№ 13598
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110150992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е въз основа на искова молба от С. А. С. с ЕГН **********, адрес .,
съдебен адрес ., ., Търговски дом, кантора 134-та (ищец), действуващ чрез надлежно
упълномощения процесуален представител адв. Т. Р.. Ищецът твърди, че на 14. 02.
2022 г., в 16, 50 часа, в ., на пресечката на . и . е пострадал от пътнотранспортно
произшествие, което е било виновно причинено от Д. С. Б.. Нарушението на правилата
за движение по пътищата се изразявало в отнето предимство. Вследствие на
пътнотранспортното произшествие С. А. Х. претърпял множество счупвания на
костите на предмишницата. Наложило се продължително решение, С. А. Х. трябвало
да носи специални превръзки, нямало гаранция дали ще се върне функционалността на
ръкодвиженията, наложило се допълнително лечение, изпитвал силни болки, поради
което не можел да започне работа, ходил на рехабилитация, която му носела
допълнително напрежение и болки, не можел да прегръща децата си и да бъде полезен
в дома, изпитвал страх и престанал да управлява моторни превозни средства, защото
все му се струвало, че ще го ударят. Твърди, че периода на болките търпените
неимуществени вреди е 14. 02. 2022 г. – 15. 06. 2022 г., както и че ръката все още го
боли и все още изпитва проблеми при управлението на автомобила. Не получил дори
едно извинение от Д. С. Б., който дори не се обадил да пита как е и какво се случва.
Иска от съда да осъди Д. С. Б. да му заплати сумата 1 000 лева от общо 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законовата лихва от 14. 02. 2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по
първоначалния иск Д. С. Б., ЕГН **********, съдебен адрес град ., действуващ чрез
упълномощения процесуален представител адв. Д. Ш.. Ответникът по първоначалния
иск оспорва предявения срещу него иск по основание и размер. Изтъква, че не е бил
съставен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица и че С. А. Х.
1
не е претърпял твърдените травматични увреждания „счупвания на костите на
предмишницата“ вследствие на пътнотранспортното произшествие и свързаните с тях
болки и страдания. Оспорва твърдението му, че възстановителният период е бил до 15.
06. 2022 г. Оспорва частичния иск и като завишен по размер с оглед на критерия
„справедливост“ съгласно чл. 52 ЗЗД. Прави евентуално възражение за
съпричиняване, като твърди, че С. А. Х. се е движел с несъобразена с пътните условия
скорост при кръстовище и ограничена видимост и е бил без правилно поставен
предпазен колан. Ако съдът намери иска за основателен, то иска съдът да осъди
застрахователя на гражданската му отговорност да му заплати съответно
застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
Своевременно ответникът по първоначалния иск поиска привличането на „З.
„.““ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление град ., като трето лице помагач.
Освен това ответникът по първоначалния иск също така своевременно предяви
евентуален обратен иск срещу него, който беше накратко описан в предходния абзац.
Своевременно в срока по чл. 131 ГПК постъпи отговор на исковата молба от ответника
по обратния иск и трето лице помагач „З. „.““ АД, действуващ чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт Ц. Д.. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което е застраховал гражданската
отговорност на водача на процесния автомобил „Ауди А4“ с рег. номер .. От друга
страна, оспорва предявения срещу него обратен иск като процесуално недопустим,
защото Д. С. Б. не е отправял към него писмена застрахователна претенция съобразно
чл. 380 КЗ. По същество оспорва главния иск като неоснователен. Отрича
пътнотранспортното произшествие да е настъпило съгласно твърдения от ищеца
механизъм и да е било причинено виновно от Д. С. Б.. Изтъква, че не са пазени
изискванията на чл. 3 от Наредба № I3-41 от 12. 01. 2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, като не е бил съставен протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица. Заявява, че това индикира липса
на увредени лица. Изтъква, че ищецът не е представил редица доказателства, а от
представения амбулаторен лист, издаден около 4 месеца след произшествието, се
установявало, че „страданието датира от преди около 45 дни“, поради което не се
отнася за същия случай. Отрича травматичните увреждания да са причинени от
процесното пътнотранспортно произшествие. Липсвали също така данни за
провеждане на лечение на счупванията на предмишницата, било то оперативно или
неоперативно. Оспорва твърдяната от ищеца продължителност на възстановителния
период, както и твърденията за преживян стрес и душевни страдания, а ако такива
бъдат все пак установени, то счита, че са в резултат на „лабилната психика и
предходна обремененост“ на ищеца. Изтъква, че психологичните консултации са били
многобройни и обхваща период и преди процесното произшествие, а психолог с
имената М.М. не фигурирал в Публичния регистър на психолозите. Допълва, че
предполагаемите увреждания не подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 268, т. 9
КЗ (отм.). Прави евентуално възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът е
бил без поставен предпазен колан. Оспорва иска и по размер, като счита същия за
завишен с оглед критериите на чл. 52 ЗЗД. Иска от съда да отхвърли иска на С. А. С.
като неоснователен и недоказан, алтернативно да намали размера на претендираното
обезщетение. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
2
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковите молби са подадени от заинтересовани лица чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, придружени са с документи за внасянето
на държавни такси в необходимия размер и отговарят и на останалите формални
изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което са редовни, а предявените с тях
искове са процесуално допустими. Вярно е, че ищецът по обратния иск не е
предявявал претенция съгласно чл. 380 от Кодекса за застраховането КЗ) срещу
ответника по обратния иск. Но главните доводи на ищеца по обратния иск са, че няма
основание за ангажирането на гражданската му отговорност. Съответно той не е
заплатил обезщетение на предполагаемото увредено лице и следователно той няма
причина да претендира заплащането на застрахователно обезщетение от
застрахователя на гражданската му отговорност. Обратният иск обаче е евентуален –
предявен е под процесуалното условие, че искът на предполагаемото пострадало лице
срещу Д. С. Б. бъде уважен. При това положение и произнасянето на съда по обратния
иск е обусловено от резултата по първоначалния иск на предполагаемото увредено
лице и евентуалният осъдителен диспозитив също е условен – ако Д. С. Б. е заплатил
обезщетение на увредения. При това положение докато въпросът дали Д. С. Б. бъде
осъден да заплати обезщетение на предполагаемото увредено лице не бъде разрешен
със силата на пресъдено нещо, Д. С. Б., който отрича дължимостта на това
обезщетение, няма правен интерес да заведе застрахователна претенция съгласно чл.
380 КЗ. Той има обаче правен интерес да предяви евентуален обратен иск. Затова и
съдът приема, че изискванията на чл. 380 КЗ не могат да се прилагат към евентуалния
обратен иск на застрахования срещу застрахователя.
Ищецът предявява частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване по този първоначален иск настъпването на
твърдяното пътнотранспортно произшествие поради нарушение на правилата за
движение по пътищата от Д. С. Б., претърпяването на твърдените неимуществени
вреди, тяхната продължителност и интензивност, както и наличието на причинна
връзка между претърпените вреди и предизвиканото пътнотранспортно произшествие.
В тежест на ответника по този първоначален иск, както и на третото лице помагач, е да
установят при условията на пълно и главно доказване липсата на вина на Д. С. Б. за
настъпването на пътнотранспортното произшествие и причинените от него
неимуществени вреди.
Ответникът по първоначалния иск е направил евентуално възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника по
първоначалния иск и третото лице помагач е да установят при условията на пълно и
главно доказване във връзка с така направеното възражение, че ищецът по
първоначалния иск С. А. Х. обективно е нарушил правила за движение по пътищата,
като не е носил правилно поставен предпазен колан и е управлявал моторното си
превозно средство с несъобразена скорост, в причинна връзка с което съществено е
допринесъл за настъпването на неимуществените вреди.
Ответникът по първоначалния иск Д. С. Б. предявява евентуален частичен
обратен осъдителен иск срещу третото лице помагач с правно основание чл. 435 от КЗ.
В тежест на ищеца по този обратен иск Д. С. Б. е да установи при условията на пълно
и главно доказване валидното възникване на застрахователно правоотношение с
ответника по обратния иск, по силата на което към 14. 02. 2022 г. последният е бил
3
застраховал гражданската отговорност на първия във връзка с причиняването на вреди
от пътнотранспортни произшествия.
Съобразявайки фактическите твърдения на страните и събраните по делото
доказателствени материали, първостепенният съд приема за установена следната
фактическа обстановка.
Страните не спорят и съответно с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК съдът
отдели като безспорни и следователно ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че на 14. 02. 2022 г., в 16, 50 часá, в ., на кръстовището на . и . настъпило
пътнотранспортно произшествие, в което участвали ответникът по първоначалния иск
Д. С. Б., който управлявал моторното превозно средство марка и модел „Ауди А 4“ с
рег. номер ., и ищецът по първоначалния иск С. А. С., който управлявал служебен
автомобил. Към датата на това пътнотранспортно произшествие гражданската
отговорност на ответника по първоначалния иск Д. С. Б. като водач на съответното
моторно превозно средство била застрахована при третото лице помагач и ответник по
обратния иск „З. „.““ АД.
Страните спорят по чия вина е настъпило пътнотранспортното произшествие,
дали ищецът по първоначалния иск С. А. С. е претърпял неимуществени вреди, както
и дали е налице причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и тези
вреди, ако те бъдат доказани.
Относно механизма на пътнотранспортното произшествие от събраните
писмени и гласни доказателства (заверен препис от протокол за пътнотранспортно
произшествие № 1787541 от 14. 02. 2022 г. и показанията на свидетеля Г.И.А., приятел
на ищеца по първоначалния иск), се установява, че ответникът по първоначалния иск
Д. С. Б. управлявал своя автомобил „Ауди А 4“ с рег. номер . по . с посока на движение
от . към ., а същевременно ищецът по първоначалния иск С. А. С. управлявал
служебния автомобил марка и модел „Ауди А 4 Лимузина“ с рег. номер . по . с посока
на движение към .. . била пътят, по който движещите се моторни превозни средства се
ползували с предимство, за което имало и надлежно обозначение със знак „В3“,
съответно знак „В1“ на кръстовището с .. Въпреки това ответникът по първоначалния
иск Д. С. Б. не спрял и не пропуснал движещия се с предимство служебен автомобил,
управляван от ищеца по първоначалния иск С. А. С., а навлязъл в кръстовището на
двете улици и по този начин настъпило процесното пътнотранспортно произшествие.
Поведението на ответника по първоначалния иск С. А. С. било обективно
противоправно – в нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Този механизъм на пътнотранспортното произшествие първостепенният съд
приема за установен, както вече беше изтъкнато, въз основа на протокола за
пътнотранспортното произшествие и свидетелските показания. Протоколът за
пътнотранспортно произшествие в разглеждания случай е съставен от служител на
Министерството на вътрешните работи. При това положение той съставлява
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на законоустановените му
правомощия, и следователно обвързва съда с материална доказателствена сила
относно непосредствено възприетите от длъжностното лице факти. Това са
участниците в пътнотранспортното произшествие и управляваните от тях моторни
превозни средства, времето и мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие, разположението на автомобилите на пътното платно непосредствено
след пътнотранспортното произшествие, наличието на пътните знаци „В3“ и „В1“ на
кръстовището, както и видимите имуществени щети по двата автомобила (последното
4
обстоятелство обаче е ирелевантно за предмета на настоящото дело – претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди). Данните от протокола за пътнотранспортно
произшествие се допълват и от показанията на свидетеля Аврамов в частта им относно
механизма на произшествието.
По този начин ищецът по първоначалния иск доказва твърдения от него
механизъм на пътнотранспортното произшествие, както и противоправното поведение
на ответника по първоначалния иск. Различно стоят обаче нещата относно твърдените
от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка между тях и пътнотранспортното
произшествие. Както уместно изтъква третото лице помагач и ответник по обратния
иск, протоколът за пътнотранспортно произшествие не отговаря на образеца, който се
прилага при пътнотранспортни произшествия с пострадал. Според чл. 125, т. 1 ЗДвП
един от случаите, в които местопроизшествието трябва да бъде посетен от служител на
Министерството на вътрешните работи, е когато има ранен човек. Документите и
редът за съставянето им в тези случаи са уредени с нарочна наредба на министъра на
вътрешните работи и Комисията за финансов надзор (чл. 125а, ал. 2 ЗДвП). Така
съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд при пътнотранспортно произшествие с пострадали лица
протоколът за пътнотранспортно произшествие трябва да бъде съставен по определен
образец, а в случая е представен протокол за пътнотранспортно произшествие по друг,
различен образец. Това действително съставлява индикация, че при посещаването на
пътнотранспортното произшествие служителят на Министерството на вътрешните
работи е установил, че няма пострадали лица вследствие на процесното
пътнотранспортно произшествие.
Разбира се, констатацията на служителя на Министерството на вътрешните
работи, че няма пострадали лица, не е винаги надеждна. Възможно е някой от
участниците в пътнотранспортното произшествие да е претърпял травматични
увреждания, но те да са били вътрешни или прикрити от одеждите или косата му, или
пък естеството им да е било такова, че да се проявят външно на по-късен етап (така е
например при кръвонасяданията), пострадалият да е пропуснал да ги заяви поради
шока от произшествието и т.н. По същите съображения свидетелските показания също
не винаги могат надеждно да установяват претърпяването на травматични увреждания.
Казано иначе, някои травматични увреждания могат да бъдат установени единствено
след квалифициран медицински преглед. Във връзка с това от най-съществено
значение за доказването на претърпените травматични увреждания са медицинските
документи (съдебно-медицинско удостоверение, епикриза, амбулаторен лист, болничен
лист и т.н.), освидетелстването на пострадалия и съдебно-медицинската експертиза.
В разглеждания случай за доказване на претърпените травматични увреждания
ищецът по първоначалния иск представи с исковата молба два медицински документа,
а именно болничен лист № Е20220080113 от 09. 03. 2022 г. и амбулаторен лист №
22178404118А от 24. 06. 2022 г. Според данните от първия медицински документ,
издаден от тричленен състав на специализираната Лекарска консултативна комисия –
Специализирана лекарска консултативна комисия по ортопедия към МЦ „Н. И. П.“
ЕООД, Ортопедичен кабинет № 10, ищецът по първоначалния иск е диагностициран с
„множествени счупвания на костите на предмишницата“, причинени от нетрудова
злополука – нетрудова, във връзка с което на ищеца е предписан режим на лечение
домашен – амбулаторен и отпуск за временна неработоспособност от 01. 03. 2022 г. до
5
30. 03. 2022 г. Болничният лист е издаден във връзка с решение на Лекарската
консултативна комисия № 438 от 09. 03. 2022 г., което обаче поради процесуалното
бездействие на ищеца не беше представено своевременно и приобщено към
доказателствените материали по делото. С този болничен лист се продължава отпускът
за временна неработоспособност, ползуван от ищеца преди това от неустановена
начална дата. Що се отнася до амбулаторния лист, според данните от него на
обективното съС.ие на ищеца към датата на издаването му 24. 06. 2022 г. се
характеризира със силно болезнени и затруднени движения в дясната гривнена става и
пръсти, намален функционален капацитет и затруднени ДЕЖ, като поставената от
лекаря диагноза е „последици от счупване на крайник, с изключение на китката и
дланта“. Според анамнестичните данни от амбулаторния лист страданието датира „от
преди около 45 дни, когато при битова травма получава счупване на десен радиус и
процесус стиолоидеи на улната“.
По делото беше допусната и съдебно-медицинска експертиза въз основа на
документи. От експертното заключение на вещото лице ортопед-травматолог се
установява, че по делото не е представен медицински документ, от който да е видно
поне писмено разчитане на снимка – каква точно фрактура или фрактури са описани, с
какъв характер са те и на кое анатомично място са същите, какъвто документ според
вещото лице се издава от КДБ/СО на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където ищецът по
първоначалния иск твърди, че е бил прегледан. Вещото лице добавя, че при фрактура
на поне три места на предмишницата, каквато твърди да е претърпял ищецът,
медицински се предполага тежка костна травма, налагаща хоспитализация и
оперативно лечение или най-малкото опит за мануална репозиция и гипсова
имобилизация. При това положение вещото лице достига до заключението, че няма
как твърдените в исковата молба „поне три фрактури на костите на
предмишницата“ да се обсъждат като достоверен медицински факт.
Във второто открито съдебно заседание ищецът по първоначалния иск
формулира доказателствени искания за представянето на допълнителни медицински
документи, твърдейки обективни причини, поради които не могъл да ги представи
своевременно, изразяващи се в „административно объркване“ от страна на лекарите
и служителите на УМБАЛСМ „Н. И. П.“, които не могли да намерят медицинските
документи. Първостепенният съд обаче прецени тези доказателствени искания за
преклудирани, тъй като ищецът можеше да представи медицинските документи с
исковата молба или в първото открито съдебно заседания, защото ако е имало
обективна пречка да ги представи до края на първото открито съдебно заседание той
все пак е могъл да поиска до края му съдът да му предостави възможност да се снабди
със съдебно удостоверение и да ги представи в следващото открито съдебно заседание
и понеже твърдените обективни пречки са общи и неясни, което прави на практика
невъзможно доказването им.
При това положение и съобразявайки данните от приетите като доказателства по
делото медицински документи и експертното заключение по съдебно-медицинската
експертиза първостепенният съд намира, че ищецът по първоначалния иск не
установява при условията на пълно и главно доказване твърдените неимуществени
вреди и наличието на причинна връзка между тях и процесното пътнотранспортно
произшествие от 14. 02. 2022 г. Това е така, защото най-ранният момент на временната
неработоспособност поради диагнозата „множествени счупвания на костите на
предмишницата“ е от 01. 03. 2022 г., значително след датата на пътнотранспортното
произшествие, като болничният лист съобразно експертното заключение не съдържа
6
необходимите данни, които да наложат категоричен извод за твърдяната от ищеца
фрактура, нито предвиденият в него домашен – амбулаторен режим на лечение
съответства на тежестта на твърдяното травматично увреждане. Вместо да затвърди
заявеното от ищеца по първоначалния иск, вторият медицински документ,
амбулаторният лист, допълнително го разколебава. Това е така, защото според
амнестичните данни от него ищецът е претърпял описаната травма „счупване на десен
радиус и процесус стиолоидеи на улната“ около 45 дни преди прегледа, т.е. около 11.
05. 2022 г., което е още по-далечна дата от тази на процесното пътнотранспортно
произшествие. При това като причина е посочен „битов инцидент“, а не
пътнотранспортно произшествие. Както е известно, анамнестичните данни
представляват съобщеното от пациента на лекаря при провеждането на прегледа. Т.е.
става въпрос за извънсъдебно признание на факти, направено от ищеца по
първоначалния иск, които всъщност са неблагоприятни за него и значително
разколебават доказването на пряката причинна връзка между твърдените вреди и
процесното пътнотранспортно произшествие.
Съобразявайки всичко изложено и прилагайки спрямо ищеца по първоначалния
иск неблагоприятните последици на тежестта на доказването, съдът приема за
установено, че ищецът не е претърпял описаните в първоначалната искова молба
травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на костите на
предмишницата. Съдът приема за установено, че той е претърпял други, неопределени
травматични увреждания, които не са били причинени от процесното пътнотранспорно
произшествие на 14. 02. 2022 г., а са настъпили по-късно вследствие на битов
инцидент. Тъкмо тези травматични увреждания и тяхното лечение е възприел
свидетелят Аврамов, като погрешно обаче ги е асоциирал с процесното
пътнотранспортно произшествие.
Доколкото ищецът по първоначалния иск не доказва две от материалноправните
предпоставки от обективната страна на твърдения деликт, а именно претърпените
неимуществени вреди и причинната връзка между тях и поведението на ответника,
съдът намира, че предявеният първоначален иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Излишно е съдът да изследва и въпроса за субективната страна на
непозволеното увреждане – дали осъщественото от ответника по първоначалния иск Д.
С. Б. нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП е било виновно.
Предвид изхода по първоначалния иск не се сбъдват вътрешнопроцесуалните
условия за разглеждане и произнасяне по евентуалното възражение за съпричиняване
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и евентуалният обратен иск по чл. 435 КЗ. Според разбирането на
настоящия съдебен състав в такъв случаи съдът не дължи да се произнесе с нарочен
диспозитив по евентуалното възражение и евентуалния обратен иск.
Разноски. При този изход на спора право на разноски има ответникът Д. С. Б..
Той обаче не е сторил разноски за делото. Адв. Д. Ш. му е предоставяла безвъзмездна
правна помощ, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати в нейна полза
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
минимален размер. Минималното адвокатско възнаграждение за защита по
първоначалния иск, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400 лева.
Разноски претендира и „З. „.““ АД. Действително, то е привлечено като трето
лице помагач, а съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК третото лице помагач няма правно на
разноски. Но в разглеждания случай срещу застрахователя е бил предявен и обратен
иск, поради което процесуалното му качество е прерастнало от подпомагаща в главна
7
страна. В качеството си на ответник по обратния иск той има право на разноски. В
разглеждания случай не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането
на евентуалния иск. Съдебната практика приравнява тези случаи на прекратяване на
производството по обратния иск, при което ищецът по обратния иск дължи на
ответника по обратния иск разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В дадения случай
разноските на ответника по обратния иск се свеждат до юрисконсултското
възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК размера на юрисконсултското възнаграждение
на 50 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на С. А. С. с ЕГН **********, адрес ., срещу Д. С. Б., ЕГН **********,
съдебен адрес град ., за присъждането на сумата 1 000 лева, част от общо 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
пътнотранспортното произшествие, настъпило на 14. 02. 2022 г. в . на кръстовището
между . и . между моторните превозни средства „Ауди А 4“ с рег. номер . и „Ауди А 4
Лимузина“ с рег. номер ..
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на адвокат Д.
К. Ш., член на Софийската адвокатска колегия, личен номер на адвокат ., служебен
адрес град ., сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, съдебен адрес град ., да заплати в полза на
„З. „.““ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление град ., сумата 50 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8