Решение по адм. дело №406/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Г. В. И., [ЕГН], с адрес гр. Н. З., [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000186/09.06.2025 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, с фактически твърдения, че някои от визираните в акта наказателни постановления не са връчени на санкционирания водач. Моли съда да отмени атакувания административен акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Х. Х. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Заявява, че е от значение връчването на един документ за наложена санкция, а не обстоятелството дали същата е заплатена. В случая причината за заплащането била представяне на автомобила на годишен технически преглед, за да бъдат възстановени точки, но знанието за издадено наказателно постановление трябвало да бъде безспорно доказано. В крайна сметка това щял да реши Районен съд – Нова Загора по висящите съдебни производства с предмет на обжалване – две от наказателните постановления.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл.юрк. К. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че е установено връчване и заплащане и на четирите наказателни постановления и предвид факта, че са влезли в законна сила, контролните точки на водача са изчерпани.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и след служебна проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна – при наличие на активна процесуална легитимация и срещу административен акт, чиято законосъобразност подлежи на съдебен контрол, поради което се преценява като процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Според данните в представена по делото и част от административната преписка Справка за нарушител – водач, за нарушения на разпоредби от ЗДвП срещу Г. В. И. са съставени 11 АУАН, съответно – издадени 11 наказателни постановления и 22 фиша, както и 3 ЗППАМ, като същият е придобил правоспособност за управление на МПС с първоначално издадено СУМПС [номер]/10.11.1998 г.

На 09.06.2025 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал по отношение на Г. В. И. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП с № 25-0804-000186, в която мярката е обективирана като: „Изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП“. Видно от съдържанието на акта, в периода 2024 - 2025 г. с наказателни постановления на лицето като водач на МПС са отнети общо 40 контролни точки, както следва: с НП № 23-0306-001294/04.01.2024 г. са отнети 10 контролни точки, като НП е връчено по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, не е обжалвано и е влязло в законна сила; с НП № 24-0306-000487/24.04.2024 г. са отнети 10 контролни точки, връчено по ПЕАУ, не е обжалвано и е влязло в законна сила; с НП № 24-0306-000643/03.06.2024 г. са отнети 10 контролни точки, връчено на 09.08.2024 г., не е обжалвано и е влязло в сила; с НП № 25-0306-000252/13.03.2025 г. са отнети 10 контролни точки, връчено на 08.04.2025 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Цитираните наказателни постановления са приложени по преписката и приобщени по доказателствата по делото. Заповедта била връчена на адресата И. на 27.06.2025 г.

На 27.06.2025 г. Г. И. депозирал пред ОД на МВР – Сливен декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС.

С приобщена по доказателствата Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен делегирал правомощия на длъжностни лица от подведомствената му дирекция за издаване на конкретно посочени административни актове, като по т. 1, подт. 1.4. оправомощил Началника на Сектор „Пътна полиция“ да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Оспорващата страна представя две призовки за страна, от които се установява, че срещу НП с № № 24-0306-000487 и 23-0306-001294, издадени от Началник сектор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен са обжалвани пред Районен съд – Нова Загора, образувани са и насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание производства по АНД № № 236 и 237/2025 г. по описа на съда.

По доказателствата са приобщени и две извадки от АИС АНД на МВР, от които се установява, че на 26.04.2024 г. наложените по НП № 23-0306-001294/04.01.2024 г. и НП № 24-0306-000487/24.04.2024 г. административни наказания „глоба“ са заплатени. Заплатени са и санкциите, наложени по другите две, описани в процесната ЗППАМ наказателни постановления, видно също от извадки от информационната система на МВР.

Въз основа на събраните доказателства и разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, което обуславя нейната законосъобразност.

Като правно основание за издаване на оспорения акт е приложена разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4. Според указаното в чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В процесния случай по делото са представени наказателни постановления, в които е разпоредено отнемане на общо 40 контролни точки, с отбелязване в същите, че са влезли в законна сила.

В оспорената заповед се сочи, че НП № 23-0306-001294/04.01.2024 г. е връчено по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, а НП № 24-0306-000487/24.04.2024 г. е връчено чрез Портала за електронни услуги. Доказателства в тази насока не са представени, но това не отменя обстоятелството, удостоверено с официални извадки от АИС АНД на МВР, че на 26.04.2024 г. наложените с тези наказателни постановления глоби са заплатени от санкционирания водач. Разпоредбата на чл. 186а от ЗДвП нормира реда за връчване на електронни фишове и наказателни постановления, като съгласно ал. 6, за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. В процесния случай наложените с описаните по-горе две наказателни постановления административни наказания „глоба“ са заплатени на 26.04.2024 г., поради което и съобразно императива на чл. 186а ал. 6 от ЗДвП, следва да се считат за връчени на тази дата. Необжалването на същите в законоустановения срок води до обоснованост на формирания от ответния административен орган в обжалваната ЗППАМ, че НП № 23-0306-001294/04.01.2024 г. и НП № 24-0306-000487/24.04.2024 г. са влезли в законна сила, доколкото оспорената принудителна административна мярка е приложена на 09.06.2025 г. Този извод не се променя и от обстоятелството, че срещу двете НП са подадени жалби пред компетентния Районен съд и са образувани съдебни административнонаказателни производства – висящи към настоящия момент.

Изявлението от оспорващата страна в съдебно заседание, че причината за заплащането е необходимост от представяне на автомобила на ГТП е ирелевантно в случая. Предвид императивния характер на цитирания по-горе чл. 186а ал. 6 от ЗДвП, като такова се преценява от съда и твърдението, че документът за наложената санкция е НП, а не обстоятелството дали е платено или не. Подобна теза, макар и житейски обоснована, не намира опора в материалния закон, съобразно съдържанието на тази разпоредба, а и доколкото при заплащане на наложеното наказание водачът е узнал по несъмнен начин за извършеното, установено и санкционирано административно деяние и не е бил препятстван в нормирания от ЗАНН срок да защити правата си по съдебен ред.

Максималният размер на контролните точки, както и условията и редът за тяхното отнемане и възстановяване са нормирани в Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 3 ал. 1 от цитираната Наредба, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Наказателното постановление като санкционен акт влиза в сила в две хипотези - след като изтекат сроковете за неговото обжалване или когато е потвърдено с влязло в сила съдебно решение. В процесния случай е установено по безспорен начин, че издадените срещу Г. И. в периода 2024-2025 г. четири наказателни постановления, послужили като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, са връчени на техния адресат – санкциониран водач, не са обжалвани и са влезли в законна сила, с което е изпълнена хипотезата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 2 ал. 2 от цитираната Наредба, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. В случая, видно от представената от ответника Справка за нарушител/водач, жалбоподателят И. е притежател на СУМПС от 1998 г., т.е. по арг. от чл. 2 ал. 1 от Наредбата, притежава 39 контролни точки. Отнемането на същите посредством налагане на административни наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата, нормирани в ЗДвП, обективирано в издадени наказателни постановления ангажира отговорността на водача по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП за връщане на СУМПС в компетентната държавна структура. Съгласно цитираната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на това задължения съставлява материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка, обективирана като изземване на СУМПС и това законово изискване в настоящия случай е налице.

Отнемането на всички 39 контролни точки на водача, както се отбеляза по – горе е по силата на влезли в законна сила санкционни актове и бездействието на И. по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП е породило нормативно установените правни последици към момента на прилагане на процесната принудителна административна мярка.

В разглеждания случай са налице всички, посочени в разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на мярката: оспорващият е водач на МПС и възприетото от фактическа страна отнемане на всички контролни точки на същия по установения административнонаказателен ред, респ. неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС обективно е налице, доказано по безспорен и категоричен начин. Както се отбеляза по-горе, посочените в акта пет наказателни постановления, с които на И. са отнети всички 39 контролни точки са връчени и влезли в законна сила като необжалвани, а към датата на постановяване на процесната ЗППАМ водачът не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000186/09.06.2025 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП е материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона. Подадената срещу същата жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. И., [ЕГН], с адрес гр. Н. З., [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000186/09.06.2025 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.