Решение по дело №1482/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1205
Дата: 24 октомври 2019 г.
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20195300501482
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е № 1205

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, след в публично съдебно заседание на  тридесети септември 2019 година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                    СВЕТОСЛАВ  УЗУНОВ

 

при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1482 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:

 

         Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба  от ответника в първоинстанционното производство Й.З.А.,  чрез адв. Р.. Обжалва се решение № 220 от 20.05.2019 г., постановено  по гр. дело № 2181/2018  г. на Асеновградски Районен съд, с  което е уважен предявеният установителен иск за собственост, по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато по отношение на ответника, че двете ищци М.Б. и Р.З. са собственици на по 1/3 идеална част от правото на собственост върху СГРАДА с идентификатор № 00702.527.29.3 по КККР на гр. А. със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор № 00702.527.29.4 по КККР на гр. А. със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор № 00702.527.29.5 по КККР на гр. А. със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, всички построени в поземлен имот №00702.527.29 по КККР на гр. ***********, площ: 523 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 3614, в кв. 304, парцел V-3614, съседи: 00702.527.31, 00702.527.32, 00702.527.166, 00702.527.28, 00702.527.27, 00702.527.26, 00702.527.30.

         Решението се обжалва и в ЧАСТТА, с която е отменен нотариален акт № ******* по описа на нотариус С. К. с район на действие Районен съд Асеновград, № 234 в регистъра на Нотариалната камара до размер на 2/3 идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор № 00702.527.29.3 по КККР на гр. А. със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № 00702.527.29.4 по КККР на гр. А. със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № 00702.527.29.5 по КККР на гр. А. със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, всички построени в поземлен имот №00702.527.29 по КККР на гр. А., адрес: гр. **********, площ: 523 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 3614, в кв. 304, парцел V-3614, съседи: 00702.527.31, 00702.527.32, 00702.527.166, 00702.527.28, 00702.527.27, 00702.527.26, 00702.527.30; и е осъден ответникът да заплати на ищците и съответните разноски от 1068 лева, направени в първоинстанционното производство.

Излагат се съображения от една страна, че решението е недопустимо и в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение на собствеността  на сграда с идентификатор № 00702.527.29.3, по отношение на която ищците са оттеглили иска си.  

За да уважи предявените искове съдът се е позовал, единствено, на подадената от ответника през 2015г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Освен това, са направени оплаквания във връзка с мотивите на Районен съд - Пловдив,  поради които е уважил предявените установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК,  като се счита, че решението  на съда е постановено  в нарушение   на задължението на  съда да обсъди всички относими  към спора доводи, доказателства и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като съдебният акт, сочи жалбоподателят трябва да е мотивиран и обоснован.  

Правят се разсъждения за това какво е владението, като се сочи, че владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание, като на собственик, така като установяват, че е упражнявал фактическа власт ответникът , което се приемало и от съда. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установявал законова оборима презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се,че владелецът държал вещта като своя, освен, ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразявало външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Сочи се, че ответникът е получил владението от родителите си,  владял е имота изключително за себе си, като според жалбоподателя, това се установявало от свидетелските показания по делото. В това число се цитира и съдебна практика – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС,  във връзка с позоваването на придобивна давност и последиците от това позоваване. Цитира се и съдебна практика по смисъла на чл.  290 от ГПК -  решение № 484/04.02.2013 г., постановено по гр. д. № 740/2011 г., І ГО.

Сочи се, че декларирането на имота,  по начин указан от приходната администрация при липса на документ за собственост, в никакъв случай не може да бъде ценено  като признание на факт, както и, че декларирането на имота след изтичането на давностния срок след придобиването на правата на собственост няма отношение  към вече възникналите в патримониума на ответника права точно поради разрешението дадено в ТР І№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Заявява се, че правото на собственост по давност  се придобива автоматично, при упражняване на владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение на съсобственик,  или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик. 

В тази насока се моли да бъде отменено  изцяло обжалваното решение и да бъде постановено  друго, с което   да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски, пред двете съдебни инстанции. Доказателствени искания във въззивната жалба не се сочат.

С  постъпила молба, в регистратурата на Районен съд – Асеновград, от 05.06.2019 г., от М.З.Б., чрез адв. М.И., /изпратена до ПдОС ведно с въззивната жалба/, се заявява от ищцата М.Б., , че в срока за обжалване на решението, се отказва от претенцията, предявена от нея спрямо 1/3 и.ч. от една от сградите,  с идентификатор  № 00702.527.29.3, а именно тази сграда, която всъщност касае и въззивната жалба на ответника. Претендира се производството по делото да бъде прекратено в тази част. Поддържа претенциите си по отношение на другите две процесни сгради изцяло. 

С идентична писмена молба, постъпила от другата ищца и настояща въззиваема страна,  Р.З.З., чрез адв. М.И., в регистратурата на Районен съд – Асеновград, от 05.06.2019 г., /като молбата е препратена на Окръжен съд – Пловдив,  заедно с въззивната жалба/, се заявява,  че ищцата се отказва от предявената си претенция спрямо 1/3 ид. ч. от същата сграда, а именно № 00702.527.29.3, същата сграда с идентификатор,   която касае въззивната жалба на ответника. В тази насока, с молбата отново се иска производството по делото да бъде прекратено в тази част. Поддържа се претенцията по отношение на другите две процесни сгради изцяло.  

Съдът констатира, че не се сочат нови доказателства, както във въззивната жалба, така и в депозираните писмени молби.

Постъпил е писмен отговор от страна на М.Б. и Р.З.З., чрез адв. М.И.,  чрез адв. И., относно постъпилата от ответника въззивна жалба,  като се взема становище по същество, във връзка с направените в същата оплаквания. Моли се решението на първоинстанционния съд  да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно, мотивирано и справедливо. Доказателствени искания не се сочат, в отговора на въззивна жалба. Претендират се разноските, извършени във въззивното производство.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:

За да уважи предявения положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1  от ГПК, районният съд намира, че фактическата власт върху процесните сгради е упражнявана от ответника Й.А.  за период много по-дълъг от 10 години до 2017г., но въпреки това той не е придобил правото на собственост върху тях, тъй като презумпцията по чл. 69 от ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, се явява оборена с подадената от ответника данъчна декларация през 2015г., в която е посочил като съсобственици на имота и двете си сестри; същата съставлява признание на правата им, а съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД то прекъсва давността. При което и към момента на издаването на нотариален акт №70/2018г. същият не е придобил правото на собственост по давностно владение; съответно, и към настоящия момент.

Въззивният съд намира за правилен крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения установителен иск за собственост. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно, установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:

Ищците и ответникът са единствени наследници по закон, /вж. представените удостоверения за наследници/, деца на З. Б. А. и С. М. А., които са починали, съответно, през 2010г. и през 2008г. Те двамата са притежавали ½ идеална част от дворно място, съставляващо парцел V-646 в кв. 69 по плана на гр. А., закупено през 1960г., /закупено от тях с нотариален акт №316/1960г., съставен от Асеновградски районен съдия/. Същото е заснето по кадастралната карта с идентификатор 00702.527.29, съгласно КККР,одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004г., /вж. скица-лист 12 от делото/. Видно от скицата на поземления имот в него са разположени пет сгради, като предмет на спора, /в първоинстанционното производство/, са три от тях - №00702.527.29.3 с площ от 25 кв.м. и предназначение стопанска сграда, № 00702.527.29.4 с площ от 17 кв.м. и предназначение стопанска сграда и № 00702.527.29.5 с площ от 18 кв.м. и предназначение гараж. Впоследствие, наследодателите на страните са се разпоредили с първи жилищен етаж и с приземния етаж от изградената жилищна сграда,/като жилищни сгради не са предмет на настоящия иск/, като са прехвърлили първия на ответника- първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, застроен с площ от 120 кв.м., ведно с пристройката към същия жилищен етаж-с нотариален акт №325/1988г, а приземния – на ищцата М.Б. - нотариален акт №68/2008г. Процесните  сгради, както и дворното място, са останали извън изрично посочения предмет на сделките, оформени с нотариален акт №325/1988г. и с №68/2008г.  Липсват доказателства, че селскостопанските сгради са били принадлежности към жилищните етажи на построената в имота жилищна сграда, респ., към всеки от жилищните й етажи.

       Приложени са, /стр.10-11 от делото/, строителни книжа от 1975г., издадени на името на З. А., касаещи сграда 5 – строително разрешение за построяване на гараж по одобрен проект и виза върху процесното дворно място. Гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, като в случая същият е разрешен за построяване на собственика на мястото - наследодателя З. Б. А.; поради което и собствениците на дворното място, наследодателите на страните З. А. и С. А., са станали собственици на гаража след построяването му през 1975г. /арг. от чл. 92 предложение първо от Закона за собствеността/; сградите построени върху дворното място по приращение са станали собственост на притежателите на земята.

Относно обстоятелствата на построяване, ползване, владение на процесните недвижими имоти, са допуснати гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели на страните по делото.

От показанията на свидетеля на ищците, св. Г. Б. Б., син на ищцата М.Б., на ***г., е видно, че същият познава имота на ******“, тъй като там е роден, израснал и е ходил като ученик на училище; последно е ходил в имота да гледа баба си и дядо си. Знае, че за гаража и двете избени помещения, отзад на двора, /като последните фактически са едно помещение с две врати/, до смъртта си ги ползвали избените помещения дядото и бабата, /наследодателите на страните-З. и С.-б.м./,като държали вътре дърва, въглища,тъй като са се отоплявали на печка „чудо“, казани за лютеница, буркани. В момента, св. Б. заявява, че той ползва едното помещение, тъй като имал вътре дърва,пластмасови столове и 5 кв. гранитогрес; това помещение се заключвало от него,той притежавал ключ; вуйчо му Й.А. нямал достъп до това помещение в момента. Имало и складово помещение, което било прикрепено към самата къща, водило се като изба, не е във сградата, /не е от процесните-б.м./. Заявява, че те се разбрали – майка му, леля му, /ищцата Р.-б.м./, и вуйчо му Й., /ответника-б.м./, тъй като майка му, леля му, а и баба му и дядо му не са имали кола, те отстъпили на вуйчо му Й. да ползва гаража. Заявява, че той –св. Б. през 2017г. извършил ремонтна дейност: закупил 100 тухли единички, хоросан, чувалчета пясък и цимент, като иззидал близо 4 квадрата стена; извършил ремонт, тъй като с годините било наранено всичко и било пред рушене дефакто; около 4- квадрата стена иззидал, после се измазала стената. Ремонтът започнал св. Б., понеже не могъл, вуйчо му лично му казал да му заплати и ще му го направи, /измазването – б.м./. Св. Б. така и направил, заплатил му 100 лв. През 2018г. поставили алуминиева врата и св. Б. заплатил 260лева, които му били дадени от майка му/ищцата М./, вуйчо му Й. присъствал в момента, в който се взимали размерите и в момента на поставянето на вратата. В годините -2004г. и 2005г. св. Б. ходил при баба си и дядо си, защото имали нужда от обгрижване, храна и посуда; ходел да им помага и е спал вкъщи долу при тях. Вуйчо му Й. идвал и е казвал на дядо му, в присъствието на баба му, какво ще правят с двора и съответните постройки. Дядо му казал, че каквото трябва да направи е направил. Св. Б. обяснява, че покривът капал вода, зимно време от дъждовете и снеговете, и той измазал самата плоча. Майка му М. разбрала през 2018г. за претенциите на чичо му към постройките. Два дни преди да се монтира вратата, вуйчо му Й., му казал,че тек врата няма да се слага, и че той ще се оправял,и му казал, че са негови, /постройките-б.м./; това му били думите. Св.Б. заявява, че на 01.09.2018г.и в присъствие на вуйчо му Й., монтирал вратата. Св. Б. твърди, че е във владение сега и ходел да си вдига дърва отдолу; в момента, вътре имал пластмасова маса с четири стола, 5 кв. гранитогрес, който закупил от Пловдив, тъй като щял да извършва ремонтна дейност по двора, но така и не я извършил и около 2-3 кубика дърва. Заявява, че бил осъждан преди 13 години, и това няма нищо общо по случая. Постройките са построени от баба му и дядо му, но не знае кога точно; това го знае от всички роднини – баба му, майка му. Не знае от кого е направен гаражът. 2018г., когато св.Бойчев извършвал ремонта, имал 22 чувала пясък и ги бил складирал в дъното на парцела. Не може да знае дали вуйчо му е извършвал някаква стопанска дейност. Св.Б. бил на три години, когато се преместили на апартамента, който закупили в кв.Запад, учил в училище „******“. Дядо му е идвал да го прибира от училище, долу в къщата. Помещението свидетелят го ползва от края на 2016г.и началото на 2017г.,като преди това са го ползвали баба му и дядо му; като баба му починала 2008г., а дядо му- 2010г.; след това се ползвало от майка му. Въпросната стая, на която й е монтирал алуминиева врата, преди не се заключвала. Помни тези постройки, че са построени, от дете. Постоянно посещавал имота с тези постройки; след смъртта на баба му и дядо му, също, посещавал имота.

От показанията на свидетеля на ищците, св.К. К. С., б.р.,на ** г., приятелка на св. Б., е видно, че познава страните от три години, като е посещавала всяка седмица имота на ул. „*******“, а миналата зима – всяка вечер ходила там. Знае, че на двора има гараж с постройка до гаража,която е с две врати; М. и Г. Б. там си държат дърва, там им е мазето; държат си и бидон със зеле, колелото, маса със столове; те ползват това мазе. Сградата, мазето я поддържа М.Б.; като тази сграда-мазето била пред разрушаване. Свидетелката, лично, с Г. отишли до един склад, като свидетелката имала автомобил и купили тухли. Г. извикал майстори, които не дошли. Г. бил бутнал стената, за да я отремонтира, и започнал, сам, да я прави. Вуйчо му, му казал, че е много криво. Св. С. била там, когато Г. започвал да строи това; на единия ден направил тези тухли, на другия ден се измазала и се разбрали срещу заплащане. М.Б. била сготвила, изпратила Й.   с две чинии храна и 100 лева, за да му плати. М.Б. дала на сина си Г. тези пари,което св.С. видяла  очите си, за това, че вуйчо му е изградил стената, Г. му ги е дал. Били на двора заедно и след това Г. отишъл и купил плочки, това е пред къщата на двора;  лично отишли и избрали плочки пак в един склад; лично на него пак му платил. Дори, сега в момента, в същото мазе, тя имала купени плочки за отгоре, но той не ги сложил, не знае поради каква причина Знае, че Г. е изтърпял наказание „лишаване от свобода – 8години; преди повече от три години излязъл от затвора.Освен гаража и тези постройки имало кучета там,на ответника. Й. ползвал отзад гаража; дори не го ползвал, защото колата му стояла пред гаража.Другото помещение се ползва от М.Б., в другото имало разни стари тави.  

От показанията на свидетеля на ищците, св. В. А. Г., ***г.,б.р., на която страните са първи братовчеди на съпруга й, вече, починал, знае, че свекърът й , и калеко й З., започнали да строят къщата 1960г. и 1961г. влезли да живеят в тази къща, 50години живеели заедно, като свидетелката, също, живеела в тази къща- на втория й етаж; като от 2009г. заедно с внучето си живее другаде. Откакто започнали да живеят в къщата 1961г. и те, и леля й, /С.-б.м./, се отоплявали с дърва и въглища. Свекърът й и калеко й З. отзад си направили постройки да прибират дървата и въглищата. На калеко й З. били постройките, той си ги строил. И калеко й Здравчо и леля й са ползвали постройките, докато били живи.; освен, дърва и въглища, сигурно, и други излишни неща са държали. Знае,че до 2009г., калеко  и леля й са ползвали постройките, които служили за багаж. Гараж имало отстрани, Д. го ползвал, колата била негова. Мисли, че Д. се занимавал с гумени изделия.

От показанията на свидетеля на ответника, св. Д. П. Р., ***г.,б.р., е видно, че познава страните по делото, тъй като същите са първи братовчеди на починалата му съпруга, както и всички са от едно село и се познавали от малки, познава ги още от 1955-1956г., когато Д. се родил; а в Асеновград дошли, заедно строили – със З. А. и С. М. През 1958-1959г. и 1960г. започнали да строят къщата, като оттогава свидетелят познава бащата и майката на страните. След построяването на къщата, бащата разрешил на Д. в двора да се построи гараж,те са били семейни приятели, близки и знае свидетелят за това. Д. си купил кола, направил си гаража, никой не му е помагал; след това направил работилничка, работел някакви уплътнения с преси, и другото помещение било като складче за уплътненията, които правел; гаражът е направен след 1965г.- първо, от Д. Предполага, че е имал пари, а може и баща му и дядо му да му е помогнал - на жена му; след години той си прибирал там колата. Бащата на Д. му е казвал, че е разреши на Д. да си прави гараж и каквото иска. Майка му и баща му построили къщата, на два етажа; в приземния етаж от две стаи, те живеели до смъртта си, като под приземния етаж нямало изба надолу. В двора Д. си построил три помещения, първо – гаража, работилницата и третото. Д. продължавал да ползва работилничките. Свидетелят е ходел  в имота, последно, преди да починат лелята и калекото, /т.е. З. и С./.До смъртта на майка му и баща му, Д. си бил винаги до тях вкъщи, а сестрите били женени и не били там. М., една от сестрите, дошла да живее там след като починал баща й, /след 2010г.-б.м./; М. дошла да гледа баща й месеци преди да почине. Свидетелят познавал сина на М.; много години не го е виждал, сега дори не могъл да го познае; момчето бил по затворите,не можел да гледа баба си и дядо си. Свидетелят бил семеен приятел със З. и С., докато били болни ги посещавал на годината не по-малко от два –три пъти.

От показанията на свидетеля на ответника, св. Д. И. И., **г., б.р.,е видно, че от1987г. познавал Д., който имал работилница вкъщи, в която изработвал тампони,като работилницата била непосредствено до самия гараж, на ул.“*******.по онова време свидетелят е виждал в двора гараж и едно помещение до гаража, с две стаи- в едната стая му били матриците, а в другата стая давал готовата продукция и издавал фактурите, изработвал тампони за камиони. В гаража виждал тогава автомобила му. От 1987г. до 2010г. свидетелят нямал наблюдения върху имота, тогава загубили връзка и не са имали преки контакти с Д., тъй като и много фирми започнали да произвеждат тези неща.През 1987г. помещението имало две врати; преди 5-6 месеца ,/2018г.-б.м./, сложили /сестрите му-б.м./алуминиева врата, на същото място; искали едното помещение те да го получат като тяхна собственост, Й. не бил съгласен, но те без да го питат сложили тази врата; искал да му го освободят, но те твърдели, че е тяхна собственост. Спорът бил през 2017-2018г.

От показанията на свидетеля на ответника, св. Н. А.А., **г., племенник на ответника, живеещ в **********, е видно, че същият познава имота, в който живее ответникът Й.. Знае, че в задната част на двора има гараж и две постройки-една, но разделена на две със стена, има и две врати. Не знае откога са правени, откакто свидетелят се помни и ходи у тях, Й. си ги ползвал; едното- гараж, а другото – от две стаички. Преди години, когато свидетелят е бил малък, едната е ползвал за склад, а другата за работилница, правил каучуци, тампони, не помни докога се занимавал с това. В гаража си прибирал колата. Познава майка му и баща му. Не знае дали са ползвали тези постройки. Познава неговите сестри; те не са живели в имота и не са ползвали тези постройки. Не знае да е имало пререкания между него и сестрите му. Преди няколко месеца свидетелят гледал, че има сменена врата отзад на стаичките; чул, че сестра му ползва стаичката за багаж. Сестра му е била там за кратко преди една година, сега не живеела там. В къщата сега живели Й. и синът му.

Спорни въпроси, въведени и в оплакванията във въззивната жалба, са - дали ответникът е упражнявал фактическата власт върху процесните постройки,/ съответно, означени с номера 4 и 5 в дворно място, заснето като ПИ с идентификатор № 00702.527.29/, в качеството му на владелец, което да е довело до придобиването им по давност.

