Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29, 30.01.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд наказателно отделение
в публично заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Иванов
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Ангел Ангелов
разгледа докладваното от
съдията-докладчик АНД № 1292 по описа на съда за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.83а и следващите
от ЗАНН, и е образувано по предложение на прокурор в Районна прокуратура-Несебър
за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „******* ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
гр. Н., ул. „*******“ №*, ет. *, представлявано от управителя М. Т. Н. ЕГН ********** от гр. Н., в размер на 3300.00
лева, представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото
лице, в резултат на извършеното от управляващия и представляващ дружеството
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа
внесеното предложение, като счита, че са налице всички законови предпоставки за
ангажиране на обективната имуществена отговорност на юридическото лице „********. В подкрепа на становището
си сочи, че юридическото лице е могло да се обогати в резултат на извършеното
от управителя му престъпление по чл.172б, ал. 1 от НК, което престъпно деяние
фигурира в кръга на изрично упоменатите в чл.83а ал.1 от ЗАНН. Пледира за
уважаване на предложението за налагане на имуществена санкция на дружеството в
размер на 3300.00, представляваща равностойността на стоките, предмет на
престъплението, за което управляващия дружеството М. Н. е осъден с
влязъл в сила съдебен акт.
Юридическото лице „*******, редовно
призовано, се представлява адв. Кралев от АК-Бургас, надлежно упълномощен от
управителя Н.. Защитникът
оспорва предложението и моли на дружеството да не се налага предлаганата
санкция. Развива съображения за недоказаност на изчерпателно предвидените в
закона предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството. В частност твърди недоказаност на причинно следствената връзка
на престъплението, за което управителят на дружеството е бил осъден, и
предполагаемата облага, доколкото процесните стоки, обозначени със защитени
марки, не са били надлежно заприходени в счетоводството на „*********, липсват първични документи за тяхното придобиване и документи, доказващи
включването им в търговската дейност на дружеството. В тази връзка се подлага
под съмнение предлагането на стоките за продажба да е било от името и за сметка
на ответното дружество. На следващо място се позовава на факта, че дружеството
не е реализирало облага чрез продажба на стоките, от което извежда аргумент за
липса на предпоставки за налагане на имуществена санкция, доколкото дружеството
фактически не се е обогатило.
Бургаският окръжен съд, след поотделна и съвкупна преценка
на събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Търговско дружество „******** ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр. Н., ул. „******“ №*, ет.* е учредено на
19.05.2015г. и понастоящем е вписано в търговския регистър към Агенция по
вписванията. Негов управител и представител е М. Т. Н. ЕГН ********** от гр. Н., който е и едноличен собственик на дружествения капитал,
а седалището и адресът на управление на дружеството съвпада напълно с
регистрирания постоянен адрес на управителя.. Към 14.06.2016 г. дружеството
стопанисвало търговски обект-магазин №**, находящ се
базар „****“ в Курортен
комплекс „Слънчев бряг“, община Несебър, област Бургас. В този обект М. Н., в качеството на управител на дружеството-наемател,
лично и чрез ангажирани продавач-консултанти, предлагал за продажба стоки с
различни знаци и наименования, които визуално и словесно имитирали известни
търговски марки. „******* обаче не притежавало съответните разрешения от
лицензираните правопритежатели на търговските марки за Република България. Н.придобивал стоките от различни доставчици и дистрибутори
без документи за произход, фактури, договори и лицензии за използване на търговски
марки.
Ha 14.06.2016 г. служители при ОД на МВР-Бургас,
сектор „Икономическа полиция“ извършили проверка в магазина, стопанисван от „********, за нерегламентирана продажба на стоки, означени със знаци - търговски
марки, защитени на територията на Република България, в нарушение на Закона за
марките и географските означения (ЗМГО). При извършената проверка в магазина
били открити множество различни артикули – тениски, потници, блузи с дълъг
ръкав и къси панталони, с поставени на тях етикети с цени, обозначени с
различни търговски марки- обект на закрила, а именно: 30 бр. тениски, носещи
знаци сходни на регистрирани търговски марки CHANEL; 9 бр. тениски, носещи знаци сходни
на регистрирани търговски марки ARMANI; 25 бр. тениски, носещи знаци сходни
на регистрирани търговски марки Adidas; 9 бр. блузи с дълъг ръкав, носещи
знаци сходни на регистрирани търговски марки Adidas; 16 бр. тениски, носещи знаци сходни
на регистрирани търговски марки Adidas; 10 бр. тениски, носещи знаци сходни
на регистрирани търговски марки PUMA; 14 бр. потници, носещи знаци сходни
на регистрирани търговски марки Adidas; 10 бр. потници, носещи знаци сходни
на регистрирани търговски марки NIKE; 3 бр. тениски, носещи знаци сходни
на регистрирани търговски марки ARMANI; 4 бр тениски, носещи знаци сходни на
регистрирани търговски марки D&G; 3 бр. тениски, носещи знаци сходни
на регистрирани търговски марки TOMMY HILFIGER; 3 бр. къси панталони, носещи
знаци сходни на регистрирани търговски марки BOSS; 8 бр. къси панталони, носещи знаци
сходни на регистрирани търговски марки HOLLISTER; 5 бр. къси
панталони, носещи знаци сходни на регистрирани търговски марки NIKE; 6 бр. къси панталони, носещи знаци
сходни на регистрирани търговски марки CONVERSE; 4 бр. къси панталони, носещи знаци сходни на
регистрирани търговски марки ARMANI.
Процесните стоки били иззети, а
във връзка със случая било образувано Досъдебно производство № ЗМ-183/ 2016г.
по описа на ОД на МВР-Бургас, Вх. № 1070/ 2016г. по описа на Районна
прокуратура-Несебър, за извършено на 14.06.2016г. престъпление по чл. 172б ал.1
от НК.
В хода на разследването били установени
притежателите на изключителното право на всяка от изброените търговски марки,
както и неговите представители за територията на Република България. Събраните били
доказателства, че „********, като дружество, ползващо
проверения търговски обект, и лицето М. Т. Н., като управител на това дружество или в лично качество, не са получавали
съгласието на носителите на правата върху търговските марки за тяхното ползване
в търговската дейност на дружеството.
Назначена и изготвена е била авторскоправна
експертиза. В представеното заключение е било посочено, че е налице сходство
между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните
марки, обект на закрила, и както и между самите веществени доказателства и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Установеното сходство
е в степен, която би могла да предизвика объркване на потребителите, в това
число и възможност за свързване на изобразените върху веществените
доказателства знаци с регистрираните търговски марки CHANEL, ARMANI, ADIDAS, PUMA, NIKE, D&G, TOMMY HILFIGER, HUGO BOSS, HOLLISTER и CONVERSE.
Извършената в досъдебното
производство съдебно - оценъчна експертиза определила пазарната стойност на
предлаганите за продажба стоки в размер на стойност 3 300.00 лева като реплика, и
съответно в размер на 5665.00 лева – ако
стоките бяха оригинални.
Досъдебното производство приключило
с внасяне в Районен съд – Несебър на обвинителен акт срещу М. Т. Н. ЕГН **********, в качеството му на управител на „*******, по повод на който било образувано НОХД № 415/2018 г. по описа на същия
съд. Първоинстанционното производство приключило с присъда № 48 от 18.12.2018
г., с която М. Н. бил оправдан по повдигнатото му
обвинение. По протест на прокурора, тази присъда била отменена с присъда № 38
от 22.03.2019г., постановена по ВНОХД № 100/ 2019г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, с която подс. Н. бил признат за виновен в това, че
на 14.06.2016г. в Курортен комплекс „Слънчев бряг“, в търговски обект-магазин в
базар „******“, стопанисван от „*****, в качеството си на управител на
същото търговско дружество, използвал в търговската си дейност регистрирани
търговски марки без съгласието на притежателите на изключителните права върху тях,
като предлагал за продажба стоки, означени с знаци, сходни на марките CHANEL,
ARMANI, ADIDAS, PUMA, NIKE, D&G, TOMMY HILFIGER, HUGO BOSS, HOLLISTER и CONVERSE без правно основание, подробно описани в
диспозитива на присъдата, като предлаганите за продажба стоки възлизат на обща
стойност 3 300.00 лева като реплика, и съответно на обща стойност на 5665.00 лева като оригинали – престъпление по
чл.172б ал.1 от НК, поради което на основание чл.172б ал.1 вр. чл.54 от НК бил
осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години, и
„Глоба“ в размер на 500 лева. Присъдата на Окръжен съд-Бургас била потвърдена с
решение № 212 от 06.11.2019 г. по к.н.д. № 716/ 2019г. по описа на ВКС, ІІ н.о.
