№ 49356
гр. София, 30.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110140776 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 247998/17.07.2025г. на СРС,
подадена от М. С. М. срещу „Лендиво“ ООД.
На основание чл. 129, ал. 2 и ал. 4, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2, чл. 213 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за съединяване на дела по
реда на чл. 213 ГПК.
УКАЗВА на ищеца М. С. М. чрез адв. Л. Б. – АК-София, в седмодневен срок от
съобщението и на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг
аналогичен начин за доброволно плащане на евентуално присъдени в негова полза суми.
ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ!
УКАЗВА на ищеца М. С. М. чрез адв. Л. Б. – АК-София, в седмодневен срок от
съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по предявения иск по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД в размер на 50,00 лева. При неизпълнение исковата молба в тази ú част ще
бъде върната, а производството по делото ще бъде частично прекратено.
С оглед очаквано изпълнение на дадените указания и с цел процесуална икономия,
съдът:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 27 януари 2026г.
Час: 10:50
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът М. С. М. чрез адв. Л. Б. – АК-София, е предявил срещу ответника „Лендиво“
ООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146
ЗЗПотр и чл. 55 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 130357/09.01.2025г.,
както и за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 180,00 лева, недължимо
платена по нищожния договор за заем.
Ищецът твърди, че с ответника сключили посочения договор за кредит, по силата на
който ответникът като заемодател му отпуснал в заем сумата от 600,00 лева, която следвало
да се върне на една вноска в размер на 780,00 лева при годишна лихва от 36% и ГПР,
посочен като 42,58%. В сумата от 780,00 лева се включвала и неустойка за недадено
обезпечение. Обосновава се, че договорът за кредит е изцяло нищожен, тъй като ГПР по
скрит начин бил увеличен. В т. 17 от Договора било предвидено заемателят да предостави
обезпечение /банкова гаранция или поръчител, който отговаря на поставени от заемодателя
условия/. В случай, че такова обезпечение не се даде, заемателят дължал неустойка в размер
1
на 0,9% дневно от стойността на усвоената по кредита сума. В договора липсвала ясно
разписана методика за формиране на ГПР, като потребителят не бил наясно какво се
включва при изчисляването му. Клаузата за неустойка била нищожна, тъй като
противоречала на добрите нрави, определяла обезщетение на кредитора, по-голямо от това
по чл. 32, ал. 4 ЗПКр. Целта на неустойката била да се обогати кредиторът, като нямала
пряка връзка с претърпени вреди. Кумулирането на неустойката към вноските по кредита
водело до скритото му оскъпяване. М. изплатил всички суми по заема, от които 600,00 лева
главница, 18,00 лева лихва и 162,00 лева за неустойка. Доколкото договорът бил нищожен,
ответникът следвало да върне всички суми над главницата по него.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Лендиво“ ООД чрез адв. Х. М. – АК-
София, е депозирал Отговор, вх. № 359503/03.11.2025г. на СРС. Заявява, че предявените
искове са израз на злоупотреба с право, доколкото ищецът предявявал срещу същия
ответник множество искове в отделни производства с цел генериране на разноски и
натоварване на ответника със заплащането им. Поради тази причина моли разноските по
делото, ако то приключи в полза на ищеца, да не бъдат присъждани в размер, по-висок от
тези, съответстващи на само едно водено производство. Обосновава се валидност на
клаузите на договора и съответствието им със законовите изисквания. Дори и клаузата за
неустойка да била нищожна, то това не водело до недействителност на целия договор.
Заемателят бил напълно наясно с клаузите му и изразил съгласие с тях, като имал
възможност и да се откаже от договора, от която той не се възползвал. При изчисляването на
ГПР били спазени всички изисквания, като нямало основание неустойката да се включва при
изчислението му, тъй като вземането за нея възниквало след сключване на договора. Не
спори, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР, както и че ищецът му е
изплатил по договора сумата от 780,00 лева.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете
страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи
недействителността му на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е
да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146,
ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и
за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките,
изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане,
включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е
налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 130357/09.01.2025г. със съдържание
съобразно представената към исковата молба разпечатка, че ищецът е усвоил предоставената
в заем сума от 600,00 лева, както и че същият е изплатил на ответника по договора сумата от
780,00 лева, от които 600,00 лева главница, 18,00 лева лихва и 162,00 лева неустойка.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото
това, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние,
№ 130357/09.01.2025г. със съдържание съобразно представената към исковата молба
разпечатка, че ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 600,00 лева, както и че
същият е изплатил на ответника по договора сумата от 780,00 лева, от които 600,00 лева
главница, 18,00 лева лихва и 162,00 лева неустойка. Становището на ответника по
доказателствата не съотвества на заявените с исковата молба доказателствени искания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на заключение на
вещо лице, доколкото обстоятелствата, които се цели да бъдат установени по този начин, не
са спорни по делото.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
2
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да
участват в производство по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните – на ищеца по електронна поща на адв. Б., на ответника през
ЕПЕП. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за нея препис
от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3