Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На шести февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Александър Атанасов
Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №3389 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП-Варна срещу Решение №2107/20.11.2019г.
постановено по НАХД №3933/2019г. по описа на Районен съд- Варна, с което е
отменено НП №444575-F487911/27.06.2019г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ -Варна в ЦУ на НАП, с което на „М. 2“ЕООД-гр.Варна за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция от 800лв.
В касационната
жалба се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват извода
на ВРС, че извършването на нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ е недоказано. Считат, че неправилно въззивния съд кредитирал
изцяло свидетелските показания. Излагат съображения поради които считат
издаденото НП за правилно и законосъобразно, а размера на санкцията наложена с
него за правилно определен. Молят Решението на ВРС да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което
НП №444575-F487911/27.06.2019г. да бъде потвърдено.
Ответникът „М. 2“ЕООД-гр.Варна
чрез упълномощен процесуален представител депозира писмено възражение със
съображения за неоснователност на оплакванията в касационната жалба за порочност
на Решението на ВРС. В него били обсъдени всички събрани писмени и гласни
доказателства и били изложени мотивирани изводи за незаконосъобразност на
конкретното НП. Правилно и в съответствие с доказателствата ВРС констатирал
непълнота и противоречие във фактическите установявания в АУАН и в НП. По
делото безспорно било установено, че на фискалното устройство в обекта е
регистрирано служебното извеждане на сумата от 600лв., които при проверката са
били отделени, но все още не са били предадени на лицето, отчитащо касиерите. Това
извеждане е документирано с касов бон и видно от междинния отчет, който е
изведен при проверката и това неправилно не било отразено в АУАН и в НП. поради
това считат за правилен и законосъобразен извода на ВРС, че в случая не е
налице извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., че
описаното нарушение в НП е недоказано и не е имало основание за ангажиране на
отговорността на дружеството за него. Молят Решението на ВРС с което е отменено
НП да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно. С допълнителна молба преди откритото съдебно заседание
пълномощника заявява, че оспорва жалбата и поддържа възражението. Депозира
списък на разноските с договор за правна защита и съдействие от 03.12.2019г. за
договорени и заплатени в брой 300лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция. Моли касационната жалба
да бъде отхвърлена като неоснователна, Решение №2107/20.11.2019г.
по НАХД №3933/2019г. на РС – Варна да бъде оставено в сила и НАП да бъдат
осъдени да заплатят на дружеството заплатените от него разноски в размер на
300лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага
да бъде отхвърлена, а Решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящият
състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от
надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно
приложение на закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС
е валидно и допустимо. Правилно са преценени събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, а и с оглед разпределението на доказателствената тежест
между страните и в Решението е изложено установеното, че на 07.05.2019г. служители
на НАП са извършили проверка в стопанисвания от „М. 2“ЕООД-гр.Варна супермаркет
в гр.Варна ул.“М.К.“ №17 в 15:24часа, в който били въведени в експлоатация два
ЕКАФП, имащи функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми; че на единия
ЕКАФП с ФП №02278285 в 12:58:34часа е отразено с функцията „служебно изведени“, че са изведени 600
лева от касиера Д.В., каято отделила тази сума от другите пари в касата заедно
с касовия бон за тази операция, за да ги предаде на супервайзора, който отчита
касиерите. ВРС установил, че супервайзора отложил вземането на изведените
парични средства от касата за по-късно. ВРС установил, че при проверка от
органите по приходите бил изведен междинен финансов отчет първо от ЕКАФП с ФП №
02278285, който сочел регистриран оборот в размер на 562,69лева, а фактическата
касова наличност била 1162,59лева, заедно
с отделените служебно изведени 600лв. по междинният финансов отчет на другия
ЕКАФП с ФП № 02278727 регистрирания
оборот бил 674,26лева, а фактическата касова наличност била 674,67лева. ВРС
установил, че поради разлика между общата касова наличност по двата ЕКАФП в
размер на 1236,95лева и фактическата
наличност в касите в размер на 1837,26 лева / с включените служебно
изведени 600лв./, проверяващите заключили, че дружеството не е изпълнило
задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка
промяна на касовата наличност / начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и
извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми. Констатирал, че за това на дружеството е съставен АУАН № F487911 на 22.05.2019г. за нарушение по
чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, срещу който в срок били депозирани писмени възражения, които били
разгледани и намерени за неоснователни от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, който въз основа на АУАН като възприел описаното и
квалификацията му по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/31.12.2006г. и издал НП
№444575-F487911 на 27.06.2019г., с което наложил на дружеството имуществена санкция от 800лв. на основание чл.185 ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС, като е взето предвид , че е извършено за първи път и не води
до неотразяване на приходи.
Правилно ВРС заключил,
че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН, от
компетентни лица, в изискуемата форма и съдържание, но неправилно с НП е
ангажирана обективната отговорност на дружеството за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г., каквото от доказателствата не се установява да е
извършено на 07.05.2019г.
Конкретното НП е
издадено на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. В чл.185 ал.1 от ЗДДС е
предвидено налагане на глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В чл.185 ал.2 от ЗДДС е предвидено извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, да се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10
000лв. Когато нарушението по чл.185 ал.2 от ЗДДС не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1.
НАРЕДБА
№Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е нормативен
акт по прилагането на чл.118, който е издаден от Министъра на финансите съгласно
чл.118 ал.4 от ЗДДС. В тази Наредба №Н-18/13.12.2006г. редакцията й в сила от
29.03.2019г. и действала по време на проверката на 07.05.2019г. в супермаркета
стопанисван от „М. 2“ЕООД-гр.Варна, в чл.33 ал.1 е разписано, че извън случаите
на продажби / сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. В случая правилно ВРС е заключил, че нарушение на чл.33
ал.1 от Наредбата не е налице, тъй като от доказателствата по делото е
установено, че извършената промяна на касовата наличност от касиера, работещ с
едно от фискалните устройства в супермаркета изразяваща се в извеждане на 600лв.
парични средства е регистрирана на ФУ чрез операцията "служебно
изведени" суми. По делото е установено, че тези изведени в 12:58:34 часа
парични средства ведно със служебния бон за тази операция са били отделени физически
от останалите оборотни средства в касата и са били подготвени за предаване на отчитащия
касите служител, който е бил уведомен за тях, но все още не са били взети от
него, когато е започнала проверката от органите по приходите. Правилно ВРС е
констатирал, че спазването на задължението за регистриране на ФУ на извеждането
на средствата и промяната по този начин на касовата наличност е видно от приложените
в преписката „междинния отчет“ изведен при проверката от съответното ФУ и служебен
бон. Касационният състав намира за правилен и в съответствие с приложимите
законови разпоредби извода на ВРС, че в случая не е нарушен на чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. Тъй като не е извършило нарушение на този нормативен акт по
прилагането на чл.118 от ЗДДС, не е доказано дружеството да е извършило
нарушение предвидено в чл.185 ал.2 от ЗДДС, за което да му бъде ангажирана
обективната му отговорност с налагане на имуществената санкция в чл.185 ал.1 от ЗДДС. Поради това в съответствие с приложимите норми на ЗАНН, ЗДДС и Наредба
№Н-18/13.12.2006г. в Решението на Районен съд-Варна е направен извода, че НП №444575-F487911/27.06.2019г.
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно издадено. Касационният
състав не констатира наличие на основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна
на Решението на ВРС, поради което оплакванията в касационната жалба са неоснователни.
Решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход
на спора своевременно направеното от процесуалният представител на ответната
страна искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв. за касационната инстанция е основателно и доказано и следва да бъде
уважено. Националната агенция за приходите-гр.София следва да заплати на „М.
2“ЕООД-гр.Варна сумата в размер на 300лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Водим от това и
на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 ал.4 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №2107/20.11.2019г., постановено
по НАХД №3933/2019г. на Районен
съд - Варна.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите – гр.София да заплати на „М. 2“ЕООД-гр.Варна с ЕИК *********
сумата в размер на 300лв./триста лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.