Решение по дело №1291/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  565

 

гр. Сливен, 16.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  съд, наказателно отделение І-ви наказателен състав в публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 1291 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ц.Р.Д. срещу НП № 23-049/09.08.2019 г. на Н-к отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на основание  чл. 70 ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв., за нарушение на чл. 32 ал.1 от ЗРА.  С жалбата иска НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна - наказващия орган се представлява от Началника Христомир Копчев, който иска НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.03.2019 г. в 19.06 ч.  на яз. „Жребчево”, находящ се в землището на общ. Твърдица, на GPS координати № 42̊38'488; Е 025̊ 51 429 /засечен с устройство GPR MINS /4А3010950/ инспектори към отдел „Рибарство и контрол”,  наблюдавали и заловили жабоподателя да извършва любителски риболов с лодка. При извършената проверка установили, че жалбоподателят бил уловил  2 бр. бяла риба, в период на забрана на пролетно-лятни размножаващи се видове риба. Още докато лодката била във водата жалбопод. е пуснал рибите във водата и те отплували.

За констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен                 АУАН № В 0004347/05.04.2019 г., с който то било  квалифицирано по чл. 32 ал.1, вр. Приложение № 1,Б т. 6 от ЗРА. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието му, е направил възражения, че не е съгласен.  

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-049/09.08.2019  г.        

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.    

Съдът даде вяра на АУАН и НП, кредитира показанията на разпитаните актосъставител С.И.С. и свидетелите Т.С.Т. и Г.Д.М..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.

   При издаването на АУАН и НП съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено от компетентно лице и в съответствие с административно – производствените правила. АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от материална и процесуална страна.

    Разпитаните по делото свидетели са категорични, че жалбоподателят е извършил визираното в АУАН административно нарушение. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни и кореспондират помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.

     Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално и с факта на неговото установяване законът свързва настъпването на неблагоприятни правни последици за дееца. В ЗРА законодателят е въвел така наречения риболовен режим по смисъла на т. 30 от ДР на ЗРА, представляващ съвкупност от нормативни и административни мерки, свързани с условията и реда за управление, ползване и опазване на рибните ресурси при извършване на стопански и любителски риболов. Съответните нормативно определени правила са регламентирани детайлно в ЗРА, като съгласно  чл. 22, ал. 1 от същия закон любителски риболов може да се извършва само от физически лица, които притежават билет за любителски риболов, при спазване на всички други изисквания, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА - съгласно чл. 24, ал. 5 от ЗРА, с не повече от три, респективно 2 въдици с определен брой куки и само до нормативно разрешените количества в чл. 24, ал. 3 от ЗРА. В чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗРА са регламентирани две от целите на закона, а именно: устойчиво развитие на водните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми и прилагане на правилата за отговорен риболов. Тези цели са взаимно свързани и първата от тях може да бъде постигната именно чрез прилагане на правилата на отговорния риболов.

В случая по делото е установено, че жалбопод. е уловил две бели риби/сулки/ три дни след забраната за улов на този вид, като не стана ясно дали са мерни или маломерни, т.к. единия свидетел заяви, че били мерни а другия, че били маломерни. Това е нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА. В ЗРА в пр.2 т.40 е посочено, че за да са мерни белите риби следва да с дължина над 45 см. В казуса няма как да се установи дали са били мерни рибите, т.к. те са пуснати от риболовците във водата и са отплували.

От изложеното следва, че в случая нарушаването на тези правила представлява деяние с ниска степен на обществена опасност, тъй като по никакъв начин не е застрашено биологичното равновесие и устойчивото развитие на водните ресурси в яз. Жребчево. При това положение би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която норма е изключение от правилото. Наложеното на жалбоподателя наказание е в минималния размер, предвиден в чл. 70 ал.1 от ЗРА- Глоба в размер на 1500лв. Това наказание е явно несъразмерно и несправедливо, като не съответства и на целите си посочени в чл.12 от ЗАНН. Наказанието следва да е адекватно на нарушението. В случая размера на санкцията надвишава около 3 пъти размера на мин. за страната заплата. По делото не са събрани доказателства за имуществено състояние на жалбопод, а глобата следва да бъде съобразена с това му състояние. Освен това забраната за риболов на бяла риба е била въведена три дни преди нарушението- на 15.03.2019г.  

В случая съда прие, че деянието е класически пример маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват- жалбоподателя е бил в лодка и още във водата е пуснал уловените от него 2 бр. риби живи. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат.  

По делото липсват доказателства от които  да се направи извод, че дееца е системен нарушител. При установяване на  нарушението не е създавал проблеми на проверяващите.

Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя е точно такова и следва да се квалифицира като маловажно.  

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ НП № 23-049/09.08.2019 г. на Н-к отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА),  с което на Ц.Р.Д. с ЕГН ********** ***,  съдебен адрес:***, адв. Р.И., му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв., на осн. чл. 70 ал.1  от ЗРА, като  НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                     

                                             

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: