Номер 290906.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен назателен състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Христо Янков Георгиев (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201200600477 по описа за 2020 година
С присъда № 492/06.07.2020 год., постановена по н.о.х.д. № 232/2020 год. на Районен
съд – Г.Д. подсъдимият И.И.А. е признат за виновен в това, че на 24.06.2020 год., около
18,30 часа, по път II-19, в с. Г., община Г.Д. обл. Благоевградска, е управлявал МПС – лек
автомобил марка и модел „*********“ с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество
– амфетамин, поради което и на основание чл.343б, ал.3, пр.1 от НК във вр. с чл.54 и чл.58а
от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, чието
ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3
/три/ години, както и „глоба“ в размер на 800 лв.
Със същата присъда съгласно чл. 343 г от НК на подсъдимия е наложено и наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 12 /дванадесет/
месеца.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, съдът е отнел в полза на
държавата посоченото МПС, собственост на подсъдимия като средство за извършване на
престъплението.
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника на
подсъдимия, с която се оспорва нейната правилност и законосъобразност. Навеждат се
аргументи за извършено съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неудостоверяването по надлежния ред на тридневния срок по чл.357, ал.1 от НПК, в който
обвиненото лице може да изложи своите възражения. В този смисъл се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
1
съд. При условията на алтернативност се иска изменяване на атакувания съдебен акт, с
намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което при
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства се явява несправедливо. Изразява се
мнение, че съдът е бил длъжен да приложи не чл.58, ал.1, а чл.58, ал.4 във вр. с чл.55 от НК,
тъй като са налице основания за това, което влече след себе си възможността за налагане на
друг вид основно наказание – „пробация“. „Глобата“ също се явява прекомерно завишена,
защото е прието от съда, че наказанието следва да бъде към неговия минимум, което е
изисквало да бъде определена в рамките на 500 лв. Пледира се и за приложение на чл.55,
ал.3 от НК като глобата въобще не се налага или пък на основание чл.55, ал.2 от НК да бъде
намалена наполовина.
Прави се искане и за цялостното отменяване на постановената на основание чл.53,
ал.1, б. „а“ от НК конфискация на превозното средство. Аргументите са в насока, че в
случая се касае не за средство за извършване на престъпление, както ГДРС неправилно е
приел, а за предмет на престъплението, представляващо част от засегнатите обществени
отношения по регулиране на транспорта. В тази хипотеза отнемането на МПС би било
допустимо само при изрично предвиждане в приложимата правна норма от специалната част
на НК. Разпоредбата на чл.343б не предвижда такава възможност, което опорочава съдебния
акт в тази му част с произтичащите от това последици. Оспорва се и отказа на първата
съдебна инстанция на основание чл.59, ал.4 от НК да приспадне от наложеното наказание
„лишаване от правото да управлява МПС“ времето, през което А. фактически е бил лишен
от тази възможност. Изразява се мнение, че и самият размер на това наказание е силно
завишен с оглед данните за личността на дееца и оказаното от него съдействие за разкриване
на обективната истина.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита въззивната жалба за
частично основателна. По отношение на размера на наказанието „лишаване от свобода“ са
налице предпоставките за намаляването му на осем месеца, поради допусната техническа
грешка от първата съдебна инстанция при приложението на чл.58а, ал.1 от НК. С оглед
данните за ниската степен на обществена опасност на дееца се пледира и за намаляване на
„глобата“ до минимума й от 500 лв. По отношение на наказанието по чл.343г от НК
държавното обвинение отстоява разбирането, че същото е правилно отмерено и не следва да
се намалява. Липсват основания за прилагането на чл.59, ал.4 от НК по отношение на
лишаването от правоуправление, защото не са събрани относимите доказателства. Отделно
от това, прокурорът е в правото си съгласно чл.417 от НПК да извърши такова приспадане,
изпълнявайки влязлата в сила присъда.
Прокурорът поддържа правилността на присъдата и относно приложението на чл.53,
ал.1, б. „а“ от НК, а за твърдените процесуални нарушения намира, че са санирани на база
направените от подсъдимия и защитника в съдебно заседание изявления.
Пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея
2
съображения, поставяйки акцент върху добрите характеристични данни на дееца и липсата
на правна необходимост от по-суровото му санкциониране.
Жалбоподателят А. се явява лично и поддържа изложеното в жалбата и пледоарията
на своя защитник. В предоставената му последна дума моли съдът да му определи по-ниско
наказание и съответно да му върне отнетия автомобил.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При наличието на всички изискуеми от закона предпоставки, производството пред
първата инстанция се е развило по реда на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК.
Направеното от страна на подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт,
се поддържа от еднопосочния и непротиворечив доказателствен материал, събран в хода на
досъдебното производство. От страна на първата съдебна инстанция е посочено, че
показанията на свидетелите очевидци А.В. и Б.С., които възприели и документирали
извършеното от И. А., така и събраните писмени доказателства, дават основание за
сторените изводи.
Изхождайки от задълженията си за собствен прочит на доказателствата по делото и
излагане на съответната им фактическа обстановка, БлОС намира, че на инкриминираните
дата и място, събитията се развили по следния начин:
На 24.06.2020 год., около 18,30 часа, свидетелите В. и С., служители в РУ – Г.Д. се
намирали на път II-19 в района на с. Г., общ. Г.Д. обл. Благоевградска. В изпълнение на
служебните си правомощия полицейските служители спрели за проверка водача на лек
автомобил марка и модел „*********“ с рег. № ***. Установили, че правоспособният водач
е И. И. А. , който бил неспокоен и нервен, видимо притеснен и с провлачен говор. Това
мотивирало полицейските служители да го проверят на място с техническо средство „Дръг
Тест Чек 5000“ с фабричен номер * за употребата на наркотични вещества. Техническото
средство, което напълно отговаряло на техническите изисквания за такава проверка
съгласно Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, отчело положителен резултат за употреба на
амфетамин. Посоченото вещество е поставено под контрол съгласно Списък I на Единната
конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 год., ратифицирана от Република
България и практически възпроизведена в приетия от парламента на страната ЗКНВП –
Приложение Iкъм чл.3, ал.2, в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве“, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. На подсъдимия бил предоставен от
страна на контролните органи талон за кръвно изследване, но той отказал да даде кръв и
урина за такова изследване, без да оспори показанията на техническото спедство. Отказът му
бил удостовелен от дежурен лекар при ФСМП – Г.Д. където бил закаран от полицейските
3
служители и отразен в талона за кръвно изследване. А. подписал без възражения и
съставения по този повод акт за установяване на административно нарушение, от който
получил препис. С протокол за доброволно предаване той предал на разследващия полицай
управлявания от него автомобил и контактния ключ за запалването му, които били
приобщени като веществени доказателства по делото.
Сходната фактическа обстановка, възприета и от двете съдебни инстанции, намира
своето потвърждение от анализа на напълно безпротиворечивия и еднопосочен
доказателствен материал. Направеното от подсъдимия признание на фактите по
обвинителния акт се потвърждава от събраните по надлежния процесуален ред гласни и
писмени доказателства, установяващи по безспорен начин времето и мястото на извършване
на престъпното деяние, както и неговият извършител. Районният съд е изброил на практика
цялата доказателствена съвкупност, включваща показанията на двамата свидетели В. и С.,
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, документите,
удостоверяващи техническата годност на използвания „Дръг Тест Чек 5000“ с фабричен
номер *, както и останалите писмени доказателства, които в съвкупност установяват
изложената по-горе фактическа обстановка. Проведеното съкратено съдебно следствие в
случая освобождава съда от задължението за извършване на детайлен доказателствен
анализ, като следва да се изтъкне, че от събраните доказателства не се установяват
противоречиви или взаимно изключващи се данни. Еднопосочността на доказателствената
съвкупност вероятно е и причината в хода на въззивното производство да не се оспорва
установеното от фактическа страна.
На тази база логично и обосновано ГДРС е заключил, че от обективна и субективна
страна подсъдимият И. А. е извършил деянието, в което е бил обвинен, като на 24.06.2020
год., около 18,30 часа, по път II-19, в с. Г., община Г.Д. обл. Благоевградска, е управлявал
МПС – лек автомобил марка и модел „*********“ с рег. № ***, след употреба на
наркотично вещество /амфетамин/ - престъпление по чл.343б, ал.3, пр.1 от НК.
Наличието на всички съставомерни елементи от състава на посоченото престъпление
не се оспорват от никоя от страните по делото. От обективна страна деецът е заловен да
управлява МПС след употреба на амфетамин, което е достатъчно за ангажиране на
наказателната му отговорност. От субективна страна е налице пряк умисъл, който се
извежда от поведението на дееца, свързано с управлението от негова страна на процесното
МПС след употреба на забранено от закона наркотично вещество.
Спорните моменти в разглежданият казус, посочени в жалбата на подсъдимия и
коментирани от страните в пледоариите им, касаят въпроса за това има ли допуснато
процесуално нарушение, законосъобразно ли са определени наложените наказания и налице
ли са основания за приложението на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК по отношение на процесния
автомобил, собственост на подсъдимия.
4
Окръжният категорично счита, че в хода на производството пред първостепенния съд
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Не е нарушено изискването
на чл.358, ал.4 от НПК, според което в тридневен срок от връчване на препис от
обвинителния акт, обвиняемият може да изложи възраженията си. В проведеното на
06.07.2020 год. открито съдебно заседание, подсъдимият изрично е заявил, че е получил в
срок препис от ОА, потвърдено и от неговия защитник, поради което са изразили становище
за разглеждане на делото. В този смисъл са налице валидни процесуални изявления от
страна на правоимащия и неговия адвокат, които санират липсата на документално
удостоверяване на посоченото процесуално действие.
По отношение на наложеното на А. наказание „лишаване от свобода“ при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, волята на ГДРС е била ясно изразена в мотивите към присъдата.
Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало на
дееца, сравнително младата му възраст и ниската му степен на обществена опасност, са
предопределили налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на определения
минимум от 1 /една/ година. Същото съгласно чл.58а, ал.1 от НК е следвало да бъде
намалено с една трета, при което съдът го е определил в рамките на 9 /девет/ месеца
„лишаване от свобода“. Очевидно е допусната грешка при изчисляване на посоченото
намаление, тъй като следващото се наказание в разглежданата хипотеза е в размер на 8
/осем/ месеца/ „лишаване от свобода“. Допуснатата грешка може да бъде изправена чрез
изменение на атакуваната присъда, с намаляване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ до съобразените с чл.58а, ал.1 от НК 8 /осем/ месеца, каквато е била и
действителната воля на първата съдебна инстанция. Липсват каквито и да било основания за
по-снизходителен подход, доколкото изброените смекчаващи отговорността обстоятелства
не могат да бъдат определени нито като многобройни, нито пък някое от тях е
изключително по смисъла на чл.55 от НК, които да водят до несъразмерност и на най-лекото
предвидено наказание. Вярно е, че чл.58а, ал.4 от НК се явява алтернатива на ал.1 от с.з., но
само при наличието на посочените предпоставки, които в случая не са налице. Напълно
законосъобразни са разсъжденията за приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като за
постигане на целите по чл.37 от НК не се налага А. да бъде изваден от нормалната си
социална среда. Въззивната инстанция намира за основателно направеното възражение в
жалбата за недопустим дуалистичен подход спрямо второто наказание „глоба“, съпоставено
с предпоставките за определяне на размера на „лишаването от свобода“. След като
съвкупността от данни за личността на дееца обосновават налагане на минимално
предвиденото основно наказание, би следвало по същите съображения към минимума да
бъде определено и кумулативно предвидената „глоба“, в който смисъл въззивната
инстанция намира, че следва да бъде изменена атакуваната присъда.
Напълно неоснователни са исканията за неналагане на „глобата“ на основание чл.55,
ал.3 от НК или в намален наполовина размер съгласно ал.2 от с.з., доколкото не са налице
5
предпоставките за приложението на чл.55 от НК, разисквано по-горе.
По отношение на определения размер на наказанието по чл.343г от НК, Окръжният
съд също не намира основания за по-снизходителен подход. Определените от ГДРС 12
/дванадесет/ месеца „лишаване от право да управлява МПС“ отразят степента на обществена
опасност на извършеното от А. и събраните по делото данни за личността му. С така
определените в съвкупност наказания може да се гарантира поправителното и възпитателно
въздействие върху дееца, както и възпиращия ефект върху останалите членове на
обществото. Намаляване на размера на посоченото наказание не би било съобразено със
зачестилите случаи на подобни прояви от страна на млади хора, поставящи в състояние на
риск не само техния живот и здраве, но и на останалите участници в движението.
По отношение на постановената от първостепенния съд конфискация на МПС на
основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, Окръжният съд изразява следното становище:
Безспорно е, че на посоченото от съда основание конфискацията е допустима само
спрямо средството за извършване на престъплението, което принадлежи на виновния деец.
В правната теория и съдебната практика е преобладаващо становището, че МПС не се явява
нещо външно за защитеното обществено отношение, а е част от тези защитени отношения по
регулиране на транспорта. В този смисъл следва да се разглежда не като средство, а като
предмет на престъплението, чиято конфискация е допустима съгласно чл.53, ал.1, б. „б“ от
НК само в изрично предвидените в особената част от НК правни норми. Нормата на чл.343б
от НК никога не е предвиждала отнемане на МПС, управлявано от виновните след употреба
на алкохол или наркотични вещества, поради което и присъдата на ГДРС в тази й част
следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Само за яснота следва да се отбележи, че
съдебната практика в тази насока винаги е била константна, а въпроса за желаната от
държавното обвинение конфискация може да бъде решен само по законодателен ред.
Последното от повдигнатите възражения касае отказа от прилагане на чл.59, ал.4 от
НК от първостепенния съд спрямо изтеклия период от отнемане на свидетелствота за
правоуправление до постановяване на присъдата. В тази връзка следва да се отбележи, че по
делото не са представени съответната заповед от административния орган, с която се налага
посочената ПАМ.На тази база съображенията на районния съдия са напълно
законосъобразни, още повече, че е в сила изтъкнатото и от прокурора в пледоарията му,
свързано с възможността на основание чл.417 от НПК представителят на прокуратурат,
изпълняващ влязлата в сила присъда, да извърши такова приспадане, без да е налице
увреждане на правата на подсъдимия.
По изложените съображения и на основание чл.337 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯВА присъда № 492/06.07.2020 год., постановена по н.о.х.д. № 232/2020 год. на
Районен съд – Гоце Делчев като намалява размера на наложените на И. И. А. наказания на
8 /осем/ месеца „лишаване от свобода” и на 500 /петстотин/ лева „глоба“.
ОТМЕНЯВА постановеното на основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК отнемане в полза
на държавата на лек автомобил марка и модел „*********“ с рег. № ***, който да бъде
върнат на неговия собственик.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7