№ 165
гр. Пазарджик, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500225 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение от 21.02.2022 година , постановено по гр.д.№ 119 /2021
година /неправилно в решенито е посочена 2015 година/ на Панагюрски
районен съд е отхвърлен, предявеният от Б. В. Л., с ЕГН **********, от село
Е., община П., ул. „О. Е." №12, срещу Община П., със седалище: град П., пл.
„20-ти април“ №13, представлявана от Кмета Н.Б., иск за сумата от 4 000,00
лв.(четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от
него болки и страдания, причинени му в резултат от ухапване от бездомно К.
пред дома му в с. Е., общ. П., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на причиненото му увреждане - 27.03.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Б.Л..
Намира го за незаконосъобразно и необосновано, постановено в
противоречие със събра ния доказателствен материал.
Моли да бъде отменено и постановено друго , с което предявените
искове – уважени.
По делото били приети доказателства, ирелевантни спора - декларация
1
за осиновяване на домашен любимец от 14.10.2020г., Заповед
№118/14.10.2020г. на директора на ОП“Чистота“ за командироване на
служители в с.Е.; Лиценз за превоз на животни за кратки пътувания
№1419/15.07.2020 г.
На базата на този лиценз, съдът установил, че Община П. била
изпълнила надлежно указанията на БДБАБХ, дадени й във връзка с
извършена проверка по сигнал на ищеца с вх.№ПЗ-2424/24.06.2020г. на
МЗХГ. Съдът приел и справка за заплатени допълнителни възнаграждения на
служители на общината през 2021г,както и Заповед №3/22.01.2021г. на
директора на ОП “Чистота“, за получаване на месечен график за залавянето
на безстопанствени К.та на територията на Община П., удостоверения за
правоспособност за водачи на превозни средства и придружители на животни
на името на Шентов от 15.07.2020г., на Балабанов от същата дата, на Б. от
същата дата, както и на Новаков от същата дата.
Съдът не обсъдил приетото по делото Предписание
№0001876/02.07.2020г. на БАБХ при МЗХГ, в което са установени нарушения
допуснати от Община П.
Съдът неправилно квалифицирал предявения от Л. иск като такъв по
чл.45 от ЗЗД. Предявеният иск бил такъв по чл.49 от ЗЗД, отговорността по
който е особен вид безвиновна и О.ивна отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, с гаранционно-обезпечителен характер. За да бъде
ангажирана отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД било необходимо
наличието на няколко предпоставки: противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа, причиняване на вреда, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат.
С предявения иск ищецът претендирал заплащането на неимуществени
вреди. Съвсем ненужно съдът обсъждал в решението си липсата на
доказателства за закупен антибиотик.
Л. претендирал обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
ухапване на бездомно К., пребиваващо на територията на Община П. и по-
точно в с. Е.. При един О.ивен анализ на събраните по делото доказателства, а
именно съдебно-медицинската документация, както и събраните свидетелски
показания, първоинстанционният съд щял неминуемо да стигне до
единствено правилния извод, че искът е доказан по основание и размер.
Безспорно било, че ищецът е У. от К.. Безспорно било още, че пострадалият е
изпълнил всички указания на лекарите- пил е антибиотик и е направил три
дози ваксина против бяс. Това обаче помогнало само и единствено да не се
влоши състоянието му. Възстановителния процес не е бил бърз и лесен, както
било установено при прегледа на 6 април съдебния лекар д- р П., т.е. на
десетия ден след У.. От показанията на свидетеля Т., който е видял Л.
непосредствено след У. и му е дал първа помощ се установявало, че Л. е бил
уплашен и стресиран.
2
Съдът приел, че ищецът Л. не е доказал наличието на непозволено
увреждане, от кое точно К. е У. и къде точно е било мястото на У., тъй като
комисията изпратена от ответната страна не била установила наличието на
присъстващи бездомни К.та.
Изобщо не били коментирани показанията на свидетеля С.Т., който
заявил, че на сформирания от общината екип му е невъзможно бързо да се
справи с проблема с бездомните и безстопанствени К.та. Според свидетеля
екипът работел повече по сигнали за агресивни К.та. Съдът не обсъдил и
съдържащите се твърдения в показанията на свидетелката Д.М., която заяви
категорично, че има бездомни К.та в селото.
Ответната страна не установи друг възможен начин за причиняване на
телесното увреждане, изключая твърдението й, че Л. бил У. от собственото си
К., което е осиновил четири месеца след случая.
Ищецът бил провел главно и пълно доказване на иска си. Той не бил
длъжен да изключва всякакви други възможни начини да получи подобно
увреждане, защото не може да му се вмени в задължение да доказва
отрицателни факти. Не следвало да доказва обстоятелството К.то, което го е
ухапало безстопанствено ли е. Ответната страна следваше да ангажира
доказателства има ли стопанин К.то или не. Ответникът следвало да докаже,
по какъв начин ищецът е получил рани, за които е установено безспорно, че
са причинени от К..
От събраните доказателства било установено, че действията на
ответника по изпълнение на задълженията си за надлежно упражняване на
надзор върху безстопанствените К.та, за залавянето им и за настаняването им
в приюти, както и за вземане на мерки за предотвратяване на тяхно агресивно
поведение спрямо хора и животни са хаотични и непоследователни. По-
голямата част били извършени постфактум, т.е. след като пострадалият Л. се
е обърнал към различни институции в държавата с жалби срещу
бездействието на ответната страна. Ответникът не представи релевантни
доказателства за изпълнение на законовите си задължения към датата на
настъпването на увреждането 27 март 2020г.
Всичко това водело до извода, че са налице предпоставките по чл.49 от
ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, в качеството й на юридическо
лице за противоправно бездействие, респ. на нейни служители, на които е
възложила изпълнението на задълженията, вменени й от законодателството.
Установено било, че ответната Община дори към 27 март 2020 г. не е имала
легитимни служители, които да изпълняват задълженията ,вменени от Глава
V от Закона за защита на животните. Същевременно в чл.47 , ал.З, изр.2 от
ЗЗЖ изрично било предвидено, че К.тата са под надзора и грижите на
общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на
тези мерки-чрез настаняване в приюти или връщането им по места.
От показанията на свидетеля С.Т. /свидетел на ответната страна/ се
3
установявало, че хората назначени от общината се стремят да улавят само
агресивните К.та, тъй като за останалите нямали капацитет.
От представените документи , съставени месеци след март 2020г. се
установявало, че ответникът не е изпълнил задълженията си, т.е. налице е
противоправно бездействие от страна на Община П., което ангажира
отговорността й за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени
вреди.
Причинно следствената връзка между непозволеното увреждане,
осъществено чрез У. на К. и претърпените от пострадалия неимуществени
вреди, изразили се в предизвиканите от причинените му телесни увреждания
от У. болки и страдания била установена.
В резултат от нараняванията, ищецът претърпял редица неимуществени
вреди- физически болки и страдания, продължили през целия
възстановителен период. Дори когато ищецът посетил съдебния лекар-
06.04.2020г. ,отоците и следите от ухапване са били налице .
Освен физически болки и страдания, случилото се е предизвикало у Л.
стрес, уплаха и негативни душевни изживявания.
С оглед на изложеното и при съобразяване критериите за определяне на
размера на обезщетението — характер и тежест на увреждането,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания и
затрудненията, до които последните са довели, нарушавайки нормалния
начин на живот на ищеца, продължителност и вид на проведеното лечение,
обстоятелства, при които е настъпило увреждането, болки и страдания от
психическо естество във връзка с преживения от Л. при нападението шок и
уплаха, претендираното обезщетение било съразмерно на вредата и
отговаряло на общо възприетото понятие за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Община П. , чрез процесуалния и
представител.
Намират обжалваното решение за правилно и като такова счита , че
следва да бъде оставено в сила.
В първоинстанционното производство не били допуснати процесуални
нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на ищеца.
Съдът съобразил всички събрани по делото доказателства, изложил подробни
съображения кои кредитира и кои не
За уважаване на иск с правно основание чл.49 ЗЗД безспорно следвало
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането
на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при
и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така
изброените предпоставки водела до неоснователност на предявения иск.
4
Докато вината се предполага до доказване на противното и това
доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия
състав се доказвали при всеки конкретен случай и доказването било в тежест
на ищеца.
В конкретния случай ищеца твърдял, че е претърпял неимуществени
вреди от виновното бездействие на Община П., да упражни задълженията си
по осъществяване надзора и грижите за бездомните К.та.
Действително задълженията по надзор върху безстопанствените К.та,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със
здравето, популацията и поведението на К.тата със закон бил възложен на
Общината.
Ищецът не установил при условията пълно и пряко доказване,
твърдението си, че на 27.03.2020г., на територията на с.Е. е бил нападнат и У.
от безстопанствено К.. Напротив от анализа на събраните доказателства се
установявало, че на процесната дата на територията на с.Е. не е имало
безстопанствени К.та.
От показанията на разпитания по делото св.Т., посочен от ищеца, се
установило единствено, че е съсед на ищеца Л. и разбрал за У. от него. Не
видял инцидента , не е видял и К.то ,виждал го преди около два месеца.По
отношение на това К. , свидетелят уточнява , че то не е било агресивно
.Установиено било още, че Л. е осиновил К. -Х., като освен за него се грижел
и за друга К.та.
Св.Търкаланов, ръководител в отдел чистота, потвърдил в съдебно
заседание, че предявеният му констативен прО.ол от 27.3.2020 г., 13,00 часа с
вх. № 192/27.3.2020 г. е подписан от него и потвърдил написаното от него, а
имено, че на процесната дата във връзка с подадения от ищеца сигнал, е
обходен района на с.Е., но не са открити никакви безстопанствени К.та.
Преди това била извършвана проверка около блока , в който живее ищеца и
било установено, че в задната част на блока, Л. е отглежда, вързано К. майка -
Х., с малки К.нца. Л. заявил, че това К. и малките са негови, което
обстоятелство обосновавало извода, че още преди да осинови това К., го е
отглеждал и се е грижел за него.
Спорен бил основно въпроса относно собствеността на животното и
наличието на такова на процесния инцидент, ,за да се ангажира отговорността
на ответника.
Не било установено да е налице инцидент, при който безстопанствено
К., индивидуализирано като бяло с черни петна- овчарско К., да е ухапало
ищеца, а напротив с оглед и твърденията на самия ищец в исковата молба
било установено, че същият е бил У. от К.то за което се е грижил, държано от
него лично зад блока в който живее.
Освен медицинските документи, които били оспорени от ответника,
други доказателства за преживените болки и страдания от страна на ищеца не
5
били ангажирани, поради което иска се явявал и недоказан по размер.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Дадената от съда правна квалификация – чл.45 от ЗЗД е неправилна ,
тъй като се касае за отговорност на юридически лице. Това не се отразява на
допустимостта на решението , тъй като са обсъдени относимите към спора
факти.
В исковата си молба против Община П. ищецът Б. В. Л. от село Е.,
община П., ул. „О. Е.“ №12, твърди, че на 27.03.2020 г., около 06,30 часа се
намирал пред дома си, в село Е.. Грижел се за бездомни котки и К.та. Всяка
сутрин слизал да ги храни и на посочената дата, както приведен сипвал храна
, видял на ъгъла на блока познато бездомно К., което бил виждал и друг път и
за което сигнализирал в Община П. през 2019 г. Имал намерение да нахрани
котките , след което да даде храна и на К.то. Бил с гръб към К.то, котките се
разсъскали, разтичали, К.то било в непосредствена близост и го ухапало по
ръката.
Обадил се на съседа си Николай Т., за да му даде дезинфектант за
раните и да спре кръвта.
Раната му била промита , след което Л. отишъл в кметство с. Е. и подал
пореден сигнал до кмета за скитащи бездомни К.та. Там била служителката
Д.М.
Ръката му била скована от болка и отекла, като раната продължавала да
кърви.
След срещата с кмета на селото, Л. с такси отишъл в Спешна помощ гр.
Пазарджик, където му предписали антибиотик и му препоръчали след
седмица да отиде отново на преглед. В резултат на захапването Л. получил
наранявания на малкия и средния пръст на дясната ръка, преживял е
невероятна болка и ужас ,пръстите на ръката и цялата длан били отекли.
След прегледа бил насочен за консултация с инфекционист и хирург и на
04.04.2020 г., когато е посетил МБАЛ „Пазарджик“ АД отново, О.а на
крайника преминал към китката му.
Препоръчано му било и била поставена противобясна ваксина на 04.04.,
на 06.04 и на 12.04.2020 г.
При посещение в отделението по Съдебна медицина към МБАЛ
„Пазарджик“ АД макар и след 10 дни от У., съдебния лекар констатирал Р.,
К. и О. на цялата длан и пръстите на ръката. О.а на ръката променил няколко
пъти цвета си и спаднал едва след около 2 седмици, а до края на м. април Р.та
по пръстите зараснали.
Според твърденията на ищеца болката се появявала при промяна на
времето, и застудяване.
6
Твърди, че ужасът от нападението на К.то не е преминал .
Твърди още, че К.то, което го е захапало е улично и е едно от многото,
които се разхождат съвсем необезпокоявани в с. Е., общ. П., макар
задължение на ответната община е да осигури необходимия контрол и да не
допуска движение на К.та без надзор на своята територия. Търпените от него
вреди имали физическо и психическо изражение.
Насочва претенцията си срещу Общината , тъй като на нея със закон –
ЗЗЖ е възложено овладяване популацията на безстопанствените К.та.
Общината приела Наредба, но наличието на безстопанствени К.та
сочело, че цялата нормативна уредба не е дала резултат. За две години нямало
нито едно заловено и кастрирано К. в селата на ответната община, като в
случая с У. на ищеца не е единствено.
Оценява търпените от него имуществени вреди на сумата от 4 000,00лв.,
която претендира от ответната Община, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на причиненото му увреждане - 27.03.2020 г. до
окончателно плащане.
В съдебно заседание е направил уточнение ,че К.то , което го ухапало
приличало на овчарско – бяло с черни петна
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община П.,
представлявана от кмета Николай Белишки .
Оспорват исковете по основание и размер.
Оспорват твърденията , че на 27.03.2020 г. на територията на с. Е., общ.
П. е имало безстопанствени К.та, както и че ищецът е У. от безстопанствено
К.. Твърдят, че на процесната дата Л. е У. от собственото си К., което по
настоящем той отглежда в с. Е., общ. П., и което е регистрирано официално
като домашен любимец на 14.10.2020 г. По повод уведомление от Л., на
27.03.2020 г. длъжностни лица при ОП „Чистота“, гр. П., в присъствието на
кмета на с. Е., са извършили проверка, като не е установено нито едно
безстопанствено К.. Оспорват тежестта на нараняването и съответно
необходимостта от лечение и ваксина. Според ответната община, липсвали
данни за възпалителни процеси у Л., които да са удължили неговия
оздравителен период, поради което оспорват по същество представения по
делото Лист за преглед на пациент от 04.04.2020 г., понеже същият не касае
процесното ухапване, а друго увреждане. Община П. оспорват и другите,
представени с исковата молба писмени доказателства - допълнителен лист за
преглед, амбулаторен журнал, карта за пациент и съдебно-медицинско
удостоверение № 65/2020 г.
Оспорват и наличието на визираните в исковата молба увреждания и
неимуществени вреди за Л., както и че те са в причинно-следствена връзка с
деянието от 27.03.2020 г.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по свое убеждение , прие за установено следното:
7
Установява се от показанията на св.Т., който е съсед на ищеца, че в края
на март ищецът го е потърсил , заради ухапване от К.. Имал К.Р. на дясната
ръка , която промил. Според този свидетел по улиците се разхождало
бездомно К. -едро ,бяло и черно- от около два месеца преди инцидента. Счита
,че това К. е бездомно , тъй като селото било малко ,не се отглеждат животни
и не му известно такова К. да има собственик. К.то минавало предимно
сутрин и според този свидетел не е агресивно.
Той не е видял К.то да хапе ищеца.
Л. осиновил К. след инцидента.
Свидетелят установява ,че преди имало кастрирани К.та, като и към
момента имало три бездомни К.та в селото , като не му е известно Общината
да предприема действия.
Л. е бил и в Кметството на селото , където се е срещнал с Д.М. , която
също е видяла , че има нараняване. Л. е казал и на нея ,че е У. от К.. На
свидетелката и е известно , че той многократно е подавал сигнали за
бездомни К.та. Известно и е още, че Л. отглежда К. ,но не знае какво и от
кога. Според нея в селото има бездомни К.та.
Представени са писмени доказателства , от които е видно ,че на същата
дата ,но след 20 часа вечерта ищецът е бил прегледан в СО, поради „Ухапване
или удар от К.“. Посочената терапия е ТАП.
На 04.04.2020 година ищецът отново е бил прегледан ,като е
препоръчана консултация от хирург и инфекционист .Безспорно е
установено ,че е поставена ваксина против бяс на три посочени дати.
По делото е представено съдебно- медицинско удостоверение ,
издадено след преглед на 6.04.2020 година от д-р П.. При прегледа е
констатирано на дясната ръка по малкия и средния пръст срединно и по
външно - страничната повърхност по едно окръглено тъмно синкаво
кръвонасядане с размери 0,6 на 0,6 см а в сред него окръглени ранички с
размери 0,1-0,3 см с корички и О. по цялата длан и пръстите на ръката.
Според съдебния медик е възможно да са получени при ухапване от К..
Св. Търкаланов е служител в Общината и един от тези ,на които е
възложено да извършват определени дейности именно във връзка с
ограничаване популацията на безстопанствените К.та. Той ръководи отдел с
петима служители ,чиято дейност е и залавяне основно на агресивни К.та и
обезпаразитяването и кастрирането им във ветеринарна клиника , с която
Общината има договор, като съответно К.тата се връщат на местата , от които
са взети.
Този свидетел по сигнали на ищеца е ходил в селото за да залавят
бездомни К.та, като сочи ,че не могат изцяло да се справят с проблема-
бездомни К.та имало и в с. Е. и в П..
Този свидетел е посещавал мястото ,където живее ищеца и му е
известно ,че зад блока той отглежда К., което към момента на проверката е
8
имало малки. От показанията му не могат да се направят изводи ,преди
инцидента ли е било това посещение или след това.
Представени са писмени доказателства – декларация за осиновяване от
14.10.2020 година , от която е видно ,че ищецът е осиновил женско К. сиво.
бяло на цвят.
Установено е по делото ,че след У. и сигнала на ищеца е изпратена
проверка – на същата дата от 13 до 14 часа от трима служители на Общината
един от които е бил и Търкаланов. При тази проверка около местоживеенето
на ищеца не са открити безстопанствени агресивни К.та.
Представени са многобройни доказателства за организиране на
дейността и предприемане на действия от Общината, именно в изпълнение на
задълженията и по ЗЗЖ , свързани с овладяване популацията на бездомните
К.та. Всички действия и документи обаче са с дата значително след
инцидента , на който се основава претенцията на ищеца , поради което и няма
основание да бъдат обсъждани подробно.
На 22.07.2019 година със заповед на кмета на Общината е възложена на
определени служители дейност по залавяне на бездомни К.та и съответно
откарването им за ветеринарно – медицински манипулация , но изрично е
посочено извършване на дейността на територията на гр. П..
Ищецът , видно от представените доказателства е бил активен , както
при сигнализиране на Общината ,така и по изискване по ЗДОИ на
информация , касаеща именно съдбата на бездомните животни.
От предоставените данни е видно че преди описан от ищеца инцидент –
от 2018 година в Общината са предприемани действия в изпълнение на
приета от нея програма по залавяне и кастриране на безстопанствени К.та.
Видно е обаче от посоченото в тези документи , че тази дейност се е
извършвала на територията на гр. П. – посочени са адреси , от които са
залавяни К.тата. Закупени са клетки и други необходими вещи за извършване
на тази дейност , извършени са и плащания на изпълнител за извършване на
дейности по ваксиниране , обезпаразитяване ,кастриране на К.та.
Непосредствено преди твърдения инцидент ищецът е искал и му е
предоставяна обществена информация за деността на Общината , подавал е и
жалби както до Общината ,така и до Министерство на земеделието , храните
и горите.
Останалите писмени доказателства , касаят сигнали и дейности ,които
са относими за период ,значително след инцидента , поради което и няма
основание да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира
предявените искове за неоснователни.
Предявения основен иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Отговорността по този текст е гаранционно-обезпечителна. Отговорността за
9
овладяване на популацията на безстопанствени К.та е на органите на местната
власт. В този смисъл е и последователната съдебна практика:решение №639
по гр.д.№2398/1998 година на ВКС; Решение по гр. дело № 4462/2008 г. на
IV-то гр. отд. на ВКС, решение по гр. дело № 1155/2009 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, решение по гр. дело № 424/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение по
гр. дело № 924/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,решение по гр. дело №
1533/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 488/7.08.2012 г. по гр. дело
№ 899/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Приема се, че пасивно отговорна
страна е съответната Община на територията, на която е извършено деянието.
Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения по
Закона за защита на животните гл. "Безстопанствени животни") по
организиране настаняването на скитащите К.та в изолатори, чрез кмета, като
изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и не е
проява на властнически компетенции. Касае се до фактически действия,
възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните
органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите К.та в
определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл.49 от
ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на
установени със закон нейни задължения.
Преди обаче да се пристъпи към изследване поведението на
Общината и съответно ли е то на възложените и със закон задължения, следва
да се обсъди въпроса – доказан ли е факта , че ищеца е У. от бездомно К..
Преки доказателства по делото няма. Св. Т. е видял рана ,
нараняването е установено и от медицинската документация. Липсват обаче
доказателства , от които да се направи извода , че безстопанствено К. е
ухапало ищеца.
Тезата на представителят на ищеца е ,че тъй като се касае за
доказване на отрицателен факт , то в тежест на ответника било да установи
,че К.то не е безстопанствено.
Доказателствената тежест не представлява задължение да се
представят доказателства за конкретни правнорелевантни за спора факти, а
задължение да бъдат понесени неблагоприятните последица от това, че тези
факти не са били доказани в хода на производството, поради което съдът ги
счита за неосъществили се или ненастъпили. В тази връзка механизма на
10
настъпване на инцидента и това, че К.то е безстопанствено, са част от
основанията за възникване на отговорността на Общината по чл. 49 от ЗЗД,
поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за
тях се носи от ищеца в производството. Затова доказването на тези факти
трябва да бъде определено като главно, а оттам и като пълно доказване.
Същевременно в зависимост от това дали чрез събраните доказателства се
установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от
който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния
факт ,то се касае за пряко или косвено доказване. При последното се
установяват факти от действителността, които се намират във връзка с
релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното
производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на
главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от
доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да
създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се
прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е
осъществил.
В конкретния казус преки доказателства няма. Събрани са известни
косвени доказателства – св. Т. е виждал бездомното К., но твърди, че не е
агресивно. Има и други данни по делото , че в населеното място има
бездомни К.та.
Тези факти обаче не са достатъчни , за да се създаде сигурност , че У.
на ищеца е именно от безстопанствено К..
Ищеца се грижи за едно К. , което се намира зад блока му и го е
осиновил след инцидента , но от доказателствата по делото няма такива ,
които да изключат възможността и преди инцидента това К. да се е
отглеждало там.
Очевидно ищеца е ангажиран със съдбата на безстопанствените
животни, като с пълно право изисква от Общината да изпълнява съответните
дейности.
Съдът не извършва преценка за ефикасността на дейностите на
Общината ,съответно налице ли е основание за ангажиране отговорността на
ответната Община, тъй като счита ,че не е установено от доказателствата по
делото ищецът да е У. именно от безстопанствено К..
11
Въпреки това следва да се посочи, че макар да са представени
многобройни доказателства , касаещи дейността на Общината в тази посока,
не се установява по делото тя да е изпълнила възложените и със закон
задължения с дължимата грижа.
Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е безвиновна, гаранционно-
обезпечителна отговорност, която досежно субекта й (възложителя на
работата) изисква наличие на възлагане на работа, при и по повод на която
изпълнителят й – физическо лице е причинил виновно и противоправно
вреди. В контекста на отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди,
причинени от ухапване от безстопанствени К.та, от значение е дали прекият
причинител на деликта (служител или служители на общината, отговарящи за
изпълнение на задълженията й по 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1
ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ) е положил дължимата грижа, като ако
това не е сторено общината отговаря по чл. 49 ЗЗД (в този смисъл е съдебната
практика- решение № 488/07.08.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ВКС, ІV г.
о.; решение № 368/18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на ВКС, ІV г. о.
и решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г. о.
Общината не отговаря ако докаже, че предписаните от ЗЗЖ действия
са осъществени с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на
популацията на безстопанствените К.та, за тяхното агресивно поведение,
които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите,
организационни и други възможности на общината. В конкретния случай ,
видно от доказателствата по делото,Общината , съответно служителите и не
са положили дължимата грижа, изискуема по смисъла на ЗЗЖ по отношение
на безстопанствените К.та. Очевидно е ,че предприетите действия, не са
достатъчни с оглед изискуемата от закона дължима грижа.
По изложените съображения , съдът намира ,че постановеното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2022 година , постановено по гр.д.
№ 119 /2021 година /неправилно в решенито е посочена 2015 година/ на
Панагюрски районен съд, с което е отхвърлен, предявеният от Б. В. Л., с ЕГН
12
**********, от село Е., община П., ул. „О. Е." №12, срещу Община П., със
седалище: град П., пл. „20-ти април“ №13, представлявана от Кмета Н.Б., иск
за сумата от 4 000,00 лв.(четири хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от него болки и страдания, причинени му в резултат от
ухапване от бездомно К. пред дома му в с. Е., общ. П., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на причиненото му увреждане -
27.03.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13