МОТИВИ към ПРИСЪДА № 64
по
НОХД № 721/2017 год.
Подсъдимата Р.Д.С., с ЕГН **********, ***.
Предадена е на съд за това, че след като била осъдена с протоколно определение
по гражданско дело № 304/2016 г. на Районен съд – гр. Тутракан, влязло в
законна сила на 29.09.2016 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си М.М.Т. с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнила задължението в размер на две или повече месечни
вноски, а именно дванадесет месечни вноски, на обща стойност 1260 лв. –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
гр. Тутракан счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и
поддържа повдигнатото обвинение за извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което счита за доказано по безспорен начин. Пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна, като и бъде определено наказание по вид – лишаване от
свобода, малко над законоустановения минимум. Счита, че са налице условията за
прилагана на разпоредбата на чл. 66 от НК, като предлага изпитателния срока, с
който се отлага наказанието, да е три години.
Подсъдимата не признава вината си.
Твърди, че не изплаща издръжката на низходящата си, поради обективни причини –
липса на парични средства.
След като анализира събраните в хода на
съдебното следствие доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
становищата на страните, съдът прие за установени от фактическа страна следните
обстоятелства:
М.М.Т. е родена на *** г. от родители:
майка – Р.Д.Т. и баща - М.К.Т.. С Определение № 130 от 29.09.2016 г. по гр. д.
№ 304/2016 г. по описа на ТнРС, влязло в законна сила на 29.09.2016 г.,
Тутраканският районен съд е определил привременни мерки по отношение на
упражняването на родителските права над М.Т.. С една от тези мерки съдът е
осъдил подсъдимата Р.Т. да заплаща на
дъщеря си М.Т., чрез лицето осъществяващо заместваща грижа В.Т.С. месечна
издръжка в размер на 105.00 лева, считано от датата на влизане на определението
в сила.
С Решение № 162 от 05.12.2016 г.,
влязло в законна сила на 23.12.2016 г. ТнРС е осъдил подсъдимята Р.Д.С. да
заплаща на дъщеря си М.М.Т. чрез лицето осъществяващо заместваща грижа В.Т.С.
месечна издръжка в размер на 105.00 лева, считано от датата на влизане на
решението в сила до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на
събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата издръжка, заедно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от момента на изпадането в забава,
до момента на окончателното плащане.
От Удостоверение № АО-08-162/20.02.2017 г. за идентичност на
лице с различни имена е видно, че Р.Д.С. и Р.Д.Т. са имена на едно и също лице.
Подсъдимата С. не е изпълнявала редовно
определеното от съда задължение от датата на влизане на решението за
привременните мерки, а именно от 29.09.2016 г. до привличането й като обвиняема
на 09.10.2017 г. За посочения период тя е изпълнила задължението си единствено
само за м. май 2017 г.
Горната фактическа обстановка съдът
извежда най – вече от показанията на св. В.С. и приложените писмени документи,
приети от съда като доказателства, които съдът кредитира като логични,
последователни е непротиворечащи си. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимата, предвид тяхната хаотичност, несвързаност и на места неотносими към
предмета на делото, с изключение на частта, касаеща своеобразното признание, че
за посочения период подсъдимата наистина не е изпълнявала определеното й от
съда задължение.
При така описаната фактическа
обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимата Р.Д.С. от
обективна страна е осъществила всички елементи на престъпния състав на чл.183,
ал.1 от НК, поради това че след като била осъдена с протоколно определение 130
от 29.09.2016 г. по гражданско дело № 304/2016 г. на Районен съд – гр.
Тутракан, влязло в законна сила на 29.09.2016 г. и впоследствие с Решение № 162
от 05.12.2016 г., влязло в законна сила на 23.12.2016 г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си М.М.Т., през периода 29.09.2016 г. – 09.10.2017 г., съзнателно
не е изпълнила задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно единадесет
месечни вноски, на обща стойност 1155.00 лв. Съставът на престъплението
предвижда наличието на два обективни елемента: задължение за издръжка и
неговото неизпълнение за два или повече месеца. Наличието на основание за
изплащане на месечна издръжка се установява както с представените писмени
доказателства – Протоколно определение № 130 по гр. дело № 304/2016 г. и
Решение № 162 от 05.12.2016 г. по същото дело, в които подсъдимата е посочена
като лице, дължащо издръжка, така и със снетите в хода на съдебното следствие
показания на св. В.С.. По този начин безспорно се доказва и авторството на
инкриминираното деяния. Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК по своя характер
е формално, т. е. престъпният резултат настъпва едновременно с извършването на
деянието, като не са предвидени допълнителни противоправни последици.
От представеното писмено доказателство – разписка от
телеграфски запис за сумата от 100 /сто/ лева /лист 60 от ДП/, което е
приобщено към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК,
показанията на св. С. и обясненията на подсъдимата следва, че последната е
изпълнила задължението си за м. май 2017 г.
От субективна страна престъплението и извършено при
форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
желаела тяхното настъпване. Твърдението на подсъдимата, че не е изпълнявала
вмененото й от съда задължение поради липса на парични средства е ирелевантно в
конкретния случай. Съдебната практика никога не е приемала за оневиняваща
причина липсата на средства на работоспособен родител. Това обстоятелство по
никакъв начин не отменя задължението на подсъдимата да изплаща дължимата
издръжка на низходящата й.
Воден от горното, съдът призна за
виновна подсъдимата Р.Д.С. за това,че след като била осъдена с протоколно
определение по гражданско дело № 304/2016 г. на Районен съд – гр. Тутракан,
влязло в законна сила на 29.09.2016 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си М.М.Т.
с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението в размер на две или
повече месечни вноски, а именно дванадесет месечни вноски, на обща стойност
1260 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 от НК и я призна за невиновна, че не
изпълнила вмененото й от съда задължение за м.май 1917г. като я оправда по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал. 1 от НК за
посочения месец.
Причина за извършване на деянието от
страна на подсъдимата се явява незачитането на установения в страната правов
ред.
При индивидуализацията на наказанието,
като отегчаващи вината обстоятелства, съдът взе предвид предходните осъждания
на подсъдимата, продължителния срок на неизпълнение на задължението, което е в
пъти повече от криминализиращото неизпълнение, както и липсата на критично
отношение към извършеното от нея.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът
не намери.
Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК
предвижда две алтернативни санкции – лишаване от свобода за срок до една година
или пробация. Съдът счита, че на подсъдимата не следва да се наложи наказание
„пробация” тъй като от справката й за съдимост не личи това наказание да и е
подействало превъзпитателно. За постигане на целите на наказанието, посочени в
чл. 36 от НК и съобразно правилата на чл.54 от НК, съдът определи на
подсъдимата наказание по вид „лишаване от свобода” в размер от четири месеца,
което е малко над минимума, предвиден в чл.39, ал.1 от НК.
По отношение на наложеното наказание са
налице предпоставките за приложението на чл.66 от НК. Подсъдимата не е осъждана
на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и съдът
намира, че за постигане на целите на наказанието не е необходимо то да бъде
изтърпяно ефективно. Съдът определи минималния предвиден от закона изпитателен
срок от три години.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимата
Р.Д.С., наказание „лишаване от свобода” в размер на четири месеца, чието
изпълнение отложи за срок от три години, съгласно правилото на чл.66 от НК.
Предвид изхода на делото,съдът на
основание чл.309 ал. 4 от НПК, отмени взетата в досъдебното производство и
потвърдена в съдебното,мярка за неотклонение „ подписка”.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: