О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 748 11.05.2020г. гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи състав, на единадесети
май през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
Съдия:
Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията частно
адм. дело № 861 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. с чл.225а, ал.1, вр. с чл.215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е
по жалба на „ГОЛДЪН БЪГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Дондуков“№ 11, ет.6, офис 602, представлявано от
управителя С. М. А., с посочен „адрес за контакт“- гр.Несебър, кв.“Младост“,
бл.29.
Изрично е
уточнено, съгласно дадените от съда указания, че се иска отмяна на допуснатото
предварително изпълнение на Заповед № 445 от 08.05.2020г., издадена от Община
Несебър. Атакува се разпореждането за предварително изпълнение на заповедта,
съгласно която е наредено премахване на незаконен строеж, подробно описан в
административния акт.
Ответникът- Заместник- кмет на Община
Несебър представя по ел.поща пълната административна преписка. Чрез упълномощен
процесуален представител взема становище за недопустимост, а евентуално и за
неоснователност на оспорването. Сочи се, че юридическото лице- жалбоподател
няма правен интерес от оспорването, поради което жалбата е недопустима. Твърди
се, че оспорването е и неоснователно, тъй като фирмата не е собственик на имота, върху който е изграден
незаконният строеж.
Съгласно чл.60, ал.6 от АПК съдът се
произнася по жалбата незабавно, в ЗАКРИТО заседание, поради което не би могло
да се насрочва открито заседание за разглеждане на оспорване, с такова правно
основание.
Съдът, като съобрази фактите и
обстоятелствата установени в настоящото производство, ангажираните по делото доказателства
и въз основа разпоредбите на закона, прие следното:
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, с оглед
обстоятелството че актът по съществото си е неблагоприятен за него, доколкото
се оспорва наличието на предпоставки за допускане на предварително изпълнение
на процесната заповед, обективирано в самия административен акт. Актът подлежи
на оспорване пред съда, съгласно чл.60, ал.5 от АПК. Оспорването е адресирано
до компетентния съд, с оглед предвидената в закона специална подсъдност „пред административния съд по местонахождението
на имота“, по аргумент от чл.215 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.05.2020г., а
и връчването и преди тази дата е обективно невъзможно, тъй като самият акт е
издаден на 08.05.2020г., поради което с подадената по факса на същата дата
/след работно време/ и входирана в първия работен ден след това- 11.05.2020г. очевидно
е спазен 3-дневния срок за оспорване на разпореждането на предварителното
изпълнение на административен акт, по реда на чл.60, ал.5, вр. ал.1 от АПК.
Според съда оспорващият има правен интерес от обжалване на това разпореждане,
въпреки заявеното в писмено становище на ответната страна. Необосновано е
възражението за липса на правен интерес, при положение, че Констативният акт от
10.04.2020г., с който е започнато производството е връчено именно на този
адресат „ГОЛДЪН БЪГ“ ЕООД. Освен това и заповедта от 08.05.2020г. е обявена отново
на същата фирма. Не на последно по важност място, следва да се отбележи, че в
обстоятелствената част на заповедта самият орган излага съображения, че именно
посочената фирма е извършител на процесния незаконен строеж. При тези данни не
може да се сподели становището на ответната страна, че оспорващият няма правен
интерес от обжалване на разпореждането, макар в диспозитивната част на
административния акт да липсва посочване на същата фирма, като адресат на това
задължение и неговите последици. Следователно, оспорването е процесуално
ДОПУСТИМО и подлежи на разглеждане.
При
обсъждане на въпросите по същество, съдът констатира следното:
Видно от обстоятелствената част на
Заповед № 445 от 08.05.2020г., имотът върху който е изграден строежа е публична
общинска собственост, което обстоятелство е и безспорно. Не се и твърди,
дружеството да есобственик на имот,
върху който е изграден обекта. Видно от заповедта, наредено е премахването на
строеж пета категория, със застроена площ от 240 кв.м., с полумасивна
конструкция, изграден почти изцяло в ПИ с идентификатор 61056.86.21 по КК и КР
в землището на с.Равда, общ.Несебър, а останалата част от имота е изграден в
три съседни поземлени имота. Не се спори и относно факта, че съществуващият
концесионен договор между Община Несебър и оспорващото юридическо лице е
прекратен. Съгласно записаното в предпоследния абзац на обстоятелствената част
на заповедта, договорът е прекратен през 2014г. Приложени са и писмени възражения
/жалба/ от управителя на оспорващото дружество /вх.№ 1699 от 19.03.2020г.,
адресирана до Кмета на Община Несебър, видно от което и самият жалбоподател
заявява, че е бивш концесионер на депото за битови отпадъци, като сочи „фирмата
ми беше концесионер на депото за битови отпадъци“, поради което и за този факт
между страните не се спори. Спорен е въпросът дали изграденият строеж е
извършен от това дружество, според тезата на оспорващия или от неизвестен
субект, според заявеното от ответния административен орган. По делото не са
представени доказателства за наличие на строителни книжа за изграждане на
обекта, като оспорващият твърди наличието на удостоверение за търпимост на
строежа, издадено през 2005г. видно от неговото съдържание обаче не се
установява идентичност между описаните в него и приложената скица обекти и
процесният незаконен строеж, за който е съставен констативния акт от
10.04.2020г.
Законосъобразността на самата заповед
не е предмет на настоящото производство, поради което фактите и обстоятелствата
относно установяване незаконността на строежа не следва да се обсъждат.
В обстоятелствената част на
административния акт се съдържат конкретни мотиви относно приложение института
на предварителното изпълнение, като и в диспозитивната част на заповедта,
действително се съдържа указание, че на основание чл.60, ал.1 от АПК е
допуснато предварително изпълнение на административния акт, с оглед осигуряване
живота и здравето на населението от една страна, а от друга страна и осигурено
финансиране от държавния бюджет за 2019г. и 2020г. за рекултивация на общински
депа, неотговарящи на нормативните изисквания и съгласно изискванията на чл.14
от Директива 1993/31/ЕО относно депонирането на отпадъци. Органът се позовава
на задължението на общината, съгласно което при неспазване на срока за
изпълнение на задълженията по договора, финансиращата страна може да спре или
да отложи заплащането на уговорената за финансирането на проекта сума. Сочи се,
че за изпълнение на инвестиционния проект за рекултивация на депото е
необходимо изместването на кабелни линии с високо напрежение, като новото трасе
на далекопроводите е ситуирано в границите на процесния имот- публична общинска
собственост. Сочи се, че процесният незаконен строеж попада върху това трасе и
и е пречка за реализирането на тази част от проекта, като крайният срок за
изпълнение –приключване на техническата рекултивация изтича на 20.05.2020г. Неизпълнението
на тези ангажименти на общината би довело до значителна и трудно поправима
вреда на бюджета, с оглед изискването за възстановяване на отпуснатите по
проекта суми. Предвид изложените съображения, според ответната страна при това
забавяне ще настъпи значителна и трудно поправима вреда, което налага
предварително изпълнение на оспорената заповед.
Спорове за собственост на вещи,
включително евентуално вложените в процесния незаконен строеж не могат да бъдат
решавани в настоящото производство, а се разглеждат от компетентния граждански
съд, поради което всякакви претенции относно обезщетяване на вреди свързани със
собствеността не могат да се обсъждат в настоящия съдебен акт.
При
така установените факти и обстоятелства, съдът обоснова следните правни изводи:
Съгласно чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се
включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В
последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
Съгласно чл.60, ал.5 от АПК разпореждането, с което се
допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез
административния орган пред съда, в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административният акт бил оспорен.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен
орган, предвид приложената оправомощителна заповед на кмета на общината,
цитирана конкретно и в оспорената заповед и при спазване на регламентираната от
закона писмена форма.
Както вече бе отбелязано в началото на изложението,
предмет на настоящото производство е само и единствено оспорване на допуснатото
от органа предварително изпълнение на заповедта, поради което фактите и
обстоятелствата свързани със законосъобразността на самата заповед са извън
пределите на оспорването и не могат да се обсъждат.
При извършената служебна проверка от съда, относно
спазване на
административнопроизводствените правила, прилагане на материалния закон
и съблюдаване целта на закона, съдът взе предвид следното:
Законодателят не е допуснал предварително изпълнение
на процесната заповед по силата на закона, поради което е приложимо общото
правило, че органът би могъл да разпореди такова предварително изпълнение при
наличие на предпоставките, регламентирани в чл.60, ал.1 от АПК. Следователно,
за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед
за премахване на незаконен строеж, административният орган следва да съобрази
наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да
мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже,
че то се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните-в защита на особено важен неин
интерес. Това е така, защото императивната разпоредба на чл.60, ал.2 от АПК
указва, че разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.
В случаят, в
обстоятелствената част са изложени подробни съображения относими конкретно към наличие
на изброените предпоставки, които обосновават законосъобразно постановяване на
разпореждането за предварително изпълнение. Хронологично посочените
обстоятелства анализирани по-горе в определението, съставляват фактически
основания за издаване на обективираното в заповедта разпореждане за
предварително изпълнение.
Преценката на административният орган за
наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта,
следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на
мотиви за постановяване на разпореждането. Такива конкретни и относими мотиви
за допуснатото предварително изпълнение на заповедта в случаят са налице. В
този смисъл, за да бъде допуснато от органа такова изпълнение следва да бъдат
установени конкретни факти и обстоятелства обуславящи извода, че са налице
предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, а такива конкретни съображения се съдържат
и бяха обсъдени в съдебния акт.
При така обсъдените факти и обстоятелства и приложените в административната преписка доказателства се обосновава извода, че е налице опасност, произтичаща от евентуалното закъснението на изпълнението, с оглед указания срок за изпълнение на дейностите от страна на общината- до 20.05.2020г., при което може да последва значителна или трудно поправима вреда, респективно с допуснатото предварително изпълнение ще бъде защитен особено важен обществен интерес, свързан с финансирането на проекта, което засяга пряко цялото население на общината.
Обобщено, издаденото разпореждане за предварително изпълнение е
мотивирано, поради което при постановяването са спазени административно-производствените правила, а в
контекста на изложеното съответства и на указаното в материалния закон, съответно
е в унисон и с неговите цели.
При тези констатации,
жалбата срещу акта по чл.60, ал.1 от АПК е НЕОСНОВАТЕЛНА, което обуславя отхвърлянето
й. Разноски не се претендират от ответната страна и не се присъждат, с оглед
изхода от делото.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр.Бургас, първи състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ГОЛДЪН
БЪГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Дондуков“№ 11, ет.6, офис 602, представлявано от управителя Стела
Михайлова Александрова, против Разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, обективирано в Заповед № 445 от 08.05.2020г., издадена от Заместник-
кмет на Община Несебър, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба от страните, пред Върховния административен съд на Република
България, в седмодневен срок от съобщаването му, съгласно чл.60, ал.8 от АПК.
СЪДИЯ: