Р
Е Ш Е
Н И Е
№32
18.02.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №1213 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.2 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К.Г.К. и Я.А.И.,***, против
Виза за проектиране за „ремонт и реконструкция на покрив“ на сграда №
77181.18.27.2 находяща се в гр.Х., ул. „Б.“ №.., в имот с идентификатор №
77181.18.27, обективирана
в Комбинирана скица №351/07.08.2019г., издадена от Главен архитект на община
Харманли на 21.08.2019г.
В жалбата се релевират доводи за издаване на визата
при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. На първо място се твърди, че не била спазена формата на административния акт по чл.140, ал.2 от ЗУТ, тъй като не се касаело за ремонт и
реконструкция на покрив, а за надстрояване
на жилищна сграда и висок покрив, тип „английски“, който не отговарял на
архитектурния вид на застрояването в района. Освен това, във визата не били
вписани показателите за устройство и застрояване, които се определяли по реда
глава трета от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделни
видове територии и устройствени зони към ЗУТ. Не били посочени данни за
допустимите височини на ремонта и „реконструкцията на покрива“, тъй като преди
издаването на визата стария покрив бил развален и се изляла бетонна плоча между
приземния и първия етаж, надграден бил тавански етаж и се излял бетонен пояс,
тогава се направил покрива. Счита се, че тези дейности следвало да се извършват
от собственика след одобряване на проект, издаване на разрешение за строеж и
влизането му в сила. Не следвало след извършване на строителството да се вади
виза и тепърва да се били правили проекти за одобрение. На следващо място се
сочи, че така изграденият нов покрив засенчвал първия и втория жилищен етаж на
построената в близост до процесния обект, в същия парцел, триетажна жилищна
сграда, където първият жалбоподател бил собственик на втория етаж, вторият на
първия етаж, а лицето В.Х.А. на третия етаж. Въпросният покрив спирал
слънчевата светлина към първите два етажа на съседния жилищен обект. Твърди, че
липсват фактически и правни основания за издаване на оспорената виза, тъй като
на стария съществуващ покрив миналата година бил извършен ремонт и не се
налагало изграждането на нов. Изтъква се, че според закона, в хипотезата на надстрояване, какъвто бил настоящият случай,
с визата за проектиране се допускало ново строителство, което било различно от
предвиденото в устройствения план или не било предвидено в него, без обаче да
се изменял самия план и визата всъщност допълвала или изменяла в допустимите
параметри плана, което се нанасяло служебно в ПУП. В случая по никакъв начин не
ставало ясно от визата, защо главният архитект приел, че искането за ремонт и
реконструкция на покрив било всъщност надстрояване и щяло да се отрази на
начина и характера на застрояване в имота, както и на правилата и нормите на
съответната устройствена зона. Твърди се също, че не било спазено изискването по чл.183, ал.1 от ЗУТ за сключване
между съсобствениците на поземления имот на договор в нотариална форма, който
да изразява съгласието им за извършване на строителството. Не били налице и
предпоставките на чл.183, ал.4 от ЗУТ, при която хипотеза не се изисквало
съгласие от останалите съсобственици на ПИ. Сочи се още, че в процесния ПИ 77181.18.27 съсобственикът В.Х.А.
извършил и други незаконни строителства.
Моли се за отмяна на оспорената виза за проектиране.
Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на оспорващите.
Ответникът
– Главен архитект на Община Харманли, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Заинтересованата
страна – В.Х.А., чрез представена от пълномощник писмена молба оспорва жалбата,
като я счита за неоснователна. Моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на разноски по делото.
Заинтересованата
страна – Д.Х.Д., чрез назначен особен представител, в писмен отговор и в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на оспорването.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№67, том I, рег.№588,
дело №96/1998г. (л.5), вписан в Служба по вписванията при Районен съд –
Харманли под вх.№539/23.11.1998г., Акт №139, том II, дело №2113/98г., жалбоподателят К.
Г. К. е собственик на дарения от родителите му М. А. К. и Г.К.К. недвижим имот,
а именно ½ идеална част от дворно място, застроено и незастроено,
урегулирано, 276 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 763, за който
имот, заедно с имот с планоснимачен номер 762 е отреден съсобствен парцел V, в квартал
2 по плана на гр.Х., утвърден със Заповед №626/79г., при граници на парцелите:
от една страна ул. „М. С.“, ул.“Ж.Т.“, ул.“Г. К.“, ул.“И. В.“.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №135,
том VI, рег.№6076,
дело №757/2005г. (л.6), вписан в Служба по вписванията при Районен съд –
Харманли под вх.№1078/05.07.2005г., Акт №66, том V, дело №959/05г., жалбоподателят Я.А.И.
е собственик на ½ идеална част от дворно място с площ за цялото от 293.5
кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 763, с което дворно място,
заедно с имот с планоснимачен номер 762 е образуван съсобствен УПИ V-762,763 с
площ 587 кв.м. в квартал „2а“ по плана на гр.Х., одобрен със Заповед №626/79г.,
както и на целия първи самостоятелен първи жилищен етаж, целия гараж с помощно
помещение зад него, построен от страна на съседа наследници на Г. С. и цялото
мазе построено под този гараж, ведно със съответните идеални части от правото
на строеж и общите части на масивна триетажна жилищна сграда, без таванските
помещения, построена с отстъпено право на строеж в УПИ с площ 587 кв.м. ,
съставляващ парцел V, образуван от дворни места с планоснимачни номера 762
и 763 в квартал „2а“ по плана на гр.Х., утвърден със Заповед №626/79г., при уредени
регулационни сметки за имота и при граници на същия: от една страна улица
наследници на М. С., Г. и И. П., наследници на Г. К. С. и С. и Г. Г..
На 31.07.2019г. в Община Х. под вх.№ОХ-05-1797/31.07.19г.
е входирано заявление от В.Х.А. (л.95), с което същият е заявил желание за
издаване на скица за собствения му недвижим имот, представляващ УПИ №V-762,763 в кв. „2а“
по плана на гр.Х., находящ се на ул.“Б.“, като посочил, че скицата му е
необходима за проект. Към заявлението приложил Нотариален акт за отстъпване
право на строеж – суперфиция (л.97) №17, том I, дело №97/1989г.
Не е спорно по делото, че именно по повод подадено от В.Х.А.
заявление вх.№ОХ-05-1797/31.07.19г.
е била издадена оспорената виза за проектиране, обективирана в Комбинирана
скица за проектиране №351/07.08.2019г., заверена от Главния архитект на Община
Х. на 21.08.2019г., отнасяща се до урегулиран поземлен имот (УПИ) 77181.18.27
по КК на гр.Х.. В административния акт е отразено, че се издава за ремонт и
реконструкция на покрив.
С писма изх.№№ОХ-16-123/01.10.20189г. (л.21) и
ОХ-16-123/01.10.2019г. (л.23) жалбоподателите - Я.А.И. и К.Г.К., са уведомени,
че на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ Главният
архитект на Община Харманли е издал виза
за проектиране по искане на В.Х.А. за
ремонт и реконструкция на покрив в ПИ 77181.18.27 по КК на гр.Х., находящ
се на ул.“Б.“ №.. в УПИ V, кв. „2а“. Жалбоподателите са се запознали с визираните
писма, съответно на 01.10.2019г. и 03.10.2019г., видно от положените в същите
подписи на адресатите им.
Жалбата срещу административния акт е подаден на 11.10.2019г.
чрез Община Х..
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза с поставени от жалбоподателите въпроси. В заключението се сочи, че процесната сграда с идентификатор 771818.18.27.2 не
подлежи на запазване, няма траен устройствен статут съгласно действащия ПУП
относно УПИ V-27, кв. „2а“
по плана на гр.Х.. Посочва, че със Заповед №740/1987г. в УПИ V-762,763 било
допуснато и извършено строителство на жилищна сграда с етажност ,,3+г“, която
била разположена на границата с УПИ VI-764. Строителството на жилищната сграда -
основно застрояване в УПИ V-27, започнало в условията на ЗТСУ, ППЗТСУ
и Наредба №5, които били отменени. Процесната сграда била оставена да продължи
да съществува в УПИ V-27 при условията на чл.236, aл.2 от ППЗТСУ, който постановявал, че заварени сгради и
постройки, които не се включвали като елементи на застроителния режим в
парцела, се премахвали от инвеститора преди издаване на разрешението за новия
строеж. По изключение такива сгради и постройки можело да бъдат оставени
временно до въвеждане на новата сграда в експлоатация, ако се обитавали или
използвали от собствениците, или били нужни във връзка с организиране на новото
строителство. В чл.152 се
уточнявало, че заварени сгради в недвижими имоти, засегнати от мероприятия по
ТСУ, можело при всички случаи да се преустройват вътрешно и да се ремонтират, без
да се изменяло външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и
без да се правели нови или да се укрепвали съществено носещите конструкции.
Проследявайки основанията процесната сграда 771818.18.27.2 да съществува и
понастоящем в УПИ V, съобразно постановките на ЗТСУ и ППЗТСУ (отменени) и
ЗУТ, експертът прави извод, че тя не може да бъде определена като търпим
строеж, защото не отговаряла на определението за такъв по § 16 от ПР на ЗУТ.
Въпреки че била изградена преди
1987г., сградата не е била допустима по действащите ПУП и по правилата и
нормите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. Единствените ремонтни дейности можело да
бъдат под формата на текущ ремонт, във връзка поддържане годността на сградата
за нуждите на продължаващото строителство до неговото приключване и издаване на
съответните актове - въвеждане в експлоатация, но тя не можела да бъде
предмет на реконструкция, защото целта не била извършване на строителни
дейности, които да увеличат носимоспособността на конструкцията ѝ с цел
бъдещото ѝ съхраняване и трайното ѝ присъствие в УПИ V-27.
В заключението
се цитират текстовете на т.42-т.44 от §5 от ДР на ЗУТ, въз основа на чийто
анализ се прави извод, че в нито едно от разглежданите в тях понятия не се
предвиждало изграждане на допълнителните обеми, промяна на вида на покрива,
създаване на нови площи за използване. Експертът е установил, че в случая била
извършена подмяна на носещи елементи не само по покрива, а и на други места в
сградата, без това да било упоменато в процесната виза. Извършено било увеличаване
на надзида и промяна на конфигурацията на покрива, който от четирискатен станал
двускатен. След премахване на стария гредоред на тавана, върху тухлените зидове
били изпълнени стоманобетонови пояси околовръст =0,25м. Върху стоманобетоновите
пояси били направени допълнителни още тухлени зидове от 0.60 до 3.55м. с което било
извършено увеличаване на надзидавете на сградата общо 0.85м. от север и 3.80м.
от запад. С промяна конфигурацията на покрива, промяна във височината на
ограждащите зидове и промяна височината на билото на покрива (вместо на височина
1.4 м. било завишено до 3.8 м.), се получил допълнителен използваем обем в
подпокривното пространство. Имало
извършено строителство - надстрояване и строително-ремонтни работи на покрива
на сграда и по самата сграда. 2. На
следващо място експертът сочи, че след завишаване на надзида на сграда
771818.18.27.2 се получило разрушение на по-рано изграденото между стария
четирискатен покрив на и изградения тухлен парапет на първи етаж на сградата.
При промяна вида на покрива и промяна на надзида, по-рано изграденото и
установено между двете сгради било нарушено и също било изменено. При
посещението на обекта констатирал,
че в резултат на новоизграденото се засягала съществуващата триетажна жилищна
сграда 77181.18.27, като се е образувала „дупка“ в повърхнината на плътния
тухлен парапет на първи етаж на сграда с идентификатор 771818.18.27.1. и бил
нарушен предишния начин на отводняване на сграда с идентификатор 771818.18.27.2.
3. На трето място, вещото лице сочи,
че процесната сграда нито се запазвала в предвижданията на действащия ПУП за
УПИ V-27 от кв. „2а“,
нито можела да получи режим на търпимост. Сградата подлежала на премахване след
приключване на строителството на основното застрояване - сграда 771818.18.27.1.
4. На следващо място, експертът
сочи, че сградата 771818.18.27.2 била разположена на разстояние не повече от 1.20
м. спрямо основната сграда 771818.18.27.1. Входът на основното застрояване - средно етажната
жилищна сграда, бил разположен на източната фасада. Сградата била достъпна от
ул.„Б.“ и наличието на запазената във връзка със строителните дейности сграда
771818.18.27.2 затруднявало достъпа до входа, обслужването при нужда от достъп
на пожарна машина, достъп на линейка и др. В този смисъл, самото присъствие на
процесната сграда предизвиквало неудобства за обитаването на съответните
жилищни етажи. При промяна
на конфигурацията на покрива на процесната сграда и завишаване на надзида,
получения нов обем хвърлял сянка, повече от преди изграждането на процесното
строителство, предвид факта, че сграда 771818.18.27.2 се намирала от
благоприятната страна, спрямо основното застрояване – сграда 771818.18.27.1,
която съгласно чл.77, ал.1 от Наредба 7 се явявала засенчена сграда. Покривът на сграда 771818.18.27.2
навлизал в обема на терасата на първи жилищен етаж. И преди построяването на
нов покрив, покривната стреха на процесната сграда навлизала в обема на
терасите от първия
жилищен етаж на сграда с идентификатор 771818.18.27.1., но на по-ниско ниво, а
към момента навлизането била на височина с около 0.85м. по-високо от преди
процесното строителство. 5. На
последно място, вещото лице приема, че сграда 771818.18.27.2 няма траен
устройствен статут, който да може да бъде съобразен при определяне на постигнати
устройствени показатели за УПИ V - за средноетажна височина. Характерът на застрояване бил определен с
действащия ПУП - Заповед № 740 от 1987г. Хипотетично, при изпълнение на
няколко кумулативни условия: декларирано съгласие от собствениците на УПИ IV за
строителство по общата граница с УПИ V, в т.ч. и декларирано съгласие на
собствениците на УПИ V, можело да се постигне траен
устройствен статут за допълващо застрояване, но към момента такова нямало.
Сградата била без траен устройствен статут, нито за основно, нито за допълващо
застрояване.
Към така описаната съдебно-техническа експертиза
вещото лице прилага снимков материал на процесните сгради - извадка от
действащия ПУП на кв. „2а“ по ПУП на гр.Х. и др.
В съдебно заседание съдебно-техническата експертиза се
поддържа от експерта. В отговор на поставени въпроси от процесуалния
представител на заинтересованата страна се допълва, че процесната виза представлява комбинирана скица,
извадка от действащия РП и нова КК на града. Липсвало графична част относно
действащите режими, но същата съдържала описание на устройствените показатели
за съответната зона, което давало яснота относно това какво представлява действащия
ПУП. Изяснява се, че процесната виза не съдържа указания за
изменение на действащия ПУП, както и не
предвижда превишаване на устройствените показатели предвидени в плана. Сочи се, че
в последната се цитират устрийствени
показатели, такива каквито са и че с
оспореният акт не се дава статут на процесния имот. Предвид изложеното в
заключението становище за допустимо съществуване на процесната сграда с ЕКТ
18.27.2 до въвеждане в експлоатация на новия имот в обекта с ЕКТ 18.27.1,
вещото лице конкретизира, че последният към датата на издаване на оспорения акт
е въведен частично в експлоатация и има акт 14, като няма издаден акт 16
предвид възможността за извършване на довършителните работи с срок до 10
години. На въпрос на съда дали с процесният акт се предвижда промяна във
вертикално и хоризонтално отношение на процесната сграда с ЕКТ 18.27.2, вещото лице отговаря, че визата не предвижда такава
промяна, но последващите строителни дейности са излезли извън тази рамка. Сочи
се, че самите понятия „ремонт“ и „реконструкция“ изяснени в §5, т. 42 и
т. 43 от ЗУТ не предвиждат промяна във вертикално и ли хоризонтално отношение.
Многократно вещото лице акцентира върху статута на процесния имот и определя
същия като подлежащ на запазване единствено до въвеждането в експлоатация на
обекта с ЕКТ 18.27.1. От последното заключва, че процесната сграда с ЕКТ 18.27.2 подлежала единствено на
текущ ремонт.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване
административен акт. Процесната виза за проектиране е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК във връзка с чл. 214 ЗУТ, доколкото определя параметрите на допустимото застрояване в даден
поземлен имот - чл.
140, ал. 2 и 3 ЗУТ, вр. с чл.
134, ал.6 от ЗУТ. Оспорващите са заинтересовани лица по смисъла на чл.
131ал.1 от ЗУТ- предвид застроителния режим на поземления имот изяснен от допуснатата
по делото СТЕ. Следователно жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира оспореният акт за
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Съгласно нормата на чл.
140, ал.1, изр.второ от ЗУТ, визата за проектиране се издава от главния
архитект на общината. Макар в процесния акт да не изрично упомената длъжността
на подписалото го лице, предвид липсата на направеното изрично оспорване на
това обстоятелство и предвид удостоверяване длъжността на издателя на
оспореният в настоящото производство акт чрез изпратените от Кмета на Община Х.
до жалбоподателите писма изх. № ОХ-16-123/01.10.2019г., приети към
доказателствата по делото, съдът намира същият за издаден именно от главен
архитект на Община Х.. Последният, конституиран като ответник в производството
не е оспорвал факта, че е издател на административният акт, а доказателствени
искания за опровергаване компетентността на издателя на обжалваният акт по
делото от страна на жалбоподателите не са направени.
Визата е издадена в предписаната
от разпоредбата на чл.
140, ал.2 от ЗУТ писмена форма. Същата е подписана от издателя си, нанесена
е върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Според чл.
140, ал.2 от ЗУТ във визата се нанасят линии на застрояване и допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има
такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, каквито следва да се приемат
за нанесени с оглед предмета на поисканата виза. Макар и липсата на графично
посочване на тези характеристики в оспорената виза за ремонт и реконструкция,
доколкото същите се съдържат в текстовата част към издадената комбинирана скица
за проектиране с № 351/07.08.2019г. върху която е нанесена процесната виза, съдът
намира, че последната е издадена при спазване на законоустановената форма.
Не се установява при
издаване на визата да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съгласно чл.
140, ал.1 от ЗУТ, визата за проектиране се издава по искане на възложителя
или упълномощено от него лице. "Възложител" по смисъла на чл.
140, ал.1 от ЗУТ е лицето попадащо в хипотезите на чл.
161, ал.1 от ЗУТ, а именно: Собственикът на имота, лицето на което е
учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. Доколкото безспорно по делото е установено, че В.Х.Д.
е съсобственик на жилищна сграда с идентификатор 77181.18.27.2, по отношение на
която е издадена и оспорената виза за проектиране, то същият има качеството на
възложител по смисъла на ЗУТ, за който е предвидена възможност да инициира
производство по издаване на процесния акт.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваният акт съответства на материалният закон.
Визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и
постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива. Процесният акт съдържа всички тези характеристики, като не предвижда превишаване на
устройствените показатели предвидени в плана.