Изложената фактическа обстановка съдът
извлече от приложените към предложението писмени доказателства, както и от
доказателствата по НОХД № 415/2018 г. на Районен съд-Несебър, приобщени към
доказателствената съвкупност по настоящото дело, а именно обвинителен акт по Досъдебно
производство № ЗМ-183/ 2016г. по описа на ОД на МВР-Бургас, Вх. № 1070/ 2016г.
по описа на Районна прокуратура-Несебър, заключения на авторскоправна и
съдебно-оценъчна експертизи, присъдите по НОХД № 415/ 2018г. по описа на
Районен съд-Несебър, по ВНОХД № 100/ 2019 г. по описа на Окръжен съд-Бургас и
решението по к.н.д. № 716/ 2019г. по
описа на ВКС.
При така установената фактология, при
съобразяване и с разпоредбата на чл.413 от НПК относно задължителната сила на влязлата
в сила присъда, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Предложението на Районна прокуратура
– Несебър за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „******* е допустимо, тъй като е подадено от
надлежна страна, по предвидения в чл.83б ал.1 т.1 от ЗАНН ред и отговаря на
изискванията на чл.83б ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Предложението е и основателно поради
едновременното наличие на всички установени в Глава четвърта от ЗАНН материалноправни
и процесуалноправни предпоставки за неговото уважаване.
Процесуалноправните предпоставки изискват
внесен в съда обвинителен акт (или друг прокурорски акт за ангажиране
наказателна отговорност на физическо лице, респективно – прекратено, спряно или
невъзможно да бъде образувано наказателно производство срещу физическото лице),
както и предложение до съда по реда на глава четвърта от ЗАНН с определени
реквизити по чл.83б ал.2 от ЗАНН. В разглеждания казус по повод внесеният в
съда обвинителен акт е постановена и влязла в сила присъда, с която М. Т. Н. ЕГН **********, в качеството му на управител на „********, е бил признат за виновен и съответно осъден за престъпление по чл.172б
ал.1 от НК.
Материалноправните предпоставки предполагат
съществуването на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от
престъпление измежду изрично посочените в чл.83а, ал. 1 от ЗАНН престъпни
състави от особената част на НК, както и изискване престъплението да е
извършено от физическо лице с определено качество или отношение спрямо
юридическото лице (формиращо волята му, законен или упълномощен представител и
т.н.). Престъплението по чл.172б ал.1 от НК, за което е постановена влязлата в
сила осъдителна присъда срещу управителя на „**********, несъмнено попада сред изброените в чл.83а ал.1 от ЗАНН престъпления.
„******* е юридическо лице, вписано в
Търговския регистър, което съгласно представената справка не е заличено към
настоящия момент, поради което е процесуално и материално легитимирано да носи
административнонаказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Тази
отговорност е обективна (имуществена) и безвиновна, тъй като юридическото лице
не формира субективно (психическо) отношение към извършеното от неговия
управител общественоопасно деяние. Към датата на осъществяване на престъпното
деяние по чл.172б ал.1 от НК – 14.06.2016 г., а и понастоящем, лицето М. Т. Н. ЕГН ********** е едновременно едноличен собственик на дружествения
капитал, управител и представляващ юридическото лице, т.е. единствено и само той
е бил овластен да формира волята на дружеството и да го представлява. Ето защо,
М. Н. притежава качеството на лице по смисъла на чл.83а ал.1 т.1 и т.2 от ЗАНН,
от което логично следва изискуемата от тези разпоредби връзка между
юридическото лице и извършителя на престъплението.
Престъплението по чл.172б ал.1 от НК, извършено от управителя на
търговското дружество, е формално, на просто извършване и за неговата
съставомерност не се изисква непременното настъпване на имуществени вреди. Въз
основа на установеният от наказателния съд и описан в мотивите на съдебните
актове механизъм на извършване на престъплението, настоящият състав приема, че представляваното
от М. Н. дружество обективно е могло да се обогати вследствие извършеното от
управителя му престъпление по чл.172б ал.1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са
били излагани и предлагани в търговски обект, стопанисван от търговското
дружество, и от негово име. В тази връзка, възраженията на защитата не могат да
бъдат споделени, тъй като не почиват на установените факти и закона. Касае се
за еднолично капиталово търговско дружество, в което съгласно предвиденото в
Търговския закон, едноличният собственик на капитала осъществява правомощията
на общото събрание на съдружниците в ООД, а управителят представлява
дружеството и взема решенията за оперативната му дейност. В конкретния случай,
по отношение на „******* единствено М. Н. е бил юридически и фактически овластен и компетентен да формира волята на
дружеството, да взема всички решения за неговото съществуване и дейност, и да
го представлява пред всички трети лица и субекти. Обстоятелството, че не е
изяснено как и откъде дружеството е придобило процесните по делото стоки, както
и че те не са били надлежно отразени в неговото счетоводство, само индицира, че
дейността на търговеца вероятно е водена в нарушение на счетоводното и
данъчното законодателство, но не разколебава извода, че в деня на полицейската
проверка Н. е осъществявал търговската дейност в наетия от неговото дружество обект
именно като негов управител, и за негова сметка. Освен защитните твърдения, по
делото липсват каквито и да е доказателства Н. да е ползвал търговския обект на фирмата си, за да предлага стоките за
продажба в качеството на физическо лице, или в друго качество, изключващо
връзката му с дружеството.
Както защитата основателно
отбелязва, преценката дали юридическото лице е получило неправомерна облага, е
задължителна във всички случаи. С оглед предмета на производството по чл.83а и
следващите от ЗАНН, съдебната преценка по чл.83г ал.5 т.1 от ЗАНН разполага
само с 3 възможни алтернативи – дружеството е получило облагата; дружеството не
е получило облагата, но би могло да я получи; или дружеството не е, и в никакъв
случай не би получило облагата. В разглеждания случай се твърди конкретно, че
дружеството би се обогатило неправомерно от стойността на стоките, предмет на
деянието по чл.172б ал.1 от НК. Това твърдение според съда е категорично
доказано поради факта, че при осъществяване на престъплението осъденият М. Н. е действал в качеството на управител и представляващ „********, а не в друго качество. Единствено намесата на полицейските служители от
ОД на МВР-Бургас е попречила да бъде реализирана продажбата на процесните стоки.
Евентуалната облага за дружеството от престъплението, извършено от управителя му,
би се изразила в разликата между обявената продажна цена на стоките, обозначени
със знаци, сходни на защитените марки, и стойността, на която дружеството ги е придобило
от други доставчици. За придобивната цена на стоките доказателства не са били
ангажирани нито на досъдебното производство, нито в хода на съдебната фаза на
наказателното производство, нито в производството пред настоящата инстанция. Поради
това, за целите на производството по Глава четвърта от ЗАНН съдът приема, че
сумата, с която дружеството би се обогатило от продажбата на инкриминираните
вещи, е тази, посочена в заключението на оценъчната експертиза като обща
стойност на процесните стоки като реплика (имитация), каквито те всъщност са, а
именно 3 300.00 лева.
Съгласно чл.83а ал.1 от ЗАНН, имуществената санкция е в размер
до 1 000 000 лева, но не по-малко от равностойността на облагата,
когато тя е имуществена. В разглеждания случай, евентуалната облага за „********* несъмнено би била парична, т.е.
имуществена, и нейният размер е конкретно определен – 3 300.00 лева,
поради което имуществената санкция на дружеството следва да се отмери именно в
този размер. Така индивидуализираната по размер санкция изцяло съответства на
стойността на евентуалната облага, и по мнението на съда е достатъчна за
постигане целите на административното наказание.
Така
мотивиран, на основание чл.83г ал.6 т.1 от ЗАНН, Бургаския окръжен съд
Р Е Ш И:
НАЛАГА на „********* ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Н., ул. „*******“ № *, ет. *, представлявано от управителя М. Т. Н. ЕГН **********
от гр. Несебър,
имуществена санкция в размер на 3 300.00 (три хиляди
и триста) лева, представляваща имуществената облага, с която юридическото лице би
се обогатило в резултат на извършеното от М. Т.Н. ЕГН **********, в качеството на негов управители представляващ,
престъпление по чл.172б ал.1 от НК.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: