О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр.Стара Загора, 23.07.2019г.
Старозагорският
административен съд,
в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета
година, VIІ състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 496 по
описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във вр. с чл.217, ал.2 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Е.Д. К. – М. ***
срещу Заповед №956/26.06.2019г. на Кмета на Община Казанлък. С жалбата е
направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение.
При извършената проверка относно допустимостта на
жалбата, съдът установи следното:
Задължителните елементи на
административния акт са изчерпателно изброени в чл.59, ал.2 АПК, като съгласно
т.5 от този текст актът следва да съдържа разпоредителна част, с която се
определят правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението. В случая Кметът
на Община Казанлък е издал акта си при съблюдаване на тази разпоредба, като с
разпоредителната му част е задължил собственика на имот Е.Д. К. – М. да
премахне „Жилищна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 35167.504.672 в
кв.204 по плана на гр. Казанлък с административен адрес: ул. Иван Вазов №2. Административният
орган е определил и срок за това, а именно – 2 (два месеца) от влизане на
заповедта в сила. Оспорената заповед е издадена на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и по силата на чл.217, ал.1, т.9 от същия закон жалбата срещу нея не спира
изпълнението й в отклонение от общия принцип на чл.166 АПК. Предварителното
изпълнение на тази заповед е допуснато по силата на закона, като съдът може да
спре допуснатото по закон предварително изпълнение по силата на чл.217, ал.2 ЗУТ.
Но в случая административният орган
изрично е обвързал изпълнението на административния акт с влизането му в сила, а
не с момента на връчването му на адресата или с друг момент, и независимо, че
този акт подлежащи на предварително изпълнение по силата на закона, искането за
спирането му е лишено от предмет. Това е така, защото дори и предварителното
изпълнение на акта да не бъде спряно, задължение за адресата на акта да
премахне процесния имот ще възникне едва тогава, когато този акт придобие
статут на стабилен административен акт. Временна
защита чрез спиране изпълнението на акта може да бъде осъществена само при
условие, че са налице предпоставки актът да бъде изпълнен преди влизането му в
сила, в противен случай е безпредметна. Спирането на
предварителното изпълнение губи смисъла си, ако административният акт не следва
да бъде изпълнен преди влизането му в сила, а в случая административният орган
е обвързал изпълнението именно с изтичане на определен срок от влизането сила
на акта.
С оглед на това следва да се приеме, че за
жалбоподателят не е налице засягане или застрашаване на негови субективни
права, свободи и законни интереси, както и пораждане на задължения от самото предварително
изпълнение на акта, следователно и липсва правен интерес от оспорването на това
предварително изпълнение. А липсата
на правен интерес е абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото
на оспорване и за нея съдът следи служебно, поради което искането следва да се
остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е.Д. К. – М. *** за спиране на предварителното
изпълнение на Заповед
№956/26.06.2019г. на Кмета на Община Казанлък.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: