Решение по дело №1714/2018 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 273
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Катерина Въткова Ненова
Дело: 20181810101714
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

273

гр. Б., 04.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА

 

при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1714 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С исковата молба от В.С.С. и Ц.С.Б., чрез пълномощник адв. И.Н. от САК, срещу А. С.А. са предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност: 1.) с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № ***, том 2, рег. № ****, дело № ***/2018 г. на нотариус Д.Г>рег. № *** РНК поради липса на основание; 2.) с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД (евентуален иск) за разваляне на същия договор. Претендират се и сторените деловодни разноски.

В исковата молба се сочи, че ищците са наследници на В.П.П., починал на 08.06.2018 г., вследствие на онкологично заболяване, продължило с години. Ищците полагали грижи за П.. Същият им споделял, че ответницата му оказвала натиск да й прехвърли процесния имот, предмет на атакуваната сделка – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 058115.305.148.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., общ. Б., Софийска област, находящ се в гр. Б., ул. „С.С.“ № *, ет. *, сграда № *, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 93,00 кв. м., заедно с прилежащите му ¼ ид. ч. от сградата и от правото на строеж върху мястото в южно и северно зимнични помещения, както и ¼ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо държавно място със 700 кв. м. площ, представляващо парцел **-****в кв. 87 по плана на гр. Б.. Ответницата придобила така описания имот срещу задължението лично или чрез трето лице да поеме гледането и издръжката на В.П.П.. Акцентира се, че последният е починал 53 дни след сключване на договора. Сочи се, че така сключената сделка е нищожна поради липса на основание, тъй като близката смърт на наследодателя се е предполагала, за което ответницата е имала знание. В евентуалност се иска разваляне на договора, тъй като в периода му на действие ответницата не изпълнявала поетите задължения и дори живеела в друго населено място. 

Ответницата е получила препис от исковата молба, като е подала отговор в законоустановения срок чрез адв. А. Ч. от САК. Оспорва исковете като неоснователни. Отрича ищците да са се грижили за покойния. Ответницата и семейството й подсигурявали всичко необходимо за съществуването на В.П.. Ответницата била съпруга на негов братовчед. Фактическите грижи, които полагала за П. всъщност датирали от 8 години преди сключване на атакувания договор. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се и разноски.

В откритото съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си. Ищците развиват подробни аргументи в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 843/22.08.2018 г., изд. от общ. Б., ищците В.С.С. и Ц.С.Б. са наследници на В.П.П., б. ж. на гр. Б., починал на 08.08.2018 г.

От НА № ***, том 2, рег. № ****, дело № ***/2018 г. на нотариус Д.Г>рег. № *** РНК се установява, че на 15.06.2018 г. наследодателят на ищците В.П.П. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на отв. А. С.А. правото на собственост върху следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 058115.305.148.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., общ. Б., Софийска област, находящ се в гр. Б., ул. „С.С.“ № *, ет. *, сграда № *, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 93,00 кв. м., заедно с прилежащите му ¼ ид. ч. от сградата и от правото на строеж върху мястото в южно и северно зимнични помещения, както и ¼ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо държавно място със 700 кв. м. площ, представляващо парцел **-****в кв. 87 по плана на гр. Б.. Прехвърлителната сделка е отразена и в представената справка по персонална партида на лице от 16.08.2018 г., изд. от Служба по вписванията при РС – Б..

С Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 15.08.2018 г.  на нотариус Д.Г>рег. № *** РНК е обявено саморъчно завещание на В.П.П. със заверка на подпис с рег. № 1061/13.03.2018 г. по регистъра на същия нотариус. Според текста на самото завещание, В.П.П. завещава свое жилище на отв. А. С.А., като в последния абзац от завещанието изразява последната си воля същата да наследи „имотите, парите в банките и цялото движимо и недвижимо имущество“.

От НА № 84, т. I, рег. № 947, дело № 78/2013 г. по описа на нотариус Д.Г>рег. № *** РНК се установява, че на 06.03.2013 г. наследодателят на ищците В.П.П. е дарил на отв. А. С.А. свои недвижими имоти, представляващи ниви и ливади.

От Удостоверение за настоящ адрес изх. № *****-*****/17.02.2016 г., изд. от район Н.И., общ. Столична, се установява, че последният настоящ адрес на наследодателя е бил в гр. Н.И., общ. Столична.

Св. С.К.посочва, че последните 5 години преди смъртта на В.П.П. за него се грижела изцяло ответницата А. С.А.. Същата го съпровождала до лечебни заведения, когато се налагало болнично лечение. Идвала редовно до Б., за да му помага, а понякога го вземала при себе си в гр. Н.И., където имал пригодена собствена стая в пристройка към къщата. Двамата контактували и по телефона. Когато ответницата не била при наследодателя В.П.П., се обаждала на св. Кацарова да я замести, като му закупи и занесе необходимите лекарства и храна. Случвало се двете заедно да чистят жилището на В.П.П.. Ответницата наела и медицинска сестра, на която заплащала. Наследодателят В.П. настоявал да прехвърли имуществото си на ответницата и й казвал да уреди документално нещата. Последните 15 дни от живота си прекарал в Б., без да се залежава постоянно. Повечето време прекарвал в легнало положение, но с помощта на ответницата се придвижвал до банята, където тя му помагала със смяната на поставените тръбички към бъбреците му, грижела се за тоалета и личната му хигиена. Ответницата А.А., заедно със св. Севда Кацарова, премествали В.П. от дивана, на който лежал, за да подменят спалното бельо. Същият споделял пред свидетелката, че всички негови роднини, с които се свързал и от които потърсил помощ, отказали да се грижат за него.

В същата насока са и показанията на св. В.г., която заявява, че през последните години от живота на В.П.П. за него се грижела ответницата А.А.. Тя идвала в Б. по няколко пъти в месеца, къпела го, чистела дома му, включително измивала прозорците, извеждала го в съседното барче, където му поръчвала сандвичи. Приживе В.П. често споделял на св. В.г., че ответницата му е уредила лечение и ще идва да го вземе, за да го заведе в болница. Отв. А.А. го придружавала и при провежданата в гр. София лъчетерапия. Накрая, когато В.П. се влошил, ответницата идвала много често в Б.. Свидетелката В.г. добавя, че знае лично от В.П., че роднините му не идват да го виждат и не се интересуват от него.

Св. Н.Ц.излага непосредствените си впечатления, че ответницата се е грижела за покойния му приятел В.П. през последните няколко години от неговия живот. Ответницата задължително посещавала В.П. поне веднъж седмично – носела му храна, обслужвала го медицински, доколкото може, сменяла превръзките му. В.П. показвал силна обич към нея, разговарял със св. Цочев за състоянието си, знаел, че го очаква фатален край и заявявал желанието си да се отблагодари на ответницата за грижите, като й остави цялото си наследство. Св. Н.Ц.подробно посочва как и къде се е лекувал покойният В.П., какви медикаменти е използвал. Посочва, че отначало ходел на лечение в Б., но когато състоянието му се влошило, се наложили операции и терапии в столицата, където бил придружаван винаги от ответницата.

Св. И.П.разказва, че ответницата се свързала с нея по телефона с молба да извършва необходимите манипулации на В.П., за които се изисквали определени медицински познания. По – конкретно св. И.П.посещавала същия два – три пъти седмично, защото имал направена нефростома, правела му превръзки, дренажи, инжекции и др. манипулации. При многократните си посещения в дома на В.П. заварвала само ответницата и никой друг. Когато имало усложнения, свидетелката се обръщала към отв. А.А., която водела В.П. в болници за оказване на медицинска помощ.

Съдът кредитира показанията на гореспоменатите свидетели, като подробни и взаимно подкрепящи се.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че В.П. е диагностициран с параноидна шизофрения с давност от 2011 г., като е провеждал поддържащо лечение, заболяването му не е имало тласък, болният е бил стабилен. В етапна епикриза от лекуващи лекар е посочено, че заболяването е под контрол, като епикризата е издадена преди предстоящо завещание, извършено от пациента. През 2015 г. е диагностициран с катрцином на пикочния мехур, проведени са многократни локални оперативни интервенции по повод рецидиви. Изписван е с подобрение. Проведена е радиотерапия, впоследствие заболяването е прогресирало и са поставени двустранни нефростоми. По отношение причината за настъпването на смъртта, вещото лице пояснява, че всяко онкологично заболяване се характеризира с различен ход на протичане, като не може да се даде категорична прогноза каква ще е продължителността на живота. Отделно от това посочва, че евентуални придружаващи заболявания също могат да доведат до усложнения, които от своя страна да предизвикат летален изход. Съдът се доверява на експертното заключение като обосновано и професионално изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр. основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД

Ищците следва да оборят презумпцията, че атакуваната сделка е сключена с основание, т.е. да докажат твърденията си, че техният наследодател е страдал от заболяване, предвещаващо скорошен край на живота му и това обстоятелство е било известно на ответницата.

По иска с пр. основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД

Ищците следва да докажат валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; изпълнение от страна на техния наследодател (прехвърляне на собствеността). Ответницата следва да докаже изпълнението на своите задължения по договора за издръжка и гледане.

Ответницата следва да докаже възраженията си и по двата иска.

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен и възмезден, т.е. по него и двете страни имат насрещни задължения – праводателят да прехвърли правото си на собственост, а приобретателят в замяна до края не неговия живот му осигурява гледане и издръжка. Насрещната престация за гледане и издръжка има алеаторен характер, т. е. налице е неизвестност и непредвидимост каква ще е продължителността на живот на праводателя, респ. за какъв период ще се дължат фактическите грижи за него и издръжката в пари и в натура.

В конкретния случай праводателят В.П. през 2015 г. е разбрал с категоричност, че страда от онкологично заболяване, което е изводимо както от заключението на СМЕ, така и от свидетелските показания. Както е посочило вещото лице, ходът на подобно заболяване не би могъл да се предвиди, а оттам и не може да се определи каква би била продължителността на живота на болния. В конкретния случай здравословното състояние на праводателя В.П. действително се е променяло – изписван е с подобрения, след което е имало рецидиви, последвали са оперативни интервениции, след които качеството му на живот е било сравнително добро – не е бил зависим от непрекъсната помощ на трето лице, дори е водел социален живот. По този начин след поставяне на диагнозата В.П. е живял три години до смъртта си през 2018 г. От свидетелските показания безспорно се установи, че ответницата А.А. е полагала грижи за същия около пет години преди неговата смърт, т. е. през един значителен период. Наред с това, в грижите й се наблюдава интензивност и системност, съобразно моментното състояние на В.П. – отначало, когато е бил в  по – добро здраве е осигурявала хигиената в жилището му, личната му хигиена, закупувала му е необходими консумативи и се е грижела да му осигури храна. Впоследствие, когато се е влошил, е ангажирала лице с медицинско образование, което да извършва специфичните манипулации, наложителни с оглед поставената двустранно нефростома. Ответницата е съпровождала В.П. по време на извършените оперативни интервенции, прегледи и провеждана терапия, осигурявала е транспорта му, контактувала е с лекарите, организирала е лечението и е закупувала медикаментите. Ето защо съразмерността между насрещните престации по договора за издръжка и гледане не е нарушена, последвалото разместване на имуществени блага чрез придобиване правото на собственост върху процесния имот е основателно и оправдано от гледна точка на закона.

Действително, съгл. наложилата се практика на ВКС (Решение № 420/11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г. на III г. о.; Решение № 569/08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на IV г. о.; Решение № 384/10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на III г. о и др.), когато праводателят страда от заболяване, при което близката му кончина е неминуема и това обстоятелство е известно на приобретателя, вещно – транслативната сделка е нищожна поради липса на основание. Настоящата хипотеза обаче не е такава. Смъртта на праводателя не е била неминуема, нито е настъпила в скорошен период след поставяне на диагнозата, а цели три години по – късно. Престиртаните издръжка и гледане са продължили напред във времето. Не е нарушено възмездното естество на договора, тъй като насрещните престации са съразмерни. Следва да се акцентира, че същите няма как да се еквивалентни поради спецификата на този вид договори. Именно поради тази специфика договорите за издръжка и гледане се определят като „алеаторни“, тъй като не може да се предвиди със сигурност каква ще е продължителността на живота на праводателя, какви ще са неговите потребности, респ. колко ще продължат гледането и издръжката на същия и в какво ще се изразяват. В цитираните по – горе решения на ВКС е прието следното:  Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор”.

Гореизложеното обуславя неоснователност и налага отхвърляне на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № ***, том 2, рег. № ****, дело № ***/2018 г. на нотариус Д.Г>рег. № *** РНК поради липса на основание.

По иска с пр. основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД

Доколкото посоченият иск е предявен в условията на евентуалност и предвид отхвърлянето на главния иск, то е налице вътрешно – процесуалното условие за разглеждането му по същество.

Искът за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане също е неоснователен. Съображенията за отхвърлянето му частично съвпадат с гореизложените по главния иск, а именно ответницата в условията на пълно и главно доказване е установила по несъмнен начин, че е положила дължимата грижа по отношение на праводателя си В.П..

За пълнота следва да се добави, че преценката за изпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него (Решение № 1251 от 29.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5220/2007 г., I г. о., ГК). В конкретния случай отв. А.А. по договор е задължена „да осигури стандарт на живот на праводателя си В.П., какъвто е имал и досега“. Изрично в договора е посочено, че ответницата следва да поеме задължението си гледане и издръжка „лично или чрез други лица“. Именно съобразно договорните клаузи приобретателят-длъжник А.А. е изпълнявала породените от договора задължения да гледа и издържа прехвърлителя и е извършвала необходимото за задоволяване конкретните му нужди чрез полагане на личен труд - почистване, пазаруване, пране, чрез предоставяне на средства за закупуване на лекарства и храна, както и чрез проява на заинтересуваност и грижи. В определени моменти, най – вече когато е отсъствала от Б., ответницата е прибягвала до помощта на трето лице – св. Севда Кацарова. Когато здравословното състояние на праводателя В.П. се е влошило, ответницата е реагирала съвсем адекватно, като е ангажирала друго трето лице с медицинско образование, чрез което да осъществява качествено наложилите се специфични грижи.

Поради изложеното не е налице договорно неизпълнение от страна на ответницата. Ето защо евентуалният иск за разваляне на договора за издръжка и гледане е неоснователен и също следва да се отхвърли.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответницата. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сумата от 1300 (хиляда и триста) лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш      И     :

 

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД от В.С.С. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Ц.С.Б. с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу А. С.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № ***, том 2, рег. № ****, дело № ***/2018 г. на нотариус Д.Г.рег. № *** РНК.

 

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от В.С.С. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Ц.С.Б. с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу А. С.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № ***, том 2, рег. № ****, дело № ***/2018 г. на нотариус Д.Г.рег. № *** РНК.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.С.С. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Ц.С.Б. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на А. С.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1300 (хиляда и триста) лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните!

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :