Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица ,27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
При
секретаря......Т.Йорданова.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 395 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0370-001014/ 23.10.2019г. на Началника на РУ-Вършец на Л.О.Р.
*** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
200.00 лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л.О.Р. , който
обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени
атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание подържа жалбата си.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с
изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и
процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя Л.О.Р. е съставен АУАН и
впоследствие издадено НП, за това, че на 10.10.2019г. в 16.17 часа в град
Вършец, по улица „Република” управлявал лек автомобил „БМВ
Актосъставителят съставил АУАН, за това, че се движи
със значителна техническа неизправност на ППС, с което виновно е нарушил чл.139
ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Въз основа
на констатираното проверяващите съставили АУАН от същата дата. Жалбоподателят
не направил конкретни възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН подал допълнителни възражения срещу
констатациите.Посочел,че след проверка на техническото състояние на автомобила
е установено,че ръчната спирачка е изправна.Твърди,че при спирането автомобила
е бил под наклон и поради това първоначално при дръпване на спирачката,е
мръднал първоначално и след това е заковал на място. Твърденията на
жалбоподателя изцяло се подкрепят от представеното по делото писмено
доказателство-Удостоверение за техническа изправност на ППС, арг. лист 8 от
делото от което е видно, че автомобилът е преминал на технически преглед на
25.06.2019год. на автомобила е било
разрешено да пътува, тъй като МПС е било технически изправно.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът намира, че са налице основания за отмяна на процесното НП.
Съгласно
нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП
движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
в редакция, действаща към момента на извършване на процесното по делото
нарушение, е предвидено ангажирането на административнонаказателна отговорност
(с глоба в размер на 200 лева) на водач на МПС, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство, при констатирани значителни неизправности.
В случая обаче
действително контролните органи и наказващият орган не са изяснили кога е
настъпила повредата, като са налице доказателства – удостоверение за техническа
изправност,от което се установява,че
автомобилът 3-4 месеца преди това е минал на технически преглед и е допуснат да
се движи по пътищата,отворени за обществено ползване,както и обясненията и
възраженията на жалбоподателя,че автомобилът е спрян под наклон и поради това
първоначално автомобилът мръднал,но след това заковал на място.Същият твърди,че
вероятно и той самият не е дръпнал спирачката достатъчно силно. Поради това и
съдът намира, че АНО не е ангажирал доказателства за осъществяване на вмененото
нарушение .Разпитаният по делото свидетел потвърди твърденията на
жалбоподателя,че автомобилът се е намирал под наклони при включване на ръчната
скорост,автомобилът върнал малко назад. При тези показания на св.Ц.,както и
предвид приложените по делото писмени доказателства и при липса на други
доказателства, съдът няма основание да не приеме за достоверно Удостоверението
за техническа изправност от 26.10.2019год., от което е видно, че повреди по превозното средство не
са установени. Следователно няма как да се твърди, че същият е знаел за
неизправността и въпреки това е предприел управление на неизправно МПС,както и
че действително ръчната спирачка е била неизправна . Административното
правоприлагане не може да почива на
предположения. АНО следва да ангажира доказателства, че повреда е имало и
водачът е знаел за нея и въпреки това е предприел управление на МПС.
Предвид
изложеното дотук процесното деяние се явява недоказано от субективна страна.
На следващо
място за прецизност съдът намира за необходимо да отбележи,че от описанието на
нарушението в АУАН и НП не става ясно в какво точно се изразява нарушението.И в
двата акта е посочено „ Автомобилът е технически ИЗПРАВЕН не задържа ръчна спирачка.” След това е
посочено,че нарушението се изразява в това,че автомобилът се движи със
значителна техническа неизправност на ППС.Това описание и противоречие създава
неяснота и препятства наказания да разбере какво точно нарушение е извършил.
Нарушена е и
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като наказващият орган не е извършил
изследване на спорните обстоятелства по делото и не е дал мотивиран отговор на
депозираното от жалбоподателя възражение. Като не е изпълнил процедурата по
цитираната разпоредба, административно наказващият орган е допуснал едно
съществено и неотстранимо в съдебната фаза процесуално нарушение. В този смисъл
е и постоянната практика на Административен съд – гр.Монтана. Ако
административно наказващият орган беше извършил проверка на възражението на
наказания по спорните обстоятелства, може би е щял да установи различна от
конкретната фактическа обстановка.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0370-001014/
23.10.2019г. на Началника на РУ-Вършец ,с което
на Л.О.Р. *** и с ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: