№ 691
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500468 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260004 от 27.08.2020 г. по гр. д. № 34/2019 г. на
Кюстендилски окръжен съд ЗАД “Армеец” АД и ЗК “Лев инс” АД са осъдени
да заплатят на С. Н. Н. от гр.*** сумите по 100000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени при настъпило
на 29.03.2014 г. пътнотранспортно произшествие, като исковете с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. са отхвърлени за разликата до пълните
предявени размери от по 250000 лева.
Решението е обжалвано с въззивни жалби от ответниците в
осъдителната част: ЗАД “Армеец” АД - изцяло, а ЗК “Лев инс” АД – за
разликата над 25000 лева. Ищецът е подал насрещни въззивни жалби в
отхвърлителните части над 100000 лева до пълните предявени размери от
250000 лева.
Във въззивната жалба на ЗАД “Армеец” АД се оспорва приетото от съда
наличие на причинна връзка между поведението на водача на лекия
1
автомобил “Фолксваген Пасат” с вредите, настъпили за ищеца; евентуално се
твърди значително по-голям принос в настъпване на вредите на водача на
лекия автомобил “Сеат Ибиза”; твърди се по-голям принос на ищеца в
настъпване на вредите, обоснован с нарушение на нормата на чл.177, ал.1, т.3
от ЗДвП. Жалбоподателят се оплаква и от завишен размер на присъденото
обезщетение. Искането е за отмяна на решението в осъдителната част и
отхвърляне изцяло на предявения срещу този ответник иск.
Въззивният жалбоподател ЗК “Лев инс” АД се оплаква от завишен
размер на обезщетението, като счита, че сумата 100000 лева е достатъчна да
обезщети справедливо ищеца. Оспорва извода на съда за липса на принос от
страна на ищеца, обоснован с пътуване без поставен предпазен колан, като
счита, че заедно с основанието, прието от съда, ищецът има 50 % принос в
причиняване на вредите. Оспорва се присъждането на законна лихва върху
присъденото обезщетение от датата на увреждането като счита, че за
поставянето му в забава е необходима покана, а такава е отправена едва с
връчването на исковата молба. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да
заплати обезщетение над 25000 лева и отхвърляне на иска над този размер.
Ищецът оспорва въззивните жалби. Подал е идентични насрещни
въззивни жалби срещу отхвърлителните части на решението, с които исковете
му са отхвърлени за разликата над 100000 лева до 250000 лева. По приетото
съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна счита, че
неправилно е приет принос в размер на 1/3. Сочи, че дори да е налице
съпричиняване, евентуалният му принос е не повече от 10%, предвид броя и
тежестта на нарушенията на двамата водачи в сравнение с извършеното от
ищеца единствено нарушение. Оплаква се от недооценяване на установените
вреди предвид възрастта му при инцидента, трайността на уврежданията,
обезобразяването, търпените болки и неудобства. Без да се оспорват
фактическите констатации на съда, се твърди, че определеното обезщетение е
недостатъчно да възмезди ищеца за причинените му страдания. Иска се
отмяна на решението в отхвърлителните части и уважаване на исковете до
пълните предявени размери от по 250000 лева.
Ответниците оспорват насрещните въззивни жалби на ищеца.
2
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от
С. Н. Н. против ЗАД “Армеец” АД и ЗК “Лев инс” АД искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в размер на по 250000 лева от всеки ответник, ведно
със законната лихва от 29.03.2014 г. В исковата молба се сочи, че ищецът
пострадал при ПТП на 29.03.2014 г., при което получил тежка контузия на
главата, тежка контузия на мозъка, травматичен шок, счупвания на черепа,
кръвоизливи в мозъка, посттравматично увреждане на троичния и на лицевия
нерви, постоянна диплапия и кривогледство, дисоциирани движения, синдром
на Бел и двигателна недостатъчност, разкъсване на слуховата верига в лявото
ухо и трайно отслабване на слуха, редуцирани артикулации и обезобразяване.
Травмите били съпроводени със силни болки и с психични страдания,
обездвижване и нужда от чужда помощ за шест месеца, невъзможност да
пази равновесие, притеснения и стрес. Животът на ищеца се променил
напълно.
Ответната страна ЗАД “Армеец” АД е оспорвала иска като е възразила
за липса на противоправно деяние, извършено виновно от застрахования.
Направено е евентуално възражение за значително по-нисък принос в
причиняването на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил
“Фолксваген пасат”, чиято гражданска отговорност е застрахована при този
ответник като се позовава на извършените от този водач нарушения, сравнени
с нарушенията на другия водач. Твърди, че травмите на ищеца не са
причинени от удара на лекия автомобил “Фолксваген пасат” със “Сеат
Ибиза”, а от удара на последния в стена. Направено е и възражение за
съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец поради
пътуване без поставен предпазен колан, както и поради това, че е приел да
пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Възразява и за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение.
Ответникът ЗК “Лев инс” АД оспорва предявения срещу него иск с
твърдения, че по-голям принос за настъпването на ПТП има водачът Г.,
управлявал автомобила, застрахован от другия ответник. Направил е същите
възражения за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия и за
прекомерност на претенцията.
3
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателя
основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционния съд относно
механизма на ПТП и относно получените от ищеца травми и остатъчните
последствия от тях, и по реда на чл.272 от ГПК препраща към изложените
фактически констатации.
От правна страна съдът намира следното по оплакванията във
въззивните жалби: Присъдата на наказателния съд установява вината на
двамата водачи за настъпването вредите на ищеца, следователно оспорването
от ЗАД “Армеец” АД на приетото наличие на причинна връзка между
поведението на водача на лекия автомобил “Фолксваген Пасат” с вредите,
настъпили за ищеца, е неоснователно. При установения механизъм на ПТП
оплакванията на ответниците за по-голям принос на водача, застрахован при
другия ответник са неоснователни. Лекият автомобил “Сеат” се е движел със
скорост 118 км/ч при ограничение от 60 км/ч в участъка на ПТП.
Автомобилът “Фолксваген” е навлязъл в платното за движение на път с
предимство, без да спре на стоп линията и да пропусне движещия се по него
автомобил. В този момент “Сеатът” е бил на разстояние 37,17 метра, което е
по-малко от опасната зона за спиране дори и при скорост от 60 км/ч – 44
метра. След удара автомобилът “Сеат”, в който ищецът е пътувал на задната
седалка, се е ударил в стена край пътя но 55 метра от мястото на удара със
скорост 50 км/ч. Завъртял се и се установил на платното върху дясната си
странична част. Ищецът е получил травмите си при удара на автомобила в
оградата. Няма данни той да е бил с обезопасителен колан, но при
установения механизъм травмите биха могли да се получат и с правилно
поставен колан. Ето защо възражението за съпричиняване, обосновано с
пътуване на ищеца без колан, е неоснователно. Съдът намира, че няма
основание да се диференцира приноса на двамата водачи, чиято вина в
настъпването на ПТП при условията на независимо съизвършителство е
установена с влязла в сила присъда. Не е такова основание броят на приетите
4
от наказателния съд нарушения, извършени от всеки от водачите, нито
формата на вината – груба небрежност у Г. и престъпна самонадеяност у Р..
Формата на вината е от значение за наказателната отговорност на
извършителите и не е критерий при определяне приноса на всеки от тях в
настъпването на ПТП. Броят на нарушенията се преценява от наказателния
съд при определяне размера на наказанието на всеки подсъдим, като следва да
се има предвид, че не всички нарушения са в причинна връзка с настъпване на
ПТП и са довели до вредите на ищеца. По-конкретно липсва такава връзка с
извършеното от Р. нарушение – управление на автомобила без съответна
правоспособност. Като съобрази конкретния принос на всеки от двамата
водачи, изведен от противоправните им действия в причинна връзка с
настъпване на ПТП, настоящата инстанция приема, че не следва да се
определя превес за никой от тях в причиняване на вредите на ищеца. Те са
настъпили в резултат на противоправните действия на двамата водачи,
допринесли в еднаква степен за настъпване на ПТП. Без значение е
обстоятелството, че травмите са получени при удара на “Сеата“ в крайпътна
стена, а не при удара в другия автомобил, след като ако не бе настъпил удар
между двата автомобила, не би настъпил и вторият удар в стената.
Възражението на двамата ответници за съпричиняване вредоносния
резултат от страна на ищеца поради приемане да пътува в автомобил,
управляван от неправоспособен водач, е неоснователно, доколкото това
обстоятелство не е в причинна връзка с настъпването на ПТП. Заедно с това
възражението е и недоказано като няма доказателства ищецът да е знаел за
отнетата правоспособност на водача Р.. Ето защо оплакването в насрещните
въззивни жалби е основателно.
Спорен е въпросът за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза и показанията на свидетелката Д. Н. - дъщеря на ищеца:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – тежка
мозъчна контузия, фрактура на черепната основа, травматичен кръвоизлив в
5
меките мозъчни обвивки, остър кръвоизлив между костта и твърдата мозъчна
обвивка, посттравматично увреждане на лицеви нерви, двойно виждане и
кривогледство, разкъсване на слуховата верига в лявото ухо и трайно
отслабване на слуха, нарушена до липсваща мимика, намалено обоняние,
говорни нарушения, затруднена походка.
б/. продължителността на лечебния и възстановителния период – 12 дни
болнично лечение, възстановителен период шест месеца домашно-
амбулаторно лечение, през които е бил на легло необходимост от чужда
помощ; временна нетрудоспособност шест месеца; общ период на
възстановяване до една година;
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – шест месеца
интензивни болки, до 12 месеца – значителни, след това по-леки
продължаващи и до момента;
г/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 40 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
травмата/ – невъзможност да се обслужва; налице е негативно отражение
върху психо-емоционалната сфера на ищеца и социален дисбаланс вследствие
нарушената комуникативност, намален слух, затруднения в говора – затворил
се, не иска да излиза, освен по работа;
е/. последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му
здравословно състояние – трайни негативни последици за здравето без
прогнози за подобрение – нарушения на слуха, зрението, мимиката,
походката, говорни и дъвкателни нарушения. Призната 75% трайна
неработоспособност;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие 29.03.2014 г.
При констатираните травматични увреждания, продължителността на
възстановителния период и трайните последствия за здравето на ищеца, както и
отражението върху живота му, настоящата инстанция, при съобразяване с практиката
по сходни случаи, настъпили около периода на настоящия (влезли в сила решения по
гр.д. № 4153/2016 г. на САС; т.д. № 1555/2019 г. на ВКС; т.д. № 507/2015 г. на ВКС),
намира, че сумата 200000 лева е справедливо обезщетение за вредите на ищеца,
6
настъпили на 29.03.2014 г. Всеки от ответниците следва за бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение в размер на по 100000 лева.
Поради пълно съвпадение между изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските. За оказаната безплатна правна помощ на ищеца
ответникът „ЗАД Армеец“ АД дължи на адв.К. С. Л. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 2612 лева; ответникът ЗК„Лев инс“ АД дължи
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер 2010 лева.
Направените от „ЗАД Армеец“ АД разноски са 2200 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, от които ищецът дължи 1320 лева.
Направените от ЗК„Лев инс“ АД разноски са 1500 лева (при обжалване на
решението над 25000 лева дължимата държавна такса е 1500 лева –
надвнесената недължима такса не следва да се възлага на ищеца, а може да се
възстанови на страната от съда), от които ищецът следва да заплати 1000
лева. Липсват доказателства за заплатено възнаграждение от ответника
ЗК„Лев инс“ АД.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 27.08.2020 г. по гр. д. №
34/2019 г. на Кюстендилски окръжен съд в частите, с които ЗАД “Армеец” АД
е осъдено да заплати на С.Н. обезщетение в размер 100000 лева и ЗК “Лев
инс” АД е осъдено да заплати на С.Н. обезщетение в размер 75000 лева и в
частите, с които исковете са отхвърлени за разликата над 100000 лева срещу
всеки ответник.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД”, на основение чл. 38, ал. 2 от ЗА, да
заплати на адв. К. С. Л. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 2612
лева (две хиляди шестстотин и дванадесет) лева.
ОСЪЖДА ЗК„Лев инс“ АД, на основение чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати
7
на адв. К. С. Л. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 2010 лева (две
хиляди и десет) лева.
ОСЪЖДА С. Н. Н. да заплати на „ЗАД Армеец“ АД” на основание чл.
78, ал.3 и ал.8 от ГПК разноски в размер 1320 (хиляда триста и двадесет)
лева.
ОСЪЖДА С. Н. Н. да заплати на ЗК„Лев инс“ АД на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски в размер 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8