достъп до апартамента - тя процедира по един и същ начин както в случаите, в
които собствениците умишлено се укриват, за да не бъдат измерени показанията на уредите
им, така и в случаите, в които собствениците трайно не живеят в апартамента (каквато е
настоящата хипотеза). Когато топлопреносното предприятие и фирмата за дялово
разпределение са изпълнили своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната
енергия, те не могат да бъдат задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде
6
извършен реален отчет и да получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за
осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на клиента.
В случаите, когато клиентът отсъства продължително от имота, съществуват няколко
възможности: съгласно чл.77 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването,
клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за прекратяване на
топлоподаването към имота му /в този случай топлопреносното предприятие е длъжно да
извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението; няма
пречка, след отпадане на нуждата от прекратяване, топлоподаването към имота да бъде
възобновено/; съгласно чл.70, ал.5 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, като осигурят достъп за извършването
на отчета; в жилището могат да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с
дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп.
Предвид описаните разрешения, твърдението на ответниците в отговора на исковата
молба, че ищецът не е изпълнил задължението си да доставя топлинна енергия в имота им, е
несъстоятелно. В конкретния случай за процесния период ответниците не са сторили нищо
от горепосоченото и не са осигурили достъп до апартамента за отчет, поради което за ищеца
е възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия за
апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената
топлинна енергия. Изрично в този смисъл е Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 6397/2013 г., IV г.о., ГК, в което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е
необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от
съответния етажен собственик.
В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза. Както се посочи по-горе, ответниците не твърдят, нито представят
доказателства, че са заплатили дължимата главница, поради което са изпаднали в забава и
дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД.
На следващо място, следва да се посочи, че от представените по делото писмени
доказателства се установява, че за етажната собственост, в която се намира процесния
апартамент, е сключен договор с „Термокомплект“ ООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода в сградата на етажната собственост. Не се твърди и не се доказва
правоотношението да е било прекратено. В договора е предвидено, че възложителят може да
подава възражения в срок до 1 месец от получаването на общата и индивидуални сметки.
Договорът е сключен между третото лице - помагач и представители на етажните
собственици, упълномощени на проведеното общо събрание на етажните собственици и
правата и задълженията по договора са възникнали и в правната сфера на представляваните
7
и ответниците са обвързани от правоотношението. Съдът съобрази, че по делото не са
представени доказателства ответниците да са възразили пред дружеството, извършващо
дялово разпределение, поради което приема, че те са приели без възражения изравнителните
сметки за въпросния период. Впрочем, размерът на претендираните суми не се и оспорва от
ответниците в отговорите на исковата молба.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано
от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на
наредбата и приложението към нея. В Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД на клиенти от гр. София, одобрени с решение
№ ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, е предвидено, че купувачите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец –
чл. 22, ал. 2 от ОУ. Следователно, ответниците дължат на ищеца, а не на третото лице-
помагач стойността на услугата дялово разпределение, респ. начислената лихва върху тази
сума.
С оглед изложеното, съдът намира, че претендираните с исковата молба суми са
дължими, поради което следва да се разгледа направеното от ответниците възражение за
погасяването им по давност.
В приложимите ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 2 от ОУ), както и че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През 45-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В
случая, ответниците имат задължение да платят стойността на доставената и използвана ТЕ,
което не е изпълнено в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради
което същият е в забава.
На основание чл. 111 ЗЗД и ТР № 3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на
ВКС, в случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение на
това парично задължение, което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на
22.04.2021г., следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди
22.04.2018г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите
условия е изтекъл преди тази дата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
8
отнасят.
Видно от приложената по делото справка за ползвана топлинна енергия за абонатен
номер 152900, в периода от м. май 2017 г. до м. април 2018г. на ответниците е начислена
топлинна енергия по обща фактура № ********** за м. юли 2018 г. в размер на 328.18 лева.
Съдът намира, че при преценката относно началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, не следва да се вземе предвид датата на издаване на обща фактура за
вземането. Според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна
енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на
месечни вноски. Предвидени са различни системи за плащане на действително потребеното
количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по
реална месечна консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания, т. е.
главното задължение се формира помесечено и за всяка отделна месечна вноска тече
погасителна давност, като волята на ищеца да издаде в по-късен момент обща фактура за
цялото вземане не може да промени този периодичен характер на вземането и да има за
последица по-късна начална датата, от която да тече погасителната давност.
Съобразявайки горецитираните разпоредби от ОУ и като взе предвид приложеното
по делото съобщение към фактура № **********, съдът приема, че погасителната давност е
настъпила за дължимите суми за периода от м. май 2017г. до м. февруари 2017г. в общ
размер на 263.32 лева и искът за главница следва да бъде уважен за сумата от общо 948.25
лв., като бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца по 474.13 лв. Останалите суми,
претендирани от ищцовото дружество, не са погасени по давност, поради което исковата
претенция в тази ù част следва да бъде уважена, така както е предявена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът доказва направени разноски в общ размер
на 600.00 лева, от които: държавна такса за заповедното и исковото производство в общ
размер на 150.00 лева, юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150.00 лева, от
които: 50.00 лева - за заповедното производство и 100.00 лева - за исковото производство,
което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, както и
300.00 лв.-внесен депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената СТЕ. От така
посочената сума ответниците следва да заплатят на ищцовото дружество сумата от 489.84
лева, представляваща сторените в исковото и заповедното производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете (или .
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право на разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Същите доказват разноски в общ размер на 720.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение (по 360.00 лв. всеки от тях). Следователно, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответниците сума в размер на общо 132.20
лв. (или по 66.10 лв. на всеки от тях), съразмерно с отхвърлената част от исковете.
9
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. ИВ. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сума в размер на 474.13 лв.
(четиристотин седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) - главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода от м. февруари 2018г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № 152900, ведно със законната лихва, считано от
деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 92.12 лв.
(деветдесет и два лева и дванадесет стотинки), начислена за периода от 15.09.2018 г. до
07.04.2021г., сумата в размер на 16.48 лв. (шестнадесет лева и четиридесет и осем
стотинки), дължима за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до
30.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 2.74 лв. (два лева и
седемдесет и четири стотинки) върху сумата за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 07.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата между
сумата от 474.13 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) до
пълния предявен размер от 605.78 лв. (шестстотин и пет лева и седемдесет и осем стотинки),
като погасен по давност.
ОСЪЖДА В. ИВ. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 244.92 (двеста четиридесет и четири лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща сторените в исковото и заповедното
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 66.10 лв. (шестдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща
сторените в настоящото дело разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. СТ. Д. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сума в размер на 474.13 лв.
(четиристотин седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) - главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода от м. февруари 2018г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № 152900, ведно със законната лихва, считано от
деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 92.12 лв.
(деветдесет и два лева и дванадесет стотинки), начислена за периода от 15.09.2018 г. до
07.04.2021г., сумата в размер на 16.48 лв. (шестнадесет лева и четиридесет и осем
10
стотинки), дължима за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до
30.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 2.74 лв. (два лева и
седемдесет и четири стотинки) върху сумата за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 07.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата между
сумата от 474.13 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) до
пълния предявен размер от 605.78 лв. (шестстотин и пет лева и седемдесет и осем стотинки),
като погасен по давност.
ОСЪЖДА В. СТ. Д. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 244.92 (двеста четиридесет и четири лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща сторените в исковото и заповедното
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на В. СТ. Д. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 66.10 лв. (шестдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща
сторените в настоящото дело разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
11