РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6060 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно
наименование „АЛФА КРЕДИТ,, АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** срещу П.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.365, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 1452,97 лева, от които сума от 1121.97
лв. - главница, представляваща неплатената от ответника сума, дължима на
основание сключено между страните споразумение от 04.09.2015 г. за признаване и
отсрочване на задълженията на длъжника, произтичащи от договор за издаване и
използване на кредитна карта „EUROLINE” от 04.12.2003 г., обективиран в
двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 26.11.2003 г., вземанията за
които задължения са цедирани от "Юробанк И Еф Джи България” АД на „АЛФА
КРЕДИТ“ АДСИЦ, както и сума в размер на 331.00 лв. - мораторна лихва върху
главницата, считано от 16.04.2017 г. до 12.03.2020 вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1802/2020 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. В обстоятелствената
част на ИМ се твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г.
"Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК *********, е прехвърлила на ищеца, вземания по договори
за кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности към тях, срещу посочената в чл.4 от този
договор цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента. Излага се, че
сред цедираните вземания, описани в Приложението към договора, фигурира и
вземането срещу ответника, произтичащо
от сключения при ОУ договор за издаване и използване на кредитна карта
„,EUROLINE” от 04.12.2003 г., обективиран в двустранно подписано заявление за
издаване и използване на кредитна карта „,EUROLINE” от 26.11.2003 г. Сочи се,
че в съответствие с приложимите ОУ за издаване и използване на кредитна карта
„,EUROLINE”, запознаването с които ответникът е декларирал при подписване на
заявлението и съгласно уговорките, отразени в това заявление, на същия е
издадена кредитна карта „,EUROLINE” и му е отпусната парична сума до определен
кредитен лимит. Твърди се, че в съответствие с т.4. от ОУ ответникът е
използвал картата за заплащане на стойността на стока, закупена от него в
търговски обект на „ГЕРМАНОС“, като същевременно, съобразно т.6 от Общите
условия, на 15.12.2003 г. същият е извършил и теглене в брой на сума в размер
на 405.00 лв. Излага се, че усвоените суми е следвало да бъде върнати на
разсрочени ежемесечни вноски, ведно с начислените на основание ОУ договорни
лихви и такси, подробно посочени в издадено от „Юробанк И Еф Джи България"
АД извлечение, съдържащо движението по сметката по кредитна му карта
„,EUROLINE”, с № 95023260269433012. Сочи се, че в срока на действие на договора
ответникът не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите
вноски, поради което към 15.11.2007 г. - датата на прехвърлянето на вземането,
дължимата от длъжника сума е възлизала на 1121.97 лв. /в т.ч. 1055.50 лв. -
главница и 66.47 лв. - договорна/възнаградителна лихва/. Твърди се, че в
съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД, длъжникът е уведомен за извършената цесия и
за новия кредитор, като със споразумение от 04.09.2015 г„ сключено с „ДЕЛТА
КРЕДИТ“АДСИЦ, ответникът е признал съществуването на дълга си от 1121.97
лв. Излага се, че страните по
споразумението са се съгласили задължението на ответникът да бъде редуцирано с
50%, в случай че остатъкът в размер на 560.99 лв. бъде еднократно заплатено от
него в срок до 07.10.2015 г. Сочи се, че с посоченото споразумение,
представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, страните
доброволно са преуредили по описания начин отношенията си, свързани с
вземанията на "Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК ********* към
ответника произтичащи от Договора за издаване и използване на кредитна карта
„,EUROLINE” от 04.12.2003 г., обективиран в двустранно подписано заявление за
издаване и използване на кредитна карта
от 26.11.2003 г., цедирани на „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ съгласно Договор за
прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. Твърди се, че до 07.10.2015 г.
ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което, в съответствие с т.6 на
споразумението, договореното под условие частично опрощаване на дълга не е
породило действие и при настъпване на падежа цялата дължима сума в размер на
1121.97 лв. е станала изискуема, а за „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ е възникнало и правото
да получи обезщетение за забавено плащане върху нея. Излага се, че впоследствие
не са извършвани никакви плащания за погасяване на признатото със
споразумението задължение от страна на ответника.Поради изложеното моли съда да
уважи иска и да му присъди разноски. Моли и за постановяване на неприсъствено
решение.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща
представител. В нарочна писмена молба моли съда да постанови неприсъствено
решение, като уважи предявените искове и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В
първото по делото редовно заседание,
проведено на 24.03.2021 г., призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира
по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да
е предупредена за последиците от своето
бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ
обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: сключено между страните споразумение от 04.09.2015
г. за признаване и отсрочване на задълженията на длъжника, произтичащи от
договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 04.12.2003 г.,
обективиран в двустранно подписано заявление за издаване и използване на
кредитна карта „EUROLINE” от 26.11.2003
г., вземанията за които задължения са цедирани от "Юробанк И Еф Джи България”
АД на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ. Ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане на сумите по споразумението и е в забава.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.365, ал.1 и чл.86 ЗЗД ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенцията.
Ответникът от своя страна не
е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 263385/19.11.2021 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 260407/11.02.2021 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото
по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз
основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК,
поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на
спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното и исковото производство разноски. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 79.06 лв.
За исковото производство, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 170,94 лв, от които 70,94
лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
По
изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Х.А., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на
„ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с
предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
*** сума в общ размер на 1452,97 лева, от които сума от 1121.97
лв. - главница, представляваща неплатената от ответника сума, дължима на
основание сключено между страните споразумение от 04.09.2015 г. за признаване и
отсрочване на задълженията на длъжника, произтичащи от договор за издаване и
използване на кредитна карта „EUROLINE” от 04.12.2003 г., обективиран в
двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 26.11.2003 г., вземанията за
които задължения са цедирани от "Юробанк И Еф Джи България” АД на „АЛФА
КРЕДИТ“ АДСИЦ, както и сума в размер на 331.00 лв. - мораторна лихва върху
главницата, считано от 16.04.2017 г. до 12.03.2020 вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното плащане на същата, на основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.365 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Х.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 79,06
лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1802 по описа за 2020 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Х.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 170,94
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: