№ 92
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600145 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от осъдения ИЛ. М. С., против Определение №
253/24.06.2021г. по ЧНД № 526/2021г. по описа на Бургаски окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за условно
предсрочно освобождаване. Осъденият С. моли да се отмени атакуваното
определение на БОС като неправилно и необосновано и да се уважи молбата
му. Счита, че са налице всички предпоставки по чл.70 ал.1 от НК за
условното му предсрочно освобождаване. Осъденото лице заявява, че съдът
не е съобразил времето, през което е работил в затвора и по този начин не е
изчислено правилно фактическото изтърпяване на наказанието му. Сочи
наличие на заболяване, което иска да лекува извън затвора.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас е депозирал писмено
становище, с което заявява неоснователност на частната жалба, поради което
следва да бъде оставена без уважение. Счита, че безспорно е налице
формалната предпоставка на чл.70 ал.2, вр.ал.1 от НК. Относно другата
изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК – осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, намира, че същата не е изпълнена.
Посочва, че С. е осъждан многократно, предимно за престъпления против
собствеността по чл.194-чл.196 от НК, като рискът от рецидив е сравнително
висок 64т. към началото на изтърпяване на наказанието и към настоящия
момент, а и няма промяна в режима на изтърпяване на наказанието – строг,
1
поради което поправяне при осъдения не се констатира. Сочи, че осъденият
през настоящата година е наказван два пъти. Завява, че поведението на
осъденият показва устойчиви криминални нагласи, не приема отговорност за
собственото си криминално поведение, прехвърля вината на други, не
изразява съжаление за поведението си и омаловажава извършеното, влияе се
лесно от криминално проявеното си обкръжение, с които общува. При
осъденият С. няма правилно изградени модели на рационално използване на
финансите, което го подтиква към нарушения в затвора, няма устойчиви
позитивни поведенчески нагласи и умения за мислене, което обуславя, че при
живот на свобода съществува риска за да се върне към извършване на
користни деяния. Посочва, че е полагал сравнително кратко време
общественополезен труд, не е участвал в образователни, обучителни и
квалификационни дейности и не е включван в специализирани програми.
Като извод се посочва, че при осъдения не са налице доказателства за трайни
и съзнателни промени в мисленето и поведението му, които да сочат, че се е
поправил. Относно здравословното състояние на осъденият, представителят
на държавното обвинение посочва, че към момента няма данни за
влошаването му, а при необходимост са полагани съответните медицински
грижи. Дава становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Въззивният съд намира, че настоящата частна жалба е подадена от
осъденото лице ИЛ. М. С., което има право на такава съгласно чл.440 ал.2 от
НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342 ал.1
предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по
приложеното наказателно дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения
от свобода ИЛ. М. С. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437 ал.2, вр.чл.438 от НПК, вр.чл.70 ал.1 от НК. Първоинстанционният съд
е анализирал събраните по делото доказателства и е направил обосновани и
законосъобразни изводи, че в случая не са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения
Нихат Топал.
2
По делото безспорно е установено от фактическа страна следното:
По НОХД № 156/2020г. по описа на Районен съд гр.Царево с
Определение № 19/08.06.2020г. е одобрено споразумение, с което ИЛ. М. С. е
осъден за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК на лишаване от свобода за
срок от една година и десет месеца при първоначален строг режим, което е
влязло в сила на 08.06.2020г.
Осъденият С. е започнал да изтърпява определеното му наказание от една
година и десет месеца лишаване от свобода в Затвора Бургас на 03.01.2020г.,
като е постъпил в затвора на 27.05.2020г. Към 24.06.2021г. той е изтърпял 1
година и 7 месеца. Към същата дата остатъкът от наказанието възлиза на 2
месеца.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, първоначалния план на
присъдата, доклада за пробационен надзор и в становището на Началника на
Затвора Бургас, установяват, че осъдения ИЛ. М. С. не е за първи път в
затвора.
Изготвената първоначална оценка на риска от рецидив е отчела средна
стойност, измерваща се с 64 точки. Отчетени са проблемни зони отношение
към правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и
обкръжение, умение за мислене. При изготвяне на последващата оценка на
риска от рецидив не е отчетено понижаване на общите стойности и оценката е
отново рискът от рецидив е 64 точки, като не са отчетени промени към
понижаване в първоначалното констатираната проблемни зони.
От документите, съдържащи се в затворническото досие на осъдения С. и
данните, отразени в доклада на пробационния служител, както и в писменото
становище на Началника на затвора, се установява, че по време на престоя си
в затвора до настоящия момент осъденият И.С. е извършвал нарушения на
реда и дисциплината, за което е наказван два пъти с дисциплинарни
наказания изолиране в наказателна килия за срок от 2 денонощия и за срок от
3 денонощия. Не е поощряван с награди. Установено е, че при корекционната
работа с осъдения С. не се наблюдава положителна промяна в проблемните
3
зони, като се наблюдава фиктивно изразени положителни нагласи и
мотивацията му за поведенческа промяна е формално заявена. В доклада се
препоръчва, че следва корекционно-възпитателната работа да продължава да
е насочена и съобразена с индивидуалните потребности на осъдения с цел
изглаждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот.
Въз основа на обективен анализ на изложените данни за цялостното
поведение на осъдения С., първоинстанционният съд е направил обоснован и
законосъобразен извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл.70 ал.1
от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия. Вярно е,
че осъденото лице С. е изтърпял фактически повече от две трети от
наложеното му наказание лишаване от свобода, но не е изпълнено второто
кумулативно изискване, необходимо за удовлетворяване на молбата му за
допускане на условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице
достатъчни и убедителни доказателства за неговото поправяне, както изисква
разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК.
Ясно са регламентирани обстоятелствата, в разпоредбата на чл.439а от
НПК, които следва да се отчитат като доказателства за поправянето на
осъдения – това са всички обстоятелства, които сочат на положителната
промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Въззивната инстанция, изхождайки от задължителната за съдилищата
съдебна практика - ПВС № 7/1975г., изм.с ПВС № 8/1987г., приема, че
констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на
4
рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбите на чл.70
ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение.
Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
В настоящия случай въззивният съд намира, че е обоснован и
законосъобразен изводът на окръжния съд за отсъствието на втората
кумулативна предпоставка, предписана от законовия текст на чл.70 ал.1 от
НК - осъденото лице да е дало безпротиворечиви доказателства за своето
поправяне. Правилно е отчетено, че липсва прогрес в две от основните
проблемни зони – отношението му правонарушението и начин на живот и
обкръжение. Видно от доклада за пробационен надзор лишеният от свобода
С. не приема отговорност за собственото си криминално поведение,
оневинява се, не осъзнава факторите, които са допринесли за извършване на
престъплението, с утвърдени криминални нагласи в мисленето. Не е вземал
участие в предлаганите пенитенциарни дейност и не е бил трудово
ангажиран. Наказван е два пъти за участие във физическа саморазправа с друг
лишен от свобода и за показано неуважение към администрацията на затвора.
Всичко това правилно е прието и ценено от първата инстанция. В условията
на затвора осъденият не показва положителна промяна в мисленето, нагласите
и поведението си. Следва да се отчете, че първоначалната оценка на риска от
рецидив не е променена и е в средни размери, но при живот на свобода
рискът за обществото е във високи нива и прогнозата за поведението на
осъдения в условията на свобода е по-скоро неблагоприятна, съществува
опасност от извършване на престъпления. Правилно първоинстанционният
съд е отчел, че при осъдения липсва мотивация за промяна в поведението му
и че общува с криминално проявено обкръжение, влияе се от него и
възприема модели на подражание. Поради това въззивният съд намира, че
корекционния процес следва да бъде продължен, тъй като субективното
отношение на осъдения към нарушението не е достигнало категоричен
превъзпитателен ефект, като е необходимо да се извършат многобройни
дейности по постигане на корекция – не приема отговорност за извършеното
5
престъпление, не осъзнава факторите, допринесли за престъпното му
поведение, с утвърдени криминални нагласи. Липсата на убедителни
доказателства за трайна личностова промяна у С. не дава основание да се
заключи, че на този етап той се е поправил окончателно. Цялостното му
поведение в пенитенциарното заведение, необходимостта от продължаване на
корекционното въздействие за постигане на крайни резултати за устойчива
позитивна промяна в поведението и личността на осъдения, не сочат на
успешен поправителен ефект по смисъла на чл.70 ал.1 от НК.
Въззивната инстанция намира, че за да се постигне съществена промяна
в нагласите на осъдения С. за законосъобразен начин на живот и
затвърждаване на мотивацията му за недопускане в бъдеще на
правонарушения, са необходими по-голяма продължителност и интензивност
на корекционните дейности. Не е налице положителна промяна при осъдения
С., за да се приеме, че той се е поправил. Липсата на значими позитивни
резултати от изпълнението на наказанието до момента, при определени
показатели, формиращи общата оценка за риска от рецидив и вреди, а именно
при мисленето, нагласите и поведението, изискват продължаване на
поправителното въздействие спрямо С. в условията на контролираната среда
на пенитенциарно заведение. По тези съображения въззивният съд счита, че
не са налице категорични доказателства за поправянето на осъдения, което да
е трайно и необратимо.
Изложеното в жалбата, че не е отчетен положеният от осъденият труд в
условията на затвора, въззивната инстанция го намира за неоснователно.
Видно от справка от Началника на Затвора гр.Бургас, приложена на л.46 от
делото, на осъденото лице е приспаднато от наказанието, което изтърпява, 1
месец и 9 дни от работа. Обстоятелството, че осъденият е работил в условията
на пенитенциарното заведение се потвърждава и от доклада на пробационния
служител, в който е посочено, че С. за кратък период е полагал доброволен
труд като хигиенист в групата, като след това сам се е отказал. Относно
наличие на заболяване на осъдения, което иска да лекува извън затвора,
настоящата инстанция счита, че към момента няма данни за влошаването му,
а при необходимост се полагат съответните медицински грижи в местата за
лишаване от свобода, поради което наведеното в жалбата искане е
неоснователно.
6
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения С.,
изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно
поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел промяна в мисленето, нагласите и поведението му, прецени, че към
настоящия момент не са изпълнени всички законови изисквания осъденият С.
да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
определеното му наказание лишаване от свобода, а се налага продължаване на
работата с него в условията на затвора за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд направи извод, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения ИЛ. М. С. от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода по влязло в сила одобрено споразумение по
НОХД № 156/2020г. по описа на Районен съд гр.Царево, е обосновано и
законосъобразно, и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 253/24.06.2021г. по ЧНД № 526/2021г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7