От обясненията на ответника, дадени на основание чл. 176 от ГПК, е видно, че същият няма ключ от врата на гаража в сграда 4 от миналата година, /2018г./, когато Г., син на М., поръчал на друго лице – К., да дойде и да смени вратата и К. е монтирал алуминиева врата /дограма/. Самият ответник Й. стоял там, когато монтирали вратата и си правили мохабет. Не е искал нищо от М., а когато измазал и иззидал стената Г. дошъл и му оставил 100 лв за хубавата работа, но тези пари не ги искал Й.. На сграда 4, Й. смазал хастара, когато падал- през година-две, но пари давал той и не е искал пари, както и за оградите, също.

След съвкупна преценка на показанията на свидетелите и на двете страни, и при прилагане на разпоредбата на чл. 172 от ГПК относно св. Г. Б. Б.,син на ищцата М., въззивният съд намира, че се доказва ползването на процесните постройки от страна на ответника Й.,от тяхното построяване, считано 1975г.- за гаража-постройка № 5, /вж. и писмено доказателство-строително разрешение от 1975г. на името на З. А./, а след това,и за постройка № 4, /съставена от две отделни помещения-стаи, където е изработвал гумени уплътнения/до 2017г.. Няма точни данни за годината на построяване на постройка № 4, но същата е построена след гаража, като за периода на 1987г. Й. е ползвал помещението с двете стаи, /постройка № 4/, за изработване на тампони за камиони, а след 2010г. също, /св.И./. През 2018г. ищцата М. е сложила чрез сина си Г. алуминиева врата на постройка № 4, при знание, и непротивопоставяне на ответника Й., /видно и от обясненията на ответника, по реда на чл. 176 от ГПК/, като е отделила помещение от постройката за да го ползва тя; като за измазване след поставената алуминиева врата, пък, ответникът не е поискал дадените от М. пари.

Безспорно се установява, че в жилищната сграда до смъртта си, съответно, 2008г. и 2010г., са живеели майката и бащата на страните, техните наследодатели, собственици на 1/2 ид. част от дворното място, върху което са построени приживе на тях, процесните постройки. Нормално е да се приеме, че наследодателите са ползвали, също, тези постройки за да слагат в тях дърва и въглища, тъй като жилищната сграда не е имала подземни помещения – мазета, /св.Г., св. Б., като последният за периода 2004-2005г. е бил на „свобода“ и не е бил осъден, което е станало след този период,и допреди 2016г.,откогато и майка му е ползвала помещението, на което 2018г. е сложена от нея алуминиевата врата/. Предвид което въззивният съд намира, че въпреки, че ответникът Й. е осъществявал фактическа власт върху процесните помещения от построяването им, /70-те години/, до 2017-18г.,то тази фактическа власт до 2010г., когато е починал бащата З., не е била самостоятелно осъществявана, а е била споделяна и от наследодателя – относно постройка №4, а относно постройка № 5, дори, да се приеме, че самостоятелно е осъществявана тази фактическа власт от Й., то не е налице от негова страна демонстриране на анимус спрямо наследодателите, че тази  вещ- гаража, Й. я държи, като своя. Ако наследодателите бяха решили Й. да е самостоятелен собственик на тези постройки, респ. на гаража, те биха го направили с нарочен акт, сделка, така както са постъпили по отношение на жилищната сграда, построена в дворното място.

Предвид изложените съображения и въззивният съд намира, че ответникът Й. не е придобил правото на собственост върху процесните постройки. Съгласно чл. 69 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция е оборена и с подадената от ответника данъчна декларация през 2015г., в която е посочил като съсобственици на имота и двете си сестри. Същата съставлява признание на правата им, а съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД, то прекъсва давността. Поради което и при доказателствена тежест за ищците, следва да се приеме, че се явява оборена и доказателствената сила на нотариалния акт за установяване на право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – нот. акт № 70/2018г. издаден в полза на ответника. Към момента на издаването на нотариален акт №70/2018г. същият не е придобил правото на собственост по давностно владение, както и към настоящия момент. При което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен и да бъде признато за установено, че ищците притежават по 1/3 идеална част от процесните сгради, по наследство от родителите си, както и да се отмени съставения нотариален акт №70/2018г. до този размер на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.

Относно постройка № 3, относно която претенция е налице отказ от иска от ищците, въззивният съд следва да обезсили решението на районния съд в тази му част, както и да прекрати производството по предявения иск, по делото в тази му част, съгласно чл. 233 от ГПК, ведно със законните последици.

В т.н. жалбоподателят,ответник, има право на разноски при прекратяване на делото, съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК; респ. на 1/ 3 част от съдебни разноски за внесена ДТ по въззивната жалба, съответно, на сумата от 22.20 лв, /двадесет и два лева и двадесет стотинки/, платима в общ размер от ищците, въззиваеми.

В останалата част, относно постройки № 4 и № 5, решението на районния съд като правилно, следва да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.

В т.н., поради неоснователност на въззивната жалба в тази й част, въззиваемите имат право на направени деловодни разноски по въззивното дело за заплатено адвокатско възнаграждение, по 2/3 част от общо договорено и заплатено адв. възнаграждение от по 350 лв, за всяка една от тях, съответно, на по 233.33 лева, платими от жалбоподателя.

Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                            Р Е Ш И:

       ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 20.05.2019г. Решение № 220 на Асеновградски районен съд, първи граждански състав, по гражданско дело№ 2181 по описа за 2018г., В ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. З. А., ЕГН **********,***, че М.З.Б., ЕГН ********** ***, и Р.З.З., ЕГН ********** ***, са собственици на по 1/3 идеална част от правото на собственост върху; сграда с идентификатор № 00702.527.29.4 по КККР на гр. Асеновград със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № 00702.527.29.5 по КККР на гр. Асеновград със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, всички построени в поземлен имот №00702.527.29 по КККР на гр. А., адрес: гр. ********, площ: 523 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 3614, в кв. 304, парцел V-3614, съседи: 00702.527.31, 00702.527.32, 00702.527.166, 00702.527.28, 00702.527.27, 00702.527.26, 00702.527.30; както и В ЧАСТТА, с която ОТМЕНЯ нотариален акт ***** по описа на нотариус С. К., с район на действие Районен съд А., №234 в регистъра на Нотариалната камара, до размер на 2/3 идеални части от правото на собственост върху  сграда с идентификатор № 00702.527.29.4 по КККР на гр. А. със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № 00702.527.29.5 по КККР на гр. А. със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, всички построени в поземлен имот №00702.527.29 по КККР на гр. А., адрес: гр. ******, площ: 523 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 3614, в кв. 304, парцел V-3614, съседи: 00702.527.31, 00702.527.32, 00702.527.166, 00702.527.28, 00702.527.27, 00702.527.26, 00702.527.30;          както и се ОСЪЖДА Й. З. А., ЕГН ********** ***, да заплати на М.З.Б., ЕГН ********** ***, и Р.З.З., ЕГН ********** ***, сумата от 1068 лева (хиляда шестдесет и осем лева), направени по производството разноски.

     ОБЕЗСИЛВА постановеното на 20.05.2019г. Решение № 220 на Асеновградски районен съд, първи граждански състав, по гражданско дело№ 2181 по описа за 2018г., В ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. З. А., ЕГН **********,***, че М.З.Б., ЕГН ********** ***, и Р.З.З., ЕГН ********** ***, са собственици на по 1/3 идеална част от правото на собственост върху сграда с идентификатор № 00702.527.29.3 по КККР на гр. А. със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.

      ОСЪЖДА Й. З. А., ЕГН ********** ***, да заплати на М.З.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 233.33 лева, направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.

     ОСЪЖДА Й. З. А., ЕГН ********** ***, да заплати на  Р.З.З., ЕГН ********** ***, сумата от 233.33 лева, направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.

    ОСЪЖДА М.З.Б., ЕГН ********** ***, и Р.З.З., ЕГН ********** ***, да заплатят на Й. З. А., ЕГН ********** ***, в общ размер сумата от 22.20 лв, направени по въззивното дело съдебни разноски за внесена ДТ за въззивна жалба.

    РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба, пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                             2/