№ 28057
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110140991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от А. Г. А. с ЕГН
**********, чрез адв. Д. М., против "****" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ***" № * представлявано от С. С. Н., с искане за прогласяване нищожността на
клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № **********., предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на
добрите нрави, заобикаляща императивните разпоредби на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на
чл.11, т.9 и 10 ЗПК. Със същата искова молба, се предявява като частичен за сумата от 5 лв.
от общия размер от 25 лв., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 23, вр.
чл.22 от ЗПК, представляваща заплатена при изначална липса на правно основание, сума по
договора за потребителски кредит от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 08.07.2024г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 14.02.2023г., сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит № ******* за сума в размер на 500 лева, платима на осем месечни
вноски, като лихвен процент не бил посочен. Поддържа, че на основание чл.11 от процесния
договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или
застраховка, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да
заплати неустойка в размер на 110,96 лв., която неустойка се начислявала ежемесечно към
всяка една от погасителните вноски, съгласно погасителния план. Сочи, че предвидената
клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е
нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, тъй
като било предвидено същата да се начислява към погасителните вноски, което по скрит
начин оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Отправя се и искане в мотивите на съдебното си
решение, съдът да се произнесе по действителността на целия договор за потребителски
кредит. Моли, да бъде уважен и предявеният като частичен, осъдителен иск за недължимо
платени от ищеца суми по договора за кредит. Претендира и заплащане на разноските по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
посочено, че не се оспорва нищожността на посочената клауза от договора за потребителски
кредит, сключен с ищеца. Твърди, че на 11.11.2024г., по банков път заплатил на ищеца
сумата от 50 лв., като надплатена над чистата стойност на кредита, като с платежно от
14.11.2024г., същата му била върната обратно, като било посочено, че се касае за грешен
превод поради извършена цесия, за която ответникът твърди, че не е бил надлежно
1
уведомен. Заявява готовността си за доброволно уреждане на настоящия правен спор, като
заявява че с действията си не е станал причина за образуване на производството по
настоящото дело.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че на 14.02.2023г., ищеца сключил с ответното дружество
договор за потребителски кредит № *******, със съдържанието, посочено в исковата молба,
както и че ищецът е усвоил сумата по договора.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно твърдените основания за нищожност на клаузата на чл.11 от договора за
потребителски кредит.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че
е заплатил посочената сума на ответника при изначална липса на правно основание, а
ответникът – наличието на годно правно основание да я задържи.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба и насрещната
такава, за редовни по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
С оглед обективираното в отговора на исковата молба от ответника, признание на
исковите претенции, предмет на настоящото производство, от съдът намира, че следва да
остави без уважение доказателствените искания на ищеца, тъй като същите не се
явяват необходими по настоящото производство.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025г.
от 10:55 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 14.02.2023г., ищеца сключил
с ответното дружество договор за потребителски кредит № *******, със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и че ищецът е усвоил сумата по договора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените
към исковата молба и отговора на исковата молба, документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по мотивите,
посочени в определението.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещните искове да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2