Решение по дело №3712/2012 на Окръжен съд - Пловдив

                                                   Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е  № 239

                                                  гр. Пловдив, 11.02.2013 г.

 

            Пловдивски Окръжен съд, въззивно гражданско отделение – Х състав, в закрито заседание на 11.02.2013 г. в състав

                                                                                    Председател: Елена Арнаучкова

                                                                                            Членове:  Величка Белева

                                                                                                              Пламен Чакалов

 

            при секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева гр. д. № 3712/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 435 и следв. от ГПК.          

            Обжалва се от В.И.К. – длъжник по изп.д. № 00509/2012 г. на ЧСИ Величко Апостолов, рег. № 827, възбрана на ½ ид.ч. от недвижим имот и насрочване опис на целия този имот за 25.10.2012 г., както и насрочен опис за същия имот на 01.11.2012 г. Поддържаните оплаквания са за несъквестируемост на имота като единствено жилище на жалбоподателката и семейството й. С оглед което се иска отмяна на горепосочените действия на ЧСИ. 

            Взискателят по изпълнението Л.В. взема становище за недопустимост на жалбата – в същата не били посочени действията, предмет на обжалване, не се съдържали фактически твърдения и правни доводи, сочещи хипотеза на допустимост на обжалването според предвидените такива в разп. на чл. 435 от ГПК. Освен това жалбата била просрочена. Поддържат се възражения и за неоснователност на жалбата – имотът бил ипотекиран в полза на Банка  ДСК, която макар и да не е взискателят образувал изпълнението се конституира по право като присъединен взискател, с оглед което според В. няма пречка да се насочи принудително изпълнение върху този имот макар тя да не е ипотекарния кредитор.

            Приложени са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Поддържа че жалбоподателката като разведена с две пълнолетни деца – Д. / 31 г. / и И. /23 г./ , е едночленно семейство и съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство нормата й за несъквестиреума жилищна площ е 25 кв.м.. Процесния апартамент, от който притежава ½ ид.ч. е мезонет, на две нива, първото с площ 58, 45 кв.м., второто с площ 61,41 кв.м. или общо119,86 кв.м., или притежаваната от нея ½ ид.ч.от имота надхвърля многократно жилищните й нужди и следователно надвишаващата част може да се продава. Ако Съдът приеме че тя е тричленно семейство – в т.ч. и синовете й макар и пълнолетни, нормата за жилищна площ е 55 кв.м. Освен това синът й И. притежава другата ½ ид.ч. от този апартамент, както и други имоти, поради което в този случай изобщо не е налице хипотеза на несъквестируемост по чл. 444 т. 7 от ГПК.

            Съдът установи следното:

            Жалбата е от длъжника срещу действия, представляващи насочване на изпълнение върху недвижим имот с оплаквания за несъквестируемост –като така противно на твърдяното от противната страна, налице е хипотеза на допустимост – чл. 435 , ал. 2, предл. второ от ГПК. Внесена е и дължимата ДТ.

            Относно възбраната и насрочения опис за 25.10.2012 г. жалбата обаче е просрочена. За тези действия жалбоподателката е била редовно уведомена – при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, на 16.10.2012 г. Срокът за обжалване е едноседмичен, считано от тази дата, следователно изтича на 23.10.2012 г. , а жалбата е подадена пред ЧСИ на от 31.10.2012 г. Следователно досежно тези действия жалбата е недопустима като подадена след законовия срок за обжалване, поради което в тази й част ще се остави без разглеждане.

            Досежно насрочения опис на имота за 01.11.2012 г.:

            Първоначално насрочения опис за 25.10.2012 г. не се е състоял, поради което е насрочен отново такъв за 01.11.2012 г. Съобщението за него жалбоподателката е получила на 29.10.2012 г. и жалбата й е в срока по чл. 436 от ГПК. Следователно в тази й част е допустима и ще се разгледа по същество.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            По делото липсват данни – не се и твърди, жалбоподателката - длъжник да притежава друг жилищен имот.

            Според изисканата от ЧСИ справка от НБД „ Население „ същата е разведена, има двама сина Д. и И.,  и двамата пълнолетни съответно на 31 г. и 23 г. Адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на И. и В. е една и съща,  този адрес е настоящия такъв и на Д., като постоянният му е друг – в село ***. Жалбоподателката не сочи брой на членове на семейството си.

            Настоящия състав на Съда намира че семейство по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК включва съпрузите и ненавършилите им пълнолетие деца, които родителите издържат и които по закон са длъжни да живеят при тях, но не и  пълнолетните низходящи – за които няма и данни да продължават обучението си в средно или висше учебно заведение, независимо че живеят с родителите си и дали са в общо домакинство – за което и в случая също няма данни, не се и твърди от жалбоподателката. С оглед което следва да се приема че жалбоподателката – длъжник е едночленно семейство и съгласно горецитираната Наредба нейната несъквестируема жилищна площ е 25 кв.м. Процесният апартамент, респ. притежаваната от нея ½ ид.ч., надхвърля тези й жилищни нужди, а съгласно чл. 444 т. 7, предл. последно от ГПК надвишаващата част може да се продава, разбира се ако са налице условията на чл. 39 ал. 2 от ЗС. Дали тези условия са налице и  какъв е обема на надвишаващата част / предвид разп. на § 1 от ДР на Наредбата / е въпрос за който са необходими специални знания, т.е. от компетентността на в. лице, а впоследствие и на съответната администрация / арг. от чл. 201 ал. 1 от ЗУТ / и не може да се разреши без да се предприемат действия от ЧСИ в тази насока - на имота да бъде извършен опис и оценка на експерт относно неговата поделяемост. Като така самото насрочване на описа – което насрочване е в случая обжалваното действие, не е незаконосъобразен  на основание че имотът е несъквестируем. Такова би било евентуално негово извършване и насрочване на публична продан при нарушаване горепосочените изисквания на закона.      

            За пълнота следва да се отбележи че възражението на взискателката имотът да не е несъквестируем, тъй като е ипотекиран в полза на Банка ДСК е неоснователно. При учредена договорна ипотека несъквестируемостта отпада само по отношение на ипотекарния кредитор, а взискателката не е такава, поради което не може да се ползва от разпоредбата на чл. 445 ал. 1 от ГПК. 

            С оглед изложеното Съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И

 

            Оставя без разглеждане жалба вх. № 13556/31.10.2012 г. на В.И.К. – длъжник по изп. д. № 509/2012 г. на ЧСИ Величко Апостолов, рег. № 827 срещу наложена от ЧСИ възбрана на недвижими имоти – ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.345.1.6, представляващ апартамент и от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.522.345.1.15, представляващ гараж – и двата с административен адрес гр. Пловдив, ул. „ Кресна „ № 3 и насрочен опис на тези имоти на 25.10.2012 година.

            В тази част решението може да се обжалва пред Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.       

            Оставя без уважение жалба вх. № 13556/31.10.2012 г. на В.И.К. – длъжник по изп. дело № 509/2012 г. на ЧСИ Величко Апостолов, рег. № 827 срещу насрочен за 01.11.2012 г. опис на недвижими имоти -  ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.345.1.6, представляващ апартамент и от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.522.345.1.15, представляващ гараж – и двата с административен адрес гр. Пловдив, ул. „ Кресна „ № 3.

            В тази част решението е окончателно.

 

 

            Председател:                           Членове: 1.                        2.