№ 181
гр. Враца, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20241420200528 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕТ *****“ЕООД-гр.В.Търново против
електронен фиш №**********, издаден от А“ПИ“, с който на дружеството-
жалбоподател като собственик на ППС, на основание чл.187а, ал.2, т.3,
вр.чл.179, ал.3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00
лв. за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
В жалбата, поддържана и в допълнително писмено становище, се излагат
подробни доводи, че атакуваното НП е постановено в противоречие с
материалния закон и при издаването му са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което се иска същото да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
процесното НП, с искане за потвърждаването му.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице и в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Дружеството-жалбоподател е собственик на ППС-влекач „Даф ХФ 480
ФТ“ с рег.№СТ6072РК, с технически допустима максимална маса 19500 кг,
брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой 5
оси и с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 кг.
На 24.08.21 г., в 20.37 ч., ППС-то се движело на територията на Община-
Враца по път I-1, км 8+849, с посока намаляващ километър.Пътят е включен в
обхвата на платената пътна мрежа и за ППС-то не е била заплатена изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,т.2 ЗП, тъй като за това ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
Нарушението е установено/заснето/ с техническо устройство №20561,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 ЗП, намиращо се на път път I-1, км 8+849. За така
констатираното нарушение, срещу дружеството-жалбоподател е издаден
процесният ЕФ за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, вр.чл.179, ал.3б ЗДвП, с
наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
Гореизложените фактически констатации се доказват от приложените
към преписката доказателствени материали-процесния ел.фиш, извлечение от
генерирания доклад от електронната система за нарушението, с приложен
снимков материал, други видове справки, заповед за утвърждаване на образец
за ел.фиш и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на цялостна
отмяна при следните съображения:
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102,
ал.2, вр.чл.179, ал.3б ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на ППС
от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1,т.2 ЗП.
Според чл.102, ал.2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
2
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 ЗП според категорията на ППС.
С разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на
ППС от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,т.2 ЗП. Съгласно чл.187а ЗДвП при
установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя,
каквото е процесното, се счита, че ППС-то е управлявано от собственика му. В
ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е ЮЛ, за допуснатото движение
на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 ЗП, на него се налага
имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2500.00 лв., каквато
санкция е наложена и в случая. За случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал.2, за което се издава ел.фиш, съгласно чл.39, ал.4 ЗАНН.
Следователно, за да бъде издаден ел.фиш за процесното нарушение на чл.179,
ал.3б ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В чл.189ж, ал.1, изр.1 ЗДвП е
предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ел.фиш в отсъствие
на контролен орган и нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената
разпоредба не е предвидена възможност за издаване на ел.фиш за процесното
нарушение. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а
впоследвие да бъде издадено и НП, а не да се издава ел.фиш. За да се приеме,
че такава възможност е предвидена с чл.189ж, ал.7 ЗДвП, съгласно който по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б ЗДвП се
прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, следва по тълкувателен път да се
изведе възможност за съставяне на ел.фиш, което е недопустимо при
ангажиране на административно-наказателна отговорност на дадено лице.
Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл.167а, ал.4 ЗДвП, чл.187а, ал.4
ЗДвП, чл.167а, ал.2, т.8 ЗДвП и чл.167а, ал.4 ЗДвП, тъй като с тези норми
отново не е предвидено изрично издаването на ел.фиш за нарушение по
чл.179, ал.3б ЗДвП и не се конкретизира ел.фиша и АУАН за кое нарушение се
3
отнася.
Изложеното до тук категорично сочи, че в случая липсва изрична
законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ел.фиш за
нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, относима към датата на извършване и
констатиране на процесното нарушение. Тъй като се касае за
административно-наказателна дейност, не е възможно чрез разширително
тълкуване на чл.189ж, ал.1 ЗДвП / в редакцията си към датата на констатиране
на процесното нарушение/, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по
чл.179, ал.3б ЗДвП. Допълнителен аргумент в подкрепа на всички
гореизложени правни изводи е и факта, че едва със законодателното
изменение на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, в сила от 13.02.24 г., законодателят изрично
е предвидил възможността за издаване на ел.фиш за нарушение по чл.179,
ал.3б ЗДвП. Същевременно съдът отчита и че законодателят не е придал
обратно действие на въпросното законодателно изменение, поради което и то
действа от датата на влизането й в сила, т.е. занапред. В конкретния случай
остават приложими нормите, действали към датата на извършване на
процесното нарушение.
В този смисъл е и константната съдебна практика на действащите като
касационна инстанция административни съдилища в страната-
напр.Р№329/11.01.24 г. по КАНД№1702/23 г. на АС-Бургас, Р№438/21.12.23 г.
по КАНД№524/23 г. на АС-Враца, Р№190/08.0124 г. по КАНД№9916/23 г. на
АС-София, Р№1427/29.04.24 г. по КАНД№6/24 г. на АС-Русе и мн.др.
На следващо място, вида и естеството на конкретно вмененото
нарушение предопределя мястото на извършването му не само като обикновен
елемент от обективната страна на нарушението, но и факт със съществено
значение за обективната му съставомерност. Затова и в съдебната практика
еднопосочно се приема, че неправилното посочване на този факт и/или
посочването на различни места на нарушението, винаги е съществено
процесуално нарушение, представляващо самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на санкционния акт в цялост. В конкретния случай съдът
служебно констатира, че според посоченото в обжалвания ел.фиш, мястото на
извършване на вмененото нарушение е „Община Враца, път I-1, км 8+849“.
Същевременно, републикански път I-1 е първокласен път от Републиканската
пътна мрежа на България с общо направление север-юг и свързващ гр.Видин с
4
ГКПП Кулата-Промахон. Общата му дължина е 453,8 км и неговото
километрично измерване започва от гр.Видин към ГКПП Кулата-
Промахон.Същият предвид дължината си, се свързва и отклонява в редица
други първокласни, второкласни и третокласни пътища, като при около
км.144+300 преминава в „Обходен път гр.Враца“, представляващ отсечка от
първокласен път I-1/Е-79/. При тази конкретизация става ясно, че процесното
ППС е засечено да се движи в отсечка 8+849 на Обходен път гр.Враца, част от
път I-1, което чисто километрично се явява в участъка след км.144 от същия
път. В обжалвания ел.фиш обаче е посочено, че нарушението е извършено на
км.8+849 от път I-1, което предвид километричното измерване е в района на
гр.Видин. В този смисъл е налице разминаване относно действителното
местоизвършване на вмененото нарушение, с това посочено в ел.фиша, което
е следващо самостоятелно основание за неговата отмяна.
Предвид гореизложеното е безпредметно обсъждането и на останалите
доводи на жалбаподателя за налични други пороци на обжалвания ел.фиш, тъй
като това с нищо не би променило изхода от делото.
По разноските:
Жалбоподателят претендира присъждане на платени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., което предвид процесния
материален интерес от 2500.00 лв., се явява под минималния размер на
възнаграждението, изчислен по реда на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.2 НРМАВ
/възлизащ на 550.00 лв./. При това положение претенцията следва да се уважи
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш №**********, издаден от А“ПИ“-София, с
който на „ЕТ *****“ЕООД-Велико Търново, с ЕИК:1***** е наложено
административно наказание –имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за
извършено нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3,
вр.чл.179, ал.3б ЗДвП.
ОСЪЖДА А”ПИ”-София ДА ЗАПЛАТИ на „ЕТ *****“ЕООД-Велико
5
Търново, с ЕИК:1*****, направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6