Видно от изготвеното
експертно заключение, което съдът кредитира изцяло по отношение на направените
фактически установявания, процесната сграда с идентификатор 771818.18.27.2 е
допустима да съществува в УПИ V-27 при условията на чл.236, aл.2 от ППЗТСУ, до
въвеждане в експлоатация на новата жилищна сграда с етажност ,,3+г“, която е
предвидена в УПИ V-27, кв. „2а“ по плана на гр.Харманли със Заповед №740/1987г,
като разположена на границата с УПИ VI-764. Процесната сграда с идентификатор
771818.18.27.2 е оставена да продължи да
съществува в имота като заверена сграда, засегната от мероприятията по
териториално и селищно устройство.
От заключението на вещото лице се
установява, че за построената в ПИ 771818.18.27, сграда с идентификатор 771818.18.27.1
към настоящият момент има издаден единствено Акт 14, както същата не е въведена
в експлоатация.
Това обстоятелство води на извод, че към датата на издаване на процесния акт не
са отпаднали фактическите основния за съществуване на процесната сграда с идентификатор 771818.18.27.2 в имота. Нещо
повече, видно от приложената към СТЕ извадка от действащия ПУП ПРЗ на кв.2а по
ПУП на гр. Х., сградата е предвидена и нанесена. Предвид последното, съдът
намира че по отношение на този имот е допустимо издаването на всички изискуеми
по сега действащата уредба на ЗУТ актове за извършване на строителни мероприятия. Ето защо не се споделят изложените от вещото
лице правни доводи за наличие на възможност за извършване единствено на текущ
ремонт по отношение на процесния имот. Последните изхождат от разпоредбата на
чл.152 от ППЗТСУ, който нормативен акт е отменен към настоящият момент и се
явява неотносим към допустимите по сега действащите норми мероприятия.
Настоящият съдебен състав намира също
така за неотносими към законосъобразността на процесния акт изложените от вещото лице
съждения за търпимост и допустимост на процесния имот. Неотносими към
законосъобразността на процесния акт са и установените от вещото лице
строителни дейности, за които се твърди да надхвърлят рамките на процесната
виза. Последните могат да бъдат предмет на друго производство по установяване
тяхната законосъобразност, но не се явяват предпоставка за съответствие на
проверявания акт с материалния закон.
За относимо към законосъобразността на процесния акт, съдът намира
единствено съответствието му с действащия ПУП в
светлината на нормата на чл.
140, ал.1 от ЗУТ. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че отразеното във визата за проектиране, съответства на
предвиденото в действащия ПУП и КК относно начина и характера на застрояване,
респ. относно нанесените линии на застрояване, допустимите височини, плътност и
интензивност на застрояване, т.е. на изрично изброените изисквания посочени в чл.
140, ал.2, изр.1 от ЗУТ.
Предвид изложеното, след
като с оспорваната виза за проектиране не се предвижда промяна в начина и
характера на предвиденото с ПУП застрояване, не е издадена в разрез с правила и
нормативи за съответната устройствена зона регулирани с ПУП, а напротив
предвидени са същите показатели, то обжалваният административен акт се явява
съответен на закона.
Предвид изложеното съдът
намира, че процесната виза е издадена в предвидената от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията
за материална законосъобразност. Обжалваният акт съответства с целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора
и на основание чл.
143, ал.3 от АПК основателна се явява претенцията на заинтересованата
страна В.Х.А. за присъждане на сторените по делото разноски. Ето защо
жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
заинтересованата страна В.Х.А. сума от 500.00 лева за действително заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалба от К.Г.К. и Я.А.И.,***,
против Виза за проектиране за „ремонт и реконструкция на покрив“ на сграда №
77181.18.27.2 находяща се в гр.Х., ул. „Б.“ №.., в имот с идентификатор №
77181.18.27, обективирана
в Комбинирана скица №351/07.08.2019г., издадена от Главен архитект на община
Харманли на 21.08.2019г
ОСЪЖДА К.Г.К. и Я.А.И.,*** да
заплатят на В.Х.А., разноски по делото в размер на 500.00 лева представляващо
действително заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.