Определение по дело №148/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на Й. С. Ш., ж.Б., ул.”П. Т.”№*, против П. на Р. Б., Г., бул.”В.”№*, с пр. осн.чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

Сочи се от ищеца, че срещу него е образувано ДП№*/97г за извършено престъпление по чл.194, ал.1 НК,вр. с чл.26, ал.1 НК, във връзка с което е търпял мярка задържане под стража за времето от 04.09.07г до 17.11.07г, когато същата е заменена с „парична гаранция” от 600лв. Във връзка с воденото наказателно производство срещу Ш. е наложена и ПАМ по чл.75 ЗБДС, изразяваща се в „забрана за напускане на страната”, която е препятствала свободното му придвижване. С постановление от 11.07.08г РП-Р. е прекратила така образуваното срещу ищеца наказателно производство, което е потвърдено с определение №1728/29.07.08г на РРС.В резултат на описаните действия на П. ищцовата страна поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди, подробно описани, за чието компенсиране настоява ответника да бъде осъден за заплати обезщетение в размер на 50 000лв, ведно със законните лихви, считано от 28.08.08г до окончателно изплащане на цялата сума иразноските по делото.

Ответнат астрана счита исковата молба за неоснователна, поради което настоява за отхвърляне на претенциите, излагайки подробни съображения в тази насока.

Съда след като съобрази закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по сл.д.№*/97г по описа на ТСлО-Р. се установи, че с постановление от 04.09.97г ищеца е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.2, пр.1, т.т.3,4 и 5,вр. с чл.26, ал.1 НК, като му е взета и марка за неотклонение „задържане под стража”. Впоследствие с постановление от 05.04.07г обвинението е прецизирано от фактическа страна.

С определение №364/17.11.97г на РС-Р. по чнд№*/97г по описа на с.с., най-тежката мярка за неотклонение е изменена в „парична гаранция” в размер на 600лв.

На 20.02.02г РП-Р. е постановила спиране на сл.д.№*/97г поради заминаването му извън пределите на страната(вж. постановлението от 20.02.02г и справката на л.128).С постановление на РРП от 14.11.06г делото е възобновено, след появяването на ищеца, като на 14.11.06г му е наложена забрана за напускане пределите на страната(вж. постановлението на РРП от 14.11.06г).

С допълнително заключително постановление на следователя сл.д.№*/97г е изпратено на РП-Р. с мнение за прекратяването му на осн.чл.243, ал.1, т.2 НПК(отм.).Чрез постановление от 11.07.08г П. е прекратила наказателното производство срещу обв.Ш., поради липса на доказателства, отменила му е мярката за неотклонение, като е постановила продължаването на делото срещу неизвестен извършител и го е спряла. Видно от определение №1728/29.07.08г на РС-Р. по чнд№*г по описа на с.с., постановлението за прекратяване е потвърдено.

Според представената справка за съдимост и приложените към нея бюлетини, ищеца е неколкократно осъждан за различни престъпления на различни наказания, като от 09.12.05г до 09.12.06г е изтърпявал наказание „пробация”(вж.писмо №178/11.12.06г на РП-Б.). От писмо №373/07.06.11г на РП-Б. се установи, че ищеца не е подавал молба за издаване на служебна бележка за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения за периода 17.11.07г-11.07.08г.

Според свидетелските показания на св.Ш. и св.А. след задържането на ищкеца във връзка с воденото наказателно производство започнал да заеква, изпаднал в депресия и се затворил в къщи, почти престанал да общува.Въпреки поканите на познати да излиза отказвал, понеже се чувствал унижен(св.А.).Знаел, че приятелите му са разбрали за задържането му и го коментират, което допълнително го депресирало.Пред св.А. се интересувал за мнението на околните и дали мислели че е може да извърши такова нещо, като зазявявал че го е срам от хората.Въпреки това,когато излизали със свидетеля при срещи с полицейски служители, те му напомняли за обвинението при което се прибирал и пак следвали 2-3 дни без да излиза.Свидетелите сочат, че след освобождаването му от ареста Ш. заеквал „доста фрапиращо”, докато преди това „заекваше но малко”според св.А., който състояние твърди че продължило около 3-4 месеца.В показанията и на двамата свидетели се съдържат данни, че ищеца работил предимно с баща си – правили заведения, магазини и след изграждането на първото заведението работил в него.Св.А. сочи, че бащата имал фирма с големи перспективи, поради което счита че ищеца не е имал нужда да търси работа.Въпреки това по думите на майка му е работил като строител на „П.”, където си намерил работа.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ предвижда ангажиране отговорността на държавата за вредите причинени на гражданите от органите на П. от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.

От материалите на сл.д.№*/07г по описа на ТСлО-Р. се установи по безспорен начин, че срещу ищеца е водено наказателно производство, по което е уличен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.2, пр.1, т.т.3,4 и 5,вр. с чл.26, ал.1 НК, като му е взета и марка за неотклонение „задържане под стража”, отменена на 17.10.07г от РРС с определение №364/17.11.97г по чнд№*/97г.Не се пори също така, че така образуваното следствено дело е прекратено с постановление на РРП от 13.04.07г,поради липса на доказателства за съпричастността на ищеца към престъпленията,за които е обвинен(вж. и определение №1728/29.07.08г на РС-Р. по чнд№*/08г по описа на с.с.).

При тези данни настоящия състав счита обективния факт, явяващ се основание за ангажиране отговорността на ответника по цитираната норма, за доказан.Самото привличане на ищеца като обвиняем с постановлението от 04.09.97г по сл.д.№*/97г(уточнено с постановлението от 05.04.07г), вземането на мярката за неотклонение „задържане под стража” на 04.09.97г с изменяването в по-лека на 17.10.97г и последващото прекратяване на така образуваното наказателно производство поради липса на доказателства, обосновава извода за незаконност на прокурорските обвинения(вж.т.13 от ТР№3/04г на ОСГК на ВКС), независимо че отделните процесуално-следствени действия,вкл. и задържането по стража, съответстват на всички законови изисквания(вж.Р1258/08г на ВКС, ІV ГО;Р81/06г на ВКС, ІV”а” и др.). Ето защо и впредвид общият принцип за недопустимост на непозволеното увреждане, залегнал в ЗОДОВ, ответната страна дължи на ищцовата овъзмездяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането(по арг. на чл.4 от ЗОДОВ).

Според анализа на доказателственият материал исковата претенция, досежно неимуществените вреди, се явява частично основателна. Самият факт на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение срещу ищеца,респ. задържането му под стража по делото, което впоследствие е прекратено заради липса на доказателства, индицира в известна степен търпените от ищеца неимуществени вреди.Следва да се отбележи, че в случая на овъзмездяване подлежат не всички възможни неимуществени вреди, а само заявените такива в исковата молба.

От съпоставката на материалите по делото, заедно и по отделно, е видно че злепоставянето е факт. Свидетелските показания установиха,че въпросното наказателно производство е накърнило психическото равновесие на ищеца и му е създало емоционален дискомфорт. Логично е продължилото близо 10 години наказателно преследване, през което ищеца е търпял макар и за кратко тежестите и на мярката за неотклонение „задържане под стража”, да е бил под перманентно напрежение и стрес, довело до засилване на дефекта в говора(заекване) за около 3-4 месеца след освобождаването му от ареста. Незаконосъобразното обвинение в извършването на престъпления от П. неминуемо е засегнало още неговата чест, достойнство и е довело до уронване доброто му име и репутация в обществен и личен план. Тези изводи се обосновават от свидетелските показания, изтъкващи негативното отражение върху поведението и общуването на ищеца с близки и приятели. В случая следва да се отчете и лишаването му от възможността за свободно придвижване, вследствие наложената от П. забрана да напуска пределите на страната.

В контекста на изложеното и като съобрази тежестта на обвинението, вида и продължителността на мярката за неотклонение „задържане под стража” със всички произтичащи от нея последици и ограничения, изхождайки от характера и естеството на увреждането, отражението на процеса върху околните и ищеца, интензитета на болките и страданията, тяхната продължителност, а така също и обществено установените критерии за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съда намира исковата претенция са основателна до размера на 5 000лв.

В случая обаче са налице предпоставките на чл.5, ал.2 ЗОДОВ за намаляването на така определеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като пострадалия виновно е допринесъл за увреждането.Съображенията за това са следните:Едно от обстоятелствата, които ищеца счита за причинили му претендираните неимуществени вреди е продължителността на наказателния процес.Действително времето от привличането му като обвиняем на 04.09.97г до прекратяването на делото на 13.04.07г, потвърдено с влязло в сила определение на 26.08.07г от РРС,не покрива критериите за разумен срок, в който е следвало да приключи. За това обаче принос има и самият ищец. Видно от постановлението за спиране и справката за задгранични пътувания,именно напускането от негова страна на Б. и пребиваването му за няколко години в чужбина, се явява обективната причина,допринесла за забавянето и продължителното разследване.Ето защо съда намира, че за този продължителен период на непозволено увреждане, ищеца сам е допринесъл. Поради това и по арг. на чл.5, ал.2 ЗОДОВ така определеното му обезщетение следва да се намали с 2 000лв.(вж.1017/05г на ВКС, ІV ГО; Р1557/06г на ВКС, ІV ГО и др.) С оглед изложеното за претендираните от ищеца неимуществени вреди, ответника му дължи заплащане само на 3 000лв.

За тези изводи се взе предвид, че въпреки незаконосъобразните действия на ответника не се доказа наличието на тежки последици в психическото състояние на ищеца и останалата неимуществената и трудова сфера, описана в исковата молба.Напротив, докато е водено наказателното производство, той е работил, вкл. и в чужбина, а след завръщането си в Б. не се установи именно въпросното следствено дело да е попречило, респ. осуетило, намирането на работа по описания от ищеца начин(вж. и писмо №373/07.06.11г на РП-Б.). Напротив, в показанията на майка му и св.А. се съдържат данни, опровергаващи ищцовата теза по този въпрос.Освен това, обстоятелството, че от 09.12.05г до 09.12.06г е търпял наказание „пробация” и наличието на предишни осъждания(вж.писмо №178/11.12.06г на РП-Б., справката за съдимост и бюлетините към нея) не следва да се игнорира като препятстващ намирането на работа фактор(дори в разрез с горното трудностите в тази насока да се приемат за факт), а също и като злепоставящ фактор пред обществото и близките в сочените от ищеца насоки.Всичко това индицира воденето на сравнително нормален всекидневен живот, макар и повлиян от наказателния процес.

Следва да се отбележи, че с горната сума съда счита за обезщетени и търпените неимуществени вреди от незаконната му мярка „задържане под стража”.Макар да е търпял най-тежката мярка за неотклонение,със всички произтичащи от нея ограничения и тежести, то е за около 2 месеца, поради което и причинените му неимуществените вреди се явяват компенсирани. Заекването при ищеца се установи, че датира отпреди задържането по под стража, като проявлението му след освобождаването само се е засилило за кратко(около 3-4 месеца), поради което не може да се приеме за причинено от мярката за неотклонение.В тази връзка и с оглед поглъщането на обезвредата за вреди от задържане под стража в случай като настоящия, по вече изложените съображения определеният размер е достатъчен да ги овъзмезди(вж. т.13 от ТР№3/04г; Р1017/05г и др.).

Останалите неимуществени щети, заявени от ищеца, не се подкрепиха от доказателственият материал.

По тези съображения и след редуцирането му по реда на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, ответника остава да дължи на ищеца заплащането на сумата от 3 000лв, представляващи неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение срещу него, ведно със законната лихва, считано от 28.08.08г, тъй като вземането става изискуемо с влизането на прекратителния акт в сила.В останалата част над уважената претенцията подлежи на отхвърляне, като неоснователна. Впредвид горното, изложените в тази връзка доводи на ищцовата страна не намират опора в закона.

Направените по ищеца разноски по делото за държавна такса в размер на 10лв по арг. на чл.10, ал.3 ЗОДОВ се държат от ответника, поради което последния единствено ще следва да му заплати(вж.Р646/10г на САС и др.), тъй като други не се доказаха.Същевременно в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П. на Р. Б., Г., бул.”В.”№*, да заплати на Й. С. Ш., ж.Б., ул.”П. Т.”№*,сумата от 3 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по сл.д.№*/97г и задържането му под стража по същото, ведно със законната лихва, считано от 28.08.208г до окончателното изплащане на цялата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Й. С. Ш. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: