ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3199
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100502015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. М. М. и Н. М. М., двамата с постоянен
адрес гр.Карнобат, ул. „Рила“ №14, чрез пълномощника им - адв. Димитринка Вълева,
против протоколно определение от 14.11.2022г. по гр.д.№ 844 по описа за 2022 г. на
Районен съд- Карнобат, с което е прекратено производството по делото.
Изложени са съображения, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочат, че макар да не са се явили лично в съдебно указание /въпреки указанията на съда/,
двамата са били представлявани от адвокат с изрично нотариално заверено пълномощно, в
което е възпроизведено и съдържанието на подписаното от тях споразумение по чл.51 СК,
както и волеизявление на съпрузите, че желанието за прекратяването на брака им е
непоколебимо, че се намират в чужбина с оглед уреждането на отношенията, произтичащи
от раздялата им, поради което не могат да се явят лично в съдебно заседание. Сочат, че
определението противоречи на задължителната практика на ВКС- определение по ч.гр.д.
№711/2009г., Трето гр.отд., според която ако някой от съпрузите не се яви поради
уважителна причина, съдът следва да даде ход на делото, а не да прекрати производството.
Солидаризират се с посоченото в съдебната практика, че в съвременния динамичен живот,
когато всеки гражданин може да се ползва от свободата на движение на хора, пребиваването
на едно лице в чужбина /постоянно или продължително/ не може да бъде пречка за
упражняване правото му на прекратяване на брака като участието на адвокат вместо него с
изрично пълномощно е допустимо. Заявяват, че доказателство за това, че страните се
намират в Австрия се съдържат както в социалния доклад, изготвен от Д „СП“ Карнобат, а
това се установявало и от посоченото в пълномощното, както и от процесуалният
представител.
1
Молят определението да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
След като прецени становището на жалбоподателите въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт. Предявена е от пълномощник на лица, които имат правен интерес от
обжалването. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо
съдът я намира за допустима.
Производството по гр.д.№ 844/22г. по описа на РС- Карнобат е образувано по молба
с правно основание чл.330, ал.1 от ГПК- за развод по взаимно съгласие, подадена от
частните жалбоподатели С. М. М., чрез пълномощника му адв.Вълева и Н. М. М.- лично.
В молбата е посочено, че страните са с постоянен адрес в гр.Карнобат, ул. „Рила“
№14. В обстоятелствената част на същата е посочено, че страните са живели в Германия,
после се преместили в Австрия. През м.юни 2022г. двамата се разделили окончателно, като
съпругата и децата останали в България, а съпругът се върнал в Австрия. Сочат, че са
обсъдили въпросите, касаещи решението им за прекратяване на брака по взаимно съгласие и
са подпиС. споразумение по задължителните въпроси, посочени в чл.51 СК. Към молбата са
приложени удостоверение за брак, преписи от удостоверения за раждане на децата на
страните, пълномощно, с което жалбоподателката Н. М. е упълномощила адв.В. да я
представлява по дело /без индивидуализиран предмет/, споразумение.
С определение №631 от 6.10.2022г. по гр.д.№844/22г. съставът на районния съд е
приел, че молбата е редовна /въпреки разпоредбата на чл.34, ал.2 ГПК и липсата на
пълномощно от молителя/ и споразумението отговаря на изискванията на чл.51 СК, поради
което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022г. от 11 ч.,
като е указал на молителите, че на основание чл.330, ал.1 СК личното им явяване е
задължително, а при неявяването на някой от тях без уважителна причина, производството
по делото ще бъде прекратено.
Безспорно е, че молителите не са се явили в откритото съдебно заседание. Вместо
двамата се е явила адв.В., която е представила пълномощно с нотариална заверка на
подписите на молителите, със заверка от 25.10.2022г. на нотариус Таньо Великов. В него е
посочено, че двамата са упълномощили адв.В. да завежда и води гр.д.№844/2022г. на КРС до
приключването му във всички инстанции, както и да ги представлява по същото,
включително с правата по чл.34, ал.3 от ГПК. В същото е посочено, че заедно са подпиС.
молбата за развод /възпроизведен е дословно текста на сезиращата съда молба/, както и
споразумение по чл.51 СК, като е изложено съдържанието на споразумението. В него е
посочено още, че молителите потвърждават непоколебимото си решение за развод и молят
съда да одобри споразумението, като молят съдът да се приеме извинението им за неявяване
лично в съдебно заседание поради необходимост внезапно заминаване в чужбина за
уреждане на подробности относно разделяне на личните им вещи и тези на децата им,
останали в обща, владяна от двамата квартира, които вещи им били крайно необходими.
Пълномощникът на молителите е заявил, че няма пречка делото да бъде разгледано в
2
отсъствие на молителите, които се намират в Австрия за уреждане на имуществените си
отношения, което е и причината за неявяването им в съдебно заседание. Заявил е също, че
волята на молителите за прекратяване на брака е достатъчно ясно изразена.
С обжалваното определение районният съдът е прекратил производството по делото
поради неявяване на молителите без същите да сочат уважителна причина за това. В
мотивите си съдът е изложил съображения, че въпреки дадените им указания, молителите не
само не са се явили, но и не са посочили доказателства за наличието на подобни уважителни
причини, което е единственото изключение от нормата на чл.330, ал.1 ГПК, а явяването на
адвокат, било то и с нотариално заверено пълномощно, не може да дерогира законовата
разпоредба, поради което е налице основанието по чл.330, ал.2 ГПК за прекратяването на
производството по делото.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи.
Съгласно чл.330, ал.1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се
явяват лично в съдебното заседание. В алинея 2 от същата норма е предвидено, че когато
някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Тези
разпоредби са сходни по съдържание с разпоредбите на чл.259а, ал.1 и 3 по отменения ГПК.
Въззивната инстанция споделя становището на КРС, че представителството на
молителите от пълномощник с нотариално заверено пълномощно не е тъждествено на
личното явяване на съпрузите в откритото съдебно заседание. Това е така, понеже
разпоредбите на чл.34, ал.2 и 3 ГПК касаят извършването на правни действия от името на
молителите, а не и на фактически. Предвид разпоредбата на чл.330, ал.1 ГПК съдът е
длъжен в условията на непосредственост да се увери в непоколебимото съгласие на
съпрузите бракът им да бъде прекратен, а споразумението по чл.51 СК да бъде утвърдено.
Този извод следва и от разпоредбата на чл.303, ал.2, предл.1 ГПК, която не допуска отмяна
на влязло в сила решение за развод.
Въпреки горното, неправилен е извода на районния съд, че в случая не са били
налице уважителни причини за неявяването на молителите в съдебното заседание, нито са
били налице доказателства в тази насока. Съдът служебно е изискал социален доклад, който
е докладван от него в откритото съдебно заседание, съгласно който и двамата молители,
както и децата им живеят в Австрия, като на посочения адрес в гр.Карнобат не е открит
никой. Проведен е телефонен разговор с молителката, която заявила, че тя и децата живеят в
гр.Халл, Австрия, тя получава социални помощи, едно от децата е записано в масово
училище, докато молителят работи в почистваща фирма в сферата на общественото хранене.
Съгласно постоянната съдебна практика, трайното или временно отсъствие от
страната на съпрузите или на единия от тях представлява уважителна причина за
неявяването им / респективно на единия съпруг/ в откритото съдебно заседание. Ето защо
неправилен е крайния извод на районния съд за липса на уважителни причини за
неявяването на съпрузите, както и доказателства за това, с оглед на който делото е било
прекратено.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото
3
върнато на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия. При разглеждането на
делото районният съд следва да съобрази практиката на ВКС по приложението на чл.330,
ал.1 и ал.2 ГПК, обективирана в определение по ч.гр.д.№711/2009г., Трето гр.отд., цитирано
от жалбоподателите, както и актуалната такава- определение №480/11.12.2020г. по ч.гр.д.
№3862/2020г. на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.11.2022 г. по гр.д.№ 844 по описа за 2022г.
на Районен съд- Карнобат.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4