РЕШЕНИЕ
№
……………..2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №2350 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от „БЕЛОВО 2014“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Б.. ул.“..“
.., представлявано от изп. директор М.С.В. против Наказателно
постановление №446277-F483642
от 08.07.2019 г. на
Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.3, ал.1,
т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание чл.5, ал.1
от ЗОПБ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 4 900
лв.
Поддържа се, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, тъй
като са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа в писмено
становище жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител устно и в писмени бележки оспорва жалбата и иска НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът като провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Обжалваното
НП е връчено на законния представител жалбподателя на 27.11.2019 г. Жалбата
против НП е подадена чрез наказващия орган на 03.12.2019 г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С оглед
на това жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП. Същата по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че е приело плащане в брой на сумата от 9800.00лв., от които данъчна основа – 8 166,87 лв. и начислен ДДС - 1633.33 лв.,по Фактура №**********/31.10.2018 г., представляваща част от парична престация по Договор за възлагане на обществена поръчка №АРД-88/11.12.2017 г. между Община Белово с ЕИК ********* /възложител/ и „Белово 2014“ ЕАД /изпълнител/. Общата стойност на договора е била 959 639.14 лв. с ДДС, като в раздел II, т.2.5 от него е предвидено, плащанията да се извършват по банков път. Към посоченият договор е сключен анекс от 08.01.2018 г., според който общата стойност може да достигне 1 193 924.03 лв. с ДДС, като в раздел II, т.2.4 е изрично упоменато, че плащанията се извършват по банков път.
Сумата в размер на 9 800.00 лв. била приета в брой на 31.10.2018 г., за което било издадена фискална касова бележка от ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и с фискална памет №36580108 в офис в гр. Белово, ул. „Орфей“ 4А.
Датата на приемане в брой на сумата била и дата на извършване на нарушението - в настоящия случай 31.10.2018 г.
Нарушението било установено на 05.02.2019 г., при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС на изпълнителя по договора – „Белово 2014“ ЕАД, като документите са представени с Опис вх. №2418#1/05.02.2019 г. в ТД на НАП гр.Пловдив, Офис гр.Пазарджик. Нарушението се потвърждавало от приложения Аналитичен регистър на сметка 501 - Каса в лева за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката А.Н.-актосъставител и писмените доказателства събрани по делото.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не бил нарушен материалният закон и не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита, което де е основание за отмяна на НП.
Част от основните реквизити на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е описание на нарушението.
В случая съдът намира, че липсва ясно, точно и пълно описание на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които очертават неговата обективна съставомерност, а именно начинана извършване на нарушението.
В административнонаказателната отговорност на дружеството ангажирана на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ, който предвижда налагане на имуществена санкция на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3 от закона.
Вмененото на дружеството нарушение е квалифицирано по чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, която норма регламентира императивно, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв..
От начина на описанието на изпълнително деяние на нарушението в АУАН и преповторено в НП „е приело плащане в брой” дружеството е привлечено към отговорност в качеството му на пряк извършител на нарушението. По нататък обаче в обстоятелствената част на НП е посочено, че дружеството е действало като допустител. Това се извежда от израза: „Датата на приемане в брой на сумата е била и дата на допускане на нарушението…..“.
С този начин на описване на нарушението, както в АУАН, така и в НП, дружеството е лишено от възможност да разбере в какво точно качество е било привлечено към административнонаказателна отговорност дали в хипотезата на извършено от него нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ /пряк извършител/ или в хипотезата на допускане извършването на такова нарушение /допустител/.
Това представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Както се посочи по-горе административнонаказателният състав на чл.5 ал.1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3 от ЗОПБ. Съответно нормата на чл.3 от ЗОПБ императивно регламентира плащанията на територията на страната над определена стойност или по договори над определена стойност, да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В тази връзка и съобразявайки приетото в ТР №3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК, разглеждайки плащането като задължение за предаване на пари или други заместими вещи, се налага изводът, че субект на това задължение и в частност субект на задължението за предаване на пари, е и субект и на административното задължение по чл.3 от ЗОПБ.
Тъй като административнонаказателната отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ се свързва с неизпълнение на задължението по чл.3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, то субектът на задължението за плащане по този ред, т.е. платецът може да е субект на нарушението и да понесе отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, но не и получателят на плащането. Нито формулировката на състава на нарушението по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, нито систематичното тълкуване на санкционната норма с материалноправната разпоредба на чл.3 от ЗОПБ, нито друга законова норма, дават основание да се направи извод, че с разпоредбата на чл.5, ал.1 от закона, законодателят е предвидил отговорност за всяко административнонаказателно отговорно лице, което е страна в размяна на парични средства над определена стойност, както неправилно е приела приходната администрация и в частност АНО. Единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл.1 от ЗОПБ е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. Фактическите действия по приемане /получаване/ на извършеното плащане не са предмет на регулация от нормата на чл.3 от ЗОПБ и съответно получателят на предмета на престацията, извършена в нарушение същата тази норма, не е субект на отговорността по чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
От всичко казано до тук следва да се заключи, че липсва каквото и да било нормативно основание за налагане на административно наказание на лицето – получател на плащането, и то като пряк извършител на нарушение на чл.3 от ЗОПБ.
Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определен субект, поради което е недопустимо разширителното тълкуване на административнонаказтелните разпоредби.
Следва да се отбележи, че получателят на плащане, извършено при неспазване на императивното изискване на чл.3 от ЗОПБ, не може да бъде санкциониран на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ дори и в хипотезата на допустителство, доколкото страната по договора - получател на паричната престация, не може да се третира като допустител по смисъла на разпоредбите на НК, респективно за целите на налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ. Доколкото в случая се касае за юридическо лице, то не може да бъде ангажирана отговорност на същото за допустителство, тъй като последното е специфична форма на съучастие, регламентирана в отделни норми на особената част на НК. Допустителството се изразява в непопречване извършването на престъпление/нарушение и може да бъде осъществено само от физическо лице, поради което, като възможна форма на изпълнителното деяние на административно нарушение е извън приложното поле на чл.83, ал.1 от ЗАНН. В такива случаи по правило приложение би могла да намери единствено нормата на чл.24 ал.2 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че неправилно на дружеството е наложено административно наказание на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ и то като пряк извършител на нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, доколкото като получател на плащането, не е адресат на задължението по чл.3 от закона и не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, нито в качеството на извършител, нито на допустител на въпросното, т.е. същото е несъставомерно от обективна страна.
В този смисъл е и Указание № УК-3 от 04.04.2011 г. относно прилагането на ЗОПБ на Министерство на финансите, където в Раздел V „Реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗОПБ“, т.1 „Лица, които търпят административни санкции“ е подчертано изрично, че страната по договора, която получава плащането не може да се третира като допустител по смисъла на разпоредбите на НК, респ. за целите на налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ.
В тази насока е налице константна съдебна практика /Вж. Решение № 2612 от 19.04.2018 г. по адм.д. № 983/2018 г. по описа на АССГ, Решение от 19.02.2018 г. по к.а.н.д. №482/2017 г., Решение №28 от 01.03.2018 г. по к.а.н.д. № 465/2017 г., Решение №31 от 02.03.2018 г. по к.а.н.д. №483/2017 г., трите на Адм.С-Стара Загора, Решение от 07.12.2018 г. по а.н.д. №9769/2018 г. на СРС./.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото – отмяна
на обжалваното НП, искането на процесуалния представител на АНО за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва де
отхвърли.
По делото е направено искане и от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв
бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по
ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е приложима
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По делото са представени
пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.Бобев за процесуално
представителство по делото е заплатен ав брой сума от 580 лв.
Основателно се явява обаче
възражението за прекомерност на разноските, направено от процесуалния
представител на АНО, защото делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, като производството приключи в едно съдебно заседание и с разпит само
на един свидетел. Ето защо, присъждането на разноски следва да бъде направено
след тяхното редуциране до минималния размер от 300 лв., определен в чл.18,
ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При това положение Националната
агенция за приходите ще следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза
на дружеството жалбоподател посочените по-горе съдебни разноски от 300 лева.
Именно в тежест на посочената Агенция следва да бъде възложено заплащането на
разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2,
ал.2, чл.4 ,ал.2 и чл.6, ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто
представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е
самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №446277-F483642 от 08.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което
на „БЕЛОВО 2014“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Б. ул.“..“
.., представлявано от изп. директор М.С.В. за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание чл.5, ал.1
от ЗОПБ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 4 900
лв.
ОСЪЖДА НАП гр.София да заплати на „БЕЛОВО
2014“ ЕАД, ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, като ОТХВЪЛЯ искането за разликата от 300
лв. до 580 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането „БЕЛОВО 2014“ ЕАД, ЕИК ********* да бъде осъдено да заплати на НАП гр.София ОБЩИНА БЕЛОВО, ЕИК
********* направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: