Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 09.07.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 13.06.2024г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11450 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба, както и след конкретизация на същата, са предявени искове от З.Б.М., с ЕГН:********** и адрес: *** чрез пълномощника си: адв. А.И. *** /надпартер/ срещу ответниците както следва:
1.С.О., с адрес: гр.София, ул.“М.“ 33,
2.С.Г.Ч., с ЕГН:**********, адрес: ***,
3.Н.Г.Т., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, чрез адвокат А.С.,
4.У.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***,
5.М.А.П., с ЕГН:********** и адрес: ***
6.И.Д.У., с ЕГН:********** и адрес: ***,
7.В.А.У., с ЕГН:********** и адрес:г***,
8.Х.Р.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, и
9. А.Р.С., с ЕГН ********** и адрес: ***,
както следва:кумулативно съединени искове по т.А и т.Б:
А.отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъда признато за установено спрямо Столична голяма община, че същата не е собственик на реална част с площ от 10710 кв.м. и граници на тази реална част: от запад-улица, от север-ПИ 784, ПИ 870, улица, от изток - ПИ 2557, ПИ 1035; от юг - ПИ 860, ПИ 861, от целия поземлен имот с идентификатор 68134.2821.726 (индивидуализирана на скица към исковата молба, л. 12 от том 1), който по кадастрални данни е с обща площ от 16398 кв.м., както и на построените и намиращи се в последния имот сгради с идентификатори 68134.2821.726.1; 68134.2821.726.2; 68134.2821.726.3; 68134.2821.726.4 и 68134.2821.726.5.
Б.положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците- физически лица, че ищецът е собственик на реална част от недвижим имот /терена от кв.5 в местността „НПЗ - Орион” по фигура 6-7-8-9-10-11-12-13-14-15- 16-17-18-19-6 по скица, представляваща неразделна част от решението по адм.д.№436/1998г. на СГС/, която част е с площ от 2603 кв.м. по съдебното решение, а по кадастрални данни с площ от 2586 кв.м. Придобивното основание на твърдяното от ищеца право на собственост е изтекла придобивна давност, чийто десетгодишен период започва от месец април 2000 година.
В. при условията на евентуалност спрямо горните искове, при евентуалното им отхвърляне като неоснователни, се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът придобил идеални части от правото на собственост по отношение на площ от 434 кв.м., представляваща фигура 6-7-8-19-6 с по скицата на вещото лице спрямо площта на УПИ II-815, а именно 434/2496 /или 17,39%/ идеални части от УПИ II-815, както и площ от 2152 кв.м., представляваща фигура 8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-4-19-6 по скицата на вещото лице спрямо площта на УПИ V, а именно 2152/10059 /или 21,39%/ идеални части от имота.
Ищецът твърди, че процесният имот е с административен адрес: гр.София, район Връбница, п.к. 1360, ул.********, като реалната част, която владее и за която претендира, е означена със зелена дебела линия и щриховки по приложената към исковата молба скица, с площ от 10710 кв.м. Същата реална част попада в Поземлен имот с идентификатор 68134.2821,726, който имот съгласно данните в кадастралния и регулационния план е записан като собствен на С.О.. В регистъра на общинската собственост С.О. е вписала два АОС - №1664 и №1665, относими към ПИ 68134.2821.726, със съответна площ от 6502кв.м. и 1120 кв.м.
Ищецът твърди, че към 2000 година целият този терен бил необитаем, без ограда, като имало самозалесили се дребни неплодни дървета, храсти и увивни растения. Върху терена имало остатъци от постройки на стари закрити индустриални предприятия и складове. В периода от 2000 до 2001 година поетапно /на части/ започнал да завладява терена /в юридическия смисъл на понятието/, като първоначално започнал от западната страна в посока изток да разчиства мястото от бурени и дървесни растения, остатъци от паянтови постройки, нахвърляни строителни отломки и всякакъв вид отпадъци. Направил заравняване на терена и запълване на дупки и неравности и полагане на настилки. Постепенно на немалка част от имота поставил ограда. Върху имот 68134.2821.726 са построени и се намират сгради с идентификатори 68134.2821.726.1; 68134.2821.726.2; 68134.2821.726.3; 68134.2821.726.4 и 68134.2821.726.5. В сградите, намиращи се в мястото, направил основен ремонт на покривните конструкции, подменил частично ВиК и ел. инсталацията, поставил нови осветителни тела, сигнало-охранителна техника. В една от сградите бил осъществен основен ремонт, както и разширение на други две. В периода от 2000 година в имота била осъществявана икономическа дейност, свързана с предоставяне на част от терена за склад, в сградите е произвеждана ПВЦ дограма, били преработвани ПВЦ отпадъци, осъществявала се авторемонтна и шивашка дейност, производство на мебели. На територията били осъществявани програми за обучение на строителни работници и др. приложни дейности.
Ищецът твърди, че със Заповед № РД-43-01/12.08.1998г. на С.О., е отменено отчуждаването само за част от имот с пл.№1198а от кв.5 в местността „НПЗ - Орион”. Заинтересованите лица в това производство са ответниците - физически лица. Същите са обжалвали заповедта пред Софийски градски съд, пред който е образувано адм.д.№436/1998г. /арх.№1952/2000г./ по описа на III-Г отделение. С решение от 22.10.1999г. съдът е отменил обжалваната заповед и е отменил отчуждаването на недвижим имот /терена от кв.5 в местността „НПЗ - Орион” по фигура 6-7-8-9-10-11- 12-13-14-15-16-17-18-19-6 по скицата на вещото лице, която скица представлява неразделна част от решението на съда. С Решение №3518/2000г. по адм.д.№2609/2000г. на Върховен административен съд, II отделение, решението на Софийски градски съд е оставено в сила. Така, считано от 02.06.2000г. на наследниците на А. М.И. - ответниците /физически лица/ в настоящия процес е възстановено правото на собственост по отношение на терена, защрихован от вещото лице на скицата, представляваща неразделна част от решението от 22.10.1999г. на СГС. От момента на възстановяване на собствеността и до момента, ответниците физически лица не са проявявали интерес към имота и по никакъв начин не са извършвали действия, с които да смущават владението на ищеца.
Положителният УИ касае само част от владения от ищеца имот - площта, представляваща фигура 8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-4-19-8 по скицата, неразделна част от Решение от 22.10.1999г. на Софийски градски съд, III-Г отделение, по адм.д.№436/1998г. /влязло в законна сила на 02.06.2000г./. Този възстановен на физическите лица терен е с площ, която по решението е 2603 кв.м., а съгласно графични данни - 2586 кв.м.
Ищецът твърди, че съгласно регулационния план, част от Поземлен имот с идентификатор 68134.2821.726 (който е с обща площ от 16398 кв.м.), включително частта, която ищецът владее (с площ от 10710 кв.м.), попада в два урегулирани поземлени имота:
- УПИ II-815 с площ от 2496 кв.м. и с граници: улица, УПИ I, УПИ V, УПИ III. Владяната от ищеца площ от УПИ II-815 е 434 кв.м., представляваща фигура 6-7-8-19-6 с по скицата на вещото лице, която отнесена спрямо общата площ на УПИ-то е 434/2496 идеални части или 17,39% от УПИ II-815.
- УПИ V с площ от 10059 кв.м. и с граници: улица, УПИ VII, река Суходолска, УПИ IV, УПИ III и УПИ II-815. Съответно, владяната от ищеца площ от УПИ V е 2x52 кв.м., представляваща фигура 8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-4-19-8 по скицата на вещото лице, която отнесена спрямо общата площ на УПИ-то е 2152/10059кв.м. или 21,39% идеални части от УПИ V.
Ищецът обосновава правният си интерес срещу всички ответници с факта, че както С.О., така и физическите лица притежават документи за собственост, които ги легитимират като собственици на описания терен. Физическите лица - по силата на Решение от 22.10.1999г. на Софийски градски съд по адм.д.№436/1998г., а С.О. - по силата на съставените Актове за частна общинска собственост.
В законоустановения срок ответникът С.О. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил допустимостта на производството поради липса на правен интерес. Твърди, че производството е недопустимо, тъй като негов предмет са реални части от множество урегулирани имоти, чиито граници не са материализирани на място и претендираната част от земната повърхност е идентифицирана на скица на имот с идентификатор 68134.2821.726 - върху който са нанесени линии и щрихи произволно избрани от ищеца, които не са идентифициращи отделен имот обособен нито по кадастрална карта, нито по подробен устройствен план за регулация. Процесната реална част от 10710 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 68134.2821.726 е разпределена в множество имоти, по-голямата част от които не са собственост на С.О.. Иска се прекратяване производството по гр. дело №11450/2020 година, по описа на Софийски градски съд, 1-18 състав Първо гражданско отделение, като недопустимо срещу С.О. за всички реални части от имоти, извън описаните в АОС №1664/24.06.2003г„ АОС №1665/24.06.2020г„ АОС №3229 от 21.05.2018г. и АОС №3228/21.05.2018 година.
При условията на евентуалност се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Придобиването по давност може да бъде извършено само при условията на чл.200 от ЗУТ, по отношение на съществуващ обект на гражданския оборот - недвижима вещ идентифицирана в съответствие с изискванията на закона. В случая - вещта е идентифицирана по скица - с начертани линии и щрихи и обозначени произволни точки. Линиите не са кадастрални нито регулационни - вещта не индивидуализирана по нито по действащ план, нито по отменен такъв, поради което и не може да бъде придобита по давност, както и не може да бъде отречено право по давност върху неидентифицарана вещ. Реалните части от всеки описан поземлен имот не може да се обособят по предвидения в чл.200 от ЗУТ начин, нито се придават по който и да било план към друг имот.
С.О. претендира да е собственик на част от имот с идентификатор 68134.2821.726, която част е актувана с АДС №1060 и част от имота е актувана с АДС №1054, и двата съставени през 1970 година въз основа на преписки по проведени отчуждителни процедури, както следват - регулачна преписка №138 от 1960 година, и Р3914 от същата година, част от имота предмет на спора е актуван с АДС №1063 от 1958 година, който акт е предаден на Държавата. Частта от имота, която попада в патримониума на С.О., описана в горепосочените АДС е в обхват - имоти, които след приемане на Закона за държавната и Закона за общинска собственост е от предоставената безвъзмездно на общината. Това е и причината актовете за общинска собственост да бъдат съставени на посоченото в тях законно основание - безвъзмездно. Така първо Държавата от 1970 година е установила фактическа власт върху имотите придобити от нея при условията на отчуждаване и по силата на закон, от който момент владение върху него е установила държавата, а в последствие общината като и фактическата власт и намерението да се държи за себе си първо държавата, а после общината и осъществявала от момента на вземането на имота за държавен, поради това, че същият не е имал собственик, а в частта за която е имал - имотът е бил отчужден от собственика, за което бившия собственик е получил обезщетение.
Твърди, че давност по отношение на имот - частна общинска собственост, е могла да тече единствено в периода от 31.05.1996 г. до 30.05.2006 г., което е по-малко от изискуемите 10 години за придобиването на собствеността върху него. Освен това заявява, че фактическа власт върху имота не е упражнявана от ищеца, а ако е имало такова, то не е било явно.
В законоустановения срок ответникът Н.Г.Т. е подала отговор, с който е оспорил производството по делото като недопустимо. Искът, с който се претендира установяване спрямо ответниците, че ищецът е собственик на реални части от имоти, които не са обособени в самостоятелен парцел или поземлен имот, е недопустим.
Ищецът твърди, че упражнява фактическа власт върху имота, но нито твърди, нито доказва за него да е налице вторият, субективен елемент на владението - намерението имотът да се свои. Именно поради това и поради липса на субективният елемент на владението за своене на вещта, ищецът не е и не е бил владелец на имота, поради което за него не е възникнала и не е изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗС. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът никъде не сочи и не твърди да е афиширал и да е демонстрирал явно намерение да владее и да свои процесният имот, никъде не сочи и не доказва как и по какъв начин това негово намерение е стигнало до знанието на собствениците на процесния имот, както и не сочи доказателства да е отблъсквал владението на другите собственици на имота. Твърди, че ищецът никога не е упражнявал фактическа власт върху имота, никога не са извършвани облагородяващи дейности и СМР в имота, като в случай, че е извършвано производство на ПВЦ дограма, преработка на ПВЦ, производство на мебели и обучение на строителни работници, то тези дейности са извършвани от търговски дружества, нямащи нищо общо и които са съвсем различни от ищеца.
Ответникът Н.Т. твърди, че заедно с останалите физически лица - ответници са съсобственици на терен, означен по точки 6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-4-19-6, очертаващи фигура по скица на вещо лице, представляваща неразделна част от влязлото в сила Решение на СГС от 22.10.1999 г. по адм.д. № 436/1998 г. по описа на СГС, АК, III -Г отделение, в качеството им на наследници на А. М.И., както сочи ищецът в обстоятелствената част на исковата молба.
Признава се, че е налице влязло в сила Решение на СГС от 22.10.1999г. за отмяна на отчуждаването на частта от имота им, предмет на настоящата искова претенция. С постановяване на това решение реституционното производство не е приключило. Ответниците са инициирали административна процедура пред областна администрация на област София за привеждане в изпълнение на съдебното решение чрез отписване от актовите книги за държавна и общинска собственост на обособените части от имоти пл. № 1198а, 11986,1192, предмет на влязлото в сила решение на СГС от 22.10.1999 г,, за да бъдат същите обособени в самостоятелни ПИ. Тези искания са предмет на разглеждане по административната преписка, образувана през 1997 г. - пр. № 94НН/97 г. на областна администрация на област София. До настоящия момент административното производство не е приключило. Поради това давност срещу тях не тече до приключване на реституционното производство.
Оспорва твърдението на ищеца, че същият е придобил реални части от два УПИ. В случая не са налице предпоставките по чл. 200 от ЗУТ, при които единствено е допустимо придобиване на реални части от УПИ в урбанизирани територии.
Оспорва твърденията на ищеца, че същият бил завладял имота през периода от 2000г. до 2001 г.; че същият бил реализирал ограда върху немалка част от терена; че същият бил направил описаните в исковата молба ремонти на сгради върху терена. Върху имота не са извършвани законни строежи и ремонти, разрешени и извършени по установения в закона ред през твърдения от ищеца период.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответниците не били проявявали интерес към имота и по никакъв начин не били извършвали действия, с които да смущават твърдяното от ищеца владение. Всъщност, ищецът не е демонстрирал спрямо ответниците намерение за своене, а същите са организирали действия за защита на собствеността си като са инициирали и провеждали реституционното производство.
Твърди, че към настоящия момент ответникът Н.Т. и останалите физически лица - ответници владеят имота несмущавано и без индикация трето лице да е отнело владението им върху процесиите имоти с идентификатор № 68134.2821.726 и с идентификатор № 68134.2821.815.
В законоустановения срок е предявен и насрещен иск от Н.Г.Т., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, срещу З.Б.М., ЕГН: **********, с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ищеца, че Н.Т. е съсобственик на терен, означен по точки 6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16--17-18-4-19-6, очертаващи фигура по скица на вещо лице, представляваща неразделна част от влязлото в сила Решение на СГС от 22.10.1999 г. по адм.д. № 436/1998г. по описа на СГС, АК, III -Г отделение, заедно с построените в тях сгради, находящи се на адрес: гр.София, район Връбница, ул.********, НПЗ „Орион“, в качеството ѝ на наследник на А. М.И., като бъде осъден ответникът да предаде владението на имотите на ищеца. Твърдяното придобивно основание е реституция на наследствени имоти на А. М.И.. Евентуално на същото основание Н.Г.Т. твърди, че е съсобственик на 434/2496 идеални части от УПИ II-815, както и 2152/10059 идеални части от УПИ V по плана на гр. София, „Трета индустриална зона – Орион“.
В законоустановения срок е подаден отговор на насрещната
искова молба от З.Б.М., с който същата е оспорена като нередовна. По същество
насрещната искова молба е оспорена като неоснователна. Оспорва се фактическото
твърдение, че Н.Т. владее процесния имот, като се
твърди, че З.Б. владее същия.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими.
Съдът намира за неоснователно възражението, че ищецът няма правен интерес от исковете за собственост, тъй като не могат да се придобиват по давност реални части от УПИ. Съгласно Решение № 50008/25.05.2023г. по гр.д. № 1274/2022г.на ВКС, ІІ г.о., е допустимо придобиване по давност на реална част от УПИ, който не е за жилищно застрояване, а е със складово или производствено предназначение (съобразно класификацията на предназначението на поземлените имоти в урбанизираните територии в чл. 8, т. 1 ЗУТ), като изисквания за минимална площ на тази част законът не поставя.
Съдът намира, че съгласно Решение № 179 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2011 г., II г. о., предявяването на иска по чл. 108 ЗС представлява действие на обикновено управление на имота и от това следва, че съсобственикът, притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника-несобственик, който го владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на идеална част от него (може да предяви иск за цялостната му ревандикация). Поради това и насрещният иск също е допустим.
От
фактическа страна:
През 1890 г. А. М.И. е закупил една трета част от
нива, находяща се в с. Връбница, Софийска околия на м. „********уврата
до съседаП.М. и път. Площта на един уврат се равнява
на около 2,5 дка, което означава, че закупеният имот е бил с площ около 8,25
дка (Крепостен акт от 08.01.1890 г., л. 540, том 2 и заключението на в.л. В. Я.,
л. 615, том 2).
През 1908 г. А. М.И. е
закупил нива, находяща
се в района на с. Връбница, Софийска околия на м. *********дка и 5 ара при
съседи: Е. С., А.М., И.Н., бр. В. и Суходолска река (Крепостен
акт № 137/21.05.1908 г., л. 283 и л. 539).
Двата имота, закупени
през 1890 г. и през 1908 г., съставляват нива с площ около 12750 кв. м. Тя е
изобразена на Приложение № 7 към приетата по делото СТЕ на в.л. В. Я., л. 629,
том 2). Този имот е отразен в кадастралния план от преди 1956 г. като имот с пл.
1191.
Не се спори, а се
установява и от СТЕ , както и от записите в кадастралния план (л. 536-538, том
2) и нотариалния акт (л. 541-542, том 2), че част от този имот 1191 е придобита
от трети лица и е била записана като имот пл. № 1192, отразен графично и на
Приложение № 7
към приетата по делото СТЕ на в.л. В. Я. (л. 629, том 2).
Впоследствие останалата
част от имот 1191 е била нанесена като имот с пл. № 1198 от кв. 8 по плана на
гр. София, одобрен със Заповед №528/1949 г. Към този момент той е бил с площ
11 816 кв.м., видно от скицата, л. 321, том 1.
От решението и от
приетите по делото удостоверения за наследници (л. 322, том 1 и л. 544, том 2)
се установява, че А. М.И. е починал. Той е имал съпруга –М.С. И. и три деца. М.А.М.
е бил негов син, който е починал през 1912 г.М.М. е
имал една дъщеря – В.М.М. – С., която е починала през
1955 г. Нейният съпруг Г.М.също е починал. Те са имали три дъщери, една от
които и ответницата и ищца по насрещния иск – Н.Т..
През 1953 г. В.М.А.,
наследник на А. М.И., е призната за собственик по наследство, делба и давностно владение на имот, който е бил част от целия имот
с пл. № 1198, което се установява от приетите по делото писмени доказателства -
Нотариалния акт № 94/07.10.1953 г. (л. 284, том 1), удостоверението за
наследници (л. 322, том 1) и от констатациите по т. 1.3 от заключението на в.л.
(л. 615-616, том 2).
От представените две регулачни преписки № 138/1960 г (л. 155 и следващите, том
1) и №201/1960 г. (л. 198 и следващите,
том 1), както и от заключението на в.л. (констатациите по т. 5.1 и т. 5.2, л.
617, том 2) се установява, че от имоти с пл. № 1 и № 4, собственост на
наследниците наМ.М. (която е един от наследниците на А.
М.И.) са предвидени за отчуждаване 2795 кв.м. за парцел II кв.
5 по плана на IIIта инд.зона
Орион с отреждане за „Хидроложка база на Софпроект“ (удостоверението и скиците, л. 157-159, том 1) и
за УПИ I, в същият квартал и местност, с отреждане за „ДИП Е.“
(скицата, л. 253, том 1). От тази площ актувани като държавна собственост са
1 120 кв.м. (АДС 1054/1970 г., л. 128 и АДС 1664/2003 г., л. 125, том 1).
Тези 1 120 кв.м. са графично изобразени на скица, съставена на 19.06.2003
г. от СО район Връбница (л. 129, том 1).
От имота с пл. № 1198
са били отчуждени още 6 502 кв.м., от които - 2842 кв.м. по ЗОЕГПНС от М.Т.–
наследник на А. М.И., а останалите като част от поречище (писмото и скицата, л. 151-152, том 1 и констатациите
на в.л., л.617, том 2). За тях е бил съставен акт за
държавна собственост 1060/1963 г. (л. 127), а впоследствие и АДС № 1665/2003 г.
(л. 124, том 1).
Впоследствие с Решение
№ 340/14.12.1974 г. на СНС (л. 288, том 1) наследниците на А. М.И. (Г.С.М., Л.Г.М.-С.
Х., С.Г. М.-Ч., Н.Г. М.-Т., А. С.М., С.С.М. и В.С.У.)
са признати за собственици на имоти с площ 2160 кв. м. и с площ 760 кв. м.,
които са били отчуждени с АДС 1060/1963 г. Тези части са отразени на скица към
решението (л. 289, том 1), а и в приложение № 6 към СТЕ (л. 628), както следва:
- Имот с площ 2160 кв. м. по букви Е-Д-П-Ж-И-Е;
- Имот с площ 760 кв. м. по букви А-О и черната дъга
със щрихи, очертаващи скат.
Тези имоти са нанесени в кадастралната основа на
плана съответно с пл. № 1198б и пл. № 1191 (видно от скицата, л. 289, том 1 и
заключението на в.л., л. 616, том 2).
На 03.10.1991г. Изпълнителния комитет на Столичния
народен съвет е взел решение за реорганизацията на Комплексен
научноизследователски и проектантски институт (КНИПИ) Софпроект
като на негова основа образува 13 общински дружества с ограничена отговорност.
Едно от тези дружества е „Г.“ ЕООД, което е поело активи и пасиви на Софпроект, както и „геоложка база“ (протокола и решението,
л. 716-718, том 2).
Със заповед №РД-43-01/12.01.1998 г. (л. 20, том 1 и л. 503, том 2)
издадена от Кмета на СО, е отменено отчуждаването на част от 500 кв. м. от имот
пл. № 1198А, м. „НПЗ Орион“. Имотът е отчужден със
Заповеди №№ 406/09.08.1960 г., 528/25.02.1949 г. и 406/09.08.1980 г.
Заповедта на Кмета на СО от 12.01.1998 г. е
обжалвана и е отменена с Решение от 22.10.1999 г. на СГС (л. 21-23, л. 130-132, том 1 и л. 524-528,
том 2), с което е отменено отчуждаването на недвижим имот от кв.
5, м. „НПЗ Орион“ по плана на София с площ 2603 кв.
м. по фигура 6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-4-19-6 по скицата на вещото
лице (л. 24 и л. 295, том 1 и л. 536, том 2). В същата скица вещото лице
е отразило констатацията си, че по линията 6-7-8-9-10-11-12-13-14 е изградена
ограда. Решението на СГС е потвърдено от ВАС (Решение № 3518/02.06.2000 г., л. 25 и л. 133, том 1). Върху
решението на СГС е направено отбелязване, че обезщетението е било възстановено
с вносна бележка от 24.11.2000 г., копие от която е представена с решението (л. 23, л. 294, л. 330, том 1).
В края на 2001 г. по молба на наследниците на А. М.И.
е образувана преписка в областната администрация на Област София с искане за
отписване от актовите книги за държавна собственост на части от имоти съгласно
решенията на СГС и ВАС (документите от преписката, л. 301-312, том 1 и л. 477-553,
том 2). Към момента все още няма произнасяне по молбата.
От заключението на в.л. се установява, че за част
от бившия имот пл. № 1191 липсват данни за проведени отчуждителни
процедури. Тази част е графично изобразена с цианова линия на Приложение 6 (л. 628, том 2). Тя
попада в УПИ III-за малко предприятие и в УПИ V-за ЕООД „Г.“. Неотчуждената част от имот пл. №
726, има площ 1120 кв. м. Тя е разположена във вътрешността на квартала и няма
лице на улица (допълнителното СТЕ, л. 723, том 2).
На 30.10.2000 г. е взето решение за изваждане от
списъка на дълготрайните материални активи, включени в баланса на „Г.“ ЕООД,
на „геоложка база“, находяща
се на ул.“********, и същата е предоставена за стопанисване и управление на „С.-
Подуене“ЕООД (протокола
и решението, л. 121, том 1). В изпълнение на това решение, с протокол от
31.01.2001 г., комисия е извършила приемо-предаване
на дълготрайните материални активи съгласно решението от 30.10.2000 г. и е
предала същите на „БКС С.-Подуене“ ЕООД (протокола,
л. 715, том 2).
С Решение № 40 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на
СОС е приет и одобрен Подробен устройствен план на
НПЗ „Орион и съседни жилищни територии“, НПЗ „Орион и съседни жилищни територии - част север“, състоящ се
от кадастрална, регулационна и застроителна съставка.
Планът не е обжалван в частта на УПИ V-за
ЕООД „Г.“, кв. 5, поради което той е влязъл в сила.
В УПИ V-за Г.
като придаваема част влиза южният ъгъл на ПИ
68134.2821.815 (пл. № 815), а част от ПИ 68134.2821.726 попада в улична
регулация. По отношение на придаваемата към и отчуждаемата от ПИ 68134.2821.726 части липсват
доказателства за образувани преписки за уреждане на сметките по регулация.
По ОУП на гр. София УПИ V-за ЕООД „Г.", кв. 5 попада в зона Смф - смесена многофункционална зона. Териториите в група
„Смесени многофункционални устройствени зони“ са с
многофункционално предназначение за обществено обслужване, търговия, безвредни
производства, жилища, спорт и атракции, и други допълващи функции, без да се
допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияния
На 21.05.2018 са съставени два акта за частна общинска
собственост:
1.
АЧОС №
3228/21.05.2018 г. (лист 122) за реална част от УПИ II-815, кв. 5, м. „НПЗ Орион
и съседни жилищни територии“, представляващ част от ПИ с идентификатор
68134.2821.726 с площ 1077 кв. м.
2.
АЧОС №
3229/21.05.2018 г. (лист 123) за реална част от УПИ III-за малко предприятие, кв. 5, м. „НПЗ Орион и съседни жилищни територии", представляващ част
от ПИ с идентификатор 68134.2821.726 с площ 2596 кв. м.
И в двата акта за държавна собственост е посочено,
че основанието за актуване е чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, във връзка с чл. 59,
ал. 1 и ал. 3 от ЗОС, а по-рано съставените актове са: АОС № 1664/24.06.2003
г., АОС № 1665/24.06.2003 г. В последните пък основанието за актуване на
частите от имоти е чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС.
По отношение на твърденията на ищеца, че е владял процесната реална част, са събрани писмени и устни
доказателства. От приетите по делото договори за наем (л. 586-591, том 2) и съдебнопочерковата експертиза (л. 729-735, том 2), се
установява, че в периода от 2005 г. до 2009 г. ищецът е отдавал под наем
помещения, находящи се в имот с адрес“ гр. София, ул.
3020 № 44. На същия адрес свидетелят С.В.Б. е посочил, че се намира процесния имот (протокола, л. 692, том 2).
Във връзка с евентуално осъществяваното владение
са разпитани и две групи свидетели – на ищеца и на ответницата Н.Т..
Свидетелите на ищеца са дали показания, че именно З.М.
ползва имота. В показанията си те са заявили, че са добре запознати с имота
като често го посещават поради това, че в него ползват помещения за работа или
по други причини. Те са дали показания, че имотът е ограден и снабден с видеонаблюдение. Същевременно свидетелите не са категорични
за конкретните контури на имота. Според свидетеля Р.имотът е заграден от всички
страни, но същевременно той е заявил, че не е минавал по всичките му страни,
нито може да даде данни от кога точно е заграден имота. Свидетелите Б. иХ.също са заявили, че имотът е заграден от всичките му
страни. Те са заявили още, че от едната му страна имотът граничи с бараки на
хора, отглеждащи коне. От показанията на свидетеля Р.и свидетеля на ответницата
Т. се установява, че това е от страната на реката, т.е. между реката и
ползвания от ищеца имот има празно място, което се ползва от други хора. От
показанията на всички свидетели на ищеца се установява, че същите тези хора,
отглеждащи животни и ползващи частта от терена за тази цел, са допуснати там от
ищеца, за да охраняват процесния имот. Освен това
друга част от имота, отново неоградена, се ползва от ищеца за складиране на различни
видове материали или изгребна маса.
При съпоставка на горните показания с изготвената
от в.л. скица, на която са отразени поставените огради (приложение № 4 към СТЕ,
л. 626, том 2), както и скицата, изготвена за целите на производството пред СГС
по оспорване на заповедта за отказа за отмяна на отчуждаването (л. 24, том 1),
е видно, че към момента ограда е поставена между сграда с идентификатор
68134.2821.861.2 в имота, с който процесната реална
част граничи на юг, и построените в реалната част масивни сгради. След това
оградата следва линията по точки 12-11-10-9 от скицата на вещото лице (л. 24 и
л. 295, том 1 и л. 536, том 2), като
същата линия е изобразена и на заключението на в.л. Я. (приложение № 4 към СТЕ,
л. 626, том 2). Приетата по делото скица към адм.д.
436/1998 г. на СГС (л. 24 и л. 295, том 1 и л.
536, том 2) съдът цени като частен свидетелстващ документ, който няма
обвързваща съда доказателствена сила относно
удостоверените обстоятелства, но съдът ползва за преценка на останалите
доказателства, събрани за установяване на посочения факт. А всички те,
преценени в съвкупност, обосновават извод, че от изток имотът, за който са
налице данни, че се ползва от ищеца, е отделен чрез ограда от частта, която е
възстановена на ответницата и нейните роднини с решението на СГС от 1999 г. и
оградата очевидно не е измествана. В посока северната граница на имота с
идентификатор 68134.2821.726 (т.е. към улица Проф. Я.М.), не се установи да има
поставяна ограда. В тази посока са всички свидетелски показания, както и
изготвената скица от в.л. Я.. Същото изрично е заявил и доведения от ищеца
свидетел Х., според когото : „не може да се влезе от другата улица, тъй като
много пъти му крадяха оградата, той така постави една ограда, която е като
затворено, но оградата може да се махне“.
С оглед пълнота съдът намира за необходимо да
отбележи, че приетите по делото снимки (л. 670-676, том 2) не могат да
установят релевантни обстоятелства от предмета на доказване, тъй като не може
да се установи, че на тях е изобразен именно процесният
имот и то в конкретни негови части.
От правна
страна:
1.По иска с правно основание чл. 124, ал.
1, пр. 3 ГПК срещу С.О..
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване несъществуването на едно право, когато има интерес от това. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като той следва да установи наличието на защитимо свое право засегнато от правния спор, като докаже фактите от които то произтича. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му (така ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС).
Когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, че е собственик на спорния имот, тогава доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация (в този смисъл са следните решения на ВКС: № 51/2022 г. по гр.д. 2767/2021 г. на II Г. О.; № 13/2016 г. по гр. д. 3637/2015 г. на II Г. О.; № 52/2018 г. по гр. д. 2 154/2017 г. на II Г. О. ; №68/2018 г. по гр. д. 2 767/2017 г. ВКС на II Г. О. № 15/2016 г. по гр. д. 4 705/2015 г.на II Г. О.; № 117-2014 г. по гр. д. 1 012/2013 г. на I Г. О.). Докато процесуалната легитимация на ищеца се определя от твърденията му дали е носител на спорното материално право, материалната му легитимация се определя от доказателствата по делото дали той е действителният носител на спорното право (Сталев, Живко. Българско гражданско процесуално право, с. 152-154. София 1994).
В исковата си молба ищецът обосновава своята процесуална легитимация с твърдението, че е собственик на процесната реална част на основание изтекла в негова полза придобивна давност в продължение на десетгодишен период с начало на владението април 2000 година.
Съгласно чл. 79, ал. 1 Закона за
собствеността (ЗС), правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат
определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/
и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus
domini/. При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията
на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и
обща гражданскоправна норма с оглед действието си
спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на
неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния
признак на владението /corpus/ - упражняване на
фактическа власт върху вещта (в този смисъл са задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.д.
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Следователно, за да е придобил собствеността
по давност, ищецът трябва да докаже, че е владял имота през съответния период
от време.
Съдът обаче намира, че предвид действието на
разпоредбата на § 1 от ЗДЗС придобивната
давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата
на установения от законодателя мораториум. Съгласно постоянната съдебна
практика, намерила израз в Определение № 2712 от 3.06.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 302/2023 г., II г. о., ГК, се приема, че с решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021
г. на Конституционния съд на Република България (обн.
ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 7.03.2022 г.) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните
разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). С първата разпоредба давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече
до 31.12.2022г. включително (считано от 31.05.2006 г.), а с втората е придадено
обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността
за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с § 1
ЗИЗС, доколкото разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от
19.01.2018 г., но влизането й в сила е определено с § 2 ЗР на ЗИЗС да е със
задна дата от 31.12.2017 г. Конституционният съд /КС/ е обявил за
противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, като противоречаща на
чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията, като изрично е посочил, че с
обявяването нормата за противоконституционна, не се засяга нейният досегашен
ефект, и съгласно чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му
в сила, т.е. последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента
на влизане на решението на КС му в сила (три дни след обнародването му)
съгласно изричното разпореждане на КС за това. Като е обявил нормата на § 2 ЗР
на ЗИЗС за противоконституционна, КС съд изрично е посочил, че с нея с обратна
сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от
31.12.2017г. до 19.01.2018 г., в противоречие на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал.
1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права - в случая
правото на собственост, придобито по давност в този период. Съгласно
постановките на Решение на КС № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., където е
прието, че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства,
обявеният за противоконституционен закон не се прилага, то съдът, разглеждащ
висящ пред него правен спор, не следва да приложи противоконституционната норма
на § 2 ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.) и трябва
да зачете давностния срок, но само за периода
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. В този смисъл са и постановените след Решение №
3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС решение № 50080 от 26.10.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о., разрешенията по които се споделят и от
настоящия състав.
Предвид задължителния за съдилищата характер
на решенията на КС- чл. 14, ал. 5 ЗКС, следва извод, че за периода 31.05.2006г.
- 30.12.2017г. и 20.01.2018г. - 7.03.2022г. придобивната
давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата
на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в
сила на решението на КС на 8.03.2022г., а за времето от 31.12.2017г. до
19.01.2018г. давностният срок следва да бъде зачетен
от съда.
Доколкото ищецът твърди, че е установил
фактическа власт върху процесния имот през април 2000г.,
то и съдът намира, че в процесния случай не е изтекла
придобивната давност за имот, общинска собственост предвид
установения от законодателя мораториум.
Съгласно Решение №51/08.07.2022г. по
гр.д.№2767/20021г. на ВКС, II г.о., когато правният интерес на ищеца от предявения отрицателен установителен иск произтича от претенцията му да е титуляр на
правото, което отрича на ответника, при положение, че ищецът не докаже, че е
титуляр на правото, което е обусловило правния му интерес, то отрицателният установителен иск за собственост подлежи на отхвърляне без
съдът да изследва правата на ответника. Предвид гореизложеното и ОУИ срещу СО следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
2.По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, вр.с
чл. 79, ал. 1 от ЗС на З.М. срещу ответниците
физически лица:
Ищецът твърди, че от месец април 2000 година
е владял процесната реална част от недвижим имот по
фигура 6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-6 по скица, представляваща
неразделна част от решението по адм.д.№436/1998г. на
СГС/.
Съгласно чл. 79, ал. 1 Закона за
собствеността (ЗС), правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Според трайно установената практика на ВКС владението
трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на
установяване, както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде
доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на
фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е
установено и поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и
поддържано с насилие (решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на
II г.о. на ВКС). Начинът на установяване на фактическата власт има значение и
при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без
знанието на собственика или е било доброволно предадено, както и дали е установено
и се упражнява лично или чрез другиго. Моментът на установяване на фактическата
власт пък е пряко свързан с установената в чл. 79 ЗС продължителност на
владението като предпоставка за придобиване правото на собственост върху имота
по давност. Претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата
власт върху конкретната вещ в период, по-дълъг от 10 години след нейното
установяване, при което да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, респ.
приложение да намери установената в чл. 69 ЗС презумпция. И само ако елементите
на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на
претендиращото собствеността лице и са установени при пълно и пряко доказване в
хода на процеса, възражението за изтекла придобивна
давност за конкретен недвижим имот може да бъде уважено (решение № 455 от
21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на I г.о. на ВКС).
Следователно, за да е придобил собствеността по давност, ищецът трябва да докаже, че е владял имота през съответния период от време. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, с намерение за своене.
Постоянно е владението, когато се осъществява трайно фактическо въздействие като израз на воля да се държи и запази вещта като своя. Не отговаря на този признак владението, при което фактическите действия, изразяващи се в присъствие в имота и въздействие върху него - облагородяване, подобряване и др. имат инцидентен, случаен характер.
Явно е владението, когато владелецът го демонстрира пред трети лица. Фактическата власт, чрез която се осъществява владението трябва да е от такова естество, че всеки заинтересован да може да научи за нея. Присъствието в имота трябва да оставя видими следи и да обективира въздействието на владелеца и волята му да третира вещта като своя. Без да е външно изразен обективният елемент на владението, не могат да настъпят последиците на придобивната давност - решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/2015 г. на ВКС, второ г. о., решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 година на ВКС, първо г.о.
В настоящото производство се установи, че не цялата реална част, за която ищецът претендира да е собственик, е оградена. Съдът установи, че оградата е поставена по начина, изобразен на заключението на в.л. Я. (приложение № 4 към СТЕ, л. 626, том 2) като тя започва от сграда с идентификатор 68134.2821.861.2, продължава към построените в реалната част масивни сгради и следва линията по точки 12-11-10-9 от скицата на вещото лице изготвило заключението по адм.д. 436/1998 (л. 24 и л. 295, том 1 и л. 536, том 2). Зад тази ограда има терен, който представлява част от претендираните от ищеца 10 701 кв.м. Същият този терен е бил възстановен на ответниците физически лица и в него са се настанили хора, които са отглеждали в него коне. Установи се, че тези хора са допуснати там от ищеца. Затова следва да се приеме, че той е осъществявал фактическа власт върху този терен, следващ оградата, чрез допуснатите там хора. Това обаче не е било явно, защото по никакъв начин не е било манифестирано на ответниците. Освен това тези действия не са от такъв характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ. Ето защо така упражняваната от ищеца фактическа власт не следва да се квалифицира като владение и не може да обуслови придобиването на имота по давност (така: Решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г., ВКС, второ г.о.).
От гореизложеното не може да се направи извод, че ищецът е осъществявал физическо присъствие в имота и е извършвал явни действия по стопанисването му.
Съгласно Решение №444/04.07.2024г. по гр.д.№3055/2023г. на ВКС, I г.о., обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение. Необходимо е владелецът да осъществява физическо присъствие в имота, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
Съдът установи, че упражняваната от З.М. фактическа власт върху процесната реална част не отговаря на изискванията на владение, защото не е била явна. Предвид всичко това не е налице първата предпоставка за уважаване на иска и съдът следва да го отхвърли като неоснователен.
3.По насрещния иск по чл. 108 ЗС на Н.Т.
срещу З.М.:
Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявен ревандикационен иск се обуславя от съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за материален обект индивидуализиран недвижим имот – процесната реална част от недвижим имот, който имот да се владее или държи без правно основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на фактическа власт като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и упражнявана фактическа власт от ответника, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото си на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на заявеното с исковата молба основание, като в тежест на ответника е да докаже правно основание за осъществяваната върху процесния имот фактическа власт.
Доколкото по делото не се спори, че ответникът осъществява фактическа власт върху процесната реална част от недвижимия имот, което и се установи по делото, за да е основателна предявената ревандикационна претенция, остава да бъде установена принадлежността на правото на собственост в правната сфера на ищцата.
Съдът установи, че с влязло в сила решение на СГС е отменено отчуждаването на частта от имота им, предмет на настоящата искова претенция, индивидуализирана на скицата, представляваща неразделна част от решението по адм.д.№436/1998г. на СГС по фигура 6-7-8-9-10-11-12-13-14-15- 16-17-18-19-6. Не се доказа основание, на което ответникът З.М. да упражнява фактическа власт върху този терен. Ето защо искът е основателен и съдът го уважава.
По
разноските:
При този изход от спора право на разноски имат ответниците по предявените от З.М. искове – Н.Т. ***. Ответницата Т. има право на разноски и по предявения от нея ревандикационен иск, който съдът уважава. Тя е заплатила общо 3 000 лева на адвокат (договорите, находящи се между л. 281 и л. 282, том 1 и между л. 317 и л. 318), а не както се претендира със списъка 5 000 лева, и е била освободена от заплащането на такси и разноски по делото (определението, л. 374, том 1). Ето защо на Н.Т. се дължи пълният размер на заплатения от нея адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на З.М., направено в последното заседание относно размера на разноските. Следва да се отчете, че при заявения материален интерес, тези 3 000 лева са заплатени както за защитата по предявения срещу Н.Т. иск, така и по насрещната искова молба. Ето защо съдът осъжда З.М. да заплати на Н.Т. 3 000 лева разноски за производството.
С.О. не е направила разходи за производството. Тя е била представлявана от юрисконсулт, на когото на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
В случая Н.Т. е била освободена от внасянето на такси и разноски, поради което от бюджета на съда са изплатени 300 лева за депозит на вещо лице. Освен това не е била заплатена и държавна такса. Предмет на ревандикацията е реална част, която изцяло попада в имот с идентификатор 68134.2821.726, който е с площ от 16 398 кв.м. и с данъчна оценка от 460 783,80 лева. Реалната част, за която е предявен иска по чл. 108 ЗС е с площ от площ съгласно СТЕ (отговора на 1-ви въпрос, л. 620, том 2) от 2611 кв. м. Така данъчната оценка, изчислена пропорционално на предявената част от целия имот е в размер на 73 369,10 лева (460783,80*2611/16398). Това означава, че Н.Т. е била освободена от заплащането на 733,69 лева държавна такса. Ето защо на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 1 033,69 лева, които включват: 733,69 лева – държавна такса и 300 лева – депозити за вещи лица, от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищцата.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, предявен от З.Б.М., с ЕГН:********** и адрес: *** чрез пълномощника си: адв. А.И. *** /надпартер/ срещу С.О., с ЕИК *******, с адрес: гр.
София, ул. „М.“ № 33, за признаване за установено, че С.О. не е собственик на
реална част с площ от 10710 кв.м. и граници на тази реална част: от
запад-улица, от север-ПИ 784, ПИ 870, улица, от изток - ПИ 2557, ПИ 1035; от юг
- ПИ 860, ПИ 861, от целия поземлен имот с идентификатор 68134.2821.726, който
по кадастрални данни е с обща площ от 16398 кв.м., както и на построените и
намиращи се в последния имот сгради с идентификатори 68134.2821.726.1;
68134.2821.726.2; 68134.2821.726.3; 68134.2821.726.4 и 68134.2821.726.5.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, предявен от З.Б.М., с ЕГН:********** и адрес: *** чрез пълномощника си: адв. А.И. *** /надпартер/ срещу С.Г.Ч., с ЕГН:**********, адрес: ***, Н.Г.Т., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, чрез адвокат А.С., У.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, М.А.П., с ЕГН:********** и адрес: ***; И.Д.У., с ЕГН:********** и адрес: ***; В.А.У., с ЕГН:********** и адрес:г***; Х.Р.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, и А.Р.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, за признаване за установено, че З.Б.М. е собственик на основание придобивна давност, с начало на владението април 2000г., на реална част от недвижим имот /терена от кв.5 в местността „НПЗ - Орион” по фигура 6-7-8-9-10-11-12-13-14-15- 16-17-18-19-6 по скица, представляваща неразделна част от решението по адм.д.№436/1998г. на СГС/, която част е с площ от 2603 кв.м. по съдебното решение.
ПРИЗНАВА на основание
чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) за установено по отношение на ответника
З.Б.М., с ЕГН:********** и адрес: *** чрез пълномощника си: адв. А.И. *** /надпартер/, че Н.Г.Т.,
ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***,
чрез адвокат А.С., е съсобственик на реална част от недвижим имот /терена от
кв.5 в местността „НПЗ - Орион” по фигура
6-7-8-9-10-11-12-13-14-15- 16-17-18-19-6 по скица, представляваща неразделна
част от решението по адм.д.№436/1998г. на СГС/, която
част е с площ от 2603 кв.м. по съдебното
решение, като ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС З.Б.М., с ЕГН:**********
и адрес: *** чрез пълномощника си: адв. А.И. *** /надпартер/ да предаде на Н.Г.Т., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, чрез адвокат А.С. владението
на описаната реална част от недвижим имот.
ОСЪЖДА З.Б.М., с ЕГН:********** и адрес: *** чрез пълномощника си: адв. А.И. *** /надпартер/, да заплати следните суми:
1/ 3 000 лева на Н.Т. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК – разноски за производството;
2/ 300 лева на С.О. на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК – разноски за производството за възнаграждение за юрисконсулт;
3/ 1 033,69 лева в полза на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - държавна такса и депозити за вещи лица съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: