Р Е Ш Е Н И Е
№ 1799, 10.05.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 28.03.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5446 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” №
250, представляван от ...... С.Л.Н., а също и от пълномощника му .... Г.Н.,
твърди, че И.А.Й. фигурира в базата данни на дружеството като потребител, в
качеството му на наемател на жилище, находящо се в гр. ....., ул. ..... № ...,
ет..., ап...., предоставено му за ползване от ..........., както и че за
периода 18.02.2014 г. – 15.06.2017 г. ищецът е извършил услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за горепосочения водоснабден обект на
обща стойност 686.89 лв., цените на които не са заплатени в срок, поради което
по силата на чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 42 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Пловдив се
дължат и обезщетения за забава в общ размер на 101.23 лв. за периода 30.04.2014
г. до 30.09.2017 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16928 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г., която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило на стоящата искова молба, с която
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2017
г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
И.А.Й. с ЕГН **********, младши адвокат Д.Д.Р. оспорва предявените искове, като
твърди, че : ответникът не е имал качеството на потребител, тъй като качеството
на наемател на не се покрива с качеството на потребител на В и К услуги; дори и
да се приеме, че водомерът в жилището е бил неизправен, то дружеството не е
спазило предписаната в чл. 33 от Наредба № 4/14.09.2004 г. процедура при
констатиране на повреда на измервателен уред да даде предписание за
отстраняване на повредата на водомера и за срока за
Продължение на решение по гр. д. № 5446/18 г. на РСПд
– стр. 2/6
отстраняването
й, като демонтира пломбата на холендъра, поради което не е имало право да
начислява служебно количества вода; вземанията за периода месец февруари 2014
г. – месец октомври 2014 г. са погасени по давност, поради което моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на ищеца и на
особения представител на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 16928 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г. на 25.10.2017 г. е
издадена Заповед № .....за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът И.А.Й. да заплати на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД : сумата от 686.89 лв. – главница, представляваща сбор от
неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за
обект, находящ се в гр. ...., ул. ..... № ..., ап. ..., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 24.10.2017 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 101.23 лв. – лихва от 30.04.2014 г. до
30.09.2017 г. и сумата от 75 лв. разноски, в това число 25 лв. държавна такса и
50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК дружеството е предявило
настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
„Потребители” по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 2, б. „б” Допълнителна разпоредба на Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти в етажна собственост, за
които се предоставят В и К услуги, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Обн. ДВ, бр. 88 от
08.10.2004 г. в сила от 12.10.2004 г./ : „Потребители на услугите В и К са: ...
2. собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост.” Съобразно чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ
отношенията между „В и К” ЕООД и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги на територията обслужвана от В и К
оператора се уреждат от Общи условия, в които - чл. 2, ал. 3 от Общите условия,
одобрени от ДКЕВР /понастоящем КЕВР/ с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.,
действали до 10.08.2014 г., т. е. през част от исковия период за времето от 18.02.2014
г. до 10.08.2014 г., така и в чл. 2, ал. 3 от действащите Общи условия,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /заверени преписи на които са
приети като доказателства по делото/, е предвидено, че потребител може да бъде
и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В чл. 31, ал. 2 от
действалите до 10.08.2014 г. и съответно
в чл. 33, ал. 2 от действащите понастоящем общи условия /наричани по-долу в
настоящото изложение ОУ/ е предвидено задължение за
Продължение на решение по гр. д. № 5446/18 г. на РСПд
– стр. 3/6
потребителите
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Видно от изпратените от третото лице – ........... –
.......документи, касаещи наемни отношения между Община ....... и И.А.Й. за
имот – апартамент .., на етаж., в жилищна сграда на ул. ..... № ..., в гр.
......., въз основа на Заповед № ../13.05.1992 г. на Кмета на Община ....... за
настаняване в ........жилище на 12.08.2005 г. между Община ....... и И.Й. е сключен
Договор за наем на ........жилище № ....../лист 115 и 116 от делото/, по който
му е предоставено за ползване за неопределено време ........жилище,
съставляващо апартамент .., на етаж., във вход .., на блок ....., на ул. .....
№ ..., в гр. ......., като с влязла в
сила на 20.04.2017 г. Заповед № ......./04.04.2017 г. на Кмета на район
„Източен” - Община ....... /лист 113 от делото/ наемното правоотношение е
прекратено на 20.04.2017 г., въпреки което ответникът е продължил да ползва
жилището до 01.06.2017 г., когато на основание Заповед № ..../16.05.2017 г. на
Кмета на ....... – Община ....... /лист 108 от делото/ имотът е иззет /заверен
препис на протокол лист 106 от делото/.
Според заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебна техническа експертиза – инж. М.Б., процесното жилище е
водоснабдено.
Въз основа на коментираните до тук доказателства могат
да се направят следните фактически и правни изводи :
За времето от 18.02.2014 г. до 20.04.2017 г. ответникът
е ползвала под наем следният недвижим имот – апартамент .., на ет.., в жилищна
сграда с административен адрес – гр. ....., ул. ....... № ..., собственост на третото
лице ..........., който е водоснабден, с оглед на което по силата на § 1, ал.
1, т. 2, б. „б” ДР на ЗРВКУ като носител на облигационното право на ползване е
придобил качеството на потребител на предоставяните от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД В и К услуги за имота – обект на договора за наем, както и е
притежавал такова качество до датата на прекратяване на договора за наем –
20.04.2017 г. Или за придобиването на качеството на потребител е меродавно не
фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните услуги,
съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с
принадлежността на правото на собственост/правото на ползване/съответно на
правото на временно ползване срещу заплащане на наемна цена върху жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост/, поради което съгласно чл. 31,
ал. 2 от действалите за периода 18.02.2014 г. – 10.08.2014 г. и съгласно чл.
33, ал. 2 от действащите понастоящем общи условия дължи заплащането на цените
на предоставените от дружеството услуги за водоснабдения имот до 20.04.2017 г.
Що се отнася до
претенциите за цените на извършените В и К услуги в процесния имот, собственост
на третото лице ..........., за периода 21.04.2017 г. – 15.06.2017 г., то
констатира се по-горе в настоящото изложение, че ответникът е ползвал жилището,
но без да има настанителна заповед,
Продължение на решение по гр. д. № 5446/18 г. на РСПд
– стр. 4/6
съответно
без да е налице друго основание за това, поради което същият като фактически
ползвател не е имал качеството на „потребител” по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ. А щом не е имал това качество, то в неговата правна
сфера не е възникнало задължение да заплати цените на извършените в процесния
недвижим имот В и К услуги, поради което предявените главни искове за този
времеви отрязък в размер на 36.24 лв., а също и акцесорните претенции с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно направения
по делото опис на фактури за периода 18.02.2014 г. – 20.04.2017 г. дружеството
е издало 40 фактури, по които е фактурирало вземания от абонат № ........., възлизащи на 650.65
лв., които са осчетоводени в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, а сумите по отделните главници съвпадат с данните от
приложените към исковата молба заверени преписи на карнети според основното заключение
на вещото лице Й.П..
Констатира се още от заключението на вещото лице инж. Б.,
че в картотеката на дружеството за имота е заведен водомер под № ...........,
като при посещение на имота в разговор с представител на настоящия наемател на
имота му било съобщено, че в апартамента няма водомер.
Последното обстоятелство е отразено и в приетия като
доказателство Протокол приемо-предавателен, съставен от 01.06.2017 г. при
изземването на процесния апартамент от ........... – ......., в който е
отразено от длъжностни лица на предприятието, че в банята и пералното помещение
няма водомер. Тъй като, обаче, същият съставлява частен свидетелстващ документ,
то той не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за
удостоверените в него обстоятелства, поради което и базирайки се на
фактическите твърдения изложени в исковата молба, на които ищецът основава
претенциите си, то съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в негова тежест бе да установи
твърденията си, че отчетът в процесния водоснабден имот е извършван при
условията на неизправно измервателно устройство.
Съгласно
чл. 30, чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /наричана по-нататък в настоящото изложение накратко Наредбата/ услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, чийто тип
е одобрен по реда на Закона за
измерванията или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към
продуктите, като изразходваното
количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на
наредба и в разпределението се включват всички разходи в общите части на
сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация, т. е.
регламентираният в закона принцип е
Продължение на решение по гр. д. № 5446/18 г. на РСПд
– стр. 5/6
да се плаща за реално
потребление, отчетено посредством годно измервателно устройство.
За да се обезпечи
точният отчет на потреблението в чл. 34а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е
предвидено, че индивидуалните водомери подлежат на периодични проверки през 10
години за сметка на потребителите от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда
на Закона за измерванията, а чл. 34а, ал.
5 постановява, че : „Когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал.
1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че
след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.
39, ал. 6.” Последната норма е
доразвита в чл. 21 действащите понастоящем общи условия, според който : „Когато
представителят на В и К оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери ... същият прави предписание на потребителя за извършване
на периодична проверка със срок на изпълнение три месеца. В случай, че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и 10.” или по 6 куб. м.
при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. – при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, които количества се завишават всяко тримесечие с 1.0 куб. м. за всеки
обитател.
С оглед на твърденията наведени в исковата молба, че измервателното
устройство в процесния водоснабден обект не е отговаряло на изискванията на
Закона за измерванията за целия исков период, то съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца бе да установи, че в съответствие с чл. 21 от действащите Общи
условия такава констатация е направена от негови служители, за което същите са
уведомили ответника и са му дали предписание да извърши метрологична проверка
на водомера, което до датата на приключване на съдебното дирене не бе сторено,
с оглед на което настоящият състав приема, че предписание за проверка на
измервателното устройство не е дадено. А щом това не е сторено липсва и правно
основание за начисление на процесните количества вода по начина, посочен в
приетите като доказателства карнети.
В обобщение настоящият състав намира, че
ищецът не доказа при условията на главно и пълно доказване, че е извършил фактурираните
по процесните 40 фактури, издадени за периода 18.02.2014 г. – 20.04.2017 г. В и
К услуги за процесния водоснабден имот, поради което предявените искове следва
да бъдат отхвърлени и за този времеви отрязък като неоснователни само на това
основание, без да се обсъжда направеното в отговора на исковата молба
правопогасяващо възражение.
Поради отхвърляне на главните искове за
перидоа 18.02.2014 г. – 20.04.2017 г., като неоснователни следва да бъдат отхвърлени
и акцесорните претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забавено плащане на тези вземания.
По изложените мотиви съдът:
Продължение на решение по гр. д. № 5446/18 г. на РСПд
– стр. 6/6
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от ...... С.Л.Н., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че И.А.Й. с ЕГН **********, му дължи : сумата от
686.89 лв. – главница, представляваща сбор от цени на извършени услуги за
консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в гр.
...., ул. ..... № ..., ап. ..., ведно със законната лихва от 24.10.2017 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 101.23 лв. – лихва от 30.04.2014 г. до
30.09.2017 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № ...../25.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16928 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на
решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