Р Е Ш Е Н И Е
№………...…../…..…07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №349 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ”Ленно” АД, с предходно наименование ”ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ЦУМ, бул.”М.
Л.” №2, ет.5,
представлявано от А.Г.Т.,
действащо чрез юрк.А.К., със съдебен адрес:***, против Решение №5758 от
16.12.2019г. по гр.д.№19272/2019г. по описа на Районен съд Варна, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателят, против “Строминекс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Люлебургас“, бл.1,
вх. Г, ап.72 и М С Д, с ЕГН **********, с адрес ***, двамата със съдебен адрес:***,
офис 1, чрез адв.П.П., обективно и субективно кумулативно съединени искове,
както следва: с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, да бъде прието за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 1760.91 евро, представляваща падежирала главница
по вноска №4, вноска №5 и вноска №6, през периода от 29.03.2017г. до
29.05.2017г., произтичащи от Договор за заем-кредит “Прайм“-клиентски №5465 от
29.11.2016г. и приложение №1-Погасителен план към него, с нотариална заверка на
подписите на страните от 29.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-09.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 14.70 евро, представляваща
падежирала договорна лихва от вноска №4, вноска №5 и вноска №6, през периода от
29.03.2017г. до 29.05.2017г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение №5384/12.07.2018г., по ч.гр.д.№10672/2018г. на ВРС, както и иск с правно основание чл.240, ал.1
от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от
44.27 евро, представляваща остатък от падежирала главница от вноска №4 до
вноска №6, през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. дължими по силата на горепосоченият
договор за заем; иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 94.68 евро,
представляваща остатък от падежирала договорна лихва от вноска №4 до вноска №6,
през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г., дължими по силата на
горепосоченият договор за заем; иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 2640.51 евро,
представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б.(с) и б.(d) от дължимa по силата на горепосоченият договор за заем
за периода 30.01.2017г. до 05.07.2017г. и искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на ищеца на сумата от 25 евро,
представляваща такса за уведомление по електронна поща за просрочена дължима
сума съгласно чл.2.5, б.(b), т.(ii) от Договора и сумата от 50 евро,
представляваща разходи и разноски по изпращане на уведомление по смисъла на
чл.2.3., б.(f) вр. с чл.2.5, б.(b), т.(iii) от горепосоченият договор за заем.
В жалбата се
излага, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, и
на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд, е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като не е изпълнил вмененото му от закона
задължение, след като направи доклада по делото да укаже на всяка от страните,
за кои факти, които са в нейна тежест да докаже не са посочени и не са
представени доказателства. Поддържа се, че неправилно и незаконосъобразно, с
проекта на доклад, съдът не е указал на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК,
че не сочи доказателства, които да удостоверяват реалното предоставяне на
заемната сума по процесният договор, в резултат, от което е постановил
незаконосъобразен съдебен акт. Сочи се, че чл.2.2. б.“ii“ от процесният
договор е отразено, че заемът се
предоставя посредством плащане, което се извършва от сметка с идентификационен
номер 03457813, собственост на заемодателя, открита при оператора на платежни
инструменти “ТНК Пей ПТЕ.ЛТД.“, с регистрационен номер 201612596Н към сметка с
идентификационен номер 06076689, собствена на “Прайм Маркетс“ СА., открита при
същия оператор. Ето защо се поддържа, че са налице предпоставките чл.266, ал.3
от ГПК, съответно че е налице извинителна причина за допускане на представеното
доказателство за първи път във въззивното производство и моли за приемане на
представените с жалбата доказателства и допускане на съдебно-счетоводна
експертиза. На следващо място се сочи, че в хода на първоинстанционното
производство, е представена хронологична ведомост, която удостоверява
направеното плащане от заемодателя към посочената сметка в чл.2.2, б.(a). т.(i) от договора. Сочи, че по аргумент от чл.55 от ТЗ и чл.182
от ГПК, редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях се приемат като
доказателства между търговци за установяване на търговските сделки и същите
следва да се ценят в съвкупност с останалите събрани доказателства. Ето защо,
се моли съдът да кредитира редовно водените счетоводни книги, като вземе
предвид представената хронологична ведомост, удостоверяваща директното плащане
от страна на заемодателя към посочената сметка в чл.2.2 (a) (i) от договора за
заем. В заключение, се моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове. Претендират се съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемите е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на
атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателя за допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционният съд. Моли се за оставяне без
уважение на доказателствените искания на жалбоподателя и за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание
въззивника, чрез подадена
писмена молба от процесуалният му представител, поддържа подадената жалба, като
развива подробни съображения в нейна подкрепа. Моли за уважаване на жалбата и
присъждане на разноски.
Въззиваемите, чрез подадено писмено становище от техният
пълномощник, оспорват жалбата, поддържат отговорът си и молят за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират деловодни разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран със
субективно и обективно, кумулативно съединени искове, както следва:
-с правно основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК и чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, за
установяване на съществуването на солидарно задължение на ответниците в размер
на 1760.91 евро, представляваща падежирала през периода от 29.03.2017г. до
29.05.2017г. главница от вноски №4, №5 и №6, произтичаща от Договор за
заем-кредит “Прайм“-клиентски №5465 от 29.11.2016г. и Приложение №1-Погасителен
план към него, с нотариална заверка на подписите на страните от 29.11.2016г. с
рег.№21940/2016г. на Варненски нотариус с рег.№572 на НК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-09.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и в размер на
14.70 евро, представляваща падежирала през периода от 29.03.2017г. до
29.05.2017г. договорна лихва от вноски №4, №5 и №6, по смисъла на Приложение
№1-Погасителен план към Договора за заем, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение №5384/12.07.2018г. по ч.гр.д.№10672 по описа за 2018г. на РС Варна;
-с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 44.27 евро, представляваща остатък от падежирала през периода от
29.03.2017г. до 29.05.2017г. главница от вноски №4, №5 и №6, по смисъла на
Приложение №1-Погасителен план към Договор за заем-кредит “Прайм“-клиентски
№5465 от 29.11.2016г.;
-с правно основание
чл.240, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 94.68 евро, представляваща остатък от падежирала през периода от
29.03.2017г. до 29.05.2017г. договорна лихва от вноски №4, №5 и №6, по смисъла
на Приложение №1-Погасителен план към Договор за заем-кредит “Прайм“-клиентски
№5465 от 29.11.2016г.;
-с правно основание
чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от
2640.51 евро, представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б.(с) и б.(d) от
Договор за заем-кредит “Прайм“, дължима за периода 30.01.2017г. до
05.07.2017г.;
-с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 25 евро, представляваща такса за уведомление по електронна поща за
просрочена дължима сума съгласно чл.2.5, б.(b), т.(ii) от Договор за
заем-кредит “Прайм“ и сумата от 50 евро, представляваща разходи и разноски по
изпращане на уведомление по смисъла на чл.2.3., б.(f), вр. с чл.2.5, b.(б),
t.(iii) от Договора.
В исковата молба се
твърди, че след издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
ответниците са подали възражения, съответно за ищеца се породил правният
интерес да предяви установителните искове, предмет на настоящото производство.
Поддържа се, че между ищеца, като заемодател, ответното дружество като заемател
и ответникът физическо лице, като солидарен длъжник, е сключен Договор за
заем-кредит “Прайм“-клиентски №5465 от 29.11.2016г., който носи нотариална
заверка на подписите на страните. Сочи се, че предмет на договора за заем е
сумата 3500 евро, която е предоставена за срок от 6 месеца, като съгласно
чл.2.4. от договора, заемополучателят следва да я върне, чрез месечни
погасителни вноски по банкова сметка ***.87 евро, с падеж на 29-то число на
съответният месец, считано от 29.12.2016г. до 29.05.2017г. Поддържа се, че
първоначално възнаградителната лихва била в размер на 5 %, като считано от
19.01.2017г., поради забава в плащанията, продължила над 21 дни и поради липса
на представяне на обезпечение, размерът на лихвения процент бил едностранно
изменен на 36 %, като новият лихвен процент влязъл в сила от вноска №2. след
Сочи се, че след влизане в сила на новия лихвен процент, размерът на вноските
станал на 638.19 евро. Твърди се, че до заемополучателя било изпратено
уведомление, ведно с нов погасителен план, с въпросните промени, което
уведомление се счита за редовно връчено, тъй като е изпратено на последния
посочен от заемополучателя адрес. Твърди се, че плащания по вноски от №4 до №6,
не са постъпили. Поддържа се, че по предходно образувано изпълнително дело въз
основа на Изпълнителен лист от 13.04.2017г., на 22.06.2018г., чрез доброволно
плащане от длъжниците, е заплатена сумата от 5142лв., с което бил погасен дългът
по този изпълнителен титул, но не и целият дълг по договора за заем. Поддържа
се още, че поради неизпълнението, заемополучателят дължи неустойка за забава, в
размер изчислен при условията на чл.2.3., б.“с“ и “d” от договора. Твърди се,
че ответниците дължат и претендираните суми за такса за уведомление по ел.поща
и разходи и разноски по изпращане на уведомление.
С подаденият от
ответниците отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност
на претенциите. Сочи се, че ответникът процесният договор за заем е подписан в
хипотезата на грешка, тъй като органният представител на ответното дружество
искал да изтегли кредит за сумата в брой, или по банкова сметка, ***е на
договора. Сочи се, че по тази причина той се свързал с представител на ищеца в
гр.Варна, който го убедил, че следва да подпише договор пред нотариус в същия
ден. Сочи се, че Д. се явил в нотариалната кантора и дал личната си карта на
служителите, а по-късно подписал договора без да го прочете. Сочи се, че
впоследствие служители на ищеца му обяснили по телефона, че няма да се
превеждат пари, а ще се създаде виртуална сметка за търгуване. Поддържа се, че
тъй като Д. не желаел това, заявил по телефона, че се отказва от договорът,
който е подписан при грешка и няма намерение да търгува виртуално. Сочи се, че
отговорът на заемодателят бил че договорът не може да се развали, или
разтрогне, като последващите опити на ищеца да прекрати договора, също не дали
резултат. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответниците са известявани по
ел.поща, тъй като те не разполагат с такава. Твърди се, че през лятото на
2018г. ответникът Д., се опитвал да продаде свой имот, но установил че същият е
възбранен за просрочени вноски по процесния договор. Сочи се, че с цел да
изпълни задълженията си по сключен предварителен договор, ответникът използвал
част от полученото капаро, за да погаси задължението и да вдигне възбраната.
Поддържа се, че ответникът заплатил сумата със съзнание, че не я дължи, затова
възразил и по заповедното производство. С оглед изложеното се правят се
възражения за нищожност на договора заем, евентуално за унищожаемост, поради
противоречие със закона, поради това че договорът е сключен при неравноправни
клаузи или поради невъзможен предмет. Поддържа се, че ищецът не е лице, което
има право да отпуска кредити, тъй като няма регистрация да извършва такава
дейност. Сочи се, че договорът за заем е реален и следва да се предаде парична
сума, а в случая заемодателят е поел задължение да захрани брокерска сметка,
която заемателят следвало да открие, но той не е откривал никакви сметки, тъй
като няма знания и опит за търговия на финансовите пазари. Поддържа се още, че
договорът е нищожен и поради липса на основание, тъй като целта на ответника е била
да вземе бърз кредит, както и че страна на заемодателя също няма основание, тъй
като договорните клаузи не са да бъде отдадена в заем сума, а да се черпят
потенциални права за осъждане на солидарния длъжник. Твърди се, че договорът е
безпредметен за ответника, тъй като не му създава никаква икономическа
възможност, доколкото се учредява залог за по-голяма сума от получената в
трейдърската сметка, със средствата по която той няма право да се разпорежда.
Поддържа се, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като
ответникът го е сключил без да е запознат с клаузите му, без да го е прочел и
да са му разяснени правата и задълженията по този договор. Прави се възражение за унищожаемост поради
грешка в предмета, тъй като подписвайки договора Д. си е мислил, че ще получи
парична сума, а не че ще получи виртуални средства, с които да търгува.
Поддържа се, че договорът е сключен при измама, тъй като Д. бил въведен в
заблуждение, че дружеството му ще получи реален заем. Твърди се, че договорът е
сключен при явно неизгодни условия. Твърди се, че е налице неизпълнение на
договора от страна на ищеца, поради което се прави изявление за развалянето му.
Твърди се още, че длъжникът не отговаря, тъй като невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, за която той няма вина. В тази връзка се
сочи, че ответникът не е имал възможност да оперира с отпуснатите средства в
специалната брокерска сметка,м тъй като отпусната сума е била предмет на залог,
а съгласно чл.4.3 от договора, той има право да се разпорежда само със суми над
размера на обезпечените задължения. Ето защо договорът следва да се счита
развален по право, тъй като още при сключването му е било ясно, че целевият
заем не може да бъде използван. Оспорва се факта, че лицето Кирил Няголов е било
надлежно упълномощено да сключи договора, както и съществуването на оператор на
платежни инструменти, който да е извършвал плащане към ответника. Твърди се, че
заемополучателят не е имал сметка при “Прайм маркетс“ и преводно нареждане не
съществува, поради което изпълнението на договора е изначално невъзможно. С
оглед неоснователността на претенцията за главница, се поддържа, че такава е
претенцията за възнаградителна лихва. Поддържа се, че размерът на неустойката е
прекомерен и излиза извън обичайната ѝ функция. Сочи се, че според
договорът заемодателят има право да се удовлетвори от обезпечението, поради
което е можел да се удовлетвори, реализирайки заложното си право. Твърди се, че
обезпечението е следвало да се учреди по реда на ЗДФО, като предварително
условия за отпускането на заема и че доказването на този факт следва да е в
писмена форма.
В първото по делото
о.с.з. ищецът, чрез подадена от пълномощникът му писмена молба, оспорва
изложените възражения в отговора на ответниците. Поддържа, че процесната сума е
преведена по брокерска сметка на заемополучателят и че сделката между страните
е търговска, което води до невъзможност за намаляване на неустойката поради
прекомерност. Поддържа се, че с влизане в сила на предходно издадена заповед за
изпълнение по чл.471 от ГПК за задължения по процесният договор, правата на
ответниците да правят възражения относно действителността на договора са
преклудирани. Поддържа, че учредяването на финансово обезпечение върху сумата
по брокерската сметка на основание чл.2, ал.4 от Закона за договорите за
финансово обезпечение, позволява на обезпечителя да запази пълно право на
собственост върху финансовото обезпечение и ответникът не е бил ограничен да
ползва сумата. Сочи се, че ищецът е вписан в регистъра, воден от БНБ, както и
че няма нарушение на ЗПК и неустойката не противоречи на добрите нрави.
В открито съдебно
заседание ответниците, чрез пълномощник поддържат възражения си изложени
отговора на исковата молба. Поддържат, че влязлата в сила заповед за изпълнение
не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което не преклудира правата на
длъжника за последващи възражения. Поддържа се още, че влизането в сила на
заповедта, респективно реализиране на правата по същата пораждат, правото на
длъжника да води иск за неоснователно обогатяване и не го препятстват да
възразява срещу действителността на основанието, послужило за издаване на
заповедта.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В случая първото оплакване на въззивника е за
допуснато процесуално нарушение от районният съд във връзка с липсата на дадени
указания до ищеца, че не сочи доказателства за твърдения факт за предаване на
заемната сума. Настоящият въззивен състав на съдът, намира така формулираното
оплакване за неоснователно, тъй като
ищеца не е изложил твърдения, че сумата по процесният договор е
предадена на заемополучателят, чрез превеждането и по сметка на същия, открита
и поддържана от трето за спора лице, като въпросните твърдения са изложени едва
във въззивната жалба. Ето защо следва изводът, първоинстанционният съд не е
допуснал твърдяното от въззивника нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК.
Следващите
оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на районният съд
за недоказаност на завършеността /реализирането/ на фактическият състава на
договора за заем, чрез предаване от заемната сума от заемателя на заемополучателя.
Въпросните оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Установява се от
материалите по ч.гр.д. №10672/2018г. на РС Варна, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която
е ангажирана солидарната на ответниците за сумите, предмет на предявеният в
срока по чл.415 от ГПК специален установителен иск.
Видно е от
приложеният по делото Договор за заем, Бизнес кредит “Прайм“, Клиентски №5465
от 29.11.2016г., ведно с Приложение №1, Погасителен план, носещ нотариална
заверка на подписите на страните от 29.11.2016г. с рег.№21940/2016г. на
Варненски нотариус с рег.№572 на НК, че между ищеца като заемодател, ответното
дружество като заемополучател и М С Д в качеството на солидарен длъжник, е
сключен договор по силата, на който първият се задължил да предостави на втория
лихвоносен заем с максимален размер на главницата от 3500 евро. От своя страна
заемателят и солидарният длъжник, са се задължили да погасят задължението в
шестмесечен срок на равни вноски в размер на 591.87 евро, с падеж 29 число на
съответният месец. Видно е още, че заемът е целеви и се предоставя единствено и
само за търговия на финансовите пазари, предлагана от “Прайм Маркетс“ С.А.,
извършвана от заемополучателя. Според чл.2.2, б.(а), т.(i), заемодателят
отпуска, а заемополучателят усвоява заема в срок от три работни дни от
подписване на договора, чрез извършване на целево плащане към “Прайм Маркетс“
С.А., с основание захранване на личната брокерска сметка на заемополучателя за
търговия на финансовите пазари, открита в чуждестранното дружество “Прайм
Маркетс“ С.А, като заемополучателят е декларирал, че лично е открил въпросната
банкова сметка ***. Съгласно чл.2.2, б.(а), т.(ii) от договора плащането се
извършва от сметка, собственост на заемодателя, открита при оператора на
платежни инструменти ТНК Пей ПТЕ ЛТД със седалище в Република Сингапур, към
сметка, която собствена на “Прайм Маркетс“ С.А. и открита при същия оператор на
платежни инструменти. На основание чл.2.2, б.(б) от договора за удостоверяване
на получаването на сумите от заемополучателя, е достатъчно извлечение от
счетоводните книги на заемодателя и копие от платежно нареждане. С клаузата на
чл.2.3, б.(а) е уговорено, че заемополучателят дължи възнаградителна лихва в
размер на 5% на година върху усвоената и непогасена част от главницата, като с
б.(с) и б.(d) е предвидена неустойка за забава в размер от 0.14% върху
непогасената част от заема за всеки ден забава, считано от деня, следващ падежа
на съответното задължение, до деня на пълното му погасяване. Съгласно чл.2.3,
б.(е) от договора, поради доказано увеличеният риск за заемодателя, в резултат
от неизпълнение на падеж, заемополучателят е длъжен в седемдневен срок от
настъпване на неизпълнението, да предостави допълнително
обезпечение-Поръчителство, което отговаря на посочени в договора условия.
Според чл.2.3, б.(f) от договора при непредоставяне на въпросното обезпечение,
размерът на договорения лихвен процент се изменя на 36 %, като с цел с цел избягване на всякакво съмнение в б.(i)
на същият текст е посочено, че разпоредбите на чл.2.3, б.(е) и б.(f), се
прилагат кумулативно с разпоредбите на чл.2.3, б.(c) и б.(d). В чл.2.5, б.(b), т.(ii) от договора е предвидено, че в
случай на неизпълнение, заемополучателят дължи такса за уведомление по
електронна поща в размер на 0.5 % от размера на заема, но не по-малко от 25
евро, като според б.(b), т.(iii)
се дължат и разходи и разноски по изпращане на покана в размер на 1% от размера
на заема, но не по-малко от 50 евро. Съгласно чл.4.3 от договора предварително
условие за отпускане на заема, е заемополучателят да предостави финансово
обезпечение с предоставяне на залог в размер най-малко на 4200 евро върху
вземанията на залогодателя по неговата сметка, открита в “Прайм Маркетс“ С.А.,
което гарантира задълженията за главница и начислена лихва, заедно с всички
останали акцесорни вземания.
По делото е прието
Уведомление от 19.01.2017г., съдържащо изявление на ищеца до заемополучателят,
че поради допуснато просрочие на задълженията с над 21 дни, кредиторът изменя
лихвения процент на 36%, считано от 29.01.2017г., като към уведомлението е
приложен нов Погасителен план-Приложени 1, съобразно настъпилите промени.
Според съдържанието на представените по делото Товарителница за куриерска
пратка и извлечение от системата на куриера “Спиди“ АД, уведомлението е
получено от Д. на 21.01.2017г.
Представени са по
делото Заповед №2178 от 29.03.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №3163/13.04.2017г.,
двата изп.титула издадени по ч.гр.д.№4033/2017г. на РС Варна, с които
ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца падежиралите през периода
29.02.2016г.-29.02.2017г. вноски №1, №2 и №3 от процесния договор, включващи
1694.82 евро-главница и 36.52 евро-договорна лихви, чиито общ размер възлиза на
1731.34 евро.
От заключението на
вещото лице по назначената Съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от
съдът като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в
счетоводството на ищеца за заем има постъпило плащане на 22.06.2018г. по
процесния договор в размер на 5142лв. с основание “ИД 559/2017г. “Строминекс“
ЕООД, ЕИК ********* пълно погасяване“. С въпросното постъпление, са
осчетоводени плащанията, както следва: 1694.82 евро по първите три вноски по
кредита; 36.52 евро договорна лихва по първите две вноски; 245.78 евро
неустойка към първите две вноски и 651.94 евро разноски по заповедно и
изпълнително производство. Според вещото лице размерът на непогасената главница
към 05.07.2018г. е 1805.18 евро. Размерът на дължимата договорна лихва до
05.07.2018г., при отчитане на измененият лихвен процент, е 246.29 евро, а
съобразно първоначалният погасителния план е 14.70 евро. Размерът на дължимата
неустойка до 05.07.2018г. според данните за главниците при ищеца е 2054.28
евро, а съобразно погасителния план възлиза на 2060.52 евро.
По делото на
страната на ответниците, са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелят К.М.Х..
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес и с оглед
премета на предявените претенции, ищеца следва да установи възникването и
дължимостта на спорните вземания и по конкретно сключването на договор за заем,
с твърдените параметри /размер, срок, падеж, лихви, неустойки и т.н./ и реално
предаване на сумата предмет на договора. Следва да установи още и размера на
претенции си. От своя страна ответникът, следва да установи правоизключващите
си възражения за недействителност на процесния договор, или правоизключващите
факти и обстоятелства, в това число, че е изправна страна по договора т.е. че е
налице погасяване на задължението.
В разглежданият
казус обвързаността на страните от договор за заем с твърдените от ищеца
условия и срок, на първо място се удостоверява от горекоментираният Договор за
заем, Бизнес кредит “Прайм“, Клиентски №5465 от 29.11.2016г., ведно с
Приложение №1, Погасителен план, носещ нотариална заверка на подписите на
страните от 29.11.2016г. с рег.№21940/2016г. на Варненски нотариус с рег.№572
на НК. На следващо място по делото не е налице спор, а и от ангажираните
доказателства, се установи, че преди иницииране на настоящият спор, ищецът е
провел предходно заповедно производство с предмет част от вземанията, произтичащи от процесният
договор, а именно първите три вноски включващи главница и лихва. В границите на
образуваното по заявлението на ищеца ч.гр.д.№4033/2017г. на РС Варна, в полза
на същия е издадена Заповед №2178 от 29.03.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №3163 от
13.04.2017г., с които ответниците, са осъдени да заплатят солидарно вноски №1,
№2 и №3 от процесния договор. Ответната страна не оспорва, а и видно от
Заключението на ССч.Е, че въз основа на въпросните изпълнителни титули, е
предприето принудително изпълнение, като задълженията, са погасени изцяло,
което е довело до прекратяване на изпълнителното дело. Наред с горното на
съдът, е служебно известно, че длъжниците не са подали възражение, срещу
горепосочената заповед за изпълнение, респективно не образувано исково
производство за проверка на съществуването на обективираните в заповедта
задължения.
В заключение се
налага извода, че процесната заповед за незабавно изпълнение, се е
стабилизирала, в резултат от привеждане в изпълнение на издадения въз основа на
нея изпълнителен лист и неподаването в срока по чл.4141 от ГПК на възражение от
длъжниците. След като е налице влязла в сила заповед за изпълнение, която е
основана на процесния договор за заем, то понастоящем възраженията на
длъжниците за липса на облигационна обвързаност между страните, са
преклудирани. Това е така с оглед факта, че стабилизираната заповед за заповед
за изпълнение, има действие еднакво с това на влязло в сила съдебно решение.
Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие, а
именно че след влизане в сила на решението, страните не могат да продължават
спора помежду си, тъй като правното положение е установено и страните, са
длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Наред с това страните не
могат повече да се позовават на факти и обстоятелства, които са възникнали до
приключване на устните състезания, защото след като решението е влязло в сила
тези факти, са преклудирани. Идентично е положението и при влезлите в сила
заповеди за изпълнение, тъй като института на заповедното производство е
насочен към създаване на опростен ред за събиране на вземания, при който
длъжникът не оспорва дълга си поради неговата безспорност, но не го изпълнява,
докато не бъдат задействани механизмите на принудителното изпълнение.
Независимо от едностранния и формален характер на заповедното производство,
нормата на чл.410, ал.2 от ГПК препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК, което
сочи, че за да е редовно заявлението, то трябва да включва конкретно изложение
на обстоятелствата, на които се основава искът /чл.127, ал.1 т.4 от ГПК/.
Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност
на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. В
този смисъл претенцията в заповедното производство, следва да бъде
конкретизирана по начина, по който се извършва това в исковото производство.
При подадено възражение от длъжника, срещу заповедта за изпълнение, вземането
подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз
основа на предявен от кредитора установителен иск. Същевременно след
измененията в ГПК с ДВ, бр.100/2019г. исково производство, се отпочва и в
хипотезите, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК и когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение,
с оглед задължението му да следи за наличието на неравноправни клаузи при
договори, сключени с потребител или при обоснована вероятност за това. Когато
заповедта е връчена на длъжника и той не подаде възражение в срок, в
последствие вземането по същата не може да бъде оспорвано от него с възражения,
основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли
да му станат известни до изтичане на срока по чл.414 от ГПК. Последното
означава, че влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие
като установява с обвързваща страните сила, идентично на установеното със
съдебно решение, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.
Наред с горното
следва да се има предвид, че както при съдебните решения, така и по отношение
на заповедите за зипъление, има възможност за преразглеждане на съществуването
или дължимостта на вземането, само на изчерпателно уредени от законодателя
основания-по реда на чл.423 от ГПК /аналогичен на чл.303, ал.1 т.5 от ГПК/,
чл.424 или чл.439 от ГПК. Основанията по чл.424 от ГПК, са аналогични на
основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, с
особеността, че се релевират по исков ред, а редът по чл.436 от ГПК е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират, чрез иск щом са настъпили след приключване на устните състезания и
съответно не се преклудират. Съпоставката на посочените разпоредби сочи, че
законодателят е придал на стабилизираната заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Фактът на
образуване на заповедното производството като едностранно, не може да се
разглежда като аргумент за противното, тъй като неподаването на възражението от
страна на длъжника стабилизира заповедта по начин, сходен на съдебно решение,
постановено при признание на иска /чиято аналогия в заповедното производство
може да се търси с възражение по чл.414а, ал.2 от ГПК/ или на неприсъствено
решение /чиято аналогия в заповедното производство е неподаването на възражение/.
В контекста на
гореизложеното, се налага крайният извод, че неоспорената от длъжниците заповед
за изпълнение, проявява от една страна установителното действие на силата на
пресъдено нещо, относно фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността или размера на съдебно признатото вземане и от друга страна поражда
процесуална преклузия по смисъла на чл.133 от ГПК и чл.370 от ГПК, като създава
невъзможност ответниците да излагат възражения в процеса, които са пропуснали
да изтъкнат в заповедното и в евентуално последващото го исково производство.
За пълнота следва
да се отбележи, че мотивите и целите /т.е. въпреки субективното усещане за
недължимост/, поради които длъжника е погасил задължението по първата заповед за
изпълнение, са без значение, за настъпването на преклудиращият ефект от СПН на
заповедта.
Предвид изложеното
следва, че стабилната заповед за изпълнение на парично задължение издадена по
ч.гр.д.№4033/2017г. на РС Варна, е формирала СПН относно факта, че процесният
договор е действителен и валиден, респективно че той може да бъде източник на
задължения за ответниците, в качеството им на заемополучател и солидарен
длъжник. В този смисъл възраженията на ответниците, че договора за заем не е
породил ефект, тъй като не довършен фактическият състав по предаване на
заемната сума или поради недействителност /нищожност, евентуално унищожаемост/
на договора, са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани в настоящият спор.
С оглед горното и
тъй като въпросната заповед за изпълнение обхваща задължения за главници и
лихви, включително за период след едностранното увеличение на лихвеният процент
от страна на кредитора, то следва извода, че настоящите претенции предмет на
специалният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, са установи по
основание. Относно размера на претенциите следва да се вземе предвид
заключението на вещото лице, според което размера на падежиралата и непогасена
главница по вноски №4, №5 и №6 възлиза на 1805.18 евро, а този на договорната
лихва, при отчитане на измененият лихвен процент, е 246.29 евро. Като се вземе
в предвид, че ищеца претендира главница в размер на 1760.91 евро и лихва в
размер на 14.70 евро, следва извода, че исковете са изцяло основателни и следва
да бъдат уважени.
По изложените съображения
следва да се уважат и осъдителните претенция за сумата от 44.27 евро,
представляваща остатък от падежирала главница от вноски №4, №5 и №6 и за сумата
от 94.68 евро, представляваща остатък от падежирала договорна лихва по същите
вноски за периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г.
Вземанията по
предявените в настоящото производство осъдителни претенции за неустойки и
такси, не са били предмет на издадената по ч.гр.д.№4033/2017г. на РС Варна заповед за
изпълнение, поради което следва да се разгледа възражението на ответниците за
прекомерност на неустойката.
Според разпоредбата
на чл.92, ал.2 от ЗЗД, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти,
съдът може да намали нейния размер. От друга страна съгласно чл.309 от ТЗ не
може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци. В случая договорът за заем е сключен
между търговци, като същият има специална цел-набавяне на средства за търговия
с финансови инструменти на финансовите пазари, чрез инвестиционен посредник.
Ето защо се налага изводът, че по отношение на процесния договор е приложима
специалната разпоредба на Търговския закон, респективно че възражението на
ответниците е неоснователно.
Предвид изложеното
и с оглед констатираното неизпълнение от страна на длъжниците, основателен се
явява иска за осъждане на ответниците да заплатят предвидената в чл.2.3, б.(с)
и б.(d) от договора неустойка за забава за периода от 30.01.2017г. до
05.07.2017г., до установеният от вещото лице по ССч.Е размер, а имено за сумата
от 2054.28 евро, която е изчислена според данните за главниците при ищеца. За
разликата до претендираните от ищеца 2640.51 евро, иска следва да бъде
отхвърлен.
С оглед формираният
извод за действителност и валидност на процесният договор за заем, както и на
основание установеното неизпълнение на ответниците, последните дължат
предвидените в чл.2.5, б.(b), т.(ii) и т.(iii) вр. с чл.2.3., б.(f) от договора
такси в размер на 25 евро за уведомление по електронна поща за просрочена
дължима сума и в размер на 50 евро за разходи и разноски по изпращане на
уведомление за промяна на размерът на договорения лихвен процент поради
допуснато просрочие над 21 дни. За изчерпателност, следва да се отбележи, че
процесният договор не попада в приложното поле на Закона за потребителският
кредит, поради което по отношение на същия е неприложима разпоредбата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК.
При съобразяване с изложеното, предявените претенции за осъждане на ответниците да
заплатят претендираните такси, следва да бъдат уважени.
В обобщение настоящият състав на съдът намира, че иска за установяване на
съществуването на парични задължения по издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК в частта за главница и възнаградителна лихва, както и
осъдителните претенции за договорна лихва и такси са изцяло основателни, а тази
за присъждане на неустойка следва да се уважи до размера от 2054.28 евро
като за разликата до претендираните 2640.51 евро, следва да се отхвърли. Ето
защо атакуваното решение следва да бъде
частично отменено и се постанови ново такова, с което да се уважи иска за посочената
по-горе основателна част от претенциите.
При този изход на
делото и на основание т.12 на ТР №4/2013г., чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде преизчислен размера на дължимите в полза на ищеца разноски
за заповедното и за настоящото производства, съразмерно с уважената част от
иска и представените доказателства за направени такива, включително и
юрисконсултско възнаграждение определено при условията на чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане на правната и
фактическа сложност на делото, в размер на по 200лв. за всяка инстанция. Изчислени по посоченият начин дължимите в полза на ищеца разноски
възлизат съответно на 419.66лв. за заповедното производство и 1186.64лв. за
исковото производство пред двете инстанции.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, във връзка с факта, че процесуалният представител на ответниците,
им е предоставил безплатна правна помощ и тъй като са налице условията на
чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА, в полза на адв.П.П.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, чиито размер изчислен по реда
на НМРАВ, съобразно размера на отхвърлената част от иска, възлиза на 199.96лв.
за двете инстанции.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №5758 от 16.12.2019г.
по гр.д.№19272/2019г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ”Ленно” АД /с предходно наименование ”ТНК
Кепитъл Мениджмънт”/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЦУМ, бул.”М. Л.” №2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., иск за приемане на установено, че “Строминекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Люлебургас“, бл.1, вх. Г, ап.72 и М С Д, с ЕГН **********, с адрес ***,
дължат солидарно сумата от 1760.91 евро, представляваща
падежирала главница по вноски №4, №5 и №6, през периода от 29.03.2017г. до
29.05.2017г., произтичаща от Договор за заем-кредит “Прайм“-клиентски №5465 от
29.11.2016г. и приложение №1-Погасителен план към него, с нотариална заверка на
подписите на страните от 29.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-09.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и
сумата от 14.70 евро, представляваща падежирала договорна лихва от вноски
№4, №5 и №6, през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение №5384/12.07.2018г., по ч.гр.д.№10672/2018г.
на РС Варна, и иска за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца,
както следва: сумата от 44.27 евро,
представляваща остатък от падежирала главница от вноска №4 до вноска №6, през
периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. дължими по силата на горепосоченият
договор за заем; сумата от 94.68 евро,
представляваща остатък от падежирала договорна лихва от вноска №4 до вноска №6,
през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г., дължими по силата на
горепосоченият договор за заем; сумата
от 2054.28 евро, представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б.(с) и
б.(d) от горепосоченият договор за периода 30.01.2017г. до 05.07.2017г.; сумата от 25 евро, представляваща такса
за уведомление по електронна поща за просрочена дължима сума съгласно чл.2.5,
б.(b), т.(ii) от договора за заем и
сумата от 50 евро, представляваща разходи и разноски по изпращане на
уведомление по смисъла на чл.2.3., б.(f) вр. с чл.2.5, б.(b), т.(iii) от
договора за заем, както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че “Строминекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Люлебургас“, бл.1, вх. Г, ап.72 и М С Д, с ЕГН **********, с адрес ***, дължат солидарно на ”Ленно” АД /с предходно наименование ”ТНК
Кепитъл Мениджмънт”/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЦУМ, бул.”М. Л.” №2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., сумата от 1760.91 евро, представляваща
падежирала през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. главница по вноски №4,
№5 и №6 по Договор за заем-кредит “Прайм“-клиентски №5465 от 29.11.2016г. и
приложение №1-Погасителен план към него, с нотариална заверка на подписите на
страните от 29.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-09.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 14.70 евро, представляваща
падежирала през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. договорна лихва от
вноски №4, №5 и №6, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
№5384/12.07.2018г. по ч.гр.д.№10672/2018г. на
РС Варна.
ОСЪЖДА “Строминекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Люлебургас“, бл.1, вх. Г, ап.72 и М С Д, с ЕГН **********, с адрес *** ***, да заплатят солидарно на ”Ленно” АД /с предходно наименование ”ТНК
Кепитъл Мениджмънт”/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЦУМ, бул.”М. Л.” №2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., както следва: сумата от 44.27 евро, представляваща остатък от падежирала през
периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. главница от вноски №4, №5 и №6, дължими
по силата на Договор за заем-кредит “Прайм“-клиентски №5465 от 29.11.2016г. и
приложение №1-Погасителен план към него, с нотариална заверка на подписите на
страните от 29.11.2016г.; сумата от
94.68 евро, представляваща остатък от падежирала през периода от
29.03.2017г. до 29.05.2017г. договорна лихва от вноски №4 , №5 и №6, дължими по
силата на горепосоченият договор за заем; сумата
от 2054.28 евро, представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б.(с) и
б.(d) от горепосоченият договор за периода 30.01.2017г. до 05.07.2017г.; сумата от 25 евро, представляваща такса
за уведомление по електронна поща за просрочена дължима сума съгласно чл.2.5,
б.(b), т.(ii) от договора за заем и
сумата от 50 евро, представляваща разходи и разноски по изпращане на
уведомление по смисъла на чл.2.3., б.(f) вр. с чл.2.5, б.(b), т.(iii) от
договора за заем.
ОСЪЖДА
“Строминекс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Люлебургас“, бл.1,
вх. Г, ап.72 и М С Д, с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на ”Ленно” АД /с предходно наименование ”ТНК
Кепитъл Мениджмънт”/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЦУМ, бул.”М. Л.” №2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., сумата от
419.66лв., представляваща
деловодни разноски за заповедното производство и сумата от 1186.64лв., представляваща разноски за исковото
производство пред двете инстанции.
ОСЪЖДА ”Ленно” АД /с предходно наименование ”ТНК
Кепитъл Мениджмънт”/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЦУМ, бул.”М. Л.” №2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., да заплати в полза на адв.П.К.П.,***,
офис 1, сумата от 199.96лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
исковото производство пред двете инстанции, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5758 от 16.12.2019г. постановено по гр.д.№19272/2019г. по описа
на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен
иска на ”Ленно” АД /с предходно наименование ”ТНК
Кепитъл Мениджмънт”/, с
ЕИК *********, за солидарното осъждане
на “Строминекс“ ЕООД, с ЕИК
*********, и М С Д, с ЕГН **********,
да заплатят неустойка за забава по
чл.2.3, б.(с) и б.(d) от горепосоченият договор за заем за периода 30.01.2017г.
до 05.07.2017г., за разликата над
2054.28 евро до претендираните 2640.51
евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.