Р
Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр.Плевен, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Николай Господинов
при секретар Бранимира
Монова като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело №
107 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.41, ал.5 и чл.43, ал.3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Делото е образувано по жалба от М.Ц. А.с ЕГН **********
***, чрез адв. Д.П. ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 изх.№
02-150-6500/9430 от 9.12.2021 г. /по-долу УП/, издадено от зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. В жалбата се излагат доводи, че оспореното
УП е неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Същото е издадено въз основа на подадено заявление за подпомагане с
УИН 15/230519/03066 за кампания 2019 и в него не са изложени ясни мотиви за
издаването му. В жалбата се твърди, че причина за отказа за плащане на
заявената субсидия е двойно деклариране на площ – имот №101007 в с.Бръшляница,
обл. Плевен, който е деклариран и от Л.Ц.А., но през 2019 г. не е извършвана
проверка на място, при подаване на заявлението жалбоподателят не е бил
информиран, че са налице несъответствия по мярка 11, не е било налице и
несъответствие по чл.10а, ал.3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (по-долу
Наредба №5). Излагат се оплаквания, че за жалбоподателя не е ясно защо е било
прието заявление на друго лице, като не е била извършена задължителната
проверка по чл.10а от Наредба № 5. Сочи, че още на 30.03.2015 г. сключеният от
него договор за аренда е регистриран в СВ-Плевен, като е единствен по отношение
на имот № 101007 до 07.04.2020 г. Едва на 16.08.2021 г. жалбоподателят е узнал,
че Л.А. е заявил за подпомагане същия имот. Излагат се съображения, че
жалбоподателят е сключил споразумение с А. от 2015 г., във връзка с което му е
заплащал дължимото арендно възнаграждение, за което представя доказателства. В
жалбата се излагат оплаквания, че не е ясно защо заявлението на А. е прието и
му е даден УИН при условие, че същият не е подал нужните документи и декларации
за имота. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно органът не е извърши
фактически и правен анализ по отношение на приложимостта на чл.17 от Наредба № 5,
приложил е ал.3 от същата, вместо ал.4 и то по аргумент на чл.37б, ал.6, т.1 от
ЗСПЗЗ, вр. чл.41, ал.5 от ЗПЗП. В заключение е направено искане да бъде
отменено оспореното УП, преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне
със задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Алтернативно
се иска да бъде отменено УП. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
С Разпореждане № 773/14.02.2022 г. на
жалбоподателя е указано внасяне на държавна такса и същата е внесена в
определения от съда срок /л.131/.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му възможност с Определение № 410/07.03.2022 г. /л.л.132-133/.
В придружителното писмо към жалбата се сочи, че в преписката е налице становище
от органа по отношение на основателността на жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и
с адв. Д.П., който поддържа доводите си, изложени в
подадената жалба. Акцентира, че в разпоредбата на чл. 37б, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ
е налице изрична правна регламентация, императивно правило, че при наличие на
сключени договори за една и съща земя, правното основание принадлежи на този
собственик или ползвател, който първи го е вписал. Твърди, че от събраните
доказателства е видно, че Областна служба по „Земеделие“ - Плевен и ДФ
„Земеделие“ не са си направили труда да изследват това обстоятелство Ето защо
счита, че административният орган неправилно се е позовал на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5/27.02.2009 г., вместо да приложи ал. 4 от същата Наредба,
поради което оспореният административен акт се явява неправилен и следва да
бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя
списък.
В съдебно заседание ответникът – ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ – редовно призован, се представлява от юрк. Д.П. с
пълномощно по делото. Счита жалбата за
неоснователна. Твърди, че оспорваният акт е правилен, издаден от компетентен за
това орган, при спазване процедурата по издаване и целта на закона, поради
което моли същият да бъде потвърден. Моли да се вземе предвид представеното
становище като писмени бележки. Излага съображения, че съгласно чл. 41, ал. 5 от
ЗПЗП министерството обобщава, степенува и предавана на Разплащателната агенция данни за регистрираните правни основания за
ползване на земеделски земи. В случая безспорно е установен фактът, че
свидетелят Л.А. е очертал същия имот, следователно е налице регистрирано за
него правно основание, тъй като се касае за съсобственик на имота. При липсата
на такова е невъзможно приключването на заявлението в общинската служба.
Следователно при предаване на данните за правно основание от министерството към
фонда, фондът действа в условия на обвързана компетентност, при които се
извършва оторизацията по заявленията.
Именно с оглед на този факт Фонд „Земеделие“ прилага чл. 17 от Наредба
5, когато е очертан от две лица един и същ имот и налага санкция, което
обстоятелство е довело до настоящото съдебно производство. Акцентира на
обстоятелството, че в споразумението не е посочено за колко години е Като
дуплика добавя, че в съдебно заседание безспорно и несъмнено се доказва от
разпита на свидетеля, както и от представеното заявление и извадки от ИСАК, където
се посочват детайлите на двойно заявената площ, че свидетелят е очертал площта,
подписал се е на заявлението, с което се е съгласил.
Представя списък с
разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна.
Административен съд - Плевен, втори състав, като провери
законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото е Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за
кампания 2019 изх. № 02-150-6500/9430 от 9.12.2021 г., издадено от зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л.л.10-15/.
В Таблица 1 на същото e посочено заявената площ за участие 17,52 ха, установена площ 14,34
ха, наддекларирана площ 3,18 ха, което представлява 22,18 %, като е
санкционирана площ 14,34 ха. Посочено е, че намалението и санкцията за
наддеклариране е 19085,95 лева. Посочено е, че установената площ е изчислена
съгласно чл.2, §1, т.23, буква „б“ от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014,
наддекларирана площ е разликата между заявената и установената площ, санкционираната
площ е съгласно чл.18 и чл.19 от Делегиран Регламент № 640/2014, като при
процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 20 % до 50 %
санкционираната площ е равна на установената, намалението и санкцията за
наддеклариране е равно на наддеклариранта площ, умножено по ставката за
дейността. В таблица 2 на УП е посочено, че оторизираната сума е 0 лева.
Към преписката е приобщено становище на издателя
на УП /л.л.39-41/. Съгласно същото, А. е подал заявление за подпомагане с УИН
15/230519/03066 за кампания 2019, с което кандидатства за пета поредна година
по направление „Биологично растениевъдство“. Заявил е за подпомагане 6 парцела
с обща площ 17,52 ха. На заявлението са извършени административни проверки,
като са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Приложен е чл.17 от Наредба №5. Съобразен е и
слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със заповед № 09-228/28.02.2020
г. на МЗХГ. В таблица са посочени декларираните парцели по номера, декларирана
площ, площ в допустим слой, застъпена площ и допустима площ. Видно от същата
таблица, парцели с номера 06690-159-2-1 с площ 0,54 ха, 06690-159-3-1 с площ
9,22 ха, 06690-57-2-1 с площ 0,43 ха и 06690-57-4-1 с площ 0,54 ха са изцяло в
допустимия слой, като при тях не е налице застъпена площ. Като
недопустима/наддекларирана площ е определена такава в парцел с номер
06690-57-3-1, който е деклариран 5,57 ха, в допустимия слой е 5,48 ха,
застъпена площ е 2,75 ха, допустима площ е 2,73 ха, както и парцел с номер
06690-772-1-1, деклариран с площ 1,22 ха, в допустимия слой 1,22 ха, застъпена
площ 0,34 ха, допустима площ 0,88 ха. Наддекларираната площ общо е 3,18 ха,
което представлява 22,18 % спрямо установената допустима за подпомагане площ - 14,34
ха. Съгласно чл.19 от Делегиран Регламент № 640/2014, при процентно съотношение
на недопустимата площ към установената
площ в рамките над 20 % до 50 % санкционираната площ е равна на
установената и не се изплаща финансова помощ за годината. Сочи се, че няма
основания органът да промени или отмени становището си в УП.
От останалите доказателства се установява
следното:
М.Ц. А.е подал общо заявление за подпомагане
2019 УРН 15/230519/03066, приобщено на л.60 и сл. от делото. Същото е прието с
вх.№ 18979716/03.04.2019 г., УРН 600618. Кандидатства се по мярка 11, както и
по схеми/мерки СЕПП, СПП, ЗДП, СП /други/, ПНДП и мярка 10, които не са предмет
на УП. Посочени в таблица са 8 /осем/ използвани парцела през 2019 г.,
индивидуализирани с номера, всички в землището на с.Бръшляница, като по мярка
11 се кандидатства с 6 от тях. Това са парцели с номера 06690-159-2-1 с площ
0,54 ха, 06690-159-3-1 с площ 9,22 ха, 06690-57-2-1 с площ 0,43 ха и
06690-57-4-1 с площ 0,54 ха, както и 06690-57-3-1 с площ 5,57 ха, парцел с
номер 06690-772-1-1, с площ 1,22 ха. Приобщен е и картен материал за същите
парцели - л.л.98-105. При извършени автоматични проверки на 26.04.2019 г. /л.75/
е посочена грешка – над 0,05 ха от БЗС излиза извън площите, подходящи за
подпомагане за ДПП. ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва
в окончателната калкулация, и е посочен БЗС 06690-772-1 с площ 0,9126 ха. Приложена
е саморъчна декларация /л.65/, съгласно която намаляването на площите по мярка
11 е поради това, че се намират извън легитимния слой за подпомагане. Към
заявлението са приобщени удостоверения за съответствие и придружително писмо
/л.л.106-110/.
Съгласно договор за аренда на земеделска земя
/л.л.16-18/ А. е арендатор на овощна градина
- имот №101007 в землището на с.Бръшляница, с площ 31,090 дка. Договорът
е вписан в Службата по вписванията на 15.04.2015 г.
Съгласно договор за аренда на земеделска земя
/л.л.19-20/ Л.Ц.А. е арендатор на същия имот - овощна градина, имот №101007 в
земището на с.Бръшляница, с площ 31,090 дка. Договорът е вписан в Службата по
вписванията на 30.04.2015 г.
Между А. и Л.Ц.А. е сключено споразумение от
08.05.2015 г. /л.21/, съгласно което за ½ от имот №101007 в земището на
с.Бръшляница А. дължи на А. рентно годишно плащане. Това споразумение не е
вписано в Службата по вписванията. Приобщени са доказателства, че уговорените
плащания са били извършвани по банкова сметка *** А. /л.л.22-26/.
А. е подал заявление от 09.07.2018 г., че не
желае да участва в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ за същия имот, като и
за други имоти, които са индивидуализирани /л.28/. Същото е отразено и в
справка от ОСЗ - л.31. В писмо на ОСЗ /л.150/ се сочи, че А. е подавал
заявления по чл.70, ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанските 2018-2020 г., а А. не е
подавал такива заявления за землището на с.Бръшляница за тези години. Сочи се,
че относно чл.37б, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ, ОСЗ - Плевен ежегодно проверява за
дублирани имоти в заявления и декларации, видно е и в случая – имот 06690.101.7
е включен само в заявленията по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ на А.. В предходно писмо
на ОСЗ /л.л.151-152/ посочено, че като нов съсобственик в имот 06690.101.7 за А.
е налице правно основание, но това не го прави автоматично ползвател на годно
правно основание, затова има ранкиране и ежегодно ОСЗ предава към система ИСАК
на ДФЗ ранкирано правно основание.
От приложено към това писмо извлечение от
регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ /л.153/ е видно, че собственици
на имот №101007 са наследници на Панталея Ценев П. и Л.Ц.А., като последният
притежава ¼ ид.част по дарение от 30.04.2015 г. и ¼ ид.част въз
основа на покупко-продажба от 04.05.2015 г.
По преписката е приложена автоматична справка
относно имот кадастрален номер 06690-101-007 за периода 2017-2021 г.
/л.л.29-30/, от която е видно, че части от същия са декларирани от А. през
всички тези години, като през 2019 г. части от същия са декларирани от А. – два
парцела с площ 2,76 и 0,34 ха. В същия смисъл са и приложени справки от ИСАК –
л.л.159-164.
Със заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г. на МЗХГ
/л.52/ е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“. Няма данни по делото същият да е бил оспорен от А. по отношение
на заявените от него парцели.
На съда е служебно известно, че с писмо изх.№
10-890 от 27.11.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите на ДФЗ са
предоставени файлове, като са в тях са посочени площи с регистрирано правно
основание, декларирани от кандидати за подпомагане.
Със Заповед № ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ /л.л.47-49/ на подписалата УП П.С.– заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, е делегирано да издава и подписва всички УП по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане /т.1 от заповедта/. Приобщено е и решението на
Управителния съвет на ДФЗ, с което подписалият заповедта Борис Михайлов е
избран за изпълнителен директор на ДФЗ /л.42/, както и решение на УС на ДФЗ, с
което П.С.е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ /л.л.43-46/.
По делото е представено и общо заявление за
подпомагане, подадено от Л.Ц.А. /л.165 и сл./. Видно от същото, последният е
декларирал три имота в землището на с.Бръшляница, с номера 06690-57-5-1, 06690-57-5-2
и 06690-477-11 /л.л.174/.
По делото като свидетел е разпитан Л.Ц.А..
Същият твърди, че А. е имал правно основание през 2019 г. за имота, свидетелят
не е имал такова, служителите в ОСЗ са го притискали да бърза при подаване на
заявлението, поради което при очертаването погрешно е посочил имота. Твърди, че
е съсобственик на имота.
УП е получено от А. на 06.01.2022 г., видно от отбелязването
на самото него – л.15 от делото, а жалбата е подадена на 17.01.2022 г., видно
от клеймото на запазения пощенски плик на л.32, като е приета с вх.№ на ДФЗ от
18.01.2022 г. /л.4/.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
С оглед на датата на получаване на
УП - 06.01.2022 г., съдът приема, че подадената на 17.01.2021 г. срещу него
жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Същата е и допустима, доколкото в
УП е налице отказ за пълно изплащане на субсидията по мярка 11.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Органът,
оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска
политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в
съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, считано от датата на издаване на акта за
акредитация от министъра на земеделието и храните, изпълнява и функциите на
Разплащателна агенция. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор
може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Видно от приложената заповед за
делегиране на л.л.47-49 от делото, изпълнителният директор Б.М. е делегирал на
заместник-изпълнителния директор П.С./подписала УП/ право да издава и подписва
УП по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане. Следователно УП е издадено от компетентен
орган, въз основа на оправомощаване, извършено в съответствие със закона, в
кръга на неговите правомощия.
Оспореният
административен акт е писмен, в съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК, като
изискуемата писмена форма е спазена. Налице са мотиви в отделно становище до
съда, което е допустимо с оглед на Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на
ВС, ОСГК. Съгласно същото ТР, мотиви към акта могат да бъдат изложени в
документ от изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган,
издал акта. В случая по преписката е приобщено становище на зам.изп.директор на
ДФЗ, издал УП, с което същото УП се мотивира.
По отношение на мотивите, спазването
на процесуалните правила, материалния закон и целта на закона, съдът съобразява
следното:
Съдебната практика приема, че в
уведомителните писма като процесното, мотивите на акта се съдържат в
съставените таблици и разясненията към тях.
По отношение на отказа да се
изплати субсидия са изложени мотиви, че това е поради наличие на наддеклариране,
като е наддекларирана площ от 3,18 ха. От мотивите в отделното становище е
видно, че площ в размер на 0,09 ха е извън слоя „Площи, допустими за
подпомагане“, а за площ в размер на 3,09 ха е налице застъпване на декларираните
от А. площи с площи, декларирани от друг ЗП – Л.А.. По така изложените мотиви и
съответствието на УП в тази му част с материалния закон съдът съобразява
следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014
година, чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306 на Комисията от 17
декември 2013, както и чл. 37, ал. 2 от ЗИЗП за декларираните данни в
заявлението на кандидата са извършени административни проверки. В резултат на същите
са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания
2019 по заявление с УИН 15/230519/03066. За установените застъпени площи са
приложени изискванията на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Разплащателната агенция използва
данните, предоставени от МЗХГ по реда на чл. 41, ал. 5 от ЗИЗП, при изясняване на правото на
ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин. Когато за
една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за
регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото
на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за никой от
кандидатите не са налични такива данни, Разплащателната агенция им налага
санкции съгласно чл. 19, чл. 19а и чл. 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г.
за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие. Когато само за един от кандидатите са
налични регистрирани данни по чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, доказващи правното основание за
ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на
финансовото подпомагане на него за площите, за които е доказал правно основание
за ползване. За останалите застъпени площи Разплащателната агенция отказва
изплащане на финансово подпомагане на всички кандидати и им налага санкции
съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. В конкретния случай, след
преминаване на процедурата за разрешаване на двойно-заявените площи по
заявление с УИН 15/230519/03066, площта в размер на 3.09 ха е отпаднала от
допустимите за подпомагане земи на кандидата, поради липса на еднозначно
доказано право на ползване за тях.
Всички
условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи са подробно
разписани в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ.
Обжалваният административен акт е уведомление до кандидата за извършената
оторизация и изплатени суми, в съответствие с разпоредбите на чл. 10 б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Доказателствата
по делото сочат за наличие на спор за ползване на определен имот, възникнал
между частноправни субекти, който нито административния орган, нито съдът в
административния процес са компетентни да разрешат. При наличие на представени
документи по чл. 2а, ал. 2 от ЗПЗП за правото на ползване от двама или повече
земеделски стопани, административният орган и съдът няма задължението да
установява на място владението или държането на застъпените площи -
материалноправният спор между земеделските стопани може и следва да бъде
разрешен по общия исков ред. Не са основателни твърденията, че органът следва
да зачете вписания по-рано аренден договор. За органа, като и за настоящия съд,
няма никакви доказателства по отношение на въпроса кой е собственикът на имот с
кадастрален номер 101007 в землището на с.Бръшляница. От писмо на ОСЗ с
приложено извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ
/л.153/ може да се направи извод, че А. е собственик на ½ ид. част от
имот №101007 в землището на с.Бръшляница, като е очертал част от имота /почти
целия/ при подаване на заявлението си. Не може да се прецени обаче дали собственици
– наследници на П.Ц. П., са сключили аренден договор с А.. Възможно е да има и
спор за собственост, доколкото като собственици на имот № 101007 в землището на
с.Бръшляница в двата арендни договора са посочени различни лица. Освен това, в
споразумението между А. и А. /л.21/ е посочено, че А. е арендатор на ½
идеална част от същия имот, като не става ясно дали А. /който съгласно писмата
на ОСЗ към тази дата вече е собственик на ½ ид.част от имота/ отдава под
аренда притежаваната от него към тази дата ½ идеална част от имота, или
това споразумение се отнася до останалата ½ ид.част, за която А. има
договор за аренда. Освен това споразумението не е и вписано, поради което не е
било известно и не е могло да бъде съобразявано от органа, дори ако се отнасяше
за реална част от имота.
По
отношение на свидетелските показания, съдът съобразява, че А. е заявил
съответните площи за подпомагане, като надлежно се е подписал на собственото си
заявление. След като ги е заявил, не може да се откаже от посочването им,
включително на основание, че ги е посочил поради грешка. За пълнота съдът
отбелязва, че ако споразумението между него и А. касае притежаваната от А.
½ ид.част от имота, и беше надлежно вписано в СВ, като ползвател на
правно основание в регистъра би следвало да фигурира само А..
По
отношение на извършените намаления, поради непопадане на площи в размер на 0,09
ха в допустимия слой, съдът съобразява следното:
Съгласно
чл.33а, ал.2 от ЗПЗП в относимата редакция, данните в
системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове
и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват
ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална
цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки
на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място
по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите.
Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на
земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6.
Заповедта се обнародва в "Държавен вестник". В случая това е станало
с приобщената по делото заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г. на МЗХГ. Доколкото
същата не е оспорена, съдът приема, че установените площи в размер на 0,09 ха
правилно са приети за наддекларирани на това основание.
По
отношение на останалите твърдения в жалбата съдът съобразява следното:
УП е
мотивирано с последващо становище на издалия го орган. При подаване на
заявление е възможно ЗП да бъде информиран, че са налице несъответствия, както
посочената разпоредба на чл.10а, ал.1 от Наредба № 5 гласи: „Служителите от ОСЗ при въвеждане на данните по чл. 7 и 8 стартират проверки
на въведените
данни в СРКЗПЗП и визуализират резултата от тях. Визуализираният резултат
показва типа на установените грешки и несъответствия.“ Следва да се посочи, че
съгласно чл.10а, ал.3 от Наредба № 5, автоматичните
проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им
данни в СРКЗПЗП, СИЗП и СИРЖ и не представляват административни проверки по
смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Следователно при двойно декларирани площи не се
посочва нищо, когато и двамата кандидати имат права върху застъпените имоти.
Освен това, проверката не е административна проверка по смисъла на чл. 37 от
ЗПЗП, с оглед на което липсата на застъпване при такава проверка не означава,
че такова застъпване не е налице. Твърдението, че заявлението на А. неправилно
е прието и му е даден УИН, като същият не е подал нужните документи и
декларации за имота, е неоснователно. Същият фигурира като собственик на имота,
а подписаното от А. споразумение относно ползването на имота не е вписано,
поради което не е било известно за ОСЗ, МЗХГ и ДФЗ. Органът няма как да приложи
чл.17, ал.4 от Наредба №5, доколкото А. е собственик на ½ ид.част от
имота. Фактът, че А. не е декларирал имота по реда на чл.37б от ЗСПЗЗ не
означава, че същият няма права върху него. Неподаването на декларация по реда
на чл.37б от ЗСПЗЗ не означава, че липсва правно основание за ползването на
имота, и че МЗХГ следва да го изключи от информацията с данни за регистрираните
правни основания за ползване на земеделски земи, подавана на ДФЗ на основание вр.
чл.41, ал.5 от ЗПЗП. В тази разпоредба са посочени хипотези, при които не се
смятат за правно основание за подпомагане договори за наем или аренда, но
неподаването на декларация от собственик по чл.37б от ЗСПЗЗ за съответния имот
не е причина да се приеме, че по отношение на съответния имот липсва правно
основание.
Няма
доказателства по делото, че пред ОСЗ са представени каквито и да е договори за
аренда по отношение на имот № 101007, и че същите са регистрирани в службата. На
справката на л.31 е посочен номерът на имота, както и че за същия има договор
за аренда, въз основа на който А. е ползвател, но самият договор за аренда не е
приложен. Видно от извлечението от регистъра на ОСЗ на л.153, по отношение на
същия имот са отразени двата нотариални акта, от които А. черпи права, и
решение по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на право на собственост
в стари реални граници на наследниците на П. П.. Към този регистър в ОСЗ не е
приобщен аренден договор с арендатор г-н А., видно от същото извлечение. Към
декларациите на А. са приобщени списъци с номерата на имотите, правно основание
– договор със съответен номер, дата и срок, но самите договори не са приложени.
Във връзка с това съдът отбелязва, че становището на ОСЗ на л.151 е вътрешно
противоречиво и неясно. Признава се, че А. като съсобственик има правно
основание, а от друга страна се сочи, че всяка година се извършва ранкиране и
ежегодно ОСЗ предава на ИСАК на ДФЗ ранкирано правно основание. В случая такова
ранкирано правно основание, от което да е видно, че през 2019 г. само А. е
ползвател на правно основание, явно не е подадено, видно от извлечението от
ИСАК на л.л.29,30 от делото. Съгласно същото, А. е единствен с правно основание
през периодите 2017-2018 и 2020-2021 г., но не и през 2019 г.
С
оглед на изложеното, УП е постановено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, съобразено е със съществените административнопроизводствени
правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва жалбата срещу
него следва да се отхвърли.
При
този изход на делото ответникът има право на поисканите разноски. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като юрисконсултът се е
явил в съдебно заседание на 12.04.2022 г., с оглед на което претенцията е
основателна. Съдът намира, че следва да присъди в
полза на ответника така поисканото юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1
от НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143,
ал.4 и чл.144 АПК, доколкото е налице реално осъществено процесуално
представителство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ц. А.с ЕГН **********
***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 изх.№ 02-150-6500/9430 от
9.12.2021 г., издадено от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА М.Ц. А.с ЕГН ********** ***, да плати на Държавен
фонд „Земеделие“, гр.София, разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ :