Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1137
гр.Бургас, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 2501 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Н.Г.С. с ЕГН: **********, адрес: ***, против
Наказателно постановление № */ 04.06.2019г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 103 ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се твърди, че липсвало виновно поведение, както и че са
налице процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. М., който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Също така поддържа, че за същото деяние има
по-рано издадено наказателно постановление от началника на Първо РУ на
МВР-Бургас.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй
като, видно от разписката на НП същото е било връчено на 10.06.2019 г., а
жалбата е депозирана в същия ден. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.04.2019 г., срещу
жалбоподателя С. бил издаден АУАН с бл. № 071846 за извършено нарушение по чл.
103 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, които записал, че има възражения.
Въз основа на АУАН на 04.06.2019г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както следва: на 01.04.2019
г., гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ посока „бул.
„Демокрация“, около 00.40 часа, С. е управлявал личния си автомобил „Ауди А 8
Л“ с рег. № *, като при подаден своевременно ясен сигнал за спиране със
светлинен и звуков сигнал не спира на посоченото място, рязко увеличава
скоростта си и продължава движението си по бул. „Демокрация“. Последван и
установен в подземния паркинг на бл. 163 в ж.к. „Славейков“.
Предвид това, с обжалваното наказателно
постановление от 04.06.2019 г. за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание
чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Същевременно, на 02.05.2019 г.,
началникът на Първо РУ на МВР- гр. Бургас издал Наказателно постановление № 431а-90,
с което наложил на жалбоподателя С. наказание глоба в размер на 500 лв. на
основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР за нарушение на чл. 64, т. 4 от ЗМВР. В
постановлението била описана следната фактическа обстановка: на 01.04.2019 г.,
около 00.20 часа, в гр. Бургас на кръстовището на бул. „Демокрация“ и ул. „Адам
Мицкевич“, след подаден светлинен и звуков сигнал за
спиране от полицейски автомобил, Н.С., като водач на л.а. „Ауди А 8“ с рег. № *,
не спира на сигнала, увеличава скоростта и се опитва да избегне полицейска
проверка.
Против това наказателно
постановление била подадена жалба, като на настоящия състав е служебно
известно, че са образувани две административнонаказателни
дела- НАХД № 2790/2019г. и НАХД № 3004/2019
г. по описа на БРС, които към настоящия момент не са приключили с влязъл в сила
акт.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
–Началника на 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Независимо от това,
съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, поради нарушаването на
правилото на чл. 17 ЗАНН, съгласно което никой не може да бъде наказан два пъти
за едно и също нарушение, респ. заради нарушаването на принципа „non bis in idem”, залегнал в чл. 24,
ал. 1, т. 6 от НПК.
Видно е от словесното
описание на нарушението в двете цитирани наказателни постановления, че с тях се
санкционира едно и също поведение, т.е. имат за предмет едни и същи факти. Това се потвърждава и от
показанията на св. Б., който заявява, че след приключване на случая е бил
издаден акт за нарушение в Първо РУ на МВР-гр. Бургас, а „колегите“ от „Пътна
полиция“ си написали техния акт, защото знаели техните членове и алинеи.
В чл. 17 от ЗАНН е
въведена забрана извършител на административно нарушение, за което е бил вече
наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, да бъде
наказван повторно за същото нарушение, а в чл. 18 от ЗАНН е установен принципът
на самостоятелност и отделност на административните
наказания в случаите, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения, или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, при
което наложените наказания следва да се налагат и изтърпяват поотделно за всяко
нарушение. По аргумент за противното от правилото на чл. 18 от ЗАНН, когато
деянието осъществява едно административно нарушение, за него се следва едно
административно наказание.
За случаи като
настоящия, разпоредбата на чл. 24 ал.1 т. 6 от НПК изрично предвижда
недопустимост на преследването, ако за същото деяние вече е образувано
наказателно производство и делото за него е висящо, или е било вече решено с
влязъл в сила съдебен акт. Първата хипотеза касае случаите, когато и двете
производства все още не са приключили с окончателен акт, при което на
прекратяване подлежи по-късно образуваното (в този смисъл е и
правната теория- Лозан Панов и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 222-223). При втората хипотеза, в
случай, че едно от производствата е приключило вече с влязъл в сила акт, то
останалите следва да бъдат прекратени, независимо дали са били образувани
по-рано или по-късно. По настоящото дело се касае именно за първата хипотеза,
тъй като по отношение на НП № 431а-90 на
началника на Първо РУ на МВР- гр. Бургас, което е издадено по-рано, са налице три
висящи административнонаказтелни производства пред
РС-Бургас, което влече прекратяване на настоящото производство,
доколкото не е следвало АНО да издава постановлението, предмет на настоящото
обжалване.
Поради изложеното,
обжалваното пред настоящия състав наказателно постановление, следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ */ 04.06.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”,
с което на Н.Г.С. с ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение на чл. 103 ЗДвП,
на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.