Решение по дело №3975/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260009                     11.08.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                        ХХ граждански състав

На осемнадесети юни                                            две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар Ани Стоянова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 3975/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

     

               Предявена е искова молба от ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. против “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** и З.Т.К., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 7693 лева просрочени вноски от 7 до 20 по предварителен договор за продажба на ППС от 12.11.2015г., сумата от 6883.59 лева неустойка за забава за периода от 14.06.2016г. до 14.07.2017г., сумата от 2706.86 лева просрочени месечни наемни вноски от 7 до 18 вкл. по договор за наем на ППС от 12.11.2015г., сумата от 2401.81 лева неустойка за забава по договора за наем за периода от 14.06.2016г. до 14.07.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащането.

               Твърди се, че между ищеца, ответника “Каси Транс“ ЕООД и поръчителите К.В.Р. и З.Т.К. са сключени предварителен договор за продажба на ППС и анекс към него и договор за наем на ППС. Договорите не са прекратени от страните. “Каси транс“ ЕООД като купувач по предварителния договор се е задължило да заплати на продавача “Евротрак Лизинг“ ООД продажната цена от 13188 лева с ДДС, на 24 месечни вноски, от които първата вноска е с падеж на 12.12.2015г. Според договора за наем, Каси Транс ЕООД като наемател дължи на ищеца месечна наемна цена от 208.22 лева с ДДС. Договорът се сключва за срок от 24 месеца, като първата месечна наемна вноска е с падеж на 12.12.2015г. Предвидено е в договорите, че ако е налице забава в плащанията, се дължи неустойка от 1.7% на ден, но не повече от размера на самата вноска. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си. Платени са само първите шест вноски по предварителния договор, а са падежирали 20 вноски. Остават неплатени вноските от 7 до 20 включително, общо в размер от 7693 лева. С оглед на забавата, се дължи и уговорената в договора неустойка. Част от неустойките са платени, но остават неплатени неустойки за периода от 14.06.2016г. до 14.07.2017г. върху месечните вноски от 7 до 19, общо от 6883.59 лева. По договора за наем са падежирали първите 19 вноски, като са платени само 6 и остават непогасени вноските от 7 до 19, общо в размер от 2706.86 лева. С оглед на забавата, са начислени и се дължат и неустойки за периода от 14.06.2016г. до 14.07.2017г. в общ размер на 2401.81 лева. Моли се за уважаване на исковете.

               Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответниците “Каси Транс“ ЕООД, К.В.Р. и З.Т.К. са подали отговори, с които оспорват иска. Заявяват, че до момента Каси Транс ЕООД е заплатило над 16000 лева на ищеца. Обектът на двата договора е един и същ и е върнат на ищеца. Размерът на търсените главници е неоснователно завишен. Неустойката и поръчителството обезпечават едно и също парично задължение. Неустойката е 60.71 пъти по висока от законната лихва, ето защо клаузата за неустойка излиза извън пределите на нравствено допустимото и превишава действителните вреди на кредитора. С неустойката се цели да се постигне единствено неоснователното обогатяване на ищеца, което е недопустимо. Клаузите за неустойка и по двата договора противоречат на добрите нрави, тъй като размерите на неустойките бързо могат да доведат до изравняване на неустойката с главницата. Ето защо ответниците считат клаузите за нищожни поради нарушение на чл.26 ЗЗД. По тази причина плащанията за неустойка следва да се отнесат като плащания за главницата по двата договора и така главницата да се приеме като заплатена изцяло преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищеца. 

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Била е издадена заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г. в полза на кредитора Евротрак Лизинг ООД против солидарните длъжници Каси Транс ЕООД, К.В.Р. и З.Т.К. за търсените суми – главници и неустойки, ведно с разноските. След въззивно обжалване, СГС е отменил частично разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на К.В.Р. и З.Т.К. в частта му за разликата над 3297 лева до 7693 лева главница по предварителен договор за покупко-продажба на ППС и за разликата над 1041.10 лева до 2706.86 лева главница по договор за наем на ППС. Мотивите са били, че за тези вноски не е бил спазен преклузивният срок по чл.147 ГПК и отговорността на двете лица, поръчители на дълга, е отпаднала.

               Фактите по делото сочат, че е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на ППС от 12.11.2015г. между продавача Евротрак Лизинг ЕООД, купувача Каси Транс ЕООД и поръчителите К.В.Р. и З.Т.К. С този договор е уговорено, че продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху ППС, подробно индивидуализирано за цена от 10990 лева без ДДС. Вноските за плащане на цената са общо 24 месечни вноски, по 457.92 левва без ДДС, като всяка от тях е платима на 12-то число на текущия месец. Според чл.19, ал.1, б.а, при неизпълнение на договора неизправната страна дължи на изправната неустойка, ако такава не е предвидена в съответните текстове на договора, както следва: за забава на плащане – по 1.7% на ден върху сумата на забавеното плащане за всеки ден на забавата. На същата дата е подписан и анекс № 1 към договора, според който също се предвижда заплащане на такава неустойка.

               Наличен е и договор за наем на ППС от 12.11.2015г., с който наемодателят Евротрак Лизинг ЕООД е предоставил на наемателя Каси Транс ЕООД за временно ползване същото ППС срещу възнаграждение. Наемната цена е 173.52 лева без ДДС за всеки месец и се заплаща до 12-то число на месеца. И по този договор поръчителство са поели физическите лица К.В.Р. и З.Т.К. Според чл.8, ал.2, при забава в плащането на месечната наемна вноска наемателят дължи неустойка в размер на 1.7% върху вноската, за всеки просрочен ден, до размера на неизплатената част, до окончателното плащане.

               В настоящото исково производство ищецът твърди, че не са му платени просрочените вноски от 7 до 20 по предварителния договор, неустойката върху тези вноски, просрочените вноски от 7 до 19 по договора за наем, както и неустойката върху тези вноски. В представената от самия ищец справка за дължимите суми /на стр.22 по делото/ са отразени сторените от длъжниците плащания и е видно, че са платени от 1-ва до 6-та вноска по двата договора, а са останали незаплатени от 7-ма до 20-та вноска /както за главници, така и за неустойки/. Съдът, сумирайки числата по справката, стигна до извод, че по предварителния договор за продажбата на ППС са платени 3297 лева главници и 2310.86 лева неустойки, а по наемния договор на ППС са платени 1249.32 лева главници и 1054.85 лева неустойки /от 1-ва до 6-та вноска/. Общо са платени, по признания на ищеца, 7912.03 лева по двата договора.

               Официалните данни, представени от ОББ /стр.166 по делото/ сочат, че в полза на ищеца са били платени общо 16564.22 лева, т.е. значително по-голяма сума. БРС обаче съобразява, че като основание за плащанията по някои от документите е записано “вноска по договор за гуми“, “по договор за наем от 30.03.2016г.“ и “по лизингов договор“. Следователно плащанията не са само по процесните два договора, а и по други съглашения, за които по делото има данни. Например са приложени договори от 23.11.2015г. и от 30.03.2016г. за наем на 6 броя гуми, от които се прави извод, че процесните договори не са единствените, сключени между страните. Ето защо трябва да се приеме, че плащанията, направени доброволно от длъжниците преди образуване на заповедното дело, не касаят само предварителния договор за продажба на ППС и договора за наема на същото. По тази причина общо платената, по данни на банката сума от 16564.22 лева не може в случая да е меродавна, тъй като тя явно касае и други плащания, а следва да се приеме, че преди завеждане на заявлението по чл.417 ГПК по процесните два договора са заплатени само 7912.03 лева, по признания на самия кредитор.

               Видно от съдържанието им, и двата договора валидно обвързват страните по тях, включително и поръчителите, що се отнася до уговорените главници за цена на ППС и наем на същото. Търсените вноски от 7-ма до 20-та са падежирали и съответно са изискуеми.

               Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че падежът на 7-ма вноска е на 13.06.2016г., а този на 20-та вноска е на 12.07.2017г. Всяка от вноските е по 549.50 лева с ДДС или общо по предварителния договор за продажба на ППС се дължат 7693 лева. Неустойката по този договор е общо 6883.59 лева. По договора за наем падежът на 7-ма вноска е 13.06.2016г., а този на 19-та вноска е на 12.06.2017г. Общо се неплатени вноски за 2706.86 лева, а неустойката върху тези вноски е в общ размер от 2401.81 лева.

               Както стана ясно, двете физически лица, ответници по делото, са поръчители по договорите. Като такива те отговарят солидарно с главния длъжник, но според чл.147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. След изтичане на този преклузивен срок, поръчителството се погасява. За спазването на срока по чл.147 ЗЗД съдът следи служебно както в исковото, така и в заповедното производство. В случая заповедният съд е приел, че за част от вноските срокът по чл.147 ЗЗД е бил изтекъл и така е погасил поръчителството. БРС намира този извод за правилен. Заявлението по чл.417 ГПК е подадено в съда на 25.07.2017г., ето защо поръчителството е погасено за вноските с настъпил падеж до 25.01.2017г. Това са 8 вноски, от 7-ма до 14-та, в общ размер от 4396 лева по предварителния договор за продажбата на ППС. Остават дължими вноските от 15-та до 20-та, за които срокът е спазен и те са в общ размер от 3297 лева. По същия начин стоят нещата и с вноските по наемния договор – и тук преклузивният срок не е спазен за вноските от 7-ма до 14, в общ размер от 1665.76 лева и тази сума не се дължи от поръчителите. Останалите вноски се дължат и са в размер от общо 1041.10 лева.

               Главният длъжник принципно дължи всички неплатени процесни вноски и по двата договора. По размера им обаче съдът ще се произнесе след разглеждане на въпроса за дължимостта на неустойките по договорите, тъй като има искане от ответника платените неустойки, като нищожни, да се считат за платени като главници. По това искане съдът намира следното:

               Основателно е възражението на всички ответници, че неустойките по договорите не се дължат, тъй като клаузите, които ги уреждат, са нищожни. И в двата договора е предвидено, че се дължат неустойки за забава в размер на по 1.7% на ден върху главницата, за всеки ден на забавата. Така формулирана, клаузата не поставя краен предел на неустойката. Простото изчисление показва, че само за един месец би се дължала 51% неустойка върху просрочената вноска. За една година неустойката е 612% върху вноската. Резонно е позоваването на ответниците, че за ден размерът на законната лихва е само 0.028%, а този на неустойките е 1.7%. Следователно неустойката е 60.71 пъти по-голяма от законната лихва. Тези големи стойности на неустойките и по двата договора, без да има краен предел на начислението им /независимо, че ищецът при завеждане на делото е дал краен предел, равен на самата вноска/ сочат, че неустойките не служат на техните присъщи обезпечителни и обезщетителни функции, а са начин само за обогатяването на кредитора. Ето защо неустойките нарушават обществения морал и добрите нрави и са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. По тази причина те не се дължат от никой от длъжниците.

               Според справката на ищеца, платени са били 2310.86 лева неустойки по първия договор и 1054.85 лева неустойки по втория договор, общо 3365.71 лева. Тези суми, които ищецът е отнесъл за погасяване на неустойките, доколкото неустойки не се дължат, следва да се отнесат за погасяване на вноските по главниците. По първия договор /предварителен за продажба на ППС/ са платени 2310.86 лева, с които се погасяват общо 4 вноски по главницата, това са вноски от 7-ма до 10-та и те съответно не се дължат от главния длъжник /не се дължат и от поръчителите, включително тъй като е пропуснат срокът по чл.147 ЗЗД/. По договора за наем на ППД са платени 1054.85 лева и те погасяват общо 5 вноски по главницата, това са вноски от 7-ма до 11-та и те не се дължат от главния длъжник /не се дължат и от поръчителите, включително поради пропускане на срока по чл.147 ЗЗД/. Тези вноски следва да се приеме, че са погасени с плащане преди завеждане на заповедното дело.

               Налага се извод, че главният длъжник дължи по предварителния договор вноски от 11-та до 20-та, в общ размер от 5495 лева.  Поръчителите дължат по този договор вноски от 15-та до 20-та /като се отчете, че другите са погасени поради пропускане на преклузивния срок по чл.147 ГПК/, в общ размер от 3297 лева.

               По договора за наем на ППС главният длъжник дължи вноски от 12-та до 19-та, в общ размер от 1665.76 лева. Поръчителите дължат по този договор вноски от 15-та до 19-та /другите са погасени поради пропускане на срока по чл.147 ЗЗД/, в общ размер от 1041.10 лева.

               Неустойки по двата договора не се дължат, поради нищожността на съответните клаузи на основание чл.26 ЗЗД.

               Данните по делото сочат, че към приключване на устните състезания, сумите, присъдени със заповедта по чл.417 ГПК, за които е било заведено изпълнително дело, са били изцяло погасени, включително таксите и разноските по изпълнението. Това се доказва от приложеното постановление на ЧСИ от 03.01.2020г. Следователно вземанията на кредитора вече са погасени.

 Има обаче значение дали сумите са погасени чрез доброволно плащане, извън изпълнителния процес или са погасени в резултат на изпълнението. Според т.13 от ТР 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид факти, относими към погасяване на задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Под “удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“ следва да се има предвид следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми, подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя - кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист. Фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство. Под “доброволно погасяване на вземането“ се имат предвид плащания от длъжника на кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния изпълнител/, както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи - прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване.

В случая съдът приема, че доколкото е имало изпълнително дело и е удостоверено, че задължението е изцяло погасено, включително всички такси и разноски за ЧСИ, то сумите са платени именно в резултат на проведеното принудително изпълнение, т.е. тези плащания не следва да се вземат предвид по чл.235, ал.3 ГПК като настъпили в хода на процеса.

               Както стана ясно, главният длъжник дължи по предварителния договор вноски от 11-та до 20-та, в общ размер от 5495 лева, а поръчителите дължат по този договор вноски от 15-та до 20-та, в общ размер от 3297 лева. Тези задължения вече са погасени и изпълнителното производство е прекратено. На основание постулатите на цитираното ТР обаче, този факт не следва да се взема предвид от съда, а трябва да се приеме за установено с решението, че сумите се дължат, макар че вече са платени. Следва решение, с което се приеме за установено, че главният длъжник Каси Транс дължи на Евротрак Лизинг ООД сумата от 2198 лева по предварителния договор /вноски от 11-та до 14-та, дължими само от този длъжник/, ведно със законната лихва до изплащането. Следва да се приеме за установено, че тримата длъжници Каси Транс, К.В.Р. и З.Т.К. дължат солидарно на кредитора сумата от 3297 лева, ведно със законната лихва до изплащането.

               Искът трябва да се отхвърли за двамата поръчители за вноските от 11-та до 14-та, т.е. за 2198 лева, поради неспазен срок по чл.147 ГПК.

               Искът трябва да се отхвърли против всички ответници за вноските от 7-ма до 10-та, т.е. за сумата от 2198 лева, тъй като тези вноски са платени преди завеждане на заповедното дело.

               Искът за неустойката следва да се отхвърли изцяло против всички ответници, поради недължимост.

               Както стана ясно, главният длъжник дължи по договора за наем вноски от 12-та до 19-та, в общ размер от 1665.76 лева. Поръчителите дължат по този договор вноски от 15-та до 19-та, в общ размер от 1041.10 лева. Тези задължения вече са погасени и изпълнителното производство е прекратено. На основание постулатите на цитираното ТР обаче, този факт не следва да се взема предвид от съда, а трябва да се приеме за установено с решението, че сумите се дължат, макар че вече са платени. По договора за наем следва решение, с което се приеме за установено, че главният длъжник Каси Транс дължи на Евротрак Лизинг ООД сумата от 624.66 лева /вноски от 12-та до 14-та, дължими само от този длъжник/, ведно със законната лихва до изплащането. Следва да се приеме за установено, че тримата длъжници Каси Транс, К.В.Р. и З.Т.К. дължат солидарно на кредитора сумата от 1041.10 лева, ведно със законната лихва до изплащането.

               Искът трябва да се отхвърли за двамата поръчители за вноските от 12-та до 14-та, т.е. за 624.66 лева, поради неспазен срок по чл.147 ГПК.

               Искът трябва да се отхвърли против всички ответници за вноските от 7-ма до 11-та, т.е. за сумата от 1041.10 лева, тъй като тези вноски са платени преди завеждане на заповедното дело.

               Искът за неустойката следва да се отхвърли изцяло против всички ответници, поради недължимост.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете от 719.66 лева. Ответниците трябва да се осъдят да заплатят солидарно на ищеца /както е присъдено със заповедта за изпълнение/ разноски от 502.25 лева в заповедното дело, също съразмерно на уважения иск.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на всеки един от ответниците разноски от по 763.48 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. за приемане за установено, че “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** *** му дължат солидарно сумата от 2198 лева /две хиляди сто деветдесет и осем лева/ просрочени вноски от 7-ма до 10-та по предварителен договор за продажба на ППС от 12.11.2015г. и анекс № 1/12.11.2015г., ведно със законната лихва от 25.07.2017г. до окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г. 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., че дължи на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. сумата от 2198 лева /две хиляди сто деветдесет и осем лева/ просрочени вноски от 11-та до 14-та по предварителен договор за продажба на ППС от 12.11.2015г. и анекс № 1/12.11.2015г., ведно със законната лихва от 25.07.2017г. до окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г. , като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на К.В.Р., ЕГН ********** ***  и З.Т.К., ЕГН ********** ***.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** *** че дължат солидарно на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. сумата от 3297 лева /три хиляди двеста деветдесет и седем лева/ просрочени вноски от 15-та до 20-та по предварителен договор за продажба на ППС от 12.11.2015г. и анекс № 1/12.11.2015г., ведно със законната лихва от 25.07.2017г. до окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г.

               ОТХВЪРЛЯ иска на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. за приемане за установено, че “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** *** му дължат солидарно сумата от 6883.59 лева /шест хиляди осемстотин осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ неустойка за забава по предварителен договор за продажба на ППС от 12.11.2015г. и анекс № 1/12.11.2015г. за периода от 14.06.2016г. до 14.07.2017г. върху месечни вноски от 7-ма до 19-та, което вземане е присъдено със заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г.

               ОТХВЪРЛЯ иска на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. за приемане за установено, че “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** *** му дължат солидарно сумата от 1041.10 лева /хиляда и четиридесет и един лева и десет стотинки/ просрочени вноски от 7-ма до 11-та по договор за наем на ППС от 12.11.2015г., ведно със законната лихва от 25.07.2017г. до окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р, че дължи на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. сумата от 624.66 лева /шестстотин двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ просрочени вноски от 12-та до 14-та по договор за наем на ППС от 12.11.2015г., ведно със законната лихва от 25.07.2017г. до окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** ***.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** *** че дължат солидарно на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. сумата от 1041.10 лева /хиляда и четиридесет и един лева и десет стотинки/ просрочени вноски от 15-та до 19-та по договор за наем на ППС от 12.11.2015г., ведно със законната лихва от 25.07.2017г. до окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г.

               ОТХВЪРЛЯ иска на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. за приемане за установено, че “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** *** му дължат солидарно сумата от 2401.81 лева /две хиляди четиристотин и един лева и осемдесет и една стотинки/ неустойка за забава по договор за наем на ППС от 12.11.2015г. за периода от 14.06.2016г. до 14.07.2017г. върху месечни вноски от 7-ма до 19-та, което вземане е присъдено със заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2017г. на СРС по ч.гр.дело № 50634/2017г.

               ОСЪЖДА “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** *** да заплатят на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. сумата от общо 719.66 лева /седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство.

               ОСЪЖДА “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р., К.В.Р., ЕГН ********** *** и З.Т.К., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. сумата от 502.25 лева /петстотин и два лева и двадесет и пет стотинки/ съдебно – деловодни разноски в заповедното дело.

               ОСЪЖДА ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. да заплати на “Каси Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Р. сумата от 763.48 лева /седемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство.

               ОСЪЖДА ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. да заплати на К.В.Р., ЕГН ********** *** сумата от 763.48 лева /седемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство.

               ОСЪЖДА ”Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.С. да заплати на З.Т.К., ЕГН ********** *** сумата от 763.48 лева /седемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

    ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

    А.С.