РЕШЕНИЕ
№ 3901
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110164999 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против ИВ. Г. М. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 43650/2021 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период
в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани
фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава
върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
1
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [фирма] което дружество след края на отчетния период изготвя
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди
се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника – настоящ ответник, както и срещу други двама
длъжници, но тъй като ответника подал възражение, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции против него. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 302,52
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес],
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 26.07.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 36,05 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.; сумата от 50,82 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.07.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 10,28 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 29.06.2021 г. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Възразява срещу размера на
начислените суми с доводи, че са прекомерни, тъй като имота практически не се
ползва. Не възразява по искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа
експертиза, но се противопоставя на допускането на съдебно-счетоводна експертиза,
тъй като „не е ясно какви сложни сметки ще установява“. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „[фирма]” ООД изразява
становище, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота и сградата, от която е част,
е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в
процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
2
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 43650/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжника-настоящ
ответник да заплатят на кредитора – настоящ ищец сумите, както следва: сумата от
302,52 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[адрес], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.07.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 36,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.; сумата от 50,82 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 10,28 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
С разпореждане от 12.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 43650/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от
длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 21, том IV, рег.№ 6077, дело № 632/2008 г. по описа
на нотариус К.Б. с район на действие СРС, от който се установява, че ответникът ИВ.
Г. М. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.
По делото е приложен протокол от проведено на ОС на ЕС, където се намира
процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „[фирма] Б.“ ООД, както и
договор от 17.11.2099 г., сключен с последното в изпълнение на взето решение.
По делото е приложен договор от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач на негова страна, с предмет извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката
По делото са приложени справки за издадените фактури през исковия период за
процесния недвижим имот, съобщения към фактури както и приложимите ОУ на
ищцовото дружество.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач документи
относно извършеното разпределение на топлинна енергия в процесния имот за исковия
отоплителен сезон, индивидуална справки за отопление и топла вода, протоколи за
3
отчет, сертификати.
По делото са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и извършване на допълнителни проверки, е
констатирало, че процесния период включва изцяло два отчетни периода – 2018г./2019
г. и 2019г./2020 г., пред които ФДР е изготвила две изравнителни сметки за
потребената спрямо начислената ТЕ по отчет на 3 бр. ИРРО /два върху радиатори и
един върху щранг-лира в банята/, сградна инсталация и по отчет на водомера за топла
вода. Отчетните формуляри са подписани от клиента, като срещу изготвените
изравнителни сметки не са подавани възражения. Според вещото лице, начисленията
за потребената в имота ТЕ, са в съответствие с нормативната уредба. Общият
топломер, монтиран в абонатната станция е преминал първоначална и последващи
метрологични проверки и е бил изправен.
В заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, е посочило, че дължимата сума за главница за ТЕ е в размер на 353,34 лева,
в т.ч. и сумата от 50,82 лева – главница за дялово разпределение, а дължимата сума за
обезщетение за забава в размер на 46,33 лева, в т.ч. и сумата от 10,28 лева обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение. В заключението вещото лице е
описало в табличен вид издадените през исковия период фактури.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по исковете за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
4
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството. Отделно от предходното, ответникът
не оспорва да е собственик на процесния недвижим имот, както и наличието на
валидно облигационно правоотношение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че като собственик на процесния
недвижим имот ответникът е и клиент на дружеството-ищец, като между тях е
съществувало валидно облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия
период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи
заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява
топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на
задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването
на облигационното правоотношение.
С оглед предходното, следва да се приеме, че между страните по делото през
горепосочените периоди са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
5
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени от ответника
възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за
сградна инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба,
съдът приема, че ответникът дължи начислените суми. Следва да се отбележи, че
заплащането на начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация, произтича
от факта на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в този
смисъл е и ТР №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС/.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 302,52 лева,
като върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.07.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено е, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия
възлиза на сумата от 36,05 лева.
Предвид гореизложеното акцесорната искова претенция за обезщетени за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия също следва да бъде уважена в
6
претендирания размер.
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
сумата от 50,82 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, както и за сумата от 10,28 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена
на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като по
делото се установява, че третото лице-помагач е извършвало услугата в жилищната
сграда, в която се намира и процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е
формирана сумата от общо 50,82 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на третото лице-помагач за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство. При горните съображения този иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 10,28 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. От данните по делото се
установява, че ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство в
общ размер на 835,00 лева /175,00 лева – довнесена държавна такса, 280,00 лева –
депозит за СТЕ и 280,00 лева – депозит за ССчЕ /. На основание чл.78, ал.8 ГПК на
ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер от 100,00 лева. Това е така, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, като същото е приключило само в едно открито
съдебно заседание. С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете
на ищецът се дължат разноски в размер на 706,39 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Тъй като по делото няма данни за направени от
7
ответника разноски, съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 63,45 лева.
В заповедното производство също няма данни за направени от длъжника-
настоящ ответник разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ предявени от [фирма], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] срещу ИВ. Г. М., ЕГН **********, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 302,52 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.07.2021 г. до
окончателното изплащане и сумата от 36,05 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] срещу ИВ. Г. М., ЕГН **********, установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 50,82 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 10,28 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИВ. Г. М., ЕГН ********** да заплати
на [фирма], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от 706,39 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете и сумата от 63,45 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 43650/2021 г. по описа на СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “[фирма]” ООД, ЕИК
8
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], помагач на страната на ищеца
[фирма].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9