№ 4669
гр. Варна, 25.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20243100502126 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД,
вх. № при ВРС 71116/05.09.2024 г. против Решение № 3105/16.08.2024 г. по
гр.д. № 20233110106683 по описа на РС Варна, с което е отхвърлен предявен
от жалбоподателя иск по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.
79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД против И. А. С. за установяване в отношенията, че
ответникът дължи, посочените в съдебния акт суми по фактурирани ВиК
услуги за аб. № 1190023, за обект в гр. **********
Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно
приложен материален закон, поради което и следва да бъде отменено с
произтичащите от това последици. Настоява, че не се оспорва качеството на
потребител от страна на ответника, същият в процесния период е ползвал
услуги на ВиК оператора, показанията на водомера са установени към м.
01.2023 г. при подмяната му и по посочените в протокола стойности не е
възразено от потребителя, обемът и остойностяването на потребените услуги
са отразени правилно в счетоводството на ищцовото дружество. При това
счита, че доводите на съда за вероятно начислявано служебно количество вода
за предходен на спорния период и оттам направения извод за недоказаност на
реално потребеното такова в спорния и надлежната доставка на вода не
почиват на доказателствата по делото. Счита, че съдът не е обърнал внимание
на следните релевантни факти, а именно: че имотът е къща, чийто водомер се
зазимява, поради което и съгласно чл. 23 ал.1 т.3 от ОУ отчитането на
потреблението е два пъти годишно. Потребителят не отрича да е ползвал ВиК
услуги, които не е заплащал, респективно е неизправна страна по
правоотношението. Същият е и недобросъвестен, защото заплаща
избирателно конкретни фактури за конкретни периоди. Ответникът не е
изпълнил и вменено му задължение по чл. 35 ал.4 от Наредба № 4/2004 г. на
МРРБ за предприемане на действия по уточняване с ВиК оператора на удобно
1
време за извършване на отчитане в срок не по-дълъг от 1 година от последното
отчитане. След като отчетът на водомера при неговата подмяна на 16.01.2023
г. е удостоверен с подписа на ответника, то той признава и посочените
стойности. Накрая, но не по значение счита, че изводът на съда относно това,
че не може да се извърши преценка в кой период и при кои действащи цени е
изразходвана водата почива на предположение, особено като се съобрази вида
на имота и безспорно по-голямото потребление на ВиК услуги в летните
месеци. За неоснователно счита и възражението за изтекла погасителна
давност предвид датата на процесната фактура. На тези и други основания
поддържа жалбата, моли за уважаване на заявената установителна претенция.
Претендира и разноски.
Становището на въззиваемата страна, обективирано в отговор по
жалбата е за неоснователността й като се настоява, че ВиК дружеството не е
изпълнило основно свое задължение по правоотношението да отчита
регулярно ползваното количество вода и то по правилата на ОУ – в присъствие
на потребителя, който с подписа си да удостовери съответствие на показания с
данните в отчета /чл. 23 ал.4 от ОУ/. Затова и настоява, че полагането на
подпис в протокола за подмяна не налага извод, че потребителят се е съгласил
с посочените показания на стария водомер. Освен това поддържа, че ищецът
не е доказал потребителят да е отказвал съдействие за регулярна проверка на
показанията на водомера, поради което и началната дата на периода на
потребление – 11.06.2021 г. е произволна. Моли и за присъждане на разноски
за въззивното производство.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и следва да бъде приета за разглеждане.
Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него не налага повторно указания по разпределение на доказателствена
тежест между страните.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Водоснабдяване и
канализация Варна“ ООД вх. № при ВРС 71116/05.09.2024 г. против Решение
№ 3105/16.08.2024 г. по гр.д. № 20233110106683 по описа на РС Варна, с което
е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК, с
правно основание чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД против И. А. С. за установяване в
отношенията, че ответникът дължи: главница в размер на 3177,49 лева за
периода от 16.01.2022 г. до 16.01.2023 г., ведно с лихва от датата на
заявлението 13.10.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 233.58
лева лихва за забава за периода 05.03.2023 г. до 08.10.2023 г. за фактурирани
ВиК услуги за аб. № 1190023, за обект в гр. **********, за които в
производството по ч.гр.д. № 13255/2023 г. на ВРС е издадена Заповед №
6265/16.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.11.2024 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
2
препис от настоящето определение, а на жалбоподателя да се връчи и препис
от отговора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3