РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500222 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на
„Победа“ АД, ЕИК *, чрез пълномощника адв.К., против решение №
369/02.12.2021г. по в.гр.дело № 863/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд
в частта, с която е признато за установено по отношение дружеството, че Е.
И. Д. е собственик на 1/8 ид. част от сграда с идентификатор 07079.610.305.1
и 1/8 ид. част от имота, в който е построена, с идентификатор 07079.610.305 и
е осъдено да и предаде владението върху имота. Иска се отмяна на решението
като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и постановяването
на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Счита решението за постановено
при правилно констатирана фактическа обстановка, но при погрешни правни
изводи относно действието на наложената възбрана върху процесния имот и
времето, за което е наложена.
Ответната страна, Е. И. Д., чрез своя пълномощник адв.Д., депозира
отговор и насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му
част.
Страната намира въззивната жалба на „ПОБЕДА“ АД за неоснователна,
а решението в тази част за правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с доказателствата по делото.
1
Относно отхвърлителната част на решението, възразява, че съдът
неправилно е търсил наличието на причинно – следствена връзка между
обогатяването на ответника с евентуално получени наеми, а е следвало
единствено да констатира лишаването на ищцата от ползване на имота.
Навежда твърдения, че ответникът държи имота от 2015г. и влошеното му
състояние е в резултат на неговото бездействие.
В отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от „ПОБЕДА" АД, се
твърди, че тя е недопустима, а при условията на евентуалност, неоснователна.
Намира я за недопустима, тъй като с въззивната жалба е обжалвано
решението в частта, която е признато за установено по отношение
дружеството, че Е. И. Д. е собственик на 1/8 ид. част от сграда с
идентификатор 07079.610.305.1 и 1/8 ид. част от имота, в който е построена, с
идентификатор 07079.610.305 и е осъдено да и предаде владението върху
имота. Счита, че насрещната въззивна жалба може да бъде подадена против
решението само в обжалваната част. При липса на редовно подадена въззивна
жалба против решението в частта, с която е отхвърлен искът на Е. Д. за
заплащане на обезщетение за лишаването и от ползване на имота,
недопустимо е това да бъде осъществено чрез подаване на насрещна въззивна
жалба в съответствие с ограниченото, според страната, действие на
разпоредбата на чл.263, ал.2 ГПК. По отношение на нейната основателност
сочи, че за уважаването на този иск според ТР №7/02.11.2012г. по т.д.
№7/2012г. на ОСГК на ВКС и константната практика на този съд, за
уважаването на този иск е необходимо да бъде установено получаването на
писмено поискване от лишеният от ползване на имота съсобственик.
Моли насрещната жалба да бъде оставена без разглеждане или без
уважение и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство
разноски.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства приема следното
С обжалваното решение окръжният съд е приел за установено по
отношение на „Победа“ АД с ЕИК *, че въззиваемата е собственик на 1/8
ид.ч. от сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Бургас, с
адрес: гр.Б., ул.“М.“ № *, със застроена площ от 342 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от
поземления имот, в който е изградена сградата, представляващ имот с
идентификатор 07079.610.305, по КККР на гр.Б., с площ от 342 кв.м. и осъдил
дружеството да и предаде владението върху 1/8 ид.ч. от сграда с
идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Б., с адрес гр.Б., ул.“М.“ № *,
със застроена площ от 342 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от поземления имот, в който
е изградена сградата, представляващ имот с идентификатор 07079.610.305, по
2
КККР на гр.Бургас, с площ от 342 кв.м.
Със същото решение съдът отхвърлил иска на въззиваемата за осъждане
на “Победа“ АД да заплати обезщетение за лишаването и от ползване на
съответната 1/8 идеална част от сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по
КККР на гр.Бургас и 1/8 идеална част от поземления имот с идентификатор
07079.610.305, за периода от 16.11.2015г. до предявяването на исковата молба
- 12.03.2020г., в размер на 15 300 лв., формирано от месечната сума от 300 лв.
за периода от 51 месеца, като неоснователен.
За да приеме решението си, въззивният съд намерил за доказано по
несъмнен начин правото на собственост върху описания имот в полза на
въззиваемата –ищца и като разгледал и последователно счел за неоснователни
всички възражения на ответника, уважил иска за собственост и предаване на
имота. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на имота, съдът приел, че препятстването на собственика - ищец да
ползва вещта, в съответствие с нейното предназначение и в обема на
притежаваните от него права, лично или да реализира имуществени блага, за
посочения в исковата молба период, не е вследствие от държането на имота
без правно основание от Победа АД, за да намери приложение законовото
правило на чл.59, ал.1 ЗЗД и отхвърлил иска на това основание.
Въззивният съд, с определението си по чл.267 ГПК, е приел въззивната
и насрещната въззивна жалба за допустими.
Предявени са иск за установяване на право на собственост с правно
основание чл.108 ЗС, съединен с иск за заплащане на обезщетение за ползите
от които собственикът с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Страните по делото не оспорват приетото за установено по отношение
на фактите в обжалваното решение. Спорни са единствено правните
последици. При неоспорената фактическа обстановка и поради подробното и
изясняване от първостепенния съд, въззивният състав препраща към
мотивите в тази им част на основание чл.272 ГПК.
Основният спор по делото е как следва да се разреши конкуренцията на
основания за придобиване на правото на собственост между страните,
доколкото всяка от тях се легитимира за собственик на свое собствено
придобивно основание.
Ищцата е основала претенцията си за собственост придобита по
деривативен правен способ - възмездна сделка – договор за издръжка и
гледане от 27.01.2015г., сключена с прехвърлителя А. Ч., който е придобил
правото на собственост на 1/8 идеална част от имота по наследство от своя
баща –Е. Ч., починал на *.
3
Установено е по делото, че първата възбрана върху недвижимия имот е
наложена на 01.04.2009г., във връзка с допуснатото обезпечение на иска на
„Победа“ АД по гр.д. № 2064/2009г. на СГС. Към датата на образуване на
исковото производство, по което е била допусната обезпечителна мярка
“възбрана” на процесния имот, праводателят на прехвърлителя по договора -
Е. Ч. е бил починал. Това е довело до прекратяване на делото срещу него с
определение на съда от 05.06.2009г.
Отсъствието на правосубектност на ответната страна (насочване на
искова претенция и налагане на обезпечителна мярка по отношение на
починало лице) лишава обезпечителната мярка от нейния най-съществен
ефект - противопоставимост по отношение на действителния собственик на
възбранената вещ – законните наследници, които са трети лица в процеса по
отношение на спорното правоотношение, изпълнението на което е обезпечено
с наложената възбрана.
Същото важи и за наложената по изп.д. № 151/2011г. на ЧСИ С. Н. и
вписана възбрана върху недвижимия имот от 17.03.2011г.- наследниците на
починалия не са страна и взискателят Победа АД не разполага с титул за
изпълнение по отношение на тях, нито с възможността да насочи
изпълнението към притежаваните от тях 2/8 ид.части от имота.
Налагане на обезпечителни мерки върху имущество на трети за процеса
лица е възприето от трайно установената по този въпрос съдебна практика за
нетърпимо правно положение. В този смисъл разясненията в т.6 от ТР
№6/14.03.2014г. по тълк.д.№6/13г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/15г., т.3 на
ОСГТК на ВКС, според които основанието за отмяна на обезпечителната
мярка действа по право, и то с обратна сила, поради което е без значение кога
е било придобито правото на третото лице - дали преди или след възникване
на основанието за отмяна на обезпечителната мярка. Съдът следва единствено
да провери дали обремененото с обезпечителна мярка имущество принадлежи
на лицето.
Съобразно изложеното, съдът достига до извода, че с извършеното
разпореждане на 27.01.2015г. с 1/8 ид.част от имота от А.Ч. в полза на ищцата
Д., не е прехвърлена собствеността върху възбранена в полза на „Победа“ АД
вещ. Към момента на прехвърлянето на собствеността по договора за
издръжка и гледане ищцата Д. е придобила имот чист от вещни тежести.
За първи път против праводателя на ищцата са насочени действия по
принудително изпълнение, когато по молба на взискателя „Победа“ АД от
25.03.2015г. до ЧСИ Н., изпълнителният лист от 13.03.2015г., в който той е
посочен като длъжник, е представен за присъединяване към изпълнителното
производство и е поискано насочване на изпълнението срещу 2/8 ид.части от
4
имот с идентификатор 07079.610.305 и сграда 07079.610.305.1, за които в
молбата се сочи, че той е един от двамата съсобственици. Затова и
разпоредителната сделка от 27.01.2015г. се явява противопоставима на
взискателя и настоящ въззивник.
На следващо място следва да се посочи, че независимо от възлагането
на имота на въззивника след публична продан с постановление за възлагане
на ЧСИ, той не е станал собственик на идеалната част на ищцата, защото
публичната продан е деривативен придобивен способ и собствеността
преминава единствено, ако длъжникът е бил собственик на продадената вещ.
В случая следва да бъде приложена по аргумент за обратното разпоредбата на
чл.496, ал.2 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че към датата на
постановяване на определението, с което е допуснато обезпечение на
бъдещия иск през 2009г., въззивникът не е бил в състояние да узнае за
смъртта на лицето, посочено като ответник, това не е било известно и на съда,
постановил обжалвания акт и следва да бъдат очертани пределите на действие
на вписаната възбрана върху неговите правоприемници, доколкото
наложената възбрана следва имота, независимо кои лица са негови
собственици.
Това разбиране за действието на възбраната по отношение на лица, за
които не се твърди и не е установено да имат качеството длъжник на
взискателя към момента на налагане на обезпечителната мярка не може да
бъде споделено, а по отношение правната сила на процесуални действия,
насочени срещу починало лице, въззивният съд е изложил вече
съображенията си.
По изложените съображения въззивният съд достига до изводи, които
съвпадат с изложените в обжалваното решение по отношение на иска по чл.
108 ЗС.
По насрещната жалба:
Окръжният съд е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
лишаване на ищцата от ползване на имота за определен в исковата молба
период – от 16.11.2015г. до предявяване на иска – 12.03.2020г. по
съображения, че по направено от ответника възражение, той се е намирал на
правно основание в имота- имотът му е предаден след влизане в сила на
постановление за възлагане на целия недвижим имот.
Въззивният съд намира постановеното решение за правилно, но по
съображения които се различават от изложените.
По делото е установено, че страните са съсобственици на спорните
5
имоти и като такива по отношение на индивидуалните им права се прилага
чл.31, ал.2 ЗС. По делото не е се твърди и не се представя доказателства
ищцата да е поканила дружеството да и предаде имота или да и заплати
обезщетение. Трайно установената съдебна практика по тези искове придава
на отправеното поискване правното значение на абсолютна предпоставка за
възникване на правото на обезщетение.
За покана не може да се приеме подаването на исковата молба, поради
обстоятелството, че периодът за който се иска присъждането на обезщетение
я предхожда.
По изложените съображения въззивният съд достига и по отношение на
тази част от обжалваното решение макар и по различни съображения до
съвпадащ краен извод за неоснователност на предявения иск и го
потвърждава.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 369/02.12.2021г. по в.гр.дело №
863/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6