Р
Е Ш Е
Н И Е №
08.06.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 10 май през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря
М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 116 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
искова молба с правно основание на предявения иск по чл.87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на договор за издръжка и гледане, поради неизпълнение на задълженията
от страна на приобретателите. Ищецът твърди, че с нот. акт №186/2013 г. на
нотариус Елена Шидерова е прехвърлил на ответниците собствената си ½ ид. ч. от процесния недвижим имот
срещу задължението им да поемат неговото гледане и издръжка. Твърди, че
ответниците не са изпълнявали поетите задължения по алеаторния договор. Счита,
че е налице пълно и виновно неизпълнение от страна на ответниците на поетите
задължения по договора за издръжка и гледане, поради което моли съда да развали
договора за издръжка и гледане. Претендира за разноските по делото.
От страна на ответниците не е постъпил
отговор на исковата молба в рамките на предоставения им едномесечен срок.
В съдебно заседание редовно призованият
ищец се явява лично и с пълномощник. Исковата молба се поддържа и се иска
уважаване на исковата претенция.
Редовно призованите ответници се
явяват лично в съдебно заседание. И. признава иска, а И. заявява, че не дава
къщата.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2013г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №186, том VІІІ, рег. №12297 по нот.дело №1348/2013г.
от служебния архив на нотариус Елена Шидерова, вписан в Служба по вписвания при
СлРС с вх.№9323, акт №153, дело №4847/2013г., ищецът М.И.П. продал на сина
си-ответника С.М.И. и на снаха си –ответницата Ж.Б.И. собствените си ½ ид.части
от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ масивна жилищна
сграда на два етажа със застроена площ 65 кв.м. с идентификатор
№72165.507.1031.1, селскостопанска сграда с РЗП 15 кв.м. с идентификатор
№72165.507.1031.2 и друга селскостопанска сграда с РЗП 22 кв.м. с идентификатор
№72165.507.1031.3 по кадастралната карта на гр.Твърдица, построени върху
общинско място с отстъпено право на
строеж, състоящо се цялото от 379 кв.м. с идентификатор №72165.507.1031 срещу
задължението на купувачите да поемат неговото гледане и издръжка, като му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е
водил, както и да ползва имота докато е жив.
След сключването на договора ответниците
не са полагали никакви грижи за ищеца и не са му осигурявали издръжка.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички
събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
неоспорени от страните, както и въз основа на правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора от 12.12.2013г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е допустима и основателна.
При договора за гледане и издръжка
имущественото задължение на кредитора-прехвърлител се изчерпва с прехвърляне
собствеността на предмета на сделката.Срещу това длъжникът-приобретател поема
задължението да престира грижи и издръжка.Когато сделката се сключва е налице
известност само за стойността на имота. Насрещното задължение на длъжника,
макар и имуществено по характер, е известно само като обем, видове елементи, видове
грижи и издръжка, с оглед уговорения стандарт. Не е известна обаче, и не може
да бъде известна паричната еквивалентност на това задължение. Тя е в тясна
зависимост от продължителността на договора, а последното зависи от
продължителността на живот на прехвърлителя.Поради това този договор е
алеаторен и не може по обективни причини да доведе до пълното изравняване в
паричен еквивалент на насрещните задължения.Причината за това е неизвестността
на продължителността на действие на договора, което е свързано с
продължителността на живота на кредитора-прехвърлител.В процесния случай ищецът
прехвърлител е жив и задължението за неговото гледане и издръжка не е погасено.
От сключването на договора до момента са изминали над две години и през това
време е налице пълно неизпълнение от страна на ответниците на задължението им
да престират необходимите грижи и издръжка в полза на ищеца. Това тяхно
неизпълнение е виновно, тъй като не се установява противното.
Предвид изложеното, исковата претенция
следва да се уважи изцяло и процесния договор да се развали поради виновно
неизпълнение на задължението на ответниците да престират на ищеца необходимите
грижи и издръжка.
По правилата на процеса ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните разноски по делото
в размер на 80 лева, представляващи заплатени държавни такси. Разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат,
поради липса на доказателства за плащането им - в договора за правна помощ не е
посочен начина на плащане. Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за разноските, такива се присъждат само
ако са реално заплатени, което в случая не е доказано. Не е представен и списък
на разноските по чл.80 от ГПК. В посоченото тълкувателно решение, което е
задължително за настоящия съдебен състав, ясно и категорично е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой следва изрично да е посочено.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ по отношение на М.И.П. с ЕГН-********** ***, С.М.И.
с ЕГН-********** *** и Ж.Б.И. с ЕГН-********** *** сключения на 12.12.2013г. в
гр.Сливен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка №186,
том VІІІ, рег. №12297 по нот.дело №1348/2013г. от служебния архив на нотариус Елена
Шидерова, вписан в Служба по вписвания при СлРС с вх.№9323, акт №153, дело №4847/2013г.
договор, съгласно който ищецът М.И.П. продал на сина си-ответника С.М.И. и на
снаха си –ответницата Ж.Б.И. собствените си ½ ид.части от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на два
етажа със застроена площ 65 кв.м. с идентификатор №72165.507.1031.1,
селскостопанска сграда с РЗП 15 кв.м. с идентификатор №72165.507.1031.2 и друга
селскостопанска сграда с РЗП 22 кв.м. с идентификатор №72165.507.1031.3 по
кадастралната карта на гр.Твърдица, построени върху общинско място с отстъпено право на строеж, състоящо се
цялото от 379 кв.м. с идентификатор №72165.507.1031 срещу задължението на купувачите
да поемат неговото гледане и издръжка, като му
осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил, както и да ползва имота
докато е жив ПОРАДИ ВИНОВНО неизпълнение на договорните задължения от страна на
Слави И. и Ж.И..
ОСЪЖДА С.М.И. с ЕГН-********** *** и Ж.Б.И.
с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.И.П. с ЕГН-********** *** сумата 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото за заплатени държавни
такси.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: