Решение по дело №382/2018 на Софийски окръжен съд

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. С., 19.11.2018 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                    ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 382 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 51 от 20.04.2018 г., постановено по гр. д. № 246/2017 г. на Елинпелински районен съд, „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, е осъдено да заплати на Ю.Н.М. следните суми: сумата 9410 лв., представляваща обезщетение по чл.200, ал.1 КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 25.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от посочената дата до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10000 лв.; сумата 475,76 лв. – обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила като трудоспособна и обезщетението за временна неработоспособност за периода 25.06.2016 г. – 10.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата 69,20 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се разходи за заплатени такси в УБМБАЛ „Св. А.” С. и СБРНК – филиал М.П., ведно със законната лихва от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1110,20 лв. съобразно уважената част от исковете, а в полза на районния съд сумата 721,90 лв. разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица. Ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 67,14 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в осъдителните му  части. Иска се отмяната му в тези части и постановяване на ново по същество, с което исковете да се отхвърлят. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за липса на проявена от ищцата груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Сочи се в тази връзка, че съдът неправилно е тълкувал посочената разпоредба, влагайки в понятието „груба небрежност” смисъл, какъвто му придава материалното наказателно право, а не гражданскоправната материя. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил обективна преценка на доказателствата по делото, в резултат на което неправилно е приел, че не се касае за груба небрежност. На следващо място, се излага оплакване срещу определения от районния съд размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с твърдение, че същият е прекомерно завишен и не отговаря на претърпените от ищцата болки и страдания. Сочи се също, че съдът не е обсъдил възражението на ответника за некомпетентност на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което не притежава специализация като „ортопед”. Излага се довод за несъобразяване от районния съд с разпоредбата на чл. 172 от ГПК при преценката на свидетелските показания на съпруга и майката на ищцата. Досежно претенцията на ищцата за обезщетяване на разноски, свързани с престоя й в болнични заведения, жалбоподателят счита, че тези разноски е следвало да бъдат представени за покритие от застрахователя „Б.” по силата на допълнителното доброволно осигуряване, осигурено от работодателя.

Ответницата по жалба оспорва същата.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.” АД, не заявява становище по жалбата пред въззивния съд.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

             Ю.Н.М. е предявила срещу „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД следните искове: за заплащане на сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука – болки и страдания, ведно със законната лихва за забава от деня на злополуката до окончателното изплащане на сумата; за заплащане на сумата 475,76 лв. /след допуснато с протоколно определение от 17.10.2017 г. намаляване на размера на този иск/  - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение преди трудовата злополука и обезщетението на временна неработоспособност за периода от 25.06.2016 г. до 10.01.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба; за заплащане на сумата 69,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени такси в УМБАЛ „Св. А.”, гр. С. и СБРНК – филиал М.П., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

            В исковата молба ищцата твърди, е работела при ответника по трудов договор на длъжността „комисионер” /носач, товарач стоки/, като на 25.06.2016 г. по време на работа в Логистичен склад в с. Р.П. претърпяла трудова злополука, в следствие на която получила травма на десния крак – разкъсно-контузна рана, причинила временната й неработоспособност. Твърди, че уврежданията в резултат на трудовата злополука са й причинили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди: разликата между трудовото възнаграждение, което би получила на заеманата преди злополуката длъжност и обезщетението за временна неработоспособност, за периода 25.06.2016 г. – 10.01.2017 г., и разноски във връзка с лечението й.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Сочи се, че не е налице причинно-следствена връзка между увреждането и настъпването на неимуществените вреди в претендирания от ищцата размер от 10000 лв., който размер, според ответника е прекомерен. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата и намаляване на размера на отговорността на основание чл. 201, ал. 2 от КТ. В тази връзка се излага твърдение, че ищцата е нарушила изискванията на Инструкцията за безопасна работа с ЕТК, с която е била запозната при проведения й инструктаж, като е държала крака си спуснат и свободно висящ във въздуха, едновременно с което е предприела и слизане от ЕТК, докато последната е била в движение, в резултат на което тя се е подхлъзнала и кракът й се е оказал заклещен между ЕТК и стелажа. По този начин ищцата е създала предпоставка кракът й да се окаже притиснат към стелажа, което според ответника нямало да се случи, ако кракът й е бил в правилната позиция. Излага се и твърдение, че с Инструкцията за безопасна работа с ЕТК е въведено задължение на работника да носи защитни обувки. В условията на евентуалност е направено възражение по чл. 200, ал. 4 от КТ.

С протоколно определение на районния съд от 11.07.2017 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Б.          Ж.В.И.Г.”.  С писмена молба до съда третото лице твърди, че е изплатило на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 90 лв. по заведената от нея претенция във връзка с временната нетрудоспособност в резултат на трудовата злополука, с което дружеството е изпълнило договорните си задължения по сключения с ответника застрахователен договор.

             Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е детайлно и коректно установена от първоинстанционния съд чрез посочване на относимите към спора писмени доказателства, експертни заключения и свидетелски показания, поради което не е необходимо повторно да бъде възпроизвеждана в настоящото решение, и препраща към така установената в мотивите на обжалваното решение фактическа страна, на основание чл. 272 от ГПК.

              С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

             Предявени са искове по чл. 200, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на трудова злополука.

             В разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ е установена имуществена отговорност на работодателя при професионален риск - “трудова злополука”, причинила временна неработоспособност.

 За успешното провеждане на иска по чл. 200, ал. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудово-правни отношения с ответника, че злополуката, при която е получил телесните увреждания, е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, че същата е призната за трудова по надлежния законов ред, че в резултат на злополуката е претърпял неимуществени и/или имуществени вреди.

В настоящия случай с оглед естеството на причиненото на ищцата травматично увреждане - разкъсноконтузна рана в областта на дясната пета и глезенна става, и механизма на причиняването й – притискане на крака между ЕТК и стелаж, несъмнено същата е преживяла болки и страдания в силен интензитет, както към момента и непосредствено след травмата, така и в продължителен период след това. На пострадалата е проведено многократно оперативно и медикаментозно лечение, продължило около година след травмата. Според заключението на СМЕ, в резултат на образуваните сраствания е налице ограничение в обема на движение на крайника в глезенната става, което усложнение на травмата по своя медикобиологичен характер представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като ще остане доживот. Според заключението, не може да се очаква пълно възстановяване на функцията на крайника на ищцата, а увреждането и неговите усложнения, въпреки проведеното лечение, ще дадат отражение върху походката на пострадалата, която ще бъде качествено променена. Това дава отражение и върху нормалната стойка на тялото, което на по-късен етап ще доведе до промяна на грабначния стълб и таза. След проведен на 08.02.2018 г. от вещото лице личен преглед на ищцата е констатирано, че движението на глезенната става е ограничено, белегът е ясно забележим от разстояние, наличните ръбци от вторично зарастналата рана са причинили загрозяване на крайника. Неоснователно е направеното в жалбата възражение срещу прието в първоинстанционното производство заключение на СМЕ. Заключението е изготвено от специалист с необходимата компетентност /лекар със специалност „съдебна медицина”/ след анализ на представената по делото медицинска документация и извършен личен преглед на ищцата. В заключението е даден ясен, пълен и обоснован отговор на поставените на експертизата задачи, относими към предмета на делото, и не са налице обосновани от останалите доказателства по делото основания за съмнение в неговата правилност. След заявеното от ответника оспорване на заключението, първоинстанционният съд е отхвърлил искането му за допускане на повторна СМЕ, като основания за допускане на такава не са намерени и от въззивния съд по направеното във въззивната жалба искане за това.

Според показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели С. и М., които съдът не намира основание да не кредитира и при прилагане на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, в период от четири месеца след злополуката ищцата не е могла да си стъпва на крака и се е придвижвала с патерици и не е можела да се обслужва сама, както и  да полага пълноценни грижи за четирите си деца. И понастоящем ищцата изпитва болки в крака и се налага да носи само затворени обувки. Предвид заключението на СМЕ относно естеството на травмата и настъпилите усложнения, ограничаващи обема на движение на крайника, и свидетелските показания, се налага извод, че ищцата е търпяла значителни битови неудобства, свързани със съществено затруднение във възможността й да се движи и обслужва сама, както и да полага непосредствени фактически грижи за четирите си деца. Следва да се има предвид, че освен физическите последици и тези от битово естество, травматично увреждане е довело и до естетически изменения в засегнатия крайник на ищцата, а е налице и прогноза за бъдеща промяна в походката и  гръбначния стълб на ищцата в резултат на травмата, което е особено съществена последица предвид младата възраст на ищцата.

Всички тези обстоятелства налагат извод, че размер от 9500 лв. на  обезщетението за неимуществени вреди, какъвто е определен от първоинстанционния съд, се явява справедлива и адекватна компенсация на болките и страданията, претърпени от нея вследствие на трудовата злополука. От така определени размер на дължимото обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ първоинстанционния съд е намалил със сумата 90 лв., получена от ищцата на 09.02.2017 г. по сключена между ответника и третото лице-помагач групова застраховка на работниците с покрити рискове „злополука” и „заболяване”. След така направеното приспадане, дължимата от ответника на ищцата сума за обезщетение на неимуществените вреди в резултат на процесната трудова злополука е в размер на 9410 лв. Върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди се дължи обезщетение за забава, считано от датата на увреждането /настъпването на трудовата злополука/ до окончателното му изплащане.

По исковете за обезщетение на имуществени вреди:  

            Искът за заплащане на обезщетение за настъпили от трудовата злополука имуществени вреди – пропуснати ползи, съставляващи разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал на заеманата преди злополуката длъжност, и обезщетението за временна неработоспособност в периода от 25.06.2016 г. до 10.01.2017 г. е основателен в предявения му размер /след допуснато от съда намаляване на първоначално предявения с исковата молба размер/ от 475,76 лв., установен от приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза.

            Основателен е и искът за обезщетение на имуществени вреди в общ размер  69,20 лв., представляваща заплатени такси в УМБАЛ „Св. А.” и СБРНК – филиал М.П.. Установено е от представените писмени доказателства /фискални бонове и фактури/, че на 28.06.2016 г. ищцата е заплатила 17,40 лв. потребителска такса в УМБАЛ „Св. А.”,  на 02.12.2016 г. е заплатила 10 лв. за копие от образно изследване  на диск, а на 15.12.2016 г. е заплатила 41,80 лв. потребителска такса в СБРНК ЕАД, филиал М.П.. Всички тези разходи са  причинна връзка с настъпилото в резултата на трудовата злополука увреждане на ищцата с оглед неговото естество, тъй като са направени във връзка с оперативното лечение и необходимия възстановителен и рехабилитационен процес, поради което подлежат на обезщетяване от работодателя. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на така направените от ищцата разходи поради това, че не са представени от нея за покритие от застрахователя. Претендирането от работника на каквито и да било вреди от трудова злополука от застрахователя не е условие за възникване на имуществената отговорност на работодателя. Работникът може да избере от кого ще претендира обезщетение за вреди. Законът не допуска едновременно заплащане на тези вреди, поради което с разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ е предвидено намаляване на дължимото от работодателя обезщетение с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците. В случая няма данни на ищцата да са били заплатени от застрахователя „Б. Ж.В.И.Г.” ЕАД горепосочените разходи, направени от нея. Налице са доказателства за заплатени на ищцата от застрахователя 90 лв. по сключената от работодателя групова застраховка на работниците, която сума е приспадната от дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Върху обезщетенията за имуществени вреди ответникът дължи и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковете.

            Ответникът – жалбоподател е направил възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ  за намаляване отговорността поради това, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

            Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. Работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия.  Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ  се изразява в липса на елементарно старание и внимание от страна на работника. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. От субективна страна с небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че този резултат няма да настъпи, или че ще успее да го предотврати. Не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, което съдържа признаците на грубата небрежност.

В конкретния случай с оглед данните по делото относно механизма на настъпване на трудовата злополука и предвид горепосочените обективни и субективни характеристики на грубата небрежност като основание за намаляване на отговорността на работодателя, не може да се направи извод, че ищцата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, допускайки груба небрежност. Установено е, че травматичното увреждане на ищцата е настъпило поради попадане на крака й между ЕТК и стелаж. Няма доказателства за извършено от ищцата конкретно нарушение на вменени й трудови задължения или правила за безопасното упражняване на трудовата дейност.  От заключенията на съдебно-автотехническите експертизи е установено, че за да се получи притискане на крака на оператора  между габаритните части на ЕТК и неподвижен предмет, какъвто е стелажът, е необходимо кракът на оператора да се намира извън площадката, предназначена за това, както и че ако краката на оператора са поставени върху площадката на количката, не е възможно да се получи притискане на крака между количката и неподвижно стоящ предмет встрани от нея. При разпита му в съдебно заседание вещото лице заявява, че ако кракът на оператора на количката е бил върху платформата, няма как да се получи травма. Така от заключенията на СТЕ, кореспондиращи си с констатациите, съдържащи се в протокола за разследване на трудовата злополука на определена от работодателя комисия, се налага извод, че трудовата злополука е настъпила при управление от ищцата на ЕТК, при което кракът й притиснат между ЕТК и стелаж. Не се установява от събраните по делото доказателства ищцата да е извършила конкретно нарушение на трудови задължения при управлението от нея на ЕТК, при което е настъпил процесният инцидент. Не са установени по делото конкретни обстоятелства, сочещи за причината, поради която кракът на ищцата е попаднал между ЕТК и стелаж. Няма доказателства за това тя да е предприела слизане от ЕТК по време на движението й, каквото се твърди от ответника в отговора на исковата молба. Показанията на свидетелите Б. и Г. не доставят информация за конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, тъй като тези свидетели не са присъствали и не са очевидци на случилото се. В протокола за разследване на трудова злополука като причина за настъпването й е посочено невнимание на работника. Ако се приеме, че ищцата по невнимание е държала крака си извън мястото му на ЕТК, т.е. извън неговите габарити, и по този начин е създала предпоставка за притискането му между ЕТК и стелажа, то това нейно поведение не може да се приеме като проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Липсват данни за такова субективното отношение на ищцата относно настъпилия резултат, а именно тя да е предвиждала този резултат,  но необосновано се е надявала, че няма да настъпи, респ. ще може да предотврати настъпването му. При това положение единствено възможен извод е, че притискането на крака на ищцата между ЕТК и стелажа, довело до травматичното й увреждане,  има случаен характер или е резултат на невнимание от нейна страна, като второто макар и проява на небрежност, не може да се квалифицира като груба такава, за да обуслови съпричиняване на вредите и намаляване на отговорността на работодателя.

Относно възражението на ответника относно неизпълнението на задължението на ищцата за носене на защитни обувки, следва да се посочи, че в събраните по делото доказателства няма данни за това дали към момента на настъпване на трудовата злополука ищцата е носела такива обувки, за да се обсъжда въобще въпросът дали неизпълнението от нея на задължението й за носене на такива обувки като лични предпазни средства обективно е допринесло за настъпване на трудовата злополука. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че събраните по делото доказателства не дават отговор на въпроса при използването на такива специални защитни обувки от страна на пострадалата в момента на настъпване на злополуката биха настъпили установените телесни увреждания, т.е. не е установена причинно-следствената връзка между евентуалното неизпълнение на задължението на ищцата за ползване на такова защитно средство и настъпването на вредите.

            Поради недоказване по категоричен и безспорен начин от носещия тежестта за това ответник-работодател, че пострадалата ищца е допуснала груба небрежност като част от механизма на трудовата злополука,  неоснователно е направеното от него възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на обезщетението.

           Направените от настоящата инстанция изводи изцяло съвпадат с тези на районния съд в обжалваните части, поради което решението в тези части следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.

             С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят трябва да заплати на ответника по жалба направените пред въззивния съд разноски за заплатено  адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.

 

       Воден от горното, съдът

 

                 

                                                          Р  Е  Ш  И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 20.04.2018 г., постановено по гр. д. № 246/2017 г. на Елинпелински районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, е осъдено да заплати на Ю.Н.М. следните суми: сумата 9410 лв., представляваща обезщетение по чл. 200, ал.1 КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 25.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от посочената дата до окончателното й изплащане; сумата 475,76 лв. – обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил като трудоспособен и обезщетението за временна неработоспособност, за периода 25.06.2016 г. – 10.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата 69,20 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се разходи за заплатени такси в УБМБАЛ „Св. А.” С. и СБРНК – филиал М.П., ведно със законната лихва от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

             Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 9410 лв. до пълния му предявен размер от 10000 лв.

            ОСЪЖДА  „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД да заплати на Ю.Н.М., сумата 1100 лв. за разноски по делото.

 

             Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.