Решение по дело №139/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 83
Дата: 12 май 2023 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20235000500139
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пловдив, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело №
20235000500139 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 270276/07.12.2022 г. от О. П., ЕИК ******
против решение № 260287/15.11.2022 г., постановено по г. д. № 2967/2019 г. по описа на ОС
– Пловдив, с което е осъдена О. П., ЕИК ******, с адрес гр. П., пл. С. С., № * да предаде на
А. А. П. ЕГН **********, Ц. М. М. ЕГН **********, З. А. К. ЕГН **********, Д. Р. Т. ЕГН
**********, Т. Р. Т. ЕГН **********, Л. Д. Т. ЕГН **********, Н. Г. Ч. ЕГН **********, П.
Б. Х. ЕГН **********, С. Н. Т.-Ъ. ЕГН **********, Е. Д. Т. ЕГН **********, Н. А. Х. ЕГН
********** и С. Г. Ч. ЕГН **********, владението върху следния недвижим имот: цялата
изба на сградата на „Ч. б.“, сега ресторант бар „К.“, представляващ ниво 1, с площ от 412.80
кв. м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над
обекта *******, от самостоятелен обект, намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с
идентификатор ********** предназначение на самостоятелния обект: за обществено
хранене, брой на нивата: три, по КККР, одобрен със Заповед № РД- 18/ 03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № ********. на
началника на СГКК- Пловдив, адрес на имота гр. ПV, ул. К. А. № **, както и в частта за
разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответниците считат, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 108, ал. 1 от ЗС.
Предявени от А. А. П. ЕГН **********, Ц. М. М. ЕГН **********, З. А. К. ЕГН
**********, Д. Р. Т. ЕГН **********, Т. Р. Т. ЕГН **********, Л. Д. Т. ЕГН **********, Н.
Г. Ч. ЕГН **********, П. Б. Х. ЕГН **********, С. Н. Т.-Ъ. ЕГН **********, Е. Д. Т. ЕГН
**********, Н. А. Х. ЕГН ********** и С. Г. Ч. ЕГН ********** против О. П..
Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им
отстъпи собствеността и предаде владението върху следния недвижими имот: цялата изба на
сградата на „Ч. б.“, сега ресторант бар „К.“, представляващ ниво 1, с площ от 412.80 кв. м.,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта
*******, от самостоятелен обект, намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с
идентификатор ********** предназначение на самостоятелния обект: за обществено
хранене, брой на нивата: три, по КККР, одобрен със Заповед № ******г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № ********. на началника на СГКК-
Пловдив, адрес на имота гр. ПV, ул. К. А. № **. Претендират разноски.
Ответникът признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на следния недвижим
имот: цялата изба на сградата на „Ч. б.“, сега ресторант бар „К.“, представляващ ниво 1, с
площ от 412.80 кв. м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под
обекта няма, над обекта *******, от самостоятелен обект, намиращ се в сграда № 2,
разположена в ПИ с идентификатор ********** предназначение на самостоятелния обект:
за обществено хранене, брой на нивата: три, по КККР, одобрен със Заповед № ******г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № ********. на
началника на СГКК- Пловдив, адрес на имота гр. ПV, ул. К. А. № **.
Това обстоятелство е установено със съдебно решение № 202/04.12.2019 г.,
постановено по в. г. д. № 328/2019 г. по описа на АС – Пловдив (л. 99 – 102 от делото на
ОС), влязло в сила на 18.01.2021 г. – датата на определение, постановено по г. д. №
1837/2020 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението
на АС – Пловдив (л. 165 – 169 от делото на ОС).
Налице е хипотезата на чл. 299 от ГПК – спорът относно собствеността на
процесния имот вече е решен със сила на пресъдено нещо и това съдебно решение е
задължително както по отношение на правото на собственост, така и по отношение
самостоятелността на имота.
О. П. прави възражение за придобиване по давност на процесния имот за периода
29.12.2014 г. – 29.12.2019 г.
Това възражение е неоснователно.
Исковата молба, по която е постановено съдебно решение № 202/04.12.2019 г.,
2
постановено по в. г. д. № 328/2019 г. по описа на АС – Пловдив, е подадена в съда през 2007
г., а производството по нея е приключило през 2021 г. Съгласно чл. 84 от ЗС и чл. 115, ал.1
б. „ж“ от ЗЗД.
Следователно ищците са собственици на процесния имот.
Ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот, което
обстоятелство се признава в отговора на исковата молба.
Няма наведено основание за тази фактическа власт, което да е противопоставимо
на ищците.
Ето защо О. П. следва да бъде осъдена за предаде на ищците владението върху
процесния имот.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва бъде осъдена О. П. да
заплати на адвокат Н. Г. Т. от АК - Пловдив, личен номер ******** в качеството на
пълномощник А. А. П. ЕГН **********, Ц. М. М. ЕГН **********, З. А. К. ЕГН
**********, Д. Р. Т. ЕГН **********, Т. Р. Т. ЕГН **********, Л. Д. Т. ЕГН **********, Н.
Г. Ч. ЕГН **********, П. Б. Х. ЕГН **********, Н. А. Х. ЕГН ********** и С. Г. Ч. ЕГН
**********, сумата от 24 659.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260287/15.11.2022 г., постановено по г. д. №
2967/2019 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА О. П. да заплати на адвокат Н. Г. Т. от АК - Пловдив, личен номер
******** в качеството на пълномощник А. А. П. ЕГН **********, Ц. М. М. ЕГН
**********, З. А. К. ЕГН **********, Д. Р. Т. ЕГН **********, Т. Р. Т. ЕГН **********, Л.
Д. Т. ЕГН **********, Н. Г. Ч. ЕГН **********, П. Б. Х. ЕГН **********, Н. А. Х. ЕГН
********** и С. Г. Ч. ЕГН **********, сумата от 24 659.00 (двадесет и четири хиляди
шестстотин петдесет и девет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
3
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4