№ 2534
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100506365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20032716 от 04.02.2021 г., постановено по гр. дело № 47728/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 71-ви състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М. Д. К.,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 4126,42 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, апартамент № 22, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, в периода от м.05.2016г. до м.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главното вземане от 30.11.2018г. до окончателното плащане, сумата 285,57 лв. - лихва
за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 15.09.2017г. до 15.11.2018г., сумата
74,40 лв., дължима за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от л.05.2016г.
до м.03.2018г., ведно със законната лихва върху главното вземане от 30.11.2018г. до
окончателното плащане, както и за сумата 13,45 лв. - лихва за забава главното вземане за
дялово разпределение, изтекла в периода от 30.11.2015г. до 15.11.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 уг ГПК по ч.гр.д. № 76087/2018г. на СРС, 71 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД
с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.
Изтъква се, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ответникът
1
е собственик на имота, до който е доставял топлинна енергия, а изводът на съда, че за
процесния период следва да отговаря наемателя бил неправилен. В тази връзка сочи, че
договорът не бил представен в дружеството, нито е поискано откриването на партида на
името на наемателя, още повече че понятието „титуляр на партида“ имало само вътрешно-
счетоводно значение. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените
искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник - М. Д. К. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, взема становище за неоснователност на жалбата и
претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира
следното:
По отношение на наведеното във възивната жалба оплаквания, касаещи материалната
легитимация на ответника следва да се отбележи, че съгласно задължителните за органите
на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
2
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че от представените по
делото доказателства безспорно се установява, че не ответника М. К., а и трето за спора лице
- Д.Д.К., е ползвал имота като наемател през исковия период въз основа на договор за наем
от 29.12.2012г. С представените към исковата молба доказателства – Заявление-Декларация
от 28.04.2014 г. се установява, че Д.К. е подал на 28.04.2014г. до „Т.С.“ ЕАД заявление за
откриване на партида на негово име, на която да бъдат начислявани количеството и
стойността на потребената топлинна енергия, доставена до процесния имот. Всички
представени и приети по делото съобщения към фактури са издадени на името на Д.К. като
ползвател на имота и потребител на ТЕ. Съгласно чл. 64, ал. 1 от действащите през
процесния период ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД на
клиенти в град София, клиент по смисъла на тези общи условия може да бъде и друго лице -
ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие че последният е
представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. Такова е представено по
делото /пак от самия ищец/ - нотариално заверена декларация от М. Д. К. /собственик/ от
24.04.2014г. – лист 30 по делото на СРС. Изложеното налага обоснован извод, че през
процесния период от м.05.2016г. до м.03.2018г. клиент на топлинна енергия за битови нужди
е и трето за спора лице - Д.Д.К., в качеството му на наемател на процесния недвижим имот
до който ищецът е доставял топлинна енергия и на чието име в съответствие с ОУ на Т.С.
ЕАД – чл. 64, ал. 1 от ОУ е била открита партида.
Ето защо в съответствие с доказателствата по делото се явява обоснован извода, че
М. Д. К. не е пасивно материално да отговаря по исковете за процесния период.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението извън наведените оплаквания, като с оглед неоснователността
на въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032716 от 04.02.2021 г., постановено по гр. дело №
47728/2019 г. по описа на СРС, ГО,71-ви състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес за управление гр. София,
ул. „******* ******* да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
бул. ******* - чрез адв. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00
лв., представляваща разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4