№ 11135
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20221110155826 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Е“ЕАД,ЕИК .....,със седалище
и адрес на управление гр.П,.....редставлявано от В К и Ж С,против М. Т.
С.,ЕГН **********,с адрес С,с искане за осъждане на ответника да заплати
сумите от 249,59 лева главница за консумирана електрическа енергия и
мрежови услуги за периода 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. и 41,27 лева
мораторна лихва за периода 14.11.2020 г. до 12.10.2022 г.
В исковата молба се твърди,че ищецът е търговец на електрическа
енергия,а ответникът С. не е сключил договор за доставка на електрическа
енергия с търговец на електрическа енергия по свободно договорени
цени,поради което негов доставчик е дружеството ищец. Сочи се,че
ответникът С. има качеството на небитов клиент относно обекти с ИТН
1464914 и 1464915 в с.Ж,област П,за което е открит клиентски номер ..... като
за откриване на партидата са представени договор за наем,заявление за смяна
на клиент и заявление за започване на продажба на електрическа енергия. В
исковата молба се твърди,че за периода 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. е
потребена електрическа енергия и са предоставени мрежови услуги на
стойност от 249,59 лева,които не са заплатени. С оглед обстоятелството,че
задълженията не са заплатени в срок,ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 41,27 лева за периода 14.11.2020 г. до 12.10.2022 г. Ищецът моли
съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
М. Т. С. чрез назначения му особен представител адв.Г. М. със становище,че
исковата молба е нередовна поради липсата на посочване поотделно на
задължението за всеки месец,както и поради липсата на отделно посочване
цената на електрическа енергия и на мрежови услуги,което становище съдът
1
намира за неоснователно,тъй като и исковата претенция за главница,и
исковата претенция за мораторна лихва са индивидуализирани по размер и по
период. По съществото на спора ответникът оспорва исковете като твърди,че
не е доказано съществуването на договорно правоотношение,твърди се,че не е
доказано доставеното количество електрическа енергия,а стойността на
мрежови услуги подлежи на заплащане към дружеството „Е“ЕАД. Моли съда
да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е извлечение от сметка на „Е“ЕАД за клиентски номер .....
с титуляр М. Т. С. за ИТН 1464914 в с.Ж,област П,според което главницата за
периода 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. са в размер от 249,59 лева,а лихвата за
забава за периода 14.11.2020 г. до 12.10.2022 г. възлиза на 41,27 лева.
Приети са фактури,издадени от „Е“ЕАД с получател М. Т. С..
По делото е представено заявление,подадено на 11.08.2020 г. от М. Т. С.
до „Е“ЕАД,с което се иска откриване на партида за имот в с.Ж,стопански
двор,към които са налични заявление за достъп до електроразпределителната
мрежа и за започване на продажба на електрическа енергия. Към заявлението
е представен и договор за наем на недвижим имот,съгласно който М. Т. С.
наема стопански двор извън регулацията на с.Ж.
От споразумение,подписано на 11.08.2020 г. между „Е“ЕАД,М С С –
като собственик и М. Т. С. – като ползвател,се установява,че е постигнато
съгласие между страните ползвателят да стане клиент на ЕВН.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.79 от ЗЗД е иск за реално изпълнение на
договорно задължение. Този иск се предявява от едната страна по
договора,когато липсва доброволно изпълнение на договорно задължение на
насрещната по договора страна. За да бъде уважена исковата
претенция,страната ищец следва да проведе доказване,че между страните
съществува договорно правоотношение,да установи уговорените за всяка от
страните права и задължения,а ответникът следва да докаже,че е изпълнил
точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,при които
паричната сума се явява недължима. Софийският районен съд счита,че е
доказано от събраните в хода на производството доказателства,че между
страните съществува договорно правоотношение – ищецът е продавач на
електрическа енергия,за което му е издадена лицензия,ответникът С. е
потребител на електрическа енергия за небитови нужди за имот,находящ се в
с.Ж,представляващ стопански двор,а същевременно нито се твърди,нито се
доказва ответникът да е сключил договор с друг търговец – продавач на
електрическа енергия по свободно договорени цени,поради което следва да се
счита,че правоотношението съществува с доставчика на електрическа
енергия,на когото е издадена лицензия,т.е. с дружеството ищец. В тази насока
не може да бъде споделен доводът на ответника С. чрез особения му
представител,релевиран в писмения отговор,че в исковата молба е налице
2
признание,че писмен договор не е сключен между страните,тъй като
твърдението на ищеца за липса на сключен договор се отнася до липсата на
сключен договор с търговец,продаващ електрическа енергия по свободно
договорени цени,което налага извода,че договорното правоотношение се
развива между дружеството ищец и ответника С.. Когато не е избран друг
доставчик,крайният снабдител на електрическа енергия продава такава на
потребителите – в този смисъл чл.94а от ЗЕ като отношенията на крайния
снабдител с потребителите се уреждат според публично приети общи условия
съгласно чл.98а от ЗЕ. Това означава,че между ищцовото дружество и
ответникът С. съществува договорно правоотношение. Софийският районен
съд приема,че ответникът С. е небитов клиент,в която насока отчете
представения по делото договор за наем ( при съобразяване срока на договора
за наем – три години към процесния период наемното правоотношение
съществува ),както и споразумението,съгласно което ответникът С.,като
ползвател на електроснабдения имот на основание сключен договор за
наем,става клиент на дружеството ищец. Анализът на представените по
делото доказателства позволява да бъде възприето,че страните по делото са
обвързани от правоотношение относно доставка и продажба на електрическа
енергия. Договорът за покупко-продажба на електрическа енергия поражда
задължение за продавача да достави на потребителя електрическа енергия,а
потребителят има задължението да заплати цената на доставена електрическа
енергия в срока,предвиден според общите условия. Софийският районен
съд,отчитайки представените по делото писмени доказателства приема,че
исковата претенция за заплащане на главница за доставена електрическа
енергия в общ размер от 249,59 лева е доказана по основание и по размер. За
да счете,че искът за главница е доказан по основание и по размер,съдът взе
предвид,че всяка от фактурите съдържа отразяване на консумираното
количество електрическа енергия чрез посочване началното и крайно
показание,приложимите цени,по които се изчислява крайната цена са
определени от КЕВР,а същевременно ответникът С. не е ангажирал
доказателства да е заплатил цената или част от същата. Неоснователно се
явява възражението на ответника С. чрез процесуалния му представител,че
ищецът не е носител на вземането за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа,тъй като тази дейност се реализира от
дружество,различно от ищеца. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че Правилата за търговия с електрическа енергия регламентират
мрежовите услуги,предоставени на потребителя да бъдат заплащани на
крайния снабдител,т.е. на продавача на електрическа енергия,какъвто е
ищцовото дружество. Съобразявайки наличието на регламентирани
правила,че мрежовите услуги подлежат на заплащане на крайния
снабдител,съдът приема,че ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира както цената за доставена електрическа енергия,така и цената на
мрежовите услуги. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че
исковата претенция за главница подлежи изцяло на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
носителят на вземането може да претендира от длъжника обезщетение в
размер на законната лихва. Когато задължението има падеж или срок,считано
от датата,следваща падежната дата или следваща последния ден от срока
3
длъжникът изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва,а ако
задължението няма определен ден или срок за изпълнение,за да бъде поставен
в забава длъжникът е необходимо да бъде отправена покана. С оглед това,че
договорните отношения между страните се уреждат според общите условия
на доставчика и като съобрази,че има определен срок за изпълнение,а и при
съобразяване на обстоятелството,че всяка от фактурите изрично сочи срок,до
който задължението следва да бъде заплатено,съдът намира,че искът за
заплащане на мораторна лихва е доказан,както по основание,така и по размер
и следва да бъде уважен за сумата,за която е предявен,а именно за 41,27 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът счита,че при
съобразяване разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени 600 лева сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. С.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД на „Е“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
гр.П,.....редставлявано от В К и Ж С сумата от 249,59 лева ( двеста
четиридесет и девет лева петдесет и девет стотинки ) главница за
консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.10.2020 г.
до 30.06.2021 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска –
на 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Т. С.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.86 от ЗЗД на „Е“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
гр.П,.....редставлявано от В К и Ж С сумата от 41,27 лева ( четиридесет и един
лева двадесет и седем стотинки ) мораторна лихва за периода 14.11.2020 г. до
12.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. Т. С.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Е“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес
на управление гр.П,.....редставлявано от В К и Ж С сумата от 600 (
шестстотин ) лева сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4