Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Лом, 21.08.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, втори наказателен състав,
в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета,
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА
при секретаря Д.Ц., като се запозна с
докладваното от съдията Славчева АНД № 99/18г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното :
Административнонаказаното
дружество „…….., ЕИК ….., гр.С………., представлявано от управителя Е.И.Б., чрез
пълномощника си адв.В.К. от САК обжалва издаденото от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. Наказателно постановление № 12-001239
от 13.02.2018г. с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, му е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв
/две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.415, ал.1 от КТ,
с искане да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з.
административнонаказаното дружество не изпраща процесуален представител.
Въззиваемият
не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. К.,
която взема становище за неоснователност на жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
С Наказателно постановление № 12-001239 от
13.02.2018г. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. на „…….., ЕИК…….., гр.С……, с управителя
Е.И.Б., му е наложена, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение
на чл.415, ал.1 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място на
09.01.2018г. и на 16.01.2018г. по документи изпратени по куриер по спазване на
трудовото законодателство от ДИТ гр.Монтана в Комплекс „Алексия“ /кравеферма/,
находящ се в с.Добри дол, обект на „……., е установено, че дружеството в
качеството си на работодател, представлявано от Е.И.Б. не е изпълнил
предписание № 2 дадено с Протокол от извършена проверка изх.№
33-142/27.10.2017г., съгласно което работодателя трябва да уведоми поименно
работниците за размера на платения годишен отпуск, който имат право да ползват
през календарната година, включително отложен или неизползваем от предходни
календарни години - осн. чл.37а от Наредба за работното време, почивките и
отпуските, със срок за изпълнение – 27.11.2017г. При извършената проверка са били поискани и
не са представени документи доказващи ползването на платен отпуск – молби и
заповеди. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка на
17.01.2018г.
В с.з. административнонаказаното
дружество не изпраща процесуален представител. В жалбата си пълномощника на
дружеството излага твърдения за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, които са довели до незаконосъобразност на
издаденото НП
Процесуалният представител на въззиваемият
ст.юрисконсулт С. К. оспорва подадената жалба, която намира изцяло за
неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по
безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което
потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок
за обжалване.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 09.01.2018г. свидетелите В.Х. и М.Т.,
двамата инспектори в ДИТ гр.Монтана посетили Кравекомплекс „Алексия“ в с.Добри
дол, който е обект и се охранява от „….“ във връзка с получен сигнал от работещ
в комплекса за неизплатени трудови възнаграждения. Св.Х. написал Призовка
управителя на дружеството на 15.01.2018г. да представи необходимите документи,
тъй като на мястото на проверката не се съхранявали такива.
На 16.01.2018г. била извършена проверка
на изпратените от дружеството по куриер документи във връзка със спазване на
трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд в обектите на дружеството, която проверка приключило със съставянето на
Протокол от 17.01.2018г. За съставянето на същият представляващият дружеството
бил уведомен по телефона от св.Х., а самият акт от извършената проверка бил
изпратен по пощата с писмо с обратна разписка на адреса на който е седалището
на дружеството и получен на 19.01.2018г..
На 25.01.2018г. била изпратен покана до
управителя на дружеството, който следвало да се яви на 31.01.2018г. в ДИТ
гр.Монтана за съставянето на 4бр. АУАН за извършени нарушения на чл.224, т.1,
чл.264 и чл.415, ал.1 от КТ. Поканата била изпратена с писмо обратна разписка и
получена на 26.01.2018г.
Тъй като на 31.01.2018г. в ДИТ
гр.Монтана не се явил представляващият дружеството или упълномощено от него
лице св.В.Х. в присъствието на св.М.Т. и отсъствието на нарушителя съставил
АУАН № 12-001239 от 31.01.2018г., в който описал установеното по време на
проверката административно нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Същият бил изпратен
за връчване с писмо с обратна разписка заедно с останалите 3бр. съставени АУАН
и получен на 02.02.2018г.
Впоследствие възоснова на съставеният АУАН,
АНО – Директора на ДИТ гр.Монтана издал обжалваното НП, с което на осн. чл.416,
ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ наложил на дружеството „Сириус Секюрити” ООД
гр.Лом, в качеството на работодател административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2 000лв.
Горното
се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели В.Х. и М.Т.,
които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във
връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по
административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение
трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона
случай.
Визираната
в чл. 415, ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително
предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен
за това орган. От доказателствата по делото се установява, че такова
предписание е било дадено с Протокол за извършена проверка изх.№ 33-142 от
27.10.2017г., а именно- работодателят да
уведоми поименно работниците за размера на платения годишен отпуск, който имат
право да ползват през календарната година, включително отложен или неизползваем
от предходни календарни години -осн. чл.37а от Наредба за работното време,
почивките и отпуските, със срок за изпълнение-27.11.2017г. При последваща проверка на 09.01.2018г. на място и на
16.01.2018г. по документи е установено, че е изтекъл даденият от контролните
органи срок без жалбоподателят да е изпълнил предписанието. Въз основа на това
е бил съставен Акт за административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и
впоследствие е издадено обжалваното Наказателно постановление.
С
оглед на това съдът приема, че са налице
всички признаци от състава на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, съгласно
която е предвидена административно-наказателна отговорност за всеки, който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, а именно „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1 500лв
до 10 000лв, като правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството работодател. В случая АНО е определил размера на
„имуществената санкция“ към минимума предвиден в закона, като АНО е съобразил
целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27
от ЗАНН.
Водим от горното, съдът намира, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло, за това и
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 12-001239 от 13.02.2018г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана Д. В. П., с което на „…, ЕИК ……, гр.С……. с управител Е.И.Б.,
му е наложена, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, ИЗЦЯЛО, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на
Директора
на Д „ИТ” гр.Монтана за сведение и
изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :