№ 271
гр. С., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
С решение № 143 от 10.06.2019 год. по гр. дело № 265/2016 год. Ботегвградският
районен съд е отхвърлил предявения от ЦВ. С. ЦВ. от гр. С. срещу Д. Н. Н. от гр. П. иск за
делба на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1360 кв.м., представляващо УПИ
VI-1618 в кв. 59 по плана на гр. П., местността „П.“, при посочени граници и съседи.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЦВ. С. ЦВ. с
доводи, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния
закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да допусне делба
на описания недвижим имот.
Ответницата Д.Н. оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
С решение № 42 от 28.01.2020 год. по гр.д. № 740/2019 год. СОС е потвърдил
решението на БРС.
С решение № 51 от 21.07.2021 год. по гр.д. № 2694/2020 год. ВКС на РБ е отменил
решението по гр.д. № 740/2019 год. на СОС е и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
1
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че е съсобственик с ответницата на описания по-
горе недвижим имот, като същият е собственик на 579/1360 ид.ч. от него на основание
наследство и дарение, а ответницата е собственик на останалите 773/1360 ид.ч. от имота,
както и на построената в него жилищна сграда.
Ответницата оспорва предявения иск с възражението, че ищецът не е съсобственик на
имота, тъй като представеният с исковата молба нотариалнен акт за собственост на имот,
придобит по ЗСПЗЗ, е издаден въз основа на решение № 6560/03.07.1995 год. на ОбСЗГ-П.,
което е нищожно и не е породило правни последици. Това е така, тъй като при
постановяването му е допуснато нарушение на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в редакцията към
този момент /Д.В. бр. 45 от 26.05.1995 год./ отосно формата на акта – в решението не са
посочени местоположението, границите и съседите на възстановената част от имота и към
него не е приложена скица, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на
общината. Следователно, процедурата по възстановяване на имота не е приключила и не е
възникнало право на собственост в полза на наследниците на С.П. /баща на ищеца/ върху
частта от имота с площ 579 кв.м. С оглед това не е породило вещно-правно действие и
извършеното впоследствие дарение в полза на ищеца на 2/3 ид.ч. от имота от останалите
наследници. Сочи още, че в този смисъл са и мотивите на решение от 08.08.2003 год. по
гр.д. № 8681/2001 год. на СРС, влязло в сила, в производство, водено между ищеца и
праводателя на ответницата – К.В.К. относно процесния имот. Моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск за делба.
С констативен нотариален акт № 164, дело № 1559/1997 год. на нотариус при БРС
Н.Г. Н., ЦВ. С. ЦВ. и Б.С.Ц. са принати за собственици по наследство от С. Ц. Ц., б.ж. на гр.
П. на по 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот: земя /“други“/ от 579 кв.м., шеста категория в
землището на гр. П., в местността „П.“, представляваша имот № 902 в кв. 59 по плана от
1987 год., включен в парцел VI-902, при съседи: К. В. К.в, К. Н. Х., К.Г., Н.Г., Ц.Г.Г., А.В.Й.
и Б. С.ова Ц.а. Нотариалният акт е издаден въз основа на решение № 6560/03.07.1995 год. на
ОбПК-П., влязло в сила на 12.12.1996 год.
С решение № 6560/03.07.1995 год. на ОбСЗ-гр. П. е възстановено правото на
собственост на наследниците на С. Ц. П., б.ж. на гр. П., в съществуващи /възстановими
стари реални граници на следния имот: „Други“ от 579 кв.м., шеста категория находящ се в
землището на гр. П., местността „П.“, представляващ имот № 902 в кв. 59 от кадастралния
план, изработен 1987 год. без посочени граници и съседи, заявен с пореден № 1 от заявление
вх. № А695/04.06.1992 год. от Ц.Ц. и установен със скица №ОД-Д-45/90 год. С решението
ОбСЗ е отказала да възстанови правото на собственост в стари реални граници на част с
площ 0,051 дка от описания имот поради това, че тази площе отредена за улица. Решението
е влязло в сила.
С нот. акт № 195, дело № 1581/1997 год. на нотариус при БРС Н.Г. Н. и Б.С.Ц. са
дарили на ЦВ. С. ЦВ. – син на първата и брат на втората 2/3 ид.ч. от недвижим имот
2
/ДРУГИ/ целият с площ 579 кв.м., шеста категория в землището на гр. П., м. „П.“,
представляващ имот № 902 в кв. 59 по кадастралния план от 1987 год., включен в парцел
VI-902, при посочени по-горе граници и съседи.
С решение от 08.08.2003 год. по гр.д. № 8681/2001 год. на СРС ЦВ. С. ЦВ. е осъден
да заплати на К.В.К. сумата 1782 лева, представляваща двоен размер на задатък по
предварителен договор от 28.07.1998 год. Видно от мотивите на съдебния акт, страните са
сключили предварителен договор, по силата на който ответникът се задължил да прехвърли
на ищеца правото на собственост върху имота, възстановен с решение № 6560/03.07.1995
год. на ПК-П. - парцел VI-902 в кв. 59 по плана на гр. П., но ответникът не се е легитимирал
като негов собственик, тъй като последният не е възстановен в реални граници. С оглед това
съдът е приел, че за ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца даденото по
предварителния договор капаро в двоен размер, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
Решението е оставено в сила с решение от 10.05.2005 год. по гр.д. № 5267/2003 год. на СГС,
като в мотивите на решението е прието, че не е завършила процедурата по възстановяване
на имота, предмет на предварителния договор, тъй като към решението не е издадена скица
на възстановения имот с посочване на точното му местоположение, граници и площ.
Настоящият състав намира, че решението по гр.д. № 8681/2001 год. на СРС не се
ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността на правото на
собственост на ищеца върху спорната част от процесния имот, тъй като предмет на делото е
предявен облигационен иск по повод неизпълнение на предварителен договор за продажба
на имота, а не вещен иск с предмет установяване собствеността върху него. Поради това
съдът не следва да го обсъжда в мотивите на настоящото решение.
С н.а. № 58, дело № 117/1995 год. на нотариус при БРС Н.Й. Н. и К.И.Й. са продали
на К.В.К. следния недвижим имот, представляващ СИО, а именно: дворно място с площ
773/1360 кв.м., съставляващо парцел VI-902 в кв. 59 по плана на гр. П. с обща площ 1360
кв.м. с неуредени регулационни сметки. При съставяне на акта са представени нотариални
актове № 172/85 г. и 98/90 г. на БРС.
С н.а. № 179, дело № 1170/1975 год. на БРС Ц. П. е дарил на сина си С. Ц. П.
недвижим имот, находящ се в землището на с. П., махала „Г.К.“ с къща, сайвант и сламник и
площ около 2 дка, при съседи: път, наследници на М.М., М.С. и В.М..
В разписния лист към кадастралния план на гр. П. от 1980 год. имот пл. № 902 – двор
в кв. 58, от който са образувани парцели I и II, е записан на името на Ц. П. М.. В
приложения разписен лист към дворищна регулация за имот пл. № 902 имената на Ц. М. са
зачертани и под тях са вписани имената на С. Ц. П., К. Н. Х. и Н.Й. Н., въз основа на н.а. №
174/75 г., № 17/86 г. и № 172/85 г., като е посочено, че от имота са образувани парцели V и
VI по плана на гр. П..
Видно от удостоверение на Община П. от 09.04.1996 год. имот пл. № 902 в кв. 58 по
кадастралния план на гр. П. е идентичен с имот пл. № 902 в кв. 59 по плана от 1987 год. и
съдържа 2 493 кв.м. неурегулирана площ. Посочено е, че съгласно нотариални актове №
3
17/86 г., № 120/95 г. и № 68/95 г. К. Х. е собственик на 5/8 ид.ч. от дворно място,
съставляващо парцел I-902 в кв. 58 по плана на гр. П., цялото от 820 кв.м.; Б. Ц.а е
собственик на 3/8 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел V-902 в кв. 59 по плана на гр.
П., цялото от 1222 кв.м. урегулирана площ; К.В.К. е собственик на дворно място от 773/1360
кв.м., съставляващо парцел VI-902 в кв. 59 по плана на гр. П.. Със заповед № 96/22.08.1995
год. на кмета на община П. парцел V-902 в кв. 59 по плана на гр. П. е разделен на два
парцела - V-902 и XXXIII-902.
Със заповед № 44/19.03.1996 год. на кмета на Община П. е наредено да се отпише от
книгата за държавни имоти част от имот пл. № 902 в кв. 59 по регулационния план на гр. П.
от 1987 год., а именно – част с площ 579 кв.м., актуван като държавен на основание писмо
№ ФД-08-14-6/30.09.1981 год. на председателя на ИК на ОНС-С., съгласно чл. 88, ал. 4 от
НДИ вр. чл. 18з от ППЗСПЗЗ. Актувана като държавна собственост е била северната част на
имот пл. № 902 в кв. 58 с площ 632 кв.м., видно от удостоверение от 27.08.1990 год. на
ОбНС-П..
Според приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза на в.л.
Я. от 23.05.2022 год. по кадастралния и регулационен план от 1957 год. процесният имот е
съставлявал имот пл. № 806 по плана на гр. П., като цялата местност е представлявала
овощна градина. Регулационният план е предвиждал създаване на два парцела за имот пл. №
806: парцел II-806 /западната част/ и парцел III-806 /източната част на имота/ в кв. 75, като
целият квартал е бил отреден за залесителен пояс. Източният парцел не е бил застроен, а в
южната част на западния парцел са нанесени паянтова жилищна сграда и няколко стопански
постройки. Тези регулационни предвиждания не са реализирани. В последващия КРП от
1980 год. процесният имот е с разширена конфигурация в северна посока и е заснет като
имот пл. № 902, като за него са отредени парцели I-902 и II-902 в кв. 58. Северната част от
имота е одържавена с писмо № ФД-08-14-6/30.09.1981 год. на ОНС – гр. С. и е актувана с
АДС № 16/01.11.1982 год. Одържавената северна част от имота е влизала в обхвата на
парцел без номер, отреден за озеленяване, като мероприятието не е реализирано.
Последващият регулационен план, одобрен през 1987 год., е изработен върху кадастралната
основа на предходния план от 1980 год., като вътрешните регулационни граници съвпадат с
имотните, т.е. отчуждената част от имота е включена в границите му, като процесният имот
представлява парцел VI-906. През 1996 год. частта от 579 кв.м. от имот пл. № 902 в кв. 59 по
РП от 1987 год. е деактувана. По кадастралния план, одобрен със заповед № 300-4-01/2002
год. и регулационния план, одобрен през 2008 год., процесният имот представлява УПИ VI-
1618 в кв. 59, като това е действащият към момента план на гр. П.. Процесният УПИ е
частично идентичен с имотите, описани в представените по делото нотариални актове. В
процесния парцел има построена двуетажна жилищна сграда с гараж и долепена до нея
стопанска сграда. За жилищната сграда е издадено разрешение за строеж № 17/1995 год.,
приложено на л. 136 по делото.
Според показанията на св. Ц.а – сестра на ищеца, процесният имот е наследствен от
баща им С.П., като свидетелката и нейната майка дарили своите идеални части на Ц. през
4
1997 год. До преди няколко години те стопанисвали имота, но започнали спорове с
ответницата и нейния син К. по повод влизането на ищеца в имота с цел за обере плодните
дръвчета. Имотът бил разделен на две части, ползвани от страните по делото по
съществуващ синор, като на това място имало опъната бодлива тел, но К. премахнал тази
ограда. Стопанисването на ползваната от ищеца и сестра му северна част от парцела се
изразявало в косене на тревата и бране на плодовете, както и почистване на имота от храсти
и къпини. През 1982 год. имотът бил отреден за озеленяване, което не било реализирано.
Според свидетелката семейството й ползвало северната част от парцела, откакто се помни.
Навремето имотът представлявал част от по-голям имот, собственост на бащата на
свидетелката, като през 1984 год. баща й продал част от него на трето лице – Н., от когото
впоследствие К. К.в закупил тази част /н.а. № 58, дело № 117/1995 год./.
Според показанията на св. Ц. – съсед на спорния имот, същият бил разделен със
синор на две части, като северната част се ползвала от Ц., а южната – от К. и неговата майка
– ответницата Д.Н., като ищецът имал този имот още по наследство от дядо си. През
последните години мястото се ползва единствено от ответницата.
Свидетелката Н. – зълва на ответницата твърди, че процесният имот бил продаден на
Н. Н. от бащата на ищеца през 1985 год., като впоследствие – през 1995 год. Н. го продал на
ответницата. Когато Д. закупила имота, той нямал ограда. Ответницата и синът й нямали
спорове със семейството на ищеца. Целият парцел бил с площ около 1400 кв.м. и бил
ограден от К.. До поставянето на оградата Ц. и семейството му посещавали имота.
Според показанията на св. Ц. ответницата по делото стопанисва мястото около
къщата откъм улицата, където си направила ботаническа градина. В другата част от мястото
отглежда овощни дръвчета, сади краставици и домати. К. закупил мястото през 1995 год. и
през 1997 год. си построил в него вила. В северната част на имота имало овощни дръвчета,
засадени от семейството на К.. Семейството на ответницата направило плътна ограда на
имота откъм асфалтовия път, а от другата страна имотът бил ограден с плетена мрежа и
метални тръби. Трасирали имота и направили градина откъм лицевата му част.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Производството е в първа фаза по допускане на съдебна делба.
Съдът намира за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че
страните са съсобственици на процесния урегулиран поземлен имот - УПИ VI-1618 в кв. 59
по действащия план на гр. П.. Установи се от заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза на в.л.Я., че същият е бил част /източната/ от друг по-голям имот пл. № 806 по
КРП на гр. П. от 1957 год., показан със зелен контур на скица-приложение № 1 към
заключението. Този по-голям имот с площ около 2 дка е бил собственост на дядото на
ищеца - Ц. М., който с н.а. № 179/1975 год. го е дарил на сина си С.П. /баща на ищеца/, като
имотът е представлявал дворно място с къща, сайвант и сламник в квартал, а северната му
част е била отредена по плана за овощна градина. С последващия план от 1980 год.
5
северната част от имота е отредена за озеленяване, но е включена в границите му по този и
последващите планове, т.е. реално не е била отнета, а мероприятието не е реализирано.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели /Ц.а, Ц./ през 1985 год. бащата на
ищеца продал южната част от имота /с площ 773 кв.м./ на Н. Н., който от своя страна го
продал на сина на ответницата - К.В.К. с н.а. № 68/1995 год. В нотариалния акт имотът е
описан като дворно място с площ 773/1360 кв.м. – част от парцел VI-902 с обща площ 1360
кв.м., застроен впоследствие /през периода 1997-1999 год./ от приобретателя с вилна сграда.
С н.а. № 195/1997 год. след смъртта на бащата на ищеца наследниците му – съпругата Н. Н.
и дъщеря му Б. Ц.а дарили наследствените си части от останалата част от бившия имот на С.
П. на ищеца Ц.Ц., а именно: северната част с площ 579 кв.м. /овощна градина/. По този
начин страните са станали съсобственици на дворното място при квоти, както следва:
579/1352 ид.ч. за ищеца и 773/1352 ид.ч. за сина на ответницата – К. К.в. По делото не се
спори, че впоследствие ответницата Д.Н. е придобила дела на сина си К. К.в, на основание
давностно владение, като се е снабдила и с н.а. № 45, том III, дело № 40104.11.2008 год.,
посочен като основание за правото на собственост в скица № 37/10-02.2016 год.,
представена с исковата молба. В писмения отговор на исковата молба ответницата не е
оспорила това обстоятелство, като изрично е заявила, че е собственик на целия имот,
включително на южната част от имота, бивша собственост на К. К.в /неин “праводател“/.
Установи се от показанията на свидетелите и съдебно-техническата експертиза, че
имотът винаги е владян в имотните му граници и никога не е бил отнет от собствениците
му. Същият е бил в строителните граници на населеното място, а мероприятието, за което е
отредена северната му част по плана от 1980 год. – озеленяване, не е било реализирано.
Липсват каквито и да било доказателства по делото собствеността върху тази част от имота
реално да е отнета или същият да е бил включен в блок на ТКЗС или друга селско-стопанска
организация. Неоснователно е възражението на ответницата, че имотът е имал земеделски
характер, поради което правото на собственост върху него следвало да бъде възстановено с
конститутивно решение на ОбСЗ-Ботевград в реални граници по реда на ЗСПЗЗ,
придружено със скица. Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства –
свидетелски показания и съдебно-технническа експертиза, че макар и да е бил предназначен
за овощна градина, процесният имот се е намирал в границите на населеното място и е бил
включен в КРП от 1957 год. и в регулация по плановете след 1987 год. Процесното дворно
място никога не е било включено в блок на ТКЗС или друга селскостопанска организация,
независимо от първоначалното му предназначение за овощна градина. Предпоставка за
възстановяването на собствеността върху земеделските земи е лишаването на собственика
от правото му – чрез включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на
тях селскостопанска организация, одържавяване на определени основания /чл. 10, ал. 2, 8 и
14 от ЗСПЗЗ/, безвъзмездно отстъпване на ТКЗС или на държавата /чл. 10, ал. 3 от ЗСПЗЗ/,
неправомерно отнемане /чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ/. Не е налице основание за реституция, ако
земята не е била обобществена. В тази връзка разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва
да се разбира в смисъл, че собствеността подлежи на възстановяване независимо от вида на
селскостопанската организация, в която е била включена земята, а не независимо от това
6
дали изобщо е била включвана в такава организация. В случай, че собственикът не е бил
отстранен физически от земята и не е загубил формално правото си на собственост,
реституцията не би имала предмет. С оглед това съдът намира, че в случая правото на
собственост върху северната част от процесния имот е запазено в реални граници. Липсват
каквито и да било доказателства за надлежно проведена процедура по отчуждаване на
имота, вкл. през 1981 год. Установи се единствено, че същият е бил актуван като държавен с
АДС № 16/01.11.1982 год., без да е посочено основанието за това. Не е представено
цитираното по делото писмо за „одържавяване“ на имота № ФД-08-14-6/30.09.1981 год. на
председателя на ИК на ОНС-С., като липсват каквито и да било доказателства за
основанието, на което същият е отнет – по кой закон, за какви нужди и проведена ли е
валидно процедура по отчуждаването му. С оглед това не може да се приеме, че имотът е
бил одържавен по надлежния ред, поради което не следва да се доказва от страна на ищеца и
провеждането на процедура по възстановяване на собствеността върху него по някой от
реституционните закони. Същият правилно е отписан от актовите книги за държавна
собственост със заповед № 44/19.03.1996 год. на кмета на Община П., на основание чл. 88,
ал. 4 от НДИ.
Ответницата не е навела други правоизключващи възражения в посмения отговор на
исковата молба. Едва в писмено становище от 03.07.2018 год., депозирано след проведени
две открити съдебни заседания по делото, същата е навела доводи за придобито от нея право
на собственост по давност върху целия процесен имот, поради което това възражение е
преклудирано.
Независимо от това, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че това
възражение е и недоказано. Това е така, тъй като не се установи след придобиване на част
от имота от сина на ответницата през 1995 год. той или неговата майка да са отблъсвали
владението на ищеца и да са демонстрирали намерението да придобият по давност целия
съсобствен имот. Според показанията на св. Ц.а – сестра на ищеца, процесният имот бил
разделен на две части, ползвани от страните по делото по съществуващ синор, като на това
място имало опъната бодлива тел. Според свидетелката семейството й ползвало северната
част от парцела, откакто се помни, като споровете във връзка с достъпа до имота от страна
на ищеца започнали малко преди образуването на делбеното производство. Не се установи
през коя година синът на ответницата е премахнал телената ограда между двете части на
имота, като не се доказа също така той да е започнал да владее северната част от него и то
по начин, изключващ правата на ищеца, т.е. да е демонстрирал намерение да завладее за
себе си целия имот. Според показанията на св. Ц. мястото се ползва единствено от
ответницата през последните няколко години. От показанията на свидетелите не се
установява ответницата или преди това нейният син да са отблъсвали владението на имота
от страна на ищеца и да са го владяли в продължение на 10 год., в резултат на което да са го
придобили по давност. Такъв извод не може да се направи и от показанията на св. Н. и св.
Ц., които свидетелстват единствено за засаждането на имота, поставянето на ограда от
страна на К.в и др., но не и за установяването на самостоятелно владение върху целия имот
7
и отблъскване на владението на ищеца и то през посочения период от 10 години, необходим
за придобиването му по давност, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС.
По изложените съображения съдът намира, че искът за делба на процесното дворно
място, без построената в него жилищна и стопанска сграда, е основателен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови
друго, с което да допусне делба на процесния имот при посочените по-горе квоти.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 143 от 10.06.2019 год. по гр. дело № 265/2016 год. на
Ботегвградския районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА делба на следния недвижим имот: незастроено ДВОРНО МЯСТО /без
построените в него двуетажна жилищна сграда с гараж и долепена до нея стопанска сграда/,
представляващо УПИ VI-1618 в кв. 59 по плана на гр. П., местността „П.“, с площ по скица
1360 кв.м., при граници и съседи: УПИ III-900, УПИ X-903, 904, 905, 6550, 6556, УПИ
XXXIV-1622 и УПИ VII-1623 и улица, между ЦВ. С. ЦВ. ЕГН ********** с КВОТА
579/1352 ид.ч. и Д. Н. Н. ЕГН ********** с КВОТА 773/1352 ид.ч., по предявения от ЦВ. С.
ЦВ. от гр. С. срещу Д. Н. Н. от гр. П. иск за делба.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8