Р Е Ш Е Н И
Е № 1787
гр.
Пловдив, 10.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IХ граждански състав, в публично
заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19128 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от П.Л.П. ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4920 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пълно увреждане на
лек автомобил „М.А.” с рег. № ***, вследствие претърпяно ПТП на дата 22.12.2015
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.12.2015 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 22.12.2015 г.
около 15,25 часа в гр. П. на бул. „С.П.” до № ** било реализирано ПТП, при
участници следните МПС-та: лек автомобил „Р.С.” с рег. № ****, управляван от И.Т.А.,
лек автомобил „М.А.” с рег. № ***, управляван от П.Л.П. и лек автомобил „Т.” с
рег. № ***, управляван от С.Г.М.. Твърди се, че водачът на лек автомобил „Р.С.” с рег. № **** не бил спазил
необходимата дистанция, поради което ударил движещия се пред него лек автомобил
„М.А.”. В резултат на този удар вторият автомобил променил посоката на
движението си, преминал през тревните площи и навлязъл в платното за насрещно
движение, където се ударил в насрещно движещия се лек автомобил „Т.”. Счита, че
при така описания механизъм, водачът на първия автомобил, нарушавайки правилата
за движение по пътищата, по непредпазливост увредил управляваното от ищеца МПС.
Твърди, че вследствие на удара настъпили следните увреди, а именно: предна броня
с отвори за фарове за мъгла, преден капак, преден десен калник, фар десен, фар
за мъгла преден десен, резервоар стъклоумивател,
предна врата дясна, задна врата дясна, дръжка на задна дясна врата, панела на
задната врата, облицовката на задната врата, облицовката на задната броня,
долен десен стоп (светлоотразител), вратата на
багажника, преден десен шенкел, преден десен
амортисьор, кормилна щанга предна дясна, носач преден десен, предната греда на
радиатора, кутията на въздушния филтър, въздушните възглавници на водача и
пътника до него, основата на предния десен калник, преден десен рог, преден
десен подкалник, предна дясна дюза за чистачките на
фара и ключалката на предния капак. Посочва, че за виновността на водача на ПТП
на първото МПС било образувано административно наказателно производство и бил
съставен АУАН, а в последствие и НП. Поддържа, че в следствие на реализираното
ПТП били нанесени непоправими имуществени вреди, изразяващи се в тотално
увреждане на лек автомобил „М.А.”, който към момента на произшествието бил на
стойност 8500 лв. Твърди, че към момента на ПТП за процесния автомобил „Р.С.” с
рег. № **** била налице валидна застраховка „ГО” в ответното дружество. Сочи,
че на 15.01.2016 г. по административен ред отправил уведомление – претенция до
ЗД „БУЛ ИНС” АД за изплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди, по
което била заведена щета № *** и по която на 01.11.2017 г. ответникът заплатил
на ищеца сумата в размер на 3580 лв. Намира, че към деня на увреждането
процесният автомобил бил на стойност 8500 лв., като претендира разликата между
стойността на МПС-то и заплатената от застрахователя сума, или – 4920 лв. Моли
за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД със становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че увреждащият лек
автомобил „Р.С.” бил застрахован към датата на ПТП-то в ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва настъпване на ПТП-то с посочения
в протокол за ПТП № ***г. участници и при описания механизъм. Твърди, че повод
заведена щета № ***, било изготвено опис-заключение за вредите по автомобила на
ищеца, които били определени в размер на 5752 лв., която сума била изплатена на
три транша, съответно на дати 15.07.2016 г., 12.10.2017 г. и 07.11.2017 г.
Поддържа, че този размер представлявал всъщност действителната стойност за
възстановяване на претърпените вреди. Счита, че обезщетението следвало да бъде
определено по нормативно определена база, съобразно методика, утвърдена в
Наредба № 24/ 08.03.2006 г. за задължителното застраховане. Намира, че не било
наложително МПС-то да било отремонтирано в лицензиран
сервиз на „М.” при цени, надвишаващи средните на пазара. Твърди, че процесният
автомобил имал значително по-малка стойност от претендирата
от ищеца, предвид факта, че бил с година на първа регистрация 2003 г. и към
датата на ПТП бил в експлоатация близо 12 години. Счита, че отговорността на
застрахователя била ограничена до действителната стойност на увреденото
имущество, като не можело да бъде задължен да заплати стойност по-висока от
тази на самата вещ. Поддържа, че в случая се касаело за „тотална щета”, при
което застрахованият имал задължението да снеме от отчет увреденото МПС, което
не било сторено от ищеца. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане
на по-малък размер на претендираното обезщетение. Претендира разноски, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От протокол за ПТП № 1061 от 22.12.2015
г. се установява, че на бул. „С.П.” до № *** било реализирано ПТП, при
участници следните МПС-та: лек автомобил „Р.С.” с рег. № ****, управляван от И.Т.А.,
лек автомобил „М.А.” с рег. № ***, управляван от П.Л.П. и лек автомобил „Т.” с
рег. № ***, управляван от С.Г.М.. Водачът на лек автомобил „Р.С.” с рег. № ****
не бил спазил необходимата дистанция, поради което ударил движещия се пред него
л.а „М.А.”. В резултат на този удар вторият автомобил променил посоката на
движението си, преминал през тревните площи и навлязъл в платното за насрещно
движение, където се ударил в насрещно движещия се лек автомобил „Т.”. Отразена е
схема на ПТП и разположение на автомобилите.
Установява
се, че на И.Т.А. е съставен ***, в който са отразени нарушения при управление
на посоченото МПС на конкретната дата. Въз основа на този АУАН е издадено наказателно
постановление № ***на ОДМВР Пловдив от 18.01.2016 г., с което на виновния
водач И.А. на осн.
чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП; чл.183, ал.1, т.
1, пр. 3 ЗДвП и чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 160 лева за
гореописаните нарушения. Наказателното постановление е влязло в сила от
28.03.2016 г.
По делото е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на твърдяното ПТП 22.12.2015 г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек
автомобил „Р.С.“ с рег. № **** с ответника, съобразно застрахователна полица № ***.
По делото като писмени доказателства
са приети два броя Опис – заключения по
щета на МПС № *** от 15.01.2018 г. и
от 04.01.2016 г., съставени от служител на ЗД „Бул Инс“
АД, с които са установени щети по лек автомобил „М.А.“ с рег. № ***.
Приети са по делото, като писмени
доказателства три броя платежни нареждания от 15.07.2016 г., 12.10.2017 г. и
07.11.2017 г. за сумата от общо 5751,90 лева в полза на П.Л.П.,***” АД – клон
Оборище и с основание за плащане „***”.
От заключението на вещото лице инж. Т.П.
по назначената съдебна автотехническа експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспоР. от страните, се
установява, че между механизма на ПТП и увредите по автомобила, има пряка
причинно – следствена връзка. Вещото лице е направило калкулация на вредите и
сумата, необходима за възстановяването им, като е посочено, че стойността на
автомобила към момента на произшествието по средни пазарни цени възлизала на 8756,82
лева, а стойността на ремонта възлиза на 6328,64 лева. Стойността на запазените
части към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 1976
лева. Експертът е посочил, че стойността на разходите за необходимия ремонт на
автомобила надвишава със 70 на сто от действителната му стойност, следователно
е налице тотална щета.
По делото са приобщени гласни доказателствени средства, чрез разпита
на водача на лек автомобил Т.“ с рег. № *** – С.Г.М.. Свидетелят изяснява, че през
месец декември 2015 г. при управление на лек автомобил Т.“, движейки се в
крайна лява лента в посока от „Е.“ към „М.“, внезапно срещу него от насрещното
пътно платно, преминавайки през мантинелата изскочил л.а. „М.А.“, в резултат на
което се реализирало процесното ПТП. Свидетелят обяснява, че като излязъл от
колата, видял, че в платното за насрещно движение има и трети автомобил – „Р.“.
Не знаел кой носи вина за случилото се.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на заявената искова
претенция, следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1)застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил твърдените имуществени вреди,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования при механизма, твърдян в исковата молба и 2) наличие
на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента
и ответника – застраховател.
По делото не се спори
(отделено е за безспорно с доклада на съда), че между ответното дружество и собственика
на лек автомобил „Р.С.“ с рег. № ****
е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съдът намира за доказано, че инцидентът е настъпил
именно по посочения от ищеца механизъм, отразен в протокола за ПТП. Протоколът
за ПТП е съставен след посещение на длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно наличието на имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил и
разположението на претърпелите инцидента МПС в пространството, документът има
характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното
лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на
мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва
съда с материална доказателствена сила. От приетото по делото и неоспорено
заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено на основание
чл.202 ГПК и след обстоен анализ, вещото лице е посочило, че описаните в
съставения от застрахователя опис повреди съответстват по характер и големина
на механизма, описан в протокола за ПТП.
При тези данни, съдът приема за доказано, че
инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца механизъм, отразен и в
протокола за ПТП и твърдян от ищеца. Направеното от ответника оспорване за
различен механизъм на произшествието остана недоказано, като не се ангажираха
доказателства в тази насока. Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между реализираното ПТП и увредите по МПС-то на ищеца.
От приложеното наказателно постановление се
установява, че виновен за произшествието е водачът на лек автомобил „Р.С.“ с
рег. № ****. Следва да се посочи, че влязлото в сила наказателно постановление
не се ползва с обвързваща съда сила относно елементите на деликтната
отговорност, както влязлата в сила присъда. Това, обаче, не означава, че същите
не могат да се доказват с всички допустими от закона доказателствени средства.
В случая такъв е протоколът за ПТП, а издаденото и влязло в сила наказателно
постановление е още една индиция, че именно шофьорът
на л.а. „Р.С.“ с рег. № **** е предизвикал произшествието с несъобразяването на
установените в ЗДвП правила за движение по пътищата.
От събраните по делото доказателства се установяват в
пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното
увреждане - настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената
дата, причинено
виновно от водача на застрахования автомобил, който не е спазил необходимата
дистанция от движещия се пред него лек автомобил, така че да може да избегне
удряне в него, когато намали скоростта или спре рязко. Установява се
настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 КЗ (отм.) увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя, като правата си реализира чрез предявяване на т.нар. „пряк
иск” на увредения срещу застрахователя. Предвид установените правнорелевантни предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”, остава да се установи
размерът, до който следва да се ангажира тя.
Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.
3 от КЗ застрахователното обезщетение следва да е равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал.
2 КЗ – отм.), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал.
3 КЗ - отм). В този смисъл решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, решение № 37 от
23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК.
В случая, от изготвената по делото автотехническа
експертиза се установява, че стойността на ремонтно възстановителните дейности
необходими за възстановяване на увредения автомобил „М.А.“ надвишава 70 на сто
от действителната му стойност, поради което е налице „тотална щета“. Затова при
определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се имат предвид
разпоредбите на чл.193, ал.3 и ал.4 КЗ (отм.), които регламентират именно
т.нар. „тотална щета” и отговорността на застрахователя при реализирането на
това застрахователно събитие.
Съгласно чл. 193, ал.
3 КЗ (отм.) преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство
за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. В практика на
ВКС последователно се приема, че изпълнението на административната процедура
обуславя плащането, а не устновяването на
задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде
доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в
сила съдебно решение. И в двата случая, изпълнението/ неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния момент на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главница. В този смисъл
решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, т.о., решение № 59/
12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т.о. Предвид изложените принципни
постановки, наведеното в писмения отговор възражение, че ищецът не е изпълнил
задължението си да снеме от отчет увреденото МПС, не може да се отрази на
задължението на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” да репарира вредите на увредения. Застрахователят дължи
обезщетение за претърпените имуществени вреди, като за определяне на техния
точен размер съдът кредитира заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните САТЕ, като има предвид и следното:
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при
ответника е образувана преписка по щета № ***, по която са извършени три
плащания на ищеца от ответното дружество, както следва - 15.07.2016 г. – сумата
от 1462,62 лв., на 12.10.2017 г. – сумата от 2144,64 лв. и на 07.11.2017 г. –
сумата от 2144,64 лв., или общо – 5751,90 лева. Тези плащания съдът приема, че
следва да се приспаднат от общия размер на дължимата сума на увредения. Не се
споделят доводите на ищеца, че само част от тях служат за погасяване на
настоящата искова претенция за репариране на имуществените вреди, а друга – за
репариране на неимуществени вреди. Като основание за плащане в платежните
нареждания е посочено „***”, който номер е номерът на заведената при
застрахователя щета, която касае именно претенцията за имуществени вреди при
пълната увреда на лекия автомобил. Не се установи ищецът да е претендирал
извънсъдебно за заплащане от ответника и обезщетение за неимуществени вреди,
които да са заведени под същия номер щета. Затова и платените суми, съдът
приема, че са отнесени именно към претенцията, предмет на разглеждане в
настоящото производство. От друга страна, възражението на ответника, че ищецът
се е съгласил с размера на дължимото му и изплатено обезщетение, остана
недоказано. Ответникът
не ангажира доказателства (при изрично
разпределена в доклада на съда доказателствена тежест), ищецът да е дал
изричното си съгласието, че платената сума ще покрие изцяло настъпилите вреди
от застрахователното събитие.
Изхождайки от коментираната нормативна уредба и от
заключението на САТЕ, според което средната пазарна стойност на увредения
автомобил към датата на пътнотранспортното произшествие възлиза на 8756,82 лв., то
това е размерът, до който може да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя. Установи се, че ответникът
е заплатил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 5751,90 лв.,
след приспадането на която сума дължима остава сумата от 3004,92 лв. От така
посочената сума, след приспадане на извършените плащания, съдът намира, че
следва да се приспадне и стойността на запазените части на увредения автомобил,
които съгласно заключението на САТЕ възлизат на сумата от 1976 лв. В смисъл, че
при „тотална щета” се приспадат запазените части на увредения автомобил е
налице съдебна практика на ВКС – решение № 65/ 09.07.2013 г. по гр.д. №
865/2012 г. на ВКС, решение №165/ 24.10.2013 г. по т.д. № 469/ 2012 г. на ВКС.
Следва да се подчертае, че макар цитираните решения да се отнасят до претенции
за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско”,
то принципните положения, заложени в тях, намират приложение и в настоящия случай
– при предявен пряк иск от увредения срещу застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданско отговорност”. Смисълът на тази уредба е да се
предотврати неоснователното обогатяване на увредения, доколкото стойността на
запазените части може да бъде реализирана от него. В случай, че тя бъде
повторно възложена в тежест на застрахователя по гражданската отговорност на
увреждащия, би се стигнало до неоснователно разместване на блага и получаване
на два пъти за едно и също нещо, което законът се стреми да избягва. Поради
това от сумата в размер на 3004,92 лв. следва да се приспадне стойността на
запазените части в размер на 1976 лв., или остава дължима сумата от 1028,92 лв.
До този размер следва да се уважи предявения от ищеца иск, а за разликата до
пълния предявен размер от 4920 лв., искът подлежи на отхвърляне.
Като законна
последица от уважаването на главния иск до посочения размер от 1028,92 лв.,
следва да се присъди и законната лихва. Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент
– аргумент от чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.). В съответствие с разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. А в съответствие с чл. 86, ал.1 ЗЗД, при забава в
изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Така търсеното обезщетение ще се присъди ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 22.12.2015 г. до окончателното погасяване.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца и ответника по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е
направил искане, представени са доказателства за сторени такива в размер на 196,80
лева – платена ДТ, 100 лева – за СТЕ и 15 лева – за един свидетел. Претендира
се адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и
съдействие /л.5/, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2,
в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, възлиза на 574,40 лева. Съразмерно с
уважената част от иска ищецът има право на сумата от 65,21 лв. В полза на адв.М.
следва да се присъди сумата от 120,12 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът
също претендира разноски. Направено е съответно искане, представен е списък по
чл. 80 ГПК, представени са доказателства за сторени такива в размер на 50 лева
– депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. От
претендираните разноски в общ размер на 400 лева, следва да му се присъди
сумата в размер на 316,35 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район „Лозенец“, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на П.Л.П., ЕГН **********, с адрес: *** , по предявения
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 1028,92
лв. (хиляда двадесет и осем лева и
деветдесет и две стотинки) - главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пълно увреждане на лек автомобил „М.А.” с рег. № ***, настъпило при реализирано
ПТП от 22.12.2015 г., дължими от ответника при условията на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана
в полица № ***, с обект на застраховане лек автомобил марка „Р.С.“, с рег. № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 22.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата НАД присъдената сума от 1028,92 лева до пълния предявен
размер от 4920 лева - обезщетение за
имуществени вреди.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да
заплати на П.Л.П., ЕГН **********, сумата от 65,21 лева (шестдесет и
пет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
разноски в настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат В.Д.М., адрес: ***,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца в
размер на 120,12 лева (сто и
двадесет лева и дванадесет стотинки), съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Л.П., ЕГН
**********, да заплати на Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата от 316,35 лева (триста и
шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща разноски в настоящото производство съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